За новия президент, жестовете към Русия и диктата на монополите с бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов разговаря Николай СТОЯНОВ

Г-н Костов, вчера но­вият президент Росен Плевнелиев влезе на “Дондуков” 2. Дали това е позитивен сиг­нал за ново начало, или из­бираме поредния държавна глава без особени надежди за промяна?

– Зависи от президента и не­говия екип. Винаги има надежда във всички, които са гласували за него. Така е устроено обще­ството, че вярва в тези, които встъпват в длъжност. Дори и тези, които не са дали вот за Плевнелиев, първоначално от­пускат толеранс на доверие. Аз искрено желая на новия прези­дент да оправдае очакванията.

Какво не може да е той, за съ­жаление – не може да е иконо­мически и социален президент. Това не е в неговите прерогативи. Казвано е много пъти и на Първанов. Той не го чу и ката­строфира във всички свои напъ­ни да бъде социален президент или да бъде емисар в сферата на енергетиката. Така че по-добре и неговият наследник да не пра­ви това. Просто да поеме своята роля – на човека, който предста­влява нацията.

Първите заявки на новия президент обаче са точно та­кива – че ще бъде икономиче­ски президент. Президентът ще се разочарова. Няма как да бъде.

А смятате ли, че битката му за връщане на посланици­те с досиетата ще се увенчае с успех, предвид конфликта между външния министър Николай Младенов и премие­ра, за шефа на разузнаването Кирчо Киров?

– Да, вероятно ще се увенчае. Този въпрос не е сложен. При наличие на воля от двете стра­ни, от президента и от правител­ството, не може да не се реши въпросът по начина, по който искат и двете страни.

Само че очевидно у пре­миера липсва воля да се от­каже от кандидатурата на Кирчо Киров за посланик.

При премиера никога не е ясно какво му е последното мнение, така че трудно е да се коментира.

Като сме на президентска вълна, връщането на Първа­нов в левицата ще промени ли политическия пейзаж?

– Не, няма. Той няма свои идеи. Това, което направи като президент, е да предаде изця­ло позициите на бившата ко­мунистическа партия, нарочно дефинирам така тази част от привържениците на БСП, би­вшите комунисти, които бяха ка­тегорични противници на НАТО. Предавайки тази позиция, той се самонагърби или го натова­риха с ролята да превърне Бъл­гария в троянски кон на Русия в НАТО и в Европейския съюз.

Първанов направи това усилие, може би половинчато. Времето ще покаже дали ГЕРБ ще реа­лизира това негово политическо намерение. Но историческата му заслуга е, че успокои, или по-точно предаде крайните про­тивници на НАТО в България. Но това е изживяно отдавна. Отто­гава Първанов няма нови идеи.

Никой не го е чул да казва нещо сериозно и валидно към днеш­ния момент, не е показал дъл­боко разбиране на проблемите на страната нито в сферата на икономиката, нито в сферата на заетостта, на социалната поли­тика. Така че с какви идеи наис­тина той ще се върне и ще усили БСП като опозиция? Извън президентска­та тема аз си спомням една ваша реплика преди време: “Няма мафия, която да победи държавата, тъй като властта раз­полага с всички инструменти, за да я смачка”. Това беше по времето, когато се борехте с “Мултигруп”. Петнайсет години по-късно на какво сме свиде­тели? Дали държавата успя да спечели битката, или ма­фията се пребори с държава­та?

– Това е постоянна конфрон­тация. Един път печели едната страна, друг път – другата. Кога­то има колеблива воля на дър­жавата да се справи с мафията, тя от време на време удържа някоя победа, например в сфе­рата на заобикаляне на зако­ните, контрабанда, трафик на наркотици, търговия с човешка плът и т.н.

Мафията къса от обществото своя пай, но това е постоянно напрежение, то затихва, когато правителството е слабо и няма воля да се бори.

Дали не живеем в пара­доксална ситуация – всички говорят за полицейска дър­жава, всички говорят за за­силване правомощията на МВР, а МВР не може да се справи с едно убийство като това в Перник, например?

– Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън прави­лата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент – ме­сеци след отвличането на Ми­рослава в Перник от най-високо ниво се твърди, че тя е избягала и едва ли не участва в изнудва­нето на своето семейство и най-близките си кръгове. Дава ли си сметка ГДБОП, че по този начин създава тежки травми от мо­рална и от обществена гледнаточка върху семейството? Това е трайна практика на милицио­нерската държава, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани и затова тя си позволява да хвърля върху гър­ба ни такива обвинения. Отно­шението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е сре­дата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злока­чествена ситуация, която харак­теризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.

Говорейки за безобразие, не е ли безобразие това, кое­то се случва в парламента с независимите депутати и суб­сидиите?

– Разбира се.

Директно купуване на де­путати? Не е ли подсъдно?

– Говорим за официалнанагла покупка на гласове,която е осъдителна по закон, когато гласовете са на граж­даните. А в същото време е възможна, когато се отнася до гласовете на народните представители.

Очевидно тези гласове са нужни на ГЕРБ. Предстоят два сериозни изпита на пар­ламента – пактът “Дянков” и споразумението “Евро плюс”. И в двата случая трябват промени в конституцията. На практика това, което говори­те от парламентарната трибу­на по тези теми, няма смисъл, тъй като нужните гласове са напазарувани.

В политиката много често човек се съпротивлява, защото брани истината, отстоява пози­ции. Защото зад него има едно знаме, което той не е готов да предаде. Независимо какво има отсреща и какъв е шансът битката да бъде спечелена или да бъде изгубена. По това личи достойнството в политиката, че се бранят и позиции, които са обречени.

Вие конкретно водихте няколко битки – срещу моно­полите, срещу АЕЦ “Белене” и срещу “Бургас – Александруполис”. Засега сте спечелили една – за нефтопровода. Ще спечелите ли другите две?

– Всичко зависи от способ­ността ни да предизвикаме действия от страна на упра­вляващите. От тяхната сила да прилагат инструмента на власт­та зависи доколко ще успеем ние в каквото и да било. Но ние сме подложили на много силен натиск правителството с всички възможни достъпни средства.

Това по отношение на”Белене”. По-нататък кабинетът със сигур­ност ще разбере, че политиката в облас­тта на монополите е прокризисна. Тя уни­щожава българския бизнес, фактът, че 1/3 от фирмите създа­ват заетост, а другата третина са загинали напълно. А 1/3 са живи, но спят дълбок сън, тоест няма никакви заети. Това показва, че пораженията от господството на монополите в България стават все повече и повече. Ако това не се разбере, каква антикризисна политика води това правителство? То по-скоро унищожава икономиката и ще я сведе до няколко моно­пола, които накрая ще тръгнат да се самоизяждат.

Жест към монополите ли е решението за шистовия газ?

– Безспорно е концесия на Ру­сия, за мен. Това е прегръщане на риска Русия да ни продава на чутовни цени газ, а ние да не го добиваме дори ако го имаме. Даже не ни се позволява да раз­берем имаме ли такъв газ. Което показва до каква степен е обре­чена позицията на България с това правителство пред руските интереси.

Дали не се предаваме и пред европейските интереси, например никой не знае ще плащаме ли и колко за спася­ването на еврото?

– Аз зададох този въпрос на министър-председателя, той каза “не”. Ама от място. Той от място казва най-различни неща. Един път казва едно, друг път казва друго. А може би прави трето. Това не може да се про­следи. Защото очевидно той не носи отговорност за подписа си, камо ли за другите.