Иван Костов: Ние не можем да се ограничаваме в елитарни рамки

– С какви чувства изпращате 2005? Каква е вашата равносметка в политически и човешки план?
– С оптимизъм. ДСБ е смелата и компетентна демократична опозиция в Народното събрание. Това е успех, като се има предвид, че и сегашните управляващи, и старата десница направиха всичко възможно това да не се случи.
В личен план тази година претърпях тежка загуба – почина майка ми.

– Как бихте степенували по важност събитията от този период? И смятате ли, че класацията на политиците е същата като тази на хората, които трябваше да се справят сами с последиците от природните бедствия и повишаването на цените?

– Годината ще се запомни с бедствията от наводненията. Може би ще бъде забравено, че основната причина да пострадаме толкова много беше лошо уредената ни и объркано действаща държава. Предполагам, че това класиране е едно и за хората, и за мен като политик. Що се касае до скока на цените, той трябва да бъде поставен на второ място сред гафовете на управлението, защото на него изпълнителната власт и парламентът можеха да противодействат.

– Защо и през тази година продължи да се увеличава територията на популизма? Доколко реториката на Атака“ е опасна за общественото здраве и може ли да маргинализира партиите, които са реална алтернатива на статуквото?

– Една реторика не може да маргинализира никого, а точността на термина реторика в случая се дължи на липсата на политическо съдържание в говоренето на „Атака“. Популизмът умее само да си играе с емоциите на хората. Истинският политик обаче има и отговорността да посочва лекарството за тази болка. Това е, което се опитваме да правим в Демократи за силна България. Популизмът започна да заема територии в България с включването на Симеон Сакскобургготски в политическия живот през 2001. Днес благодатна почва за популизма е разочарованието на избирателите на БСП и НДСВ от създадената безпринципна коалиция и от изоставените предизборни обещания.

– Как изглеждат днес ДСБ? Вече сте парламентарно представени и се утвърдихте като най-силната партия в дясното пространство в столицата. Но имам усещането, че енергията на първоначалния порив, който роди ДСБ, отстъпва място на рутината. Права ли съм и какъв е начинът една партия да запази и да увеличава енергията и своето влияние?

– В политиката има време за политически битки и за политически компромиси, а също и време, в което политическата енергия трябва да се насочи към ежедневна рутинна работа. ДСБ е най-силната дясна партия именно защото не подценява тази работа. Парламентарните ни политически действия се разбират и приветстват от нашите избиратели. Самите управляващи схващат ДСБ като най-опасната опозиция и това им личи. Но повишаването на доверието в ДСБ предполага отлично изпълнение на главната ни обществена функция – да бъдем опозиция.

– Питали ли сте се как се менажират талантливи хора? Не е ли знанието за това начинът да се енергизира всяка система, включително и партийната?

– Талантливи хора се ръководят като им се предоставя голяма свобода на действие и в още по-голяма степен отговорности. Енергията в екипа идва от приноса на всеки и от убедеността му, че общият успех зависи от него самия.

– Може ли въпросът за т. нар. царска реституция да се превърне в инструмент за въздействие в бъдещите президентски избори?

– Симеон Сакскобургготски загуби своя политически ореол с безличното си и безхарактерно управление и със сръчното и ефикасно придобиване на имоти. Този въпрос вече се превърна в инструмент, чрез който бившите комунисти управляват бившия цар и неговата партия. В желанието си да запази незаконно придобитите си имоти, той е в състояние да направи всякакви политически компромиси. Например, ако НДСВ подкрепи Георги Първанов за втори мандат, това ще бъде просто поредното унижение, което лидерът им е готов да преглътне в името на финансовите си интереси.

– Много се говори напоследък за необходимостта десните партии да се обединят около обща кандидатура за президент. Но състоянието и на СДС, и на БЗНС-Народен съюз ги прави рискови и несигурни съюзници. Как ще спечелите тогава?

– Самото говорене, самото тласкане на ДСБ към обсъждане на тази тема не трябва да ни измества от основната роля да бъдем убедителна опозиция. За нас общият кандидат на президентските избори не е спасителен пояс за партийно оцеляване, нито пък за решаване на вътрешнопартийна криза. Затова ние не придаваме на тази тема специално значение. Тя е просто един от нашите приоритети през следващата година.

– Стреми ли се ДСБ всъщност да управлява? Ласкаете ли се, че в определени среди партията ви се възприема като партия на елита?

– За да бъде ефективна, една политическа сила трябва да представлява своите избиратели и да увеличава влиянието си в обществото. От тази гледна точка не се лаская, че ДСБ се възприема като партия на елита. Ние не можем да се ограничаваме в елитарни рамки. Трябва да сме широко отворени за цялото гражданско общество. В ЕНП например членуват партии, които не са класови, не са елитарни, не са на определени професии и групи, на някой етнос или вероизповедание. Всяка партия се стреми към управлението. Това е начинът да бъде реализиран нашият проект за силна България. Стремежът да се управлява обаче е нелеп, докато избирателите не ни схващат като управленска алтернатива.

– Какво ще означава в прагматичен и политически план приемането ви за членове на ЕНП?

– Приемането ни ще означава например следната прагматична възможност – на срещата на председателите на парламентарните групи на партиите-членки и комисарите от квотата на ЕНП-ЕД да лобираме за положителен доклад на ЕК за подготвеността на България. А в политически план нашето членство слага край на лъжите на някои политици, че ДСБ са крайно десни, червено-кафяви, антисемити и срещу турците.

– Каква диагноза бихте сложили днес на управленския стил на трипартийната коалиция? И на състоянието на трите партии – БСП, НДСВ, ДПС, които я съставляват?

– Първо, коалицията страда от параноя да не допусне нова финансова дестабилизация на страната и поради това ни лишава от ускорения растеж на икономиката, доходите и заетостта. Второ, коалицията страда от хронична слабост, защото енергиите на участниците отиват в борба за разпределение на властта и много малко енергия остава за общо действие. Коалицията проявява пълна безчувственост както към измамените с празни обещания избиратели, така и към справедливите критики от ЕС.

– Преди дни в. „Билд“, който е с много голям тираж, написа, че сегашният президент на България Първанов и сегашният премиер Станишев са ръководили БСП по време на петролната афера. Доколко това може да се интерпретира като знак към социалистическата партия, с който тя ще трябва да се съобрази при издигането на кандидатурата си за държавен глава?

– БСП няма да се съобрази със знаци, идващи от „империалистическите“ страни. Но тук е мястото да посоча разликата. Всички атаки срещу нашето управление от 1997-2001 дойдоха само от агенти на бившата Държавна сигурност и техните медии в България. Сега конкретните обвинения за мафиотизиране на държавата и за покровителстване на най-големите престъпници идват от медии и институции на най-високо ниво – BBC, El Mundo, Le Monde, Deutsche Welle, Европейската комисия и Европейския парламент.

– Ако си представим, че изведнъж получа амнезия, как ще ме убедите да ви припозная като своята политическа сила? Изобщо каква технология, извън парламентарното ви присъствие, ще използвате, за да привличате съмишленици? Кога политиците ще се научат да говорят достъпно и със запомнящи се образи?

– Ако сте изпаднали в амнезия, вижте коя е най-ярката демократична опозиция на едно параноично, безпомощно и безчувствено управление. За привличане на съмишленици и достъпно говорене бих препоръчал на себе си и на колегите си депутати да четат авторите на в. „Седем“.

– Какво ще си пожелаете в нощта срещу 1 януари 2006? И какво пожелавате на читателите и екипа на нашия вестник?

– На семейството и внуците си ще пожелая здраве. На себе си – смирение. А на всички демократи – сили и смелост, за да преодолеем днешните политически изпитания.