Иван Костов: Правителството има „билет“ за ЕС, фирмите – не

– Г-н Костов, каква е вашата оценка за едногодишното управление на кабинета на тройната коалиция БСП-НДСВ-ДПС във фискалната област? – Кабинетът „Станишев“ всъщност следва фискалната политика на предишното правителство. Това е политика на големи и принудителни икономии в бюджета, за да се формират излишъци и най-вече да се потиска публичното потребление като противодействие на високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Проблемът е, че борбата с този дефицит се води по възможно най-консервативния и болезнен начин, особено от гледна точка на публичните услуги, които предлага държавата. Тази фискална политика не се променя. Надеждата, че с намаляването на осигурителната тежест ще се появят нови осигурени лица, се оказа безпочвена. Тази мярка не нормализира заетостта, нито извади на светло част от сивата икономика. – Всъщност това не е ли една матрица на поведение от страна на правителствените финансисти, която се спуска от Международния валутен фонд и Световната банка? Нужно ли е България да следва техните директиви, при положение че споразумението с Фонда е на доизживяване? – България много отдавна трябваше да спре да се подчинява на директивите на тези институции. Първо, в Европейския съюз има две други много мощни банки, които дават много по-изгодни заеми на страните, при това без да имат претенции за намеса в икономиките им. Докато Световната банка има своите изисквания, а и лихвите по кредитите й са много по-високи. Съвършено очевидно е, че на държавата не й е необходима и подкрепата на МВФ. Той изживя ролята си в едни далечни минали години, когато се постигаше финансовата стабилизация в България. Но тази стабилност вече е факт, а и бордът работи безотказно. Има и нещо много важно по отношение на МВФ, което засега остава недооценено. фондът помага на икономики, които са в криза и неплатежоспособност, но се намират вън от интеграционни общности. Докато България е почти вътре в Европейския съюз. Освен това българските банки и стопанските субекти имат достъп до европейски кредити. Затова препоръките за финансова политика се компрометират от самата интегрираност на страната в европейските финансови структури. Така политиката на МВФ става абсолютно неефикасна. Примерно, намаляването на кредитирането по пътя на мерките, прилагани от Централната банка. Та те се заобикалят съвсем лесно и просто. Банките, които оперират тук, са чуждестранни, така че нямат никакъв проблем да преливат ресурси отвън и ги дават на клиенти вътре в страната. Удивлявам се как МВФ не осъзнава колко е излишен в нашата страна. А и как това не се приема от страна на българското правителство. – Това заобикаляне на кредитните ограничения не е ли доста логично, след като става дума за политика на частни банки, които имат право да развиват своя суверенна кредитна политика? – Банките естествено следват каноните на нормалната пазарна финансова логика – правят това, което трябва да правят като банкови институции Така че няма как да им се наложат ефективни мерки за ограничено отдаване на кредитен ресурс Представете си, че МВФ се опитва да наложи нещо подобно в страна членка на ЕС! Просто е абсурдно и вредно1 – Към „дупката“ по текущата сметка на платежния баланс вече се прибави и едно друго доста тревожно макро-обстоятелство – нарастването на външния дълг на страната. Крие ли опасности ръстът на дълга? – До голяма степен нарастването на частния външен дълг е нормално явление. Няма как да бъдат спрени чуждестранните банки да дават взети отвън пари на опериращите в България фирми. Тези ресурси минават през платежния баланс и формират частен дълг, но в това няма нищо драматично. – Правителството отчита доста успехи на макроравнище, но на микроравнище нещата, изглежда, са зациклили. Има ли изгледи да се излезе от този порочен кръг? – Не бих казал, че правителството жъне макроикономически успехи Първо, налице е финансова стабилност, но тя е постигната в далечната 1998-1999 г. и оттогава е непоклатима. Но тя не е успех. Да поддържаш нещо, което работи, не е успех, а задължение. Докато непрекъснато нарастващият дефицит по текущата сметка всъщност е истински сериозното предизвикателство за българската икономика. И със сигурност не е „успех“. Грубо казано, това явление означава, че България не може да произвежда стоки и услуги, които да продава навън. А икономиката и е нискоконкурентоспособна. Но през последните години нищо не беше направено, за да се извърши някакъв обрат в това отношение. – Тези дни премиерът Сергей Станишев се похвали със сериозен ръст на чуждестранните инвестиции в страната, както и с икономически ръст, който вече гравитира около 6 процента. Ето, това не са ли обнадеждаващи показатели? – Няма място за надежди, особено на фона на обещаното от всички политически партии, включително и на управляващите, за това какво ще бъде постигнато в тази държава. Някои се клеха, че растежът ще е двуцифрен, други – близко до двуцифрения А резултатът е едва 6 процента. Убеден съм, че икономиката на България в момента може да расте много по-бързо Нека видим какво направиха други страни като Естония, Словения и т н , които скъсиха разстоянието между себе си и средноевропейските държави Докато ние си оставаме най-бедната европейска страна, при това без перспектива това статукво да се промени. Но каква полза има и от 6-те процента икономически ръст при целия разпад на болничното здравеопазване? Какъв е смисълът от него при тоталното обезценяване на образованието? Защо след като има икономически ръст, реалните доходи намаляват заради непрекъснатия скок на цените на ток, вода, отопление и т.н.? Качеството на живот на българското семейство се влошава и то не разбира нищо от прословутия 6-процентен растеж. Той отива в излишъка на бюджета, което, извинете ме, но слабо интересува хората. Не можем да бъдем доволни от икономическа политика, която не скъсява, а удължава разстоянието между България и останалите европейски страни. Тя дава гаранции единствено за унизителното място на страната ни в общността. – Притеснително ли е нивото на инфлацията в България? Може ли да очакваме, че 2007 г. ще е по-спокойна в това отношение, след като не се очакват драстични увеличения на акцизите в сравнение с 2006 година? – Моите подозрения са, че тази година инфлацията беше причинена от непрекъснатите повишавания на държавнорегулираните монополни цени – електричество, телефон, отопление. В този смисъл инфлацията ще бъде овладяна, ако се озаптят действията на съответните комисии, които контролират цените. – Каква алтернативна данъчна политика би могла да се провежда в България, при положение че бюджетът непрекъснато генерира излишъци? – Именно сега може да се води много смела фискална, включително и бюджетна политика. Причината е, че страната е трайно стабилизирана Възможностите са много големи, защото тази реформа може да се направи в условията на много големи превишения на приходите над разходите А това определено е преимущество Но очевидно няма воля за даване на данъчни облекчения. Нито пък за нова политика в областта на разходната част на бюджета. Вижте какво става в администрацията – тя се разду ужасяващо, а да сте чули някой да се е похвалил, че е получил по-бързи и по-качествени услуги. Нека обобщя – времето е чудесно за реформи, включително и за резки намаления на данъците и смели икономически ходове. – Стана ясно, че НДСВ и БСП са си стиснали ръцете да намалят данък печалба до 10 процента. Това не е ли радикално по своята същност решение? – фирмите няма да усетят ползите от падането на корпоративния налог до 10 процента. Тези, които искат да се котират на борсата, трябва да отчитат висока печалба, така или иначе. А другите, които не се котират на борсата, може и въобще да не отчитат печалба. Така е в целия свят. Така че падането на данъка всъщност е жест към много малкото големи корпорации в държавата. – За какви данъчни облекчения ще настоява ДСБ при обсъждането на ставките на данъците за 2007 г. през есента? – ДСБ защитава от много време тезата, че истинската мярка в областта на данъчната политика е смелото намаляване на данък добавена стойност и по-сериозното редуциране на осигурителната тежест. Вече е късно да се въвежда структуриран ДДС в страната. Особено след като президентът Георги Първанов не се противопостави на въвеждането на ДДС върху някои скъпи за хората стоки и никой не му се противопостави. Още миналата година икономиката трябваше да се апробира с 18-процентна ставка на данък добавена стойност. Сигурен съм, че в бюджета отново щеше да има преизпълнение на приходите. Вижте, погрешно е фирмите да се изваждат „на светло“ през данък печалба. Защото от сивата икономика трябва да излезе техният оборот, но това може да стане, като се намали ДДС. Тогава се влиза в икономиката „през задния вход“ и фирмите се легализират. – Защото високият ДДС е наказание не само за фирмите, но и за всички потребители? – Падането на ДДС има смисъл и защото е най-силният охладител на инфлацията. Много може да се направи и по отношение на личните данъци в България, но засега чуваме само популистки изявления. Облагането в страната е високо и практически започва от много ниска заплата. Затова не се плащат осигуровки и официално се регистрират ниски възнаграждения. Шестотин лева заплата е ужасно ниско, погледнато на фона даже не на старите членки на ЕС, но и на една Полша, да речем. Потискането на заплатите още в ниските етажи чрез облагане е проблем, а цялата схема на работната заплата вече е само „фасадна“. Защото все по-масови стават съвсем други взаимоотношения между работодателите и работниците, в които всъщност изчезва част от икономиката. – Какви са вашите прогнози за влизането на България в ЕС, а и по-нататък в еврозоната от гледна точка на ниските доходи на населението? – Ние бихме могли и с много по-ниски доходи да влезем в Европа, но как ще понесем цените, които ще дойдат от Европа през еврозоната? Управляващите не дават отговор на този въпрос. Не виждам и как ще постигнем изискванията на Маастрихт по отношение на инфлацията. Така че влизането ни в еврозоната може да се окаже фикция. Ако икономиката ни повиши своята конкурентоспособност и се справи с европейските изисквания -ситуацията ще е далеч по-различна. Мисля си, че проблемът е в поредното бягство на фирмите от реалната икономика и преминаването към дейности, свързани с управлението на активи и собственост – имоти, земи, строително жонглиране. Предприемачите масово напускат производствената сфера и се преориентират към подобни схеми. Това пренасяне на икономическа активност показва, че самите фирми си дават сметка, че няма да издържат на европейската конкуренция. Това е лошото. Очаквам ново преструктуриране на българската икономика. Става дума за фирмите, които след приватизацията си не са успели да се закрепят на пазара, а и при новите условия съвсем няма да могат да понесат европейските изисквания. – Ще има ли шок от присъединяването ни към Европа за населението? – Шокът ще бъде за фирмите и предприемачите. Дори един проектант трябва да има сертификат, а какво да говорим надолу, където се произвежда реална продукция. Преговорите за присъединяването ни се водиха формално и бизнесът не участваше в тях. Най-сериозните проблеми се очакват в големи сфери като земеделие и енергетика. Българското фирмено участие в тези сектори ще бъде изложено на много силна преса. Така че спокойствието на правителството е свързано с факта, че страната ще стане член на Европейския съюз. Само че фирмите няма да са част от обща европейска икономическа структура. Най-големият проблем всъщност е вграждането на българската икономика в европейската. Скачването ще е много тежко. Иначе за населението нещата няма много да се променят, освен че хората вече няма да бъдат част от ширещата се спекула с недвижими имоти.