Иван Костов: Нужен е национален консенсус с правителство на десницата

Г-н Костов, какви са вашите прогнози за въздействието на кризата върху страната ни и какви действия трябва да се предприемат за ограничаването на техните последствия?


Световната оценка за размера на кризата е, че това ще бъде най-голямото изпитание за икономиките от 100 години насам. Според мен, от времето на Голямата депресия през 1929-1930 година, характерна с масови фалити, закриване на предприятия, крупна безработица, голяма бедност и завършила с новия курс на Франклин Делано Рузвелт и създаването на Бретън-Уудската система, когато се разпада почти целия свят, разпада се почти цялата му платежна парична система, световните пари престават да функционират и т.н., не е имало такава ситуация. Много анализатори смятат, че на хоризонта е такова явление. Т.е. задава се голяма вълна на Кондратиев (носител на Нобелова награда за икономика, създал терория за икономическия цикъл – б.р.), на циклично развитие, което този път обаче ще обхване мултиплицирано много икономики, защото сигналите са, че отвсякъде се влиза почти едновременно – като се започне от Тихоокеанското крайбреживе, от Япония, от Тихоокеанските тигри и се стигне до Калифорния, преминавайки през цялото земно кълбо. Кризата се развива навсякъде. Губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер не отива в Давос, обяснявайки, че щатът му има огромни задължения от 16 млрд. долара. Очевидно се задава плашещо голяма криза. Бързината на взимане на правилните решенията ще определи нейната продължителност.


Опозицията в България твърди, че правителството реагира неадекватно на ситуацията. Каква е адекватната реакция?


Адекватната реакция е веднага да се остави всичко партийно и политическо настрана и да се търси национален консенсус. Нали виждате какво направи Обама в Сената и в Конгреса. Опитва се да убеждава и в някаква степен успява, но при всички случаи всеки се опитва да печели колкото се може повече подкрепа за мерките, които предлага като антикризисна политика. Трябва да има консенсус, че ще бъдат направени определени стъпки, а за други да е ясно, че няма да направи. Защото, за да се излезе от кризата трябва да се върви по по-сигурния път. Не трябва да се изграждат скъпоструващи мегапроекти, които ще загробят огромни парични средства и ще дадат ефект, едва когато кризата е отминала, а може би тогава ефектът дори няма да е нужен, защото светът ще бъде променен. Става дума за такъв вид консенсус, с който страната ще трябва да върви по малката пътека, която ще я изведе по-далеч от кризисните явления.


Вашата представа за консенсус на национално ниво съвпада ли с тази на президента Първанов от изявлението му през януари?


Много често се налага да коментирам какво предлага президентът след нас. По-добре е той да цитира онова, което казва опозицията. Когато заимства политически мнения, е добре да посочва това. От това няма да стане по-малко велик в собствените си очи. Напротив, хората ще кажа: този човек е обективен.


И все пак представите ви съвпадат ли?


Не. Ключов елемент в тази криза ще бъде грижата за националната сигурност. Може би ще има вълни от протести в Европа. Америка след избирането и концентрирането на доверието в Обама може би ще подмине тази фаза, но в Европа вероятно ще има конфликти, демонстрации и няма как да бъде другояче. От гледна точка на вътрешния ред и сигурност, но и от гледна точка на общото намаляване на възможностите за капиталови инвестиции и за отваряне на работни места, това ще направи още по-агресивни онези центрове, които поради бедност, поради неорганизираност, поради хаоса, който цари, непрекъснато раждат бойци за разни граждански войни, за разни терористични организации и т.н. Всичко това все едно влиза в нагорещена пещ в условията на всеобща криза, когато няма пари, когато едни започват да гладуват и изпадат в неплатежоспособност, в пълно отчаяние, други виждат как загиват пенсиите им, как спират социалните и здравните им осигуровки. Целият свят неминуемо трябва да се погрижи на първо място за сигурността, защото такива ще бъдат проблемите. Ако направим паралел с последната голяма криза – “Черният четвъртък” по време на Голямата депресия, ще видим, че в Америка държавата и щатските органи фактически губят властта в определен момент, защото тя е отнета от мафията. Това е върхът на мафиотизацията на Америка. И това не е случайно. Няма ред, мафиотът е на улицата, той създава ред в своя квартал, обеднелите хора се поддават. И затова сигурността излиза на преден план. Силните държави имат много по-голям шанс да излязат по-бързо от тази ситуация.
Оттам идва и нашето пълно разминаване с президента. Той просто играе хазарт с националната сигурност, обвързвайки я с Русия, която по думите на министър-председателя Станишев се оказа “ненадежден партньор” заедно с Украйна. Не може на Изток да граничим с крайно ненадеждни партньори и да зависим от тях, прекарвайки националната сигурност през енергийните доставки. Това е нонсенс. Просто не може да бъде. Ако започнем да търсим национален консенсус, това няма да издържи и сред най-запалените привърженици на Путин.


Вие сте единственият премиер на България, изработил стратегия за национална сигурност. Сега също има такъв документ. Защо той не се обсъжда и приема?


Стратегия се прави винаги с консенсус, с максимално съгласие, за да е ясно, че следващите управляващи няма да я преразгледат и преработят. Днешните управляващи късат консенсусите в България един по един. Консенсусът за спазване на европейските правила отиде в кошчето. За националната сигурност и сигурността на енергийните доставки също отиде в кошчето. Тристранната коалиция разпадна много такива консенсуси. Те трябва да бъдат изградени отново, защото иначе няма как да се отговори на предизвикателствата на времето, включително и през ключовото предизвикателство за сигурността. Ако в този момент не се вземат драстични мерки срещу българската мафия, след три години тя ще коли и ще беси. Защото хората ще станат още по-зависими, тъй като все повече ще губят работата и доходите си.


Какви са рецептите за излизане от тази ситуация?


Много малко се говори по тази тема. Отговорът “да се търси консенсус” не е достатъчен, защото при опита да се търси такъв консенсус всички вероятно ще тръгнат на различни страни. Западните лидери реагираха навреме на кризата, но с погрешни средства като изкупуването на банки, като опита за наливане на големи количества пари в спасяването на вложенията. В Германия например банките отказаха тези пари. Самите световни лидери признават, че техните първи реакции са били неправилни. И в момента нямаме никакви гаранции, че следващите стъпки, които предприемат, са правилни.
Аз например много се съмнявам, че планът на Обама ще успее. Искрено се надявам да има успех, но за мен това е гасене на огъня с масло, защото ще доведе до огромно нарастване на вътрешния дълг на САЩ . Печатането на пари няма да спаси американската икономика. Кризата е предизвикана от тежки структурни несъответствия, каквито е имало по време на Голямата депресия. Този проблем е от същия характер. Има огромни несъответствия на публичната сфера и обществените нужди, има огромни несъответствия на обществения договор, според който гражданите плащат данъците си. Т.е. те плащат данъци, но насреща не получават това, което очакват.
Структурите на големите икономиките не съответстват на нуждите на потребление на обществата. Например, все още има огромни военно-промишлени комплекси. Това е най-лесния пример, но има още много други дисбаланси между потребностите в рамките на обществения договор и ангажиментите на държавата. Ето един пример за реакция – когато в Нова Зеландия кризата се разразява, държавата отива на пряк договор с гражданите за полицейска закрила. Обществото дава парите и иска точно определен вид услуги и на тази база е изградена конструкцията на вътрешния ред и сигурност. Т.е. хората опитват всякакви начини да преструктурират дейностите си и да направят ефикасни системите за защита.
В този смисъл кризата наистина е много голяма и за да я преодолее икномиката се нуждае от значими преструктурирания. Тези решения ще бъдат много тежки специално за западните страни. България в момента има редкия шанс, че реформирана и в банковата, и в икономическата система, макар да има и нереформирани сектори. Но в сравнение с нас западните страни – Франция, Германия и т.н., се нуждаят от по-сериозни действия. Просто ние сме по-пригодени за мира след студената война, отколкото те. За тях дойде студен мир, отрезвяващо студен душ. След като Западът спечели студената война и наложи своя модел, сега това е едно страхотно отрезвяване за тях. Сега изведнъж ги няма големите доходи, няма ги големите надежди, няма ги големите възможности. Всичко някак си се връща назад, разлятата река се прибира в коритото си, става все по-пресъхнала, ако можем да сравним доходите с една река, която е била пълноводна и сега се превръща в поточе. След две години от тая река ще видим само едно поточе.
Затова аз все пак съм съгласен с едно – че при нас от гледна точка на тази частична, но сериозна реформираност на българската икономика тя няма да бъде засегната чак толкова тежко. Защото нашият военно-промишлен комплекс си отиде в миналото, както и тежката химия и тежката индустрия. Последните две области от икономиката също имат нужда от преструктуриране, защото и Западът не може да продължава да развива на тази база зеления бум, тъй като всички виждаме какво става с храните и всички сме обект на безобразията, откупирани от много лошия опит. Те идват от прекалени намеси, режими и т.н.
Всичко това трябва да бъде върнато обратно. Трябва да се намести по начин, по който хората искат. Всички искаме децата ни да ядат хубави храни, а не сурогати, всички искаме да имаме енергия, а не да ни спират тока. Модерният човек гледа по съвсем друг начин на устройството на света след Студената война и иска този свят да бъде устроен според желанията му. И в крайна сметка светът ще бъде устроен така, както милиарди хора по земята го виждат, а не както го вижда Обама или Путин, или Меркел. В края на краищата тези кризи, които светът си икономиса в надпреварата за въоръжаване и военно надмощие във времената преди 1988-1989 г., се оказаха много необходими. Защото имунната система на един човек, който от време на време не изкарва вирусни заболявания, се разгражда. Същото става и с имунната система на икономиките.
Т.е. ние наистина сме пред много голямо изпитание и аз казвам това като един от малкото политици, на които това им е професията, тъй като съм доктор по икономически растеж. Аз разбирам от растеж и кризи. Такъв е профилът ми. И съвсем случайно е налице и обстоятелството, че този мой опит е подплатен и с политически опит. Точно затова съм абсолютно убеден в това, което говоря, благодарение на специфичната си компетентност, която съм натрупал през годините.


В тази ситуация как десницата успява да привлече общественото доверие, за да поеме регулирането на тази процеси?


За десницата в момента е много важен дебатът по вота на недоверие, в който тя трябва да започне да формулира алтернатива за управление и трябва да започне да я изрича. Много важни ще бъдат дебатите, които организира Българската стопанска камара в НДК. Там ще се види как се позиционира самата десница и какви решения намира. Защото, ако говорим откровено, ще е нужен потенциала на цялата страна. Може да се окаже така, че хората да гласуват за някоя партия, а там няма никой, няма никакъв потенциал.


По всичко личи, че точно така ще се окаже.


Тогава и българите ще излязат на улицата. Протестите и разпадането ще залеят страната. Нека всички, които мислят, че това е зад гърба ни, да разберат сериозността на положението. Сега други неща ще изкарат хората навън. Това няма да е повторение на минали събития. То ще изглежда съвсем различно, там ще бъдат други мотивирани хора със съвършено други лозунги. Но тях със сигурност ще ги има. Защото хората трябва да виждат решения, както са видели след Голямата депресия, тъй като това е единственият пример – когато се създава Брандербургското споразумение, когато Америка тръгва в тази посока, когато я последва Великобритания, когато светът постепенно започва да излиза от кризата.


На този фон защо и как звучат клетвите на отделни десни партии “тръгваме сами на избори”? Какво смятат, че ще постигнат?

Малък мащаб, малък поглед към света, малък процеп, през който гледат. Трябва всички да се отворят.


Това предполага ли и участието на социалистите?


Ако говорим за национален консенсус, той задължително трябва да е и със социалистите.


Това вече е новина.

Когато говоря за национален консенсус, за спасяване на страната от криза, когато говоря за национален консенсус за защита на националната сигурност, имам предвид наистина национален консенсус. Не си играя с думите. Защото националният консенсус ни заведе в НАТО, националният консенсус ни заведе в Европейския съюз. Това не е драма. Винаги съм бил за такъв вид национален консенсус. Така че решение извън участието на всички, които имат желание да допринесат за него, няма да си получи. Просто силите в България не са толкова големи, за да се формира и политически капацитет, и политическа воля.
Този път водещата роля трябва да бъде на десницата. И това е сигурно. Защото, ако тройната коалиция можеше да се справи, щеше да поеме по пътя за извеждане на страната от криза, щеше да се обърне към опозицията и да поиска мнението й, да поиска рецептите й, да каже от къде смята, че може да се тръгне, да попита какво може да се направи за националната сигурност, да поиска мнението й за газовите доставки и за всичките компоненти. Те трябваше да се отворят. Но няма да го направят, защото никога не са били сред инициаторите на националния консенсус. Те имаха един консенсус на Кръглата маса с предишното СДС да унищожат досиетата и да изпокрият парите. Но оттогава никога не са излизали на преден план по тази тема. Затова голямата отговорност наистина пада върху десницата. И заради обстоятелството, че може да генерира много доверие, което не е изхабено от участие в управлението.


Този консенсус предполага ли и правителство, в което участва левицата и десницата?


Не е задължително. Но в консенсуса трябва да участват и експерти от левицата. Защо не?


Защото веднага ще бъдете обвинени, че играете двойна игра.


Аз говоря всичко това дълбоко убедено и много сериозно, защото го свързвам с първата тема. Когато говоря за национална сигурност, наистина поставям това в основата на разсъжденията си и всички приказки от този сорт са на почвата “чул – недочул, разбрал – недоразбрал” и се говорят от хора, които не схващат аргументите, които не разбират заплахата, които предпочитат да са “против”, а не “за”, които изобщо нямат никакъв политически опит. Ако започна да давам аргументи на всички тези хора, никога няма да успея да ги убедя.
По-страшно е, че сега давам аргументи на г-н Ангел Найденов. Той казва: “Съмнявам се във вашата искреност, г-н Костов, че предлагате тази анкетна комисия, за да разследва полицейското насилие и смъртта на Маринов и Куцаров”. Но аз му отговорих: “Аз не се съмнявам във вашето желание да се борите с организираната престъпност”. Отвръщам му с точно обратната теза, защото иначе какво ще стане като се смени управлението – всички ние от опозицията ще плюем наред, но няма да решаваме въпросите на страната. А за големите национални консенсуси, в които влезе президентът Първанов, приемайки като ценност членството на България в НАТО в края на мандата през 2001 г., са нужни общи действия. Тези факти трябва да се знаят, защото в момента говорим за най-големите неща. Този разговор очаква всички политици и независимо кой го разбира и кой не, всички ще се включат в него. Но очевидно БСП не разбира това изобщо. Те са някъде между небето и земята.


А другите десни партии, с които разговаряте, разбират ли го?


Казах как ще разберем това. Зависи от дебатите по вота, от другите обществени дебати, от общите ни послания, ако се разберем помежду си. Там ще прочетете дали сме намерили отговорите. Вие ще бъдете съдници на това, което ще произведем. Сега ние се стараем.


Значи трябва да тълкуваме искания от вас ват като един публичен дебат за изясняване на позициите за отделните политически сили в България?


Занапред. Според мен, българското общество се интересува от такъв дебат, а иначе – за калпавите неща на това управление и неговите провали мисля, че то вече е наясно.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Решение на Националното ръководство на ДСБ
Националното ръководство на ДСБ, като взе предвид: - Тежката политическа криза и блокирането на...
Кристина Петкова: Всички ходове на ГЕРБ имат за...
Всички виждаме този дисонанс в говоренето на Борисов. Онзи ден казва “Предлагам себе си...
Позиция на “Продължаваме промяната – Демократична България”
Единственото решение за излизане от тежката политическа криза е отключване на работата на Народното...
Атанас Атанасов: Правителство с равноотдалечен премиер за нас...
Атанасов подчерта, че един от важните принципи в политиката е, че „подкрепа се търси”....
Декларация на ПП-ДБ в първия ден на 51-ото...
Много бих искал да започна това изявление в оптимистичен тон. Да се фокусирам върху...