За 14 часа и половина и въпреки упреците за противоконституционни текстове в края на миналата седмица депутатите на ГЕРБ, подкрепени от “Атака”, приеха бюджет 2011. За разлика от миналата година “Синята коалиция”, която доскоро подкрепяше управляващите, сега разкритикува основни положения в бюджета и оспори ключови решения на правителството. По темата разговаряме със съпредседателя на “Синята коалиция” и лидер на ДСБ Иван Костов, който преди ден поиска и оставките на няколко министри.
ГЕРБ създава недоверие в цели професии, това е тоталитарен маниер
Сребърният фонд може да носи средства при добро управление, но не и в български проекти
Бюджет 2011 беше приет в нарушение на законите

Г-н Костов, каква е оценката ви за бюджет 2011, който е факт от края на миналата седмица?

Консолидираният бюджет 2011 беше приет в нарушение на законите. Прехвърлянето на резерва на здравната каса във фискалния резерв е в нарушение на няколко закона, трансферът от здравната каса към Министерството на здравеопазването – също.
От друга гледна точка има подценени приходи – с 600 млн. лв. от ДДС и с 300 млн. лв. с акциз. Това най-вероятно ще се види по време на изпълнението на бюджета, освен ако брутният вътрешен продукт не се окаже по-нисък. А има такава опасност. Знаем, че правителството предвиждаше още тази година да излезем от кризата, но очевидно това няма да се случи, а 3.6-процентният растеж за следващата година е надценена прогноза спрямо тази на Европейската комисия.
В този смисъл е възможно базата, върху която е построен бюджет 2011, да е надценена в прогнозите на правителството. Тогава и нашите прогнози, че заложените приходи са подценени с 900 млн. лв., също ще се променят и ще очакваме те да са много по-малки.
Бюджетът става жертва на опит за оптимистични послания към икономическите агенти и домакинствата, които според мен в края на тази година ще угаснат. Тази година няма да има тринадесета заплата, коледни добавки и бонуси, защото няма откъде да се вземат, не е сигурно дали ще се изпълнят приходите за 2010 година.
Без активна антикризисна политика няма как да излезем от кризата, особено в ситуацията на страна с валутен борд, която има толкова много ограничения по отношение на банковата, лихвената и валутната политика. Ако стъпим на прогнозите на правителството, ние сме прави в критиките си, че би трябвало да има повече приходи.
Ако обаче гледаме склонността на всяко правителство да харчи пари преди избори, има риск от прекомерен дефицит. В този смисъл може да се окаже, както ние за съжаление се опасяваме, че бюджетът е изправен пред риск от прекомерен дефицит за трета поредна година. Това ще е много лоша новина за България, защото доверието ще рухне допълнително.

Говорите за необходимостта да се води активна антикризисна политика, какво пропуска да направи правителството?

Пропуска се политиката на Дейвид Камерън. Тя не се осланя на ниски лихви и големи държавни разходи, а напротив – базира се на икономии, преструктуриране на държавния и публичен сектор, без да загуби способността си да произвежда онези услуги за хората, заради които съществува.

Но това се прави с по-малко хора, с повече усилия и с по-висока производителност, с по-високи технологии. Не е лесно, но така правят реформаторските правителства в Европа.

Но там това става след период и на фискална, и на монетарна експанзия. Тук пропуснахме ли тази възможност и доколкото има място за такива действия, след като България също излезе на големи дефицити и то в две поредни години?

Първо, ние не можем въобще да правим монетарна експанзия. Фискалната експанзия предвид необходимостта да гарантираме валутния борд пак не може да бъде в тези размери, в които американското правителство го прави, както го направи и правителството на Гордън Браун.
Двуцифрен дефицит би бил пагубен за валутния борд. Правителството направи грешката да не стори това, което му е по силите, в рамките на съществуващите ограничения. Ако допуснем трета година на прекомерен дефицит, направо ще има санкции.

Може ли да се спре прехвърлянето на средствата от резерва на здравната каса към фискалния резерв през Конституционния съд?

Да, и би трябвало.

А вие ще поемете ли тази инициатива, или ще оставите на опозицията да атакува спорните текстове?

Това ще го обсъдим на заседание на парламентарната ни група утре (бел.ред., разговорът се води в понеделник). От извънредни заседания на парламента ние сме хвърлени в едно безредие и все още не можем да обсъдим този въпрос.

Какви ще са вредите, ако все пак резервът се прехвърли?

Вреди няма да има. Просто ще има една част във фискалния резерв, която и сега формира неговия размер, но тя в момента е неприкосновена и може да се ползва само за здравни цели. Нека не забравяме, че няма здравна реформа.
Ако тя се проведе, ще са необходими значителни средства за създаване на нови структури или за други разходи. Няма лошо тези средства да останат в здравната каса, но да са като Сребърния фонд и да се знае, че не може да се ползват за всичко.

По отношение на натрупванията в Сребърния фонд също има апетити да се махне статутът им на резервирани пари?

Това, което трябва да се направи, е внимателно да се обмислят всички алтернативи за инвестиране на тези средства. Те не трябва да се инвестират в български проекти, тъй като не трябва да споделят суверенния риск на българската икономика.
Те трябва да се опрат на сравнително най-ниския риск, например в държави с много по-висок кредитен рейтинг или например да носят, да кажем, едни 5.5% доходност. Ирландия ще плаща тази доходност, ако европейският проект за финансирането й стане факт. Тогава защо да не се вземат тези 5%, все пак се гарантират от Европейската централна банка? Трябва да има по-голяма свобода за управление на тези пари и за постигане на по-голяма доходност.
Сега те не носят нищо и като не носят, се появява желанието да ги похарчим, вместо да плащаме лихви от бюджета. Само че те могат да носят пари при добро управление.

Как гледате на големите емисии ДЦК на вътрешния пазар?

В крайна сметка те не са добро средство. Правителството трябва да тегли емисии от международните пазари, там трябва да излиза периодично, за да се измерва рискът по българските книжа. Това не става на вътрешния пазар.
Експертизата на международните пазари е по-висока, а емисиите тук стесняват възможностите на бизнеса да тегли кредити. На международния пазар има достатъчно субекти с пари и фондове и би трябвало там да се измерва рискът за България и доходността по книжата.

Има коментари, че така правителството задържа капиталите на банките, като им предлага инвестиции с добра доходност и парите остават в България по този начин?

Това е много битово решение. Тези въпроси обикновено се решават по друг начин. Банките си посрещат целия риск по даване на кредити. Те трябва да раздвижат портфейлите си, да ги влагат в активни операции, а правителството да излезе на международните пазари и там да се премери суверенният ни риск.
Аз противно на останалите считам, че ако правителството излезе с добре управлявана емисия, ще убеди пазарите и ще покаже, че рискът в България е нисък и ще привлече чуждестранни инвестиции. Вярно е, че ако не се справи с тази задача, ще постигне обратен ефект, но ако се постъпи разумно, няма пречки и за българските банки да купят тази емисия.

Липсва ли дебат за “здравословния размер на фискалния резерв”, под който той не трябва да пада, за да се запази доверието в държавата? Има ли такава оценка, не трябва ли тя да стане известна?

Такъв дебат за съжаление не се е водил никога у нас. Където се е водил, обикновено е приключван от управляващите съобразно техния интерес. Никога не се е стигало до определяне на обективни параметри, въпреки че нужният резерв на страната се обвързва с прогнозния размер на вноса за 3 или 6 месеца.
Това, което почти навсякъде се прави, е да се ограничават прекомерните дефицити със закон. Не трябва да се дърпа дяволът за опашката и да не се провокира финансово напрежение.

В края на 2008 г., когато кризата започна да се проявява и в България, вие призовахте в бюджет 2009 да се заложи дефицит и държавата да поеме част от тежестта…

Да, но за разумен дефицит. А той не бе управляван, дойде неочаквано и затова през следващите две години се приемаха закони за бюджета, които доведоха до прекомерен дефицит. Този дефицит е неуправляем, а аз исках да управляваме процеса.

След едногодишно затихване правителството отново постави приемането на страната в механизма ERM2 (чакалнята за еврозоната) като цел. Трябва ли това да е сред приоритетите, какви грешки не трябва да се повтарят този път?

Аз подкрепих тази идея, когато беше лансирана. Тогава изглеждаше реалистично. Сега няма да се включа. Считам, че контекстът и предпоставките са различни.

Кое е най-належащото?

Да се извърши реформа в МВР, в здравеопазването, в образованието, в културната сфера. Хората се настройват едни срещу други, като делението е по професии. Не можеш да лекуваш човек, ако той не ти се довери. Това, което ГЕРБ прави – да създава недоверие в цели професии, е тоталитарен маниер. Трябва да се направят реформи, защото иначе всички доктори, всички учители и професори стават виновни, а няма как това да е вярно.

Искате оставки на министри, критикувате депутати, но не и премиера. Ще втвърдите ли тона си и към него?

Ето, казвам го. Така, както премиерът откри южната дъга на Околовръстното, така трябваше да отиде и сега, когато тя се наводни и задръсти навярно заради лошото изпълнение. Как може един дъжд да изкара от строя една магистрала? Защо не беше там?
Защо прати госпожа Фандъкова самичка с първия пожарникар на София да отговарят. Значи премиерът е по рязането на лентите, а когато дойде калта и водите? Грозно е да пратиш жена там. А къде е ресорният министър, къде е господин Плевнелиев? Той не се показва по телевизията да каже кога връзката с Кулата ще се възстанови, защото тя е жизненоважна за страната.
И в Костинброд има бедствие, и там е тежко, но пътят за Кулата е път на Европейския съюз. Къде ще минава този трафик? При друг подобен валеж може да загинат много хора. Това е една тясна клисура, където водата тече със страшна скорост.
Хайде, ще се изчисти южната дъга, но за другия проблем как може да излиза някакъв областен управител и да говори глупости, че за 10 дни ще се оправи? Нека говорим смислено, дори и самият проект за истински ремонт не може да се изготви за десет дни, бетонът не може да се втвърди. Къде е министър Плевнелиев? Това е хаос.

Но вие само давате пресконференции. Отказвате вот на недоверие, за да не ви свържат с БСП и ДПС. Не са ли нужни политически актове?

Пресконференцията преди малко и това интервю сега са политически акт. Ние казахме – ако правителството в противовес на всички разумни основания продаде българските интереси и построи руска ядрена централа за износ на ток, при положение че нямаме нужда от нея, това ще прелее търпението на “Синята коалиция”. Това ние не можем да толерираме по никакъв начин.

Как си обяснявате това, което се случи с АЕЦ “Белене” миналата седмица? Подведен ли беше премиерът, поддаде ли се или му липсваше някое качество?

Подведен ли беше, поддаде ли се, продаде ли се, ще добавя аз… Не знам как може да се подписва бял лист. Там се казва, че НЕК инвестира всичко, което има, в “Белене” и оставя компанията, дяловете и управлението на руската страна.
Без да е ясно колко ще струва. Но сметката е много лесна – днес поставяме оценка 3 милиарда, утре 6 милиарда, след това 10 милиарда и делът на българското правителство става нищожен. А според законодателството, както го познавам, България трябва да има контрол над ядрените мощности на своята територия.
Вече има европейска директива, която изисква ядрените хранилища да се изграждат в държавите с централи, защото транспортирането на отпадъците за Русия например може да ги направи цел на терористи. Как ще се реши този въпрос, който ще касае ангажименти за стотици и дори хиляди години?

Снимка: Анелия Николова

в-к “Дневник”, стенограма БТА