Иван Костов: Няма да участваме в хора на обречените

В дясното пространство има лидерска и идейна криза. Ако я преодолее може да пребори БСП на изборите
Ива Николова
– Г-н Костов, обявихте, че започвате предизборната кампания на ДСБ. Защо толкова рано и защо толкова напористо?
– Започваме подготовка за избори, защото за разлика от другите политически формации, които се готвят за тях веднага след като свършиха местните избори, ние се появихме по-късно. И имаме да наваксваме, затова е напористо.
– Да тълкуваме ли искането на оставката на проф. Герджиков като първа акция, с която се опитахте да зададете дневен ред на политическите сили?
– Награждаването на бившия главен прокурор на България с най-високия орден за заслуги към държавата е скандално откъдето и да се погледне. Ако не реагираме на това, ще загубим самоуважение. Освен това ще се държим подло по отношение на жертвите на т.нар. възродителен процес и на бившия репресивен апарат на комунистическия режим. Не можем да си го позволим. За разлика от другите десни, ние имаме много висока чувствителност към тези неща.
– Изпитвате ли удовлетворение, че именно вие принудихте по някакъв начин Доган да реагира на вашата акция и да върне ордена си?
– Това, че Доган върна ордена свидетелства за силата на нашия натиск. Ако ние не бяхме действали така остро, Доган нямаше да върне ордена. Ако той действаше лично и емоционално, както се опитва да го изиграе, щеше да върне ордена още в деня на награждаването на Мръчков. Но очевидно го прави под натиск. Освен това се опасява от присъствието на турския премиер в България. За него е крайно неподходящ моментът да бъде отъждествен с насилниците и това е външният му тласък. Третото много важно е, че той на пръв поглед действа морално, но не действа политически, защото политическото действие е ДПС да се присъедини към подписката ни и да се потърси сметка. Но Доган не желае да прави това.
– Темата за кризата в дясното пространство също е на дневен ред. За каква криза става дума – идейна, програмна, лидерска?
– Кризата очевидно е лидерска, тъй като няма политическа формация, която да доминира в дясното като истински водач. В доскорошния лидер СДС има и остра вътрешна лидерска криза. Очевидно Петър Стоянов и Надежда Михайлова дават различни сигнали и говорят на различен език на българското общество. Там има разноезичие. Освен това, не може да бъде лидер формация, която има колебания по отношение на управляващите, както стана по въпроса за Мръчков. Това е свидетелство за криза. Същото се отнася и за БЗНС на г-жа Мозер. Непростимо е политик от БЗНС да призовава за коалиция с НДСВ. Познавам хората от БЗНС. Те са най-категорично срещу Симеон Сакскобургготски. И да им се казва, че трябва да го подкрепят, това означава да се самоубива самата политическа формация. Т.е. и там очевидно има колебание и криза.
А, ако слезем на по-дълбокото ниво, кризата е и идейна, защото гражданският проект за България, т.нар. „синя идея“, стартирала през 90-та г., имаше за цел свободна, демократична България с пазарна икономика и западна ориентация. Това вече се постига и става факт. Вярно, хората не са щастливи и не са богати, но политическите цели на този граждански проект са постигнати. В този смисъл дясното беше в криза преди появяването на ДСБ, защото не виждаше никаква перспектива отвъд прехода. Ние сме първите, които я посочихме, искайки силна България и това само по себе си е много мощно ново послание, адекватно на новите обстоятелства. Но докато тези идеи не обхванат цялото дясно пространство, то ще продължава да бъде в идейна криза.
– А не беше ли възможно тази криза да бъде преодоляна в рамките на СДС?
– Ами, то е неспасяемо СДС.
– Защо?
– Защото си е неспасяемо. Те да си отговарят защо е неспасяемо. Там предпочитат да чуват онова, което искат да чуят. Това е много страшно елитарно политическо заболяване. СДС почти престана да съществува на много места.
– Вие ли прибрахте членовете му?
– Една част дойдоха при нас, а друга просто напуснаха политиката огорчени и невиждащи продължение. Елитът, който се обогати лично пред очите на всички и който стои в СДС, се вижда от всички по места и не може да се скрие, независимо какво говори.
– Мнението на Петър Стоянов обаче е точно обратното – че при едните е останал манифеста, а при другите капитала. Той визираше вашата партия.
– Това е плоска баналност, която не заслужава да се коментира, особено пък на фона на семейството на Петър Стоянов. Нека погледне брат си, нека погледне жена си, нека се огледа около себе си и тогава да говори такива неща. Аз обаче твърдя, че всички виждат – виждат палатите на хората около Надежда, холдингите, фирмите. Хората в Разград знаят за какво става въпрос, когато се спомене Никола Николов. На Черноморието знаят кой е Валентин Василев и т.н. Идеята на този откъснал се от хората елит е нещо да се спазари, да се коалира с някого и цялата му мисъл е съсредоточена в това. На този фон те наистина не могат да излъчат друго послание освен кой провален елит с кой друг провален елит да се коалира.
– Не ви ли се струва, че поединично дясното пространство ще събере много малко проценти и властта ще отиде в ръцете на БСП?
– Това е изкуствена и невярна теза. Самите социолози са анализирали, че ако дясното се коалира, ще вземе много малко гласове. Ние сме чули и разбрали от нашите съмишленици, че всяка коалиция със СДС, ССД, НДСВ просто ще ги прогони от урните. Те няма да отидат да гласуват и ще кажат: вие ни измамихте и вие сте като тях. Всъщност, това е начинът БСП да дойде на власт.
– А сега идването на БСП на власт стои ли под въпрос?
– Социолозите казват, че БСП е в позиция, когато може да спечели. Това е така, защото дясното е в криза. Но когато то излезе от кризата за тази една година, може и да се пребори успешно на изборите. Нашата задача е да се справим с кризата.
– Обвиняват ви, че в дъното на атаките срещу сините кметове сте вие?
– Това са абсолютно безпочвени обвинение като изключим сигнала, който сме изпратили до Комисията за борба с корупцията в НС срещу Чомаков. Точно по начина, по който съм изпратил документи за Александър Божков в прокуратурата, ще изпращам срещу всеки човек, ако съм видял, че нарушава законите. В това отношение никой не трябва да мисли другояче за мен. Това е вътрешното ми убеждение като гражданин. Щом продаваш нещо, което не е твоя собственост и нарушаваш закона, трябва да си понесеш последиците. И в това няма никаква политика, а нарушаване на законите на страната, които ние като граждани трябва да пазим.
– Все пак има ли нещо, което може да ви сложи на една маса всички вас – лидерите на различни партии от бившата една?
– Превръщането на идеята за съглашателство, за коалиране в основна тема на политиката, е последната фаза преди загиването на тези политически формации. Но аз не съм в тази фаза. Ние сме се появили вчера и нямаме намерение да участваме в този хор на обречените.
– Какви максимални проценти предвиждате за своята партия на изборите?
– Сериозен политически отговор на такъв изключително важен въпрос може да се даде, когато се формират регионалните ни структури, когато издигнем кандидати за народни представители. Всички останали преждевременни отговори биха били перчене, а това не е мой стил, нито на ДСБ. Ние разглеждаме общественото мнение като важно и определящо, но и като нещо, което се поддава на влияние от идеите, каузите, политическите послания, програми, организацията на една партия, нейната стойност, системност, добра работа. Когато тези неща ги има, общественото мнение се нагласява по друг начин.
Това е като едно производство и един пазар на определена стока.
В българската политическа среда трябва да има жива конкуренция.
Това, което в момента липсва, е алтернативата. Всички застанаха от едната страна на масата да се договарят, да съглашателстват и да си хвърлят мостове един към друг. Сергей Станишев казва, че НДСВ и ДПС са му партньори. СДС казва, че НДСВ им е партньор през устата на Петър Стоянов и Филип Димитров. А Симеон Сакскобургготски казва, че може и с едните, и с другите. Това е политически картел. Една млада, амбициозна, знаеща какво да прави политическа формация може да разбие позициите на картела.
– Това ли влагате в понятието „силна“ в името на вашата партия?
– „Силна“ е кодът. Той има няколко подкатегории. Първо, силни институции, гарантиращи сигурността на хората, каквато в момента няма, силна, ефикасна, макар и не голяма държава. Второ, отворено общество – истинско европейски общество, което решава по европейски начин проблемите на своето съжителство на групи с религиозна, етническа и др. битност. Трето, богати и благоденстващи граждани и страна със силни и уважавани позиции в черноморския и балканския регион.
– Точно тази дума ли очаква българският избирател във вид на послание от своите политици?
– „Силна“ малко го стресва, но и го очарова, защото българинът, противно на хората, които се отнасят помежду си с известно черногледство, е амбициран, иска високите неща, обича големите работи, иска смело мислене. Но не смее. Е, ние пък сме тези, които смеем да му кажем, че може да го постигне. Аз посмях.