Иван Костов: Няма да има отваряне на досиетата по същество

Водещ: Няма да има пълно отваряне на досиетата, това в крайна сметка е решението на управляващите, които в началото на юни обявиха, че са за безусловното разсекретяване.

Водеща: Вчера Вътрешната комисия в парламента реши да не се оповестява агентурното минало на шефове във военното или цивилното разузнаване след 1991. Законът за досиетата окончателно ще бъде гласуван в пленарната зала днес.

Водещ: Опозицията обвини управляващите, че разиграват театър за пред Брюксел и че с приемането на закона недосегаемите ще си останат недосегаеми.

Водеща: За досиетата в следващите минути ще разговаряме с лидера на ДСБ Иван Костов. Добро утро.

Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Добро утро, г-н Костов. Позволете ни в началото на нашия разговор да пуснем един кратък архивен запис, понеже в България много често се забравя какво… се забравят различни заявления, затова ние си направихме труда тази сутрин да извадим едно кратко изявление на премиера Сергей Станишев, направено след среща на тримата лидери на управляващата коалиция на 5 юни, когато беше обсъждана темата с досиетата. Съвсем кратко, останете на линия.

/запис/

С. Станишев:Имаме намерение в максимално широк формат и достъп обществото да разполага с информацията за личностите, хората, които вземат отношения, които са управленски, законодателни, които са свързани с работата на изпълнителната власт, за да може да се прекъснат каквито и да било спекулации за обвързаности с миналото на която и да било личност. И трябва да има единен и ясен механизъм, който да не бъде субективен, в откриването на един или друг фронт.

/край на записа/

Водещ: Е, г-н Костов, ясно е, че има промяна в позицията сега, няколко месеца по-късно. Защо според вас?

Ив. Костов: Защото управляващите решиха наистина в последния момент, и вероятно след връщането на президента от Рига, по спешност да прикрият една много важна група от хора, които ние наричаме недосегаеми и които обвиняваме, че се намесват в политическия, обществен и медийния живот на страната, че го контролират. Че това са същите хора, които знаят тайните за това как са били назначени хората от Държавна сигурност, определени лица, за капиталисти, за бизнесмени, как са изнесени парите зад граница, кои са хората, които са ги изнесли и какво е станало с тях. Говоря за онези 2 милиарда, които изчезнаха в годините преди 1989. Така че тези хора ще останат недосегаеми от закона, т.е. няма да има отваряне на досиетата по същество, тъй като става въпрос за най-елитната част от Държавна сигурност, за Първо главно управление и Разузнавателното управление на българската… тогава се е казвало Министрество на народната отбрана. Там са концентрирани точно тези външни връзки, които изнесоха парите на българина, след това му ги върнаха като пари на назначени капиталисти.

Водеща: Г-н Костов, само Първо главно ли смятате, че стои зад тази идея и това настояване да не се отварят изцяло досиетата?

Ив. Костов: Преди всичко, защото те разполагат с контрола, ако мога така да се изразя, защото не намирам в момента по-подходяща дума, защото те доминират в кръга около президента Първанов и БСП. Те знаят тези тайни, които не биха желали в никакъв случай да бъдат разкрити. На практика става въпрос и за досието на самия секретен сътрудник Гоце, сегашен президент Георги Първанов. То също се намира там и също вероятно неговият водещ офицер или неговият там шеф на секция е бил наясно какво е правел секретният сътрудник Гоце. Заради това Първо главно е в основата, въпреки че и разузнавателното управление не бива да се подценява. То по качество на сътрудници тогава, пък и в последните 15 години е показало, че разполага с елитни кадри за диверсия срещу НАТО, срещу страните от свободния демократичен свят.

Водещ: Може ли да направите, г-н Костов, предположение колко души ще се възползват от тази направена в последния момент промяна в закона и…

Ив. Костов: Ами самият Червеняков, Младен Червеняков е казал в интервю – 150. Едва ли са ги преброили точно, тъй като става въпрос и за връщане на работа на уволнени или пенсионирани сътрудници, примерно от Шесто управление. Според наша информация така се е постъпило с много хора, които са били върнати на работа, т.е. хора, които е трябвало да получат прикритие, са извадени от пенсия и са върнати обратно в службите на съответните места, които сега вече ще ползват като прикритие, тъй като са служили или служат в момента като началници на отдели или секции, или сектори и т.н.

Водещ: Възможно ли е този списък, който, ето по думите на Червеняков е от около 150 души, да нарасне сега в последния момент дори с някакви преназначавания в разузнаването?

Ив. Костов: Знаете ли, твърди се, не знам колко е вярно, но може да бъде проверено, твърди се, че самоубитият шеф на архива на Първо главно, всъщност на Националната разузнавателна служба сега, е получил такъв заместник, пенсиониран бивш служител от Шесто управление на Държавна сигурност, и то в дните преди да умре.

Водещ: Има ли някаква връзка с това според вас, какви са…

Ив. Костов: Вие ме попитахте колко хора, нали, могат ли сега. Ето, казвам ви, съвсем наскоро е бил назначен такъв.

Водещ: Да, те може да се окажат наистина много повече, защото ето какво каза един бивш разузнавач вчера. Той казва следното: след като отворят досиетата, коалиционните партньори ще останат учудени колко много хора са работили за службите, което е наистина показателно.

Ив. Костов: Вижте, в случая не става въпрос за това какви хора ще бъдат разобличени, става въпрос за тези, които ще бъдат недосегаеми, които ще бъдат укрити. В момента те трябва да ни вълнуват най-много, а не тези, които ще бъдат разкрити. Имаше един много изкуствен мотив на ДПС да подкрепи този закон, защото те би трябвало да са хора, които да знаят, че като началници на отдели 16 юли 1991 година заварва много от хората, които са причинили масовата депортация на техни… на български турци в Турция. Те казват, че не биха желали да разрушат българското разузнаване, на което аз отговорих много конкретно. Защо тези хора трябва да остават на позиции, които да бъдат осветявани от закона? Защо не останат верни на националната сигурност и не работят като разузнавачи? Защо трябва да стават депутати примерно или прокурори, или дипломати, защо трябва да бъдат такива? Защо трябва да бъдат в две качества? Казвам, нека освободят едната длъжност и няма да се стигне до удар срещу разузнаването. Ако му е толкова скъпо на някой службата, разузнавателната, той няма да позволи да се нанесе удар и да я компрометира чрез собствения си престой примерно на длъжност народен представител.

Водеща: Г-н Костов, къде според вас има повече кадри на бившите тайни служби, във военното или в цивилното разузнаване?

Ив. Костов:Ами пръснати са навсякъде.

Водещ: Имате ли информация…

Ив. Костов: А иначе като служби Първо главно е по-голямо от… било…

Водеща: Военното.

Ив. Костов: … от разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана, по-голямо е било.

Водещ: Имате ли информация за…

Ив. Костов: То е с огромен архив, а то извършва и една дейност по изпиране на агенти и укриване на агенти преди всичко от Гестапото, от Шесто управление на Държавна сигурност. То е прибрало, така да се каже, значителна част от добрия, според представите на тогавашните управляващи комунисти, агентурен апарат от цялата Държавна сигурност. Така че в този смисъл е значително по-обемисто, по-голямо.

Водещ: Кажете ни, имате ли информация за наистина хора на доста висши позиции, които ще се възползват от тази поправка? Заговори се тези дни, че много странно дипломати, действащи в момента, които представят България по света, не само са служители в разузнаването, а и са някакви началници там, т.е. попадат в…

Ив. Костов: Така е. Аз не искам, разбира се, да казвам имена, но много назначени хора с подписа на Георги Първанов са такива служители на… негови колеги. В това отношение Петър Стоянов беше по-внимателен, не си е позволявал такива назначения.

Водещ: Назначения в разузнаването имате предвид?

Ив. Костов: Имам предвид назначения на дипломатическа служба. Вие ме попитахте дали има дипломати. Има такива, определено.

Водещ: Добре, какво мислите, очевидно и вчера го казахте, както вие в ДСБ, така и от СДС, бяхте категорични, че има договорка между управляващите, защото категоричната позиция на НДСВ и ДПС по въпроса, и на отделни представители от БСП се промени в последния момент. Каква е договорката според вас?

Ив. Костов: Уговорката е, че НДСВ и ДПС се отказват от участие и от поглед върху делата на Българската комунистическа, сега социалистическа, партия срещу нещо. Не знам какво е това нещо, то ще стане ясно следващите седмици. Нещо очевидно във формулата 8 към 5 към 3 се е променило в тяхна посока. Може да е станало 5.5 на 3.5 на 7 или нещо такова, те нещо са получили. Какво са получили, ще разберем.

Водещ: А каква е играта на ДПС?

Ив. Костов: И то получава нещо, нещо ще получи – или власт, или достъп до повече бюджетни средства, или до европейски фондове, или… нещо подобно. То трябва да бъде удовлетворено за това, от което се отказва. Те така управляват. Ето аз сега например чух преди малко от вас, че съветът на коалицията ще реши дали да продаде интересите на България на Русия, която беше принудена да преговаря, да предоговаря един изключително изгоден за себе си договор за доставка и пренос на газ. Съветът на коалицията, т.е. хора, които са практически извън политически контрол, каквито са Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, ще решават дали да продадат интересите на българските граждани и фирми по такъв начин, че да ги натоварят да плащат с милиард и половина по-скъпи разходи. Това ще решават трима души. Как ще го решат, един Господ знае, но във всички случаи няма да го решат в изгода на хората и на бизнеса, на българския бизнес. Как точно те са се разбрали тези тримата, ние не можем да знаем, но впоследствие проличава, то почва да личи. Следващите седмици и месеци ще

Водеща: Г-н Костов, пак да се върнем на закона за досиетата. Как очаквате този обрат в крайна сметка да се отрази на отношенията ни с НАТО и ЕС?

Водещ: Вчера Цвета Маркова каза, че, между другото, от НАТО не се интересували изобщо дали хората, които им пращаме по някакъв начин, имат нещо общо с бившите тайни служби. Нямало изобщо такова изискване.

Ив. Костов: Знаете ли, това, което настояват бившите комунисти у нас и бившите служители на Държавна сигурност, репресивният апарат, е да бъдат приети в НАТО и в Европа такива, каквито са. Да занесат там себе си, на първо място. Дори да им казват, че не ги искат и да показват, че не искат, те ще се държат нагло и арогантно, както снощи се държаха в комисията впрочем – без да се съобразяват с чуждото мнение и правейки се на глухи, когато им се показва, че правят неща, които са недопустими. На тях им бяха показани такива червени картони като бяха отказани назначения, което трябва да им говори нещо. Но очевидно забравят тези уроци, които са най-горчиви за тях.

Водещ: Г-н Костов, понеже времето ни изтича, един последен въпрос. Един от най-често използваните аргументи от днешните управляващи по тази тема за досиетата е, че десните, когато са били на власт, не са събрали сили да отворят архивите на Държавна сигурност. Защо наистина това отваряне не се случи между 1997 и 2001, когато вие бяхте премиер.

Ив. Костов: Това отваряне се случи и Симеон Сакскобургготски затвори отново достъпа, разтури комисията, която работеше по архивите и по досиетата, и я прогони. Това е отговорът.

Водещ: Добре, благодарим ви много за това…

Ив. Костов: Това е една фикция, която аз, прощавайте, наистина не разбирам, ако се питае само от приказките на управляващите в момента, как толкова упорито се връща и минава през представите и през разбиранията на толкова много демократи. Трябва един път завинаги или за стотен път аз да повторя, че ние отворихме досиетата. Имаше комисия, която работеше върху тях и тя беше затворена, закрита беше тази комисия. Архивът й е запечатан и в момента стои. И ако някой любопитен журналист желае да отиде да снима запечатаните врати и сложените печати върху тях, за да се види, че това нещо е работило и е било отстранено.

Водещ: Добре, благодарим ви много за това участие по Инфо радио. Лидерът на ДСБ Иван Костов.