Иван Костов: Подкрепяме ГЕРБ, за да стигнат до естествения успешен завършек в битката с престъпността (+ВИДЕО)

Водещ Бойко Василев: Иван Костов, председател на „Демократи за силна България“, добър вечер още веднъж. Какво има между вас и ГЕРБ точно в момента? Какво стои между вас?
Иван Костов: Ние винаги сме подкрепяли политики, обявени политики, подкрепихме правителството, когато се създаде, за неговата му програма. В програмата имаше антикризисни мерки, много силна и сериозна антикризисна програма, и заслужаваше да бъде подкрепена. В предизборните обещания на ГЕРБ имаше много неща, които съвпадат с нашите, и това беше, което ни караше да подкрепим началото на управлението. С времето, колкото повече от обещанията бяха изоставяни и колкото по-често бяха подменяни и неизпълнявани антикризисните програми, защото тази, за която говоря, добрата програма в началото, приета през октомври, ноември, беше заменена с едни шестдесетина мерки, които бяха прочетени в Народното събрание и след това те не бяха въобще отчетени и не бяха изпълнени. Колкото повече стават тези неща, т.е. колкото повече ГЕРБ се отклонява от тези заявени политики, толкова повече политики на ГЕРБ ще започнат да губят подкрепи от страна на „Синята коалиция“, което не означава, че ние даваме доверието персонално на някой от министрите и прочие. Ние подкрепяме или не подкрепяме техните начинания.
Водещ: А няма ли точно обратното усещане, че вие не подкрепяте стила на политиката, а не съдържанието?
Ив. Костов: Не подкрепяме и стила, и тук е хубаво да напомня начина, по който за първи път в тези 20 години правителството не присъства на дебата за бюджета, защото играта, така да се каже, театърът на този дебат, защото все пак Народното събрание е и шоу, нали, то е и театър, то има роли…
Водещ: Доста позагрубя това шоу напоследък. Както и да е.
Ив. Костов: Да, загрубя и от това губим всички, но смисълът на, така, това, което става, е, че правителството изготвя бюджет и иска пари от Народното събрание и Народното събрание е законодателят, който му дава или не му дава парите, нали, т.е. то приема закона или не го приема, или го поправя, и в този смисъл правителството присъства, за да бъде един вид този, който иска тази подкрепа за своята собствена политика, и това е ключов момент в демокрацията. Нашето правителство го нямаше. Това е, това е… Това не е добре за стила на управление, защото, каквито и обяснения да се измислят след това, те не звучат солидно на фона, на това което се случва. В момент на тежка криза, в момент на необходимост да се прокарват трудно политики, и в това отношение г-жа Цачева е права, нали, то е, тяхна е ролята да правят политиките и да ги предлагат на Народното събрание, но в този момент отсъстват главните герои, нали, и се получава една драма без актьори.
Водещ: А, ще продължим разговора, но точно сега да ви попитам така ли е, подминати бяхте и вие, защото вие сте шеф на този парламент, за да приключим с този въпрос, да продължим по другите теми?
Цецка Цачева: Аз искам да се върна малко напред в разговора ни, за това, за диалога, който трябва, и дебата, който трябва да се състои в пленарната зала в парламента. Когато определени парламентарни групи много време преди момента и мястото, когато трябва да се дебатира, да се защитят позиции, да има чуваемост между различните парламентарни групи, да обясним от наша страна мнозинството защо по този начин се провежда политиката, бяха заявени категорични позиции от страна и на опонентите ни в лицето на опозиционните парламентарни групи, и от страна на един от нашите партньори – „Синята коалиция“.
Водещ: Тоест нямаше смисъл при заявени позиции да се ходи в парламента?
Ц. Цачева: Ето по този начин ние обезсмисляме ролята на дебата в Народното събрание, защото, ако те искаха да чуят нашите министри, ако те искаха да чуят представителите на мнозинството, на ГЕРБ, защо по този начин се предлагат нещата…
Водещ: Г-н Костов…
Ц. Цачева:…те нямаше предварително да заявят своята позиция.
Водещ: Да продължим с г-н Костов. Така ли е?
Ив. Костов: Бюджетът се прави цялата година, веднага след приемането на един закон за бюджета…
Водещ: Да де, ама вие сте сложили една летва…
Ив. Костов: Не, не, вижте, летвата я сложихме много късно. Ние определихме отношението си към бюджета, ако си спомняте, понеделника преди гласуването се събра „Синята коалиция“ и окончателно взе решението. Преди това, в продължение на много месеци се приема бюджетна макрорамка, приема се стратегията за тригодишен период. След това се приемат данъчните закони, водят се дебати. След това се набелязват мерките, целите на бюджета, след това се търсят възможности да се икономисват разходи и във всичките тези направления ние сме били активна страна. Ние занесохме на българския министър-председател и на неговите колеги цял план за осъществяване на сериозни съкращения в администрацията на страната например. Заявихме позиции по отношение на данъчните закони. Опитвахме се да променим едни или други намерения още в хода на този дебат, така че ние през цялото време сме се опитвали да кажем нещо.
Водещ: Обаче истински избухнахте за Тодор Живков. Толкова ли не може да се каже нищо спокойно за Тодор Живков в момента?
Ив. Костов: Вижте, сигурно някои ще кажат спокойно неща, но няма да бъдат хора от моето поколение.
Водещ: Защо, г-н Костов? Знаете, че когато специално вие заговорите за Тодор Живков…
Ив. Костов: Ето, ето, нека, нека да вземем…
Водещ:…се говори за биографии. Казват, припомнят ви, че сте преподавали политикономия, нали така?
Ив. Костов: Аз съм преподавал политикономия, изключително уважавана наука. Това е приложна икономика за управление на страната. Това са конкретни политики. Политикономията е, учебниците по политикономия учат как се правят реформи. Това да го кажем за невежата част, която слуша това предаване. Най-видните световни икономисти, това е наука, която се развива отвъд макроикономиката, отвъд иконометрични методи и това се учи в последния курс, това са най-тежките изпити на Запад. Става въпрос за това как се управлява страната, т.е. как се променят икономиките, за да се правят определени, да се достига до определени политически цели. В това няма нищо лошо. Аз не съм гузен в този смисъл.
Водещ: Не, не, аз не казвам, че сте гузен, но по някакъв начин…
Ив. Костов: Не, не, не, момент, момент.
Водещ: …всички имаме биографии преди 1989 г.
Ив. Костов: Така. Така. Аз, аз искам да вляза в един дебат, за да покажа за какво идва реч, когато говорим за Тодор Живков и за неговите икономически „успехи“, ще ги сложа в кавички. Гледах онзи ден за 11 ноември как се появиха, какви цени е имало в магазините и се казваше с една средна заплата колко кофички кисело мляко могат да се купят, примерно 300 кофички, само че забрави вестникът да напише и тези, които сравняваха, че можеше да се купи и една, нямаше други, защото имаше дефицит, имаше огромен дефицит. На пазара нямаше жилища, нямаше хляб, нямаше… всъщност почти нищо нямаше, за всичко се чакаше.
Водещ: Не мога да разбера по какво се различавате от г-жа Цачева по това.
Ив. Костов: Аз съм строил… Не, не, искам да кажа, че това не може да е икономически успех. Второ, голямото нещо, което искам да кажа, е следното – аз съм се занимавал дълги години със сравнителен икономически анализ. Това са такива статистически икономически методи, които се прилагат по отношение на показателите на различни страни от света, за да се прецени тяхното развитие. И понеже преди промените България не изчисляваше брутния вътрешен продукт, съм се опитвал да направя оценка горе-долу какъв е брутният вътрешен продукт на страната. Изследвал съм целия период и знаете ли какво най-просто нещо ще кажа на вашите слушатели сега? Преди 1944 година вестниците в България, когато пишат за Гърция, казват нашата бедна южна съседка. Това е обръщението, така се говори за Гърция. Гърция е по-изостанала от България до 1971 година със сигурност по всички параметри, включително качество, стандарт на живот. Гърция, от сравненията, които съм правил през 80-те години, съм го видял това, Гърция е по-изостанала, т.е. в един период между 1944 до 1971 година България запазва предимството си и след това Гърция изпреварва решително България. Тодор Живков, каквото и да е направил, той е направил толкова недостатъчно неща, че една страна, която е била, нашите бедни южни съседи, е успяла да ни надмине и в момента по стандарт и качество на живота ни надминава много пъти. Затова не мога да бъда хладнокръвен, когато някой говори, че Тодор Живков и неговият режим са имали икономически успехи. И не само аз. Това са поколения от хора, които пред очите ми градиха този социализъм. Отидоха си на 50 години, аз никога няма да забравя това време. В целия квартал, в който живеех, остана жив само баща ми, само баща ми след петдесет и втората, трета година. Всичките починаха. Чичовците ми, вуйчовците ми, всички тези хора си отидоха рано. Знам как сме пазили жените, като се връщат нощна смяна или по ранните часове на деня, в центъра на София, как се прибират от работа и как хулиганстващи типове са ги гонили по улиците. Мен това всичко ми е пред очите, знам как се пенсионираха с изкривени ръце и не може това време, на тази индустриализация, създала безумни и безсмислени тежки индустрии, химии металургии и прочие, които отровиха града, примерно София е отровен от толкова години, а да не говорим за другите, където бяха построени, това нещо да се нарича успех. Това за мен е, никога няма да ме направи хладнокръвен.
Водещ: След като не се различавате от г-жа Цачева, тя каза нещо, същото. Защо трябва да изнесете тоя спор тогава в Брюксел, след като това, което тя каза, е горе-долу същото?
Ив. Костов: Защото това е реабилитация.
Ц. Цачева: Не, не…
Водещ: Кое?
Ив. Костов: Това е реабилитация на комунисти… на режима на Тодор Живков.
Ц. Цачева: Категорично не.
Ив. Костов: Това в нашия прочит, да се казва, че той е постигнал нещо важно за България…
Водещ: Не, че е построил.
Ив. Костов: …каквото и да се казва за него, според мен не е добро. Ще кажа защо не е добро от ценностна гледна точка. Защото трябва да си, обществото трябва да знае къде са браздите, които не трябва да преминава. Когото се прави град, вие знаете легендата за Рим, братята изорават бразда и се казва, че градът е отсам браздата и оттатък не се преминава, това е начинът, по който човешкото общество функционира. Трябва да има бразда към комунизма, която никой да не преминава, разбирате ли, и трябва да я поддържат управляващите. Трябва да поддържат интелектуалците на обществото, живата му съвест. Не че няма хора, които ще забравят, че не е имало по магазините стоки и че е имало ужасни дефицити, и т.н. Не че хората, къде тъгувайки за своята младост, някои хора, къде тъгувайки за други неща, ще си мислят положително. Това е нещо, което е типично за обществото. Но да се държим така, като че ли сме евреите, току-що изведени от Египет, и да спираме на средата и да казваме, не, няма да вървим нататък, дайте да се върнем обратно в Египет, нали знаете тази сцена от пътя през пустинята?
Водещ: Да, да.
Ив. Костов: Не можем да се спираме ние по средата на пътя и да казваме хайде обратно към онова минало. Не може това да се прави, защото това създава ценностен хаос.
Водещ: Добре, какво… реплика ли искате?
Ц. Цачева: Не, нека да не прекъсвам г-н Костов.
Водещ: Да, добре, какво стои зад скандалите днес, г-н Костов?
Ив. Костов: О, това е…
Водещ: Тежка тема.
Ив. Костов: Това е тежка тема.
Водещ: Но въпреки…
Ив. Костов: Първо, аз бях доста потиснат, гледайки стила и езика на нашите политици, които Българската национална телевизия излъчи. Аз не разбирам поведението на г-н Танов и на г-н Цветанов, да се обвинява така който и да било, трябва да има сериозни доказателства, защото…
Водещ: За Румен Петков ли казвате?
Ив. Костов: За Галеви, за Румен Петков, за Филчев, за всичко трябва да има доказателства, защото демократичното общество решава тези въпроси с доказателство в един съперничещ си процес, където си съперничат, нали, обвинението със защитата и решава съдът дали някой е виновен или не. А да се казва те са се срещнали и са говорили еди-какво си, а след това да се, в същото време да се разбира, че няма и са изтрити специалните разузнавателни средства или са се разбягали и не са оставили записи, се пита на какво основание се твърдят такива неща. Това всичко знаете ли на какво ми прилича? На едно превръщане на тази много сложна и тежка битка за законност и за порядък в нашата страна в един вече все по-отслабващ, но все по, даже ще кажа и думата отчаян, полицейски натиск да бъде все пак притискан… изворите на престъпността, защото едва ли друго може да се постигне.
Водещ: Вие не подкрепяте ли Цветанов в тази битка?
Ив. Костов: Момент, момент, знаете ли, аз го подкрепям, но аз искам Цветанов да докара нещата до края, разбирате ли? Аз искам да видя как тези дела завършват в съда с успешен край, а не с обратни присъди в полза на обвинените, и да чета в „Ню Йорк таймс“ тези критики срещу нашата страна. Аз това искам и мисля, че всичките го искаме, защото полицейският натиск е само една от фазите на битката с престъпността. Добре, упражнява се полицейски натиск, ами следващото? Къде е прокуратурата? Защо не се бори за справедливост за потърпевшите от престъпленията? Защо вестникът днес пише, че са избягали всички свидетели от Дупница и се крият от Галеви? Защо го пише това? Вижте какво се получава, значи, прокуратурата не им е дала справедливост на тези хора и сега те ще бягат. Даже една жена избягала в чужбина, избягала от Галеви, които ще бъдат пълни господари сега на Дупница.
Водещ: Тоест вие подкрепяте ГЕРБ, защото са много, как да кажа, прекалено силни или защото не са достатъчно силни? Не мога да разбера.
Ив. Костов: Подкрепяме ги, за да станат силни, за да стигнат до естествения успешен завършек в битката с престъпността. Но няма да стане това, ако прокурорите не смеят да влизат в залите и вътре мълчат, и не защитават обвинението. Няма да стане това, ако по неизвестни причини някакъв съдия отнякъде изведнъж написва маса неща и пуска виден обвиняем да започне кампания срещу министъра, срещу управлението и т.н. с политически намерения и т.н. Как да бъдем, как… Вие мислите ли, че те са достатъчно силни, щом не могат да стигнат до тази фаза?
Водещ: Не знам, аз…
Ив. Костов: Как става това нещо?
Водещ: Искате ГЕРБ да направи това, което вие не можахте да направите.
Ив. Костов: Не, ние направихме това, което сме могли в онова време, в онези условия, при много по-лошо стартови позиции. На вас ли трябва да напомням, че ние махахме стикерите…
Ц. Цачева: Може да се спори.
Ив. Костов:…ВИС и СИК от вратите на магазините, тогава на гаражчетата, и т.н. На вас ли трябва да…
Водещ: И после махнахте министъра, който ги махаше.
Ив. Костов: Не, просто махнахме тези неща и постигнахме едно много ниско ниво на престъпност, много по-ниско от тези нива, които в момента се виждат. Организираната престъпност не посмя да надигне глава по време на това управление. Не искам да кажа, че сме свършили цялата работа, нали, но ние заварихме военизирано Министерство на вътрешните работи. Вътре имаше срочнослужещи младежи – като граничари, като охранителни такива войски, вътрешни войски се наричаха тогава. Трябваше да се почва от самото начало на махането на този социалистически дух от Министерство на вътрешните работи. Така че времената бяха съвсем други.
Водещ: Да кажем накрая, понеже трябваше да завършим отдавна, но на мен ми стана интересно много и с вас, и с вас, по една реплика от двама ви – има ли развод вдясно или не? Г-жо Цачева.
Ц. Цачева: Аз не мисля, че това е думата. Г-н Костов е изключително опитен политик. Той е наясно с това, че нашите партньори в Европейската народна партия знаят и вярват, че ГЕРБ е дясноцентристка партия, която споделя европейските демократични ценности, и съм убедена, че по-скоро като предупреждение поставя въпроса за реставрация. Мисля, че това трябва категорично да бъде разсеяно, и ще си позволя само да припомня, че в нощта на изборите, тогава, когато нашият лидер, днес министър-председател, Борисов поемаше поздравления за победата, той каза, че я посвещава на своя дядо, убит от комунистическия режим.
Водещ: Г-н Костов, има ли развод вдясно?
Ив. Костов: Все пак това е прадядо, нали, нека да бъдем точно. Но развод вдясно наистина не е терминът, но има загуба на подкрепа за конкретни политики от страна на ГЕРБ.
Водещ: Тя може ли да се върне?
Ив. Костов: Това зависи от курса, който ще поемат.
Водещ: Или от това кога ще свършат изборите.
Ив. Костов: От курса, който ще поемат, и аз искрено искам да им пожелая следното – да видят изборите в Естония и да видят изборите в Гърция. Смели и изключително тежки реформи, нали така…
Водещ: Да.
Ив. Костов: …вие знате отлично, въпреки това хората не лишиха от доверието социалистите в Гърция. Те спечелиха местните избори. Същото става в Естония, същото стана навсякъде по света, където се правят смели реформи, защото обществата искат тези реформи. Те не бягат от тях, времената са, са съвсем други.
Водещ: Изпреварихте ми мисълта. Благодаря ви за разговора.

БНТ, „Панорама“, стенограма БТА