Иван Костов: Нова по-малка криза е по-вероятна, отколкото растеж

Влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна, казва лидерът на ДСБ

Как оценявате решението на правителството за разсрочено изплащане на безспорни задължения към бизнеса?
– Моето мнение, е че тези задължения трябваше да се изплатят през миналата година. По европейската методика те се водят като задължения, и съответно – дефицит. Той трябваше да бъде отчетен през 2009 г. А отговорността да се поеме от предишното правителство. Сегашното слабо можеше да повлияе на бюджет 2009. Не трябваше да се допуска сега да се появи този голям дефицит, защото вече става отговорност на ГЕРБ. Поема се отговорност от тройната коалиция. Защо?
Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват  цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

А това ще се окаже ли проблем на макрониво?
– Разбира се, че ще окаже. Аз се чудя на всички, които прогнозират икономически растеж. Шансовете да има растеж, макар и минимален, или да има нова криза, макар и не толкова остра както миналогодишната, са по-скоро в полза на второто. Разбира се, нормално е финансовият и икономическите министри да изразяват оптимизъм. Така трябва, така говорят всички управляващи. Но т.нар. колегия – наблюдатели, икономисти, макроикономисти, са се откъснали много далеч от икономиката на фирмите. Хората там говорят съвсем други неща.

Защо това липсваше като дебат в обществото, наложен от десницата?
– Вижте, ние още не се разбираме достатъчно добре със СДС. Същите тези макроикономисти, които ги съветват, настояваха за нулев дефицит. Не искаха дори да прочетат проблемите на фирмите. Имахме преди една година спор с тях. Аз попитах:  „Какво чакате да се случи, за да кажете, че в страната има криза?“ Отговорът бе “ да видим, че две тримесечие има спад на БВП“. Казах им, че не виждат по далеч от носа си, а те отговориха, че са обективни наблюдатели.

Какви обективни наблюдатели са тези, които спасяват Станишев от отговорността, че не е приложил антикризисни мерки? Орешарски дори се оправда с тях. Ако не беше нашият глас, пропагандата на тройната коалиция щеше да наложи, че няма криза дори когато статистиката отчете две тримесечия на спад на БВП. Вижте какво формалистично и буквално глупаво отношение. Ако си икономически наблюдател, трябва да виждаш нещата в перспектива. Ако не знаеш какво ще се случи след 3-6 месеца, значи нямаш експертиза, ти си бърборко, коментираш баналност.

Другият им аргумент беше „да не сеем паника“. Това е посткомунистическо мислене – да не се произнесе нещо, за да не се случи. Как ще омагьосаме действителността с думи?  Хванахме бас какво ще бъде неизпълнението на приходите „7-5 млрд. лева срещу 2.5 млрд.“. Вижте колко много сме се разминавали в прогнозите си. Затова не можахме да се разберем с Мартин Димитров какво да алармираме. Ние спорехме, а накрая – оневиняване на Станишев. И неплатеното от него се плаща от Бойко Борисов – той прави дефицит, което е несправедливо, защото лишава новото управление от неговите си шансове. С тазгодишни пари се плаща за далавери на Станишев, Сакскобургготски и Доган.

Вече излязоха данните за изпълнението на бюджета за януари, вашият коментар?
– Изглежда, приходите ще бъдат по-малко от миналогодишните. Спадът на икономическата активност вероятно продължава.

Правителството твърди, че дефицит ще има през цялото първо тримесечие, но той ще се навакса по-късно. Приемливо ли е това?
– Само ако бъде компенсиран в следващите месеци. В противен случай дефицитът може да стане неуправляем. Въпросът ви се отнася за рисковано управление на бюджета. Ако има по-ниски приходи от миналогодишните, най-вероятно през цялата година ще има неизпълнение. Наблюдавам като професионалист изпълнението на бюджета вече 21 години. Няма друг с по-дълго досие по тези въпроси от мен.

Трябваше ли още миналата година да се поставя за цел влизането ни в ERM 2 (бел. ред. – т.нар. чакалня за еврозоната) при назряващ дефицит?
– Българските финанси и икономика, парадоксално, са в добра ситуация да изпълнят критериите за въвеждане на еврото. Трудността е друга. Нужна е много силна тайна дипломатическа офанзива. Тази стратегия не трябваше да се обявява от правителството, а то да остави да се говори за това отстрани.
Процедурата на решението за влизане във валутния механизъм 2 е секретна. Трябваше да влезем в него и тогава да заговори правителството. Дори да не се постигне тази цел обаче, тя не трябва да се изоставя. Защото страната продължава да има шансове.

Трябва да се приложат и други инструменти за политически натиск. Един от тях  е да се поиска изпълнение на Договора за присъединяване на България. Страните членки са го подписали и няма как дълго да ни отказват. Ще се позовем на тяхното неизпълнение на договора, което позволява на българското правителство да спира инициативи на ЕС, за да покаже с натиск, че има тежък проблем и  че не може така. България има право и изпълнява условията, никой не може да я спира! Иначе се появява въпросът къде се намираме. Г-н Трише – банкерът на ЕС, е приятел на България, но той не е суверен и не може да решава тези неща вместо нас.

Освен това има много силна монетарна и много сериозна външнополитическа причина да бъдем в еврозоната. България е нищожна като дял от общото обращение на еврото, защото сме много малка и бедна икономика, при това с наполовина евроизирани авоари и кредити. Каквото и да се случи у нас, не може да повлияе нито на Европейската централна банка, нито на който и да е от параметрите на европейската финансова система. Става въпрос за нищожните 8.5 млрд. евро. Но влизането на България в еврозоната е силният начин да бъдат спрени опитите на Русия и Турция да хазяйничат в нашата страна.

Еврозоната ще даде на България парична защита, включително срещу идващите отвън корупционни практики и пране на пари. Това е важният политически аргумент, който може да е далечен на Европейската централна банка, но би трябвало да е силен пред г-жа Меркел, г-н Саркози и другите европейски лидери.

Неотдавна обявихте, че започвате да съставяте собствена антикризисна програма, какво ще съдържа тя?
– Ключово е да се отвори усвояването на еврофондовете. Програмата на правителството беше правилна – да се създаде доверие, да се отвори финансирането и след това да се правят националните проекти. Но не се получава. Затова скоро ще завършим подготовката на най-важната част от собствените си предложения – ще предложим друга организация за усвояване на европарите, друга система за управление. Става въпрос за нова организация на изпълнителната власт за изпълнение на тези функции.

Вие твърдите, че поне досега нямате добра комуникация с ГЕРБ, смятате ли, че ще приемат предложенията ви?
– Наистина ГЕРБ отказа да разговаря с нашите представители, когато им предложихме да обсъдим проблемите на трудовата и социална политика. Вероятно мислят, че чиновниците на Емилия Масларова са по-компетентни от нас. А тези чиновници са били управлявани от нас по време на успешните реформи в тази област. И отказват сътрудничество, но след това търсят помощ по конкретни въпроси. Ще го направим още един-два пъти, но нашите хора виждат, че да работят за ГЕРБ на парче не е сътрудничество. Мотивацията им вече е подкопана.

Подкрепяте ли формата, в която продължава здравната реформа?
– Искам още веднъж да кажа и ще продължа да го повтарям, докато хората разберат. Животът и здравето им зависят от качеството на медицинската помощ, а не от това да имат наблизо болнично легло, където да легнат. Разбирам емоционалното им отношение, но то не е рационално. Ако имате сложен проблем и ви предстои трудна операция, къде ще отидете – при доктора, който я прави за първи път в живота си, или при хирурга, който ще я направи за 1001-ви път?

Трябва да разберем какво означава принципът за качественото здравеопазване. За спешните случаи си остава бързата помощ. Министерството трябва да защити здравето на хората, независимо дали те го разбират или не, а не да брани „болници“. Спасяването е работа на компетентни специалисти. Как се помага е отговорност на здравната система, а не на общинарите.

Сега питам риторично: Защо всички трябва да преминават от джипито през местните лаборатории и клинични заведения, защо след това да правят същото в по-големите клинични заведения наблизо, защо се провеждат всички процедури и изследвания, които накрая се оказват непълни, некачествени и дори ненужни? Защо да плащаме за това шаманство, а не за качествена, навременна, достъпна, истинска болнична помощ, с цялата мощ на съвременните технологии и начини за лечение? Толкова ли сме богати, че да стигаме до истинското лечение по най-скъпия, бавен, мъчителен и унижаващ човешкото ни достойнство път? Защо поръсваме целия този път с пари от своя джоб?

Обявихте се против назначаването на Илиян Михов в кабинета като вицепремиер заради изказаната от него теоретична постановка за модифициран валутен борд. Толкова ли е опасна тази идея и как се съотнася към модификацията на борда, която вие наложихте в самото му начало и поискахте да се активира в края на 2008 година – възможността БНБ да начислява лихви по минималните задължителни резерви на търговските банки?
– Тази модификация не е прилагана досега. Подкрепих прилагането й, защото считам това като инструмент за активизиране на кредита. Първо, искам да приветствам г-н Михов, че застана на позицията, на която всички искахме да застане от самото начало, след като направи две не теоретични грешки, а сериозни и по същество. Нямам към  него политически или други претенции.

Означава ли, че вече бихте подкрепили включване му в кабинета, например след влизането ни в ЕРМ 2?
– Той трябва да започне веднага да се готви за отговорността, която ще поеме. Има значителен масив от информация, която е необходимо да овладее. С екип от юристи и икономисти след 2-3 месеца може да бъде готов да поеме отговорностите. Защото той очевидно има капацитет.

Казват, че ще пише стратегията. Това не е ясна задача, имаме Национален план за развитие, Национална стратегическа референтна рамка, която е одобрена от ЕС. Има стратегически документи на ЕС. Готвят се нови за следващия бюджетен хоризонт. Като човек, който е писал първите такива документи – които за съжаление след това само се преписват и то все по-лошо – смятам, че първо трябва да се установят бъдещите му отговорности. Освен това защо му е на премиера човек с такъв потенциал само за следващия бюджетен период – 2013-2020 г. За да е вицепремиер, трябва да бъде натоварен с допълнителни отговорности, за да бъде по-полезен.

Гаф ли беше назначаването на Кольо Парамов за съветник на премиера и как приемате думите на Борисов, че ще се ползва от консултациите на Парамов, дори да не му е официален съветник?
– Разбира се, че е гаф, откъдето и да се погледне. Грешката не е на премиера, а на този, който е предложил въпросната персона и на тези хора от политическия му кабинет, които не са проверили кандидатурата. Премиерът не е длъжен да знае кой, кой е сред претендиращите да бъдат икономисти. Надявам се с присъщия му здрав разум да не приеме някои съвсем безумни внушения. Те дори не са на <съветника>, а на партньорите му от „Монтерей“. Имам съмнения, че до своите прозрения умниците от ДС са стигнали след наблягане върху алкохола, който вече, изглежда, не могат да носят.

Да разклатим един скелет в гардероба ви – смятате ли, че ликвидацията на „Кремиковци“, която финансовият министър предопредели, е правилното решение?
– Вярвам в преценката на Симеон Дянков. Само той има информацията и може да направи диагнозата може ли да оцелее „Кремиковци“. И още – може ли държавата да си позволи това, което ние навремето направихме, за да му удължи живота. Това е сложно решение, което може да се вземе само от политик и експерти, които разполагат с цялата информация. Аз им се доверявам.

Фотограф: Георги Кожухаров