Иван Костов: Не съм на работа в политиката, за да я напусна!

Кристина Ненова: Здравейте, г-н Костов! В продължение на повече от година проведох психологическо изследване, което целеше да отговори на въпроса защо едни политици са по-предпочитани от други. Психологическият експеримент показа, че изследваните лица формират впечатленията си за вас в най-голяма степен от мненията на политолози, социолози и журналисти и в много по-малка – от лични срещи. На какво се дължи това, според вас?

Иван Костов: Нормален начин, по който хората възприемат политиците. Вчера гледах един филм, американски, много интересен. Казва се „Войната на Чарли Уинстън“ и в него има един такъв кадър, в който главният герой се заслушва в новините по ТВ и едно момиче до него казва: „Той разбира новините!“ В този смисъл директната политика е трудно достъпна, не е масов културен продукт. Конкретната политика е една сложна реалност. Затова хората добиват впечатление за политиците по всички възможни странични начини, включително чрез коментари, охулване, оклеветяване, следят реакциите на самите набедени или издигнати. Наблюдават по-скоро външните черти, стремят се да видят проявяват ли разколебаност, страх и т.н. Как изглеждат в очите на другите е важно, защото така хората възприемат по-лесно политическата реалност, защото пак ще кажа, модерната политика е сложна реалност.


Кристина Ненова: В този ред на мисли, примерно, в чужбина съществува практика да се изследват нагласите на избирателите не само чрез социологически, а и с помощта на психологически методи. Привърженик ли сте на подобен подход, който да се използва при изграждането на стратегия за привличане на избирателите?


Иван Костов: Всъщност и в България се правят изследванията, за които споменахте. Правят се по линията на т.нар. фокус групи, където се изследват дълбочинните нагласи на избирателите. Под „дълбочинни“ се разбира психологически и културно формирани нагласи.


Кристина Ненова: А взимат ли се после под внимание тези изследвания?


Иван Костов: Взимат се, разбира се, особено когато се изграждат послания, когато се правят обръщенията към хората. Тогава е задължително, защото много често се случва политиците да се препънат смислово в нещо, което не е на ниво комуникация, а на ниво културно различие. И на базата на това политикът се компроментира, поради една единствена дума, сложена не на място.


Кристина Ненова: Според Вас, какво изгуби България от управлението на Тройната коалиция?


Иван Костов: Изгуби лицето си. Изгуби международния си авторитет и се върна към някои от рецидивите на тоталитаризма, изобщо изгуби много в икономически план, по отношение на своето цивилизационно сближаване със Западна Европа. Загуби тези години. Макар че, формално целите изглеждат постигнати. Но България е най-жалкият и безпомощен член в НАТО, най-неорганизираният – атентатите в Кербала го показаха. А за ЕС сме този член, който е пример за назидание, т.е. ние сме отрицателният пример. Ние илюстрираме какво не трябва да се прави, така че наистина в цивилизационно отношение ние сме загубили тези години. Връщаме се към символите на комунизма, към реабилитацията на репресивния апарат, а не вървим с бързи крачки към западноевропейската промяна.


Кристина Ненова: А мислите ли, че при сегашното състояние на опозицията, последната може да бъде алтернатива на сегашното управление? Питам Ви, защото някои анализатори изказват съмнения по въпроса, че опозицията може да се справи с управлението на страната ни.


Иван Костов: Зависи какво разбирате под опозиция. Първо, нека говорим за десницата, която основно представляват ДСБ. Ние сме запазили управленския потенциал, то личи от всяко наше действие, от всяка наша критика, от всяка наша конкретна позиция. Ние сме запазили капацитета и компетентността за управление на страната, каквато няма нито в АТАКА, нито в ГЕРБ. Така че не може да има просто решение за алтернативата в България. Ако има алтернатива, тя в никакъв случай не може да се съсредоточи и да се визира само в ГЕРБ и в АТАКА, защото това действително е крайно несъстоятелна комбинация. Много е неубедително разумен човек да си помисли, че тези две партии могат да бъдат алтернатива на управляващите.


Кристина Ненова: Възстановен ли е диалогът в дясното пространство?


Иван Костов: Не, не бих казал, че се възстановява с темповете, с които ние очакваме. Но има всички възможности да се възстанови. Едната цел на диалога е да формира цели на бъдещо управление, да каже какво ще се прави в тази държава. Какво ще стане със здравеопазването и частните фондове, образованието е без критерии, пенсионното и социалното осигуряване спъват жалките възможности на държавата и не отговарят на нуждите на хората. Това е държава от крайно либерален тип, без никакви ангажименти към гражданите си. Администрацията не работи, а е криминализирана. От друга страна има много ангажименти към гражданите, които не е в състояние да поеме. Така, както би направила една социална държава.


Кристина Ненова: Кои партии биха могли да бъдат евентуални партньори на ДСБ на следващите избори?


Иван Костов: В политическото пространство е лесно. Казваш с кого не можеш да вървиш и автоматически се ориентираш. Политическото разположение на силите се формира на базата на това какво отношение имат към управляващите. В случая, всички, които са против и считат, че цялата коалиция трябва да се махне от власт, са потенциал за едно алтернативно управление. Друг е въпросът до колко могат да допринесат в него и дали ще станат част от него. Във всеки случай, от този политически избор тръгва всичко останало. Това е най-важното. Примерно БНС – в него има партии, които с охота подават ръка на Тристранната коалиция в ключови за нея трудни моменти. Те казват: ние сме в центъра, можем да бъдем и с лявото, и с дясното.


Кристина Ненова: А какво е отношението Ви към ГЕРБ?


Иван Костов: ГЕРБ е една енигма в момента, защото независимо от заклинанията… Да си спомним, че и Симеон Сакскобургготски се обявяваше за алтернатива на БСП, той направи управление с тях, така че само от конкретните политически действия може да се съди за поведението на ГЕРБ. Например, от отношението, което имат към президента на страната. Президентът е финансиран от престъпна мрежа за предизборната си кампания. Това е официално заявено от авторитетна европейска институция. ГЕРБ не са казали една дума по отношение на този президент, нито в ролята му на конструктор на Тройната коалиция, нито в ролята му на човек, който вкара Ахмед Доган във властта само заради това да получи гласовете му на президентските избори. Зависи в какъв план поставяме президента, но в какъвто и да го поставим, ГЕРБ не са заявили отношението си към него. Този човек, Гоце, се превръща в лице на мафиотизацията в България. Това вече става все по-явно.


Кристина Ненова: Филип Димитров се оттегли от политиката. Вие имате дълъг стаж в политическия живот на страната ни. Имало ли е моменти в кариерата ви, в които ви се е искало да се оттеглите от политиката, да се занимавате с нещо другo?


Иван Костов: Вижте, аз не съм човек с претенции на десен интелектуалец. Аз може би имам основание да бъда с куп претенции за десен интелектуалец, като под последното разбирам човек с неговите дълбоки вътрешни колебания, други морални, културни избори, решения и т.н. Не мога обаче да вляза в такава роля. Аз дори да съм имал някакви такива моменти, това са били моменти на отслабване на мотивацията, които впоследствие съм преживявал. Така че, при мен нещата не стоят в този план. Аз не съм се колебал. Аз съм, и до края на живота си ще остана истински антикомунист. Истински ангажиран с обществените проблеми човек. Никога няма да бъда друг. Ако някой си мисли, че Костов някъде ще отиде, ще захапе парче от някаква баница и че ще замълчи, дълбоко се лъже. Докато съм жив ще заемам обществена позиция, независимо дали тя се харесва или не на когото и да било. Защото имам свои разбирания за нещата и с две думи, не съм на работа в политиката, за да я напусна. Като работа… с оставка… Това просто няма да стане.


Кристина Ненова: Какво и как бихте променили в политическата обстановка в страната ни, ако заемахте поста на Сергей Станишев?


Иван Костов: Ние всеки ден му казваме какво трябва да направи. Например, когато направихме разкритията за фонд „Републиканска пътна структура“, след излизането на фактите от прокуратурата и следствието, веднага трябваше да освободи тримата министри, за да покаже на европейците, че има воля да не допусне много лош доклад за България и че му пука за авторитета на страната. Той не го направи, защото е безволев, жалък човек. Жалък в ролята си на министър-председател. Иначе може да е симпатичен в компания, но като министър-председател е безпомощен, а няма нищо по-жалко от нерешителен управленец. Нали чакаме решението от него. Тук решение няма!


Кристина Ненова: Какви са близките и дългосрочни цели на ДСБ и по какъв начин възнамерявате да ги постигнете?


Иван Костов: Преди всичко, формулиране на ясни ангажименти пред обществото какви трябва да са целите на алтернативното управление. Убеждаване на хората, че има такова управление, че има управление, което няма да повтори провала на това, което имаме в момента, че ще тръгне по друг път, ще управлява по друг начин, ще има други ангажименти към хората, които ще изпълнява почтено. Това е най-сериозното нещо за ДСБ и, разбира се, изборите.


Кристина Ненова: И на финала на разговора ни – какво бихте казали на нашите читатели, които са емигранти в САЩ?


Иван Костов: Аз си мисля, че една част от тях, може би незначителна, ще се върне. Ще има условия, които ще ги привлекат отново в страната. Убеден съм, че много ще се върнат и заради корените си. Може би, когато решат големите предизвикателства на собствения си живот, на собствените си семейства, ще се върнат. Защо английски семейства на зряла възраст да идват в България, а да не започнат да се връщат български. Защо това да не се наблюдава. Изобщо мисля си, от друга страна обаче, че ние създаваме нарочно света на глобализацията на ЕС, заради хората, за да могат да ходят навсякъде, да могат да направят навсякъде кариера. Но тъй като съм дълбоко консервативен човек, аз се надявам да отидат да видят хубавото и да го донесат в родното си гнездо. Да отидат да видат другото, за да заобичат повече България. На мен ми се ще в моите представи да бъде така, разбирате ли, въпреки че си давам сметка, че отварянето на вратите е заради младите хора, за да могат да влязат в една съвършено друга среда, в една друга културна цивилизация и да я върнат обратно. Това е моята надежда, че тези процеси на движение на хората, трябва да донесат по невидими пътища полза за цялата българска общност. Ясно е, че много българи имат силата да се погрижат за себе си и за семействата си, да ги нахранят, да ги ги изучат, да поддържат добро състояние.


Сутринта си говорехме с един мой приятел и пак стигнахме и с него, неочаквано за мен, до тази тема, че българите не знаят какво имат, защото никога не са изживели тези страшни сътресения, през които е минал останалият свят. Българите отиват, примерно, в Швеция и не знаят каква е историята на Швеция. Не знаят, че е имало моменти, в които тя е била почти обезлюдена, гигантска миграция, хората просто нямало какво да ядат. Това не го знаят. Те виждат сегашната лъскава Швеция като някакъв готов културен продукт, а то не е така. Те са стигнали до там, защото са минали през страшни страдания. И не само те, цяла Европа е минала през т.нар. гладни гробища, те са имали страшни катаклизми – демографски, човешки и прочие, за да достигнат до това ниво, в което нашите хора, като отидат там, ги заварват – организирани и уредени. Много от тези общества са градени от 50 години. Германците варяха картофени обелки, за да се изхранват през 1949 г., когато канцлер става Конрад Аденауер. Да не забравяме, че това е било само преди 50-60 години. Така че, тези хора са минали през страшни нещастия, които са ги дисциплинирали и са изковали силните им общества и лични характери. До това стигаме с много мои приятели, че на практика България е благословена земя, в която никога не е имало такъв глад, никога не е имало такива ексцесии, всичко е било някак лесно. В България е лесно. Аз няма да забравя никога, когато станах министър-председател и се опитвах да убеждавам моите западни колеги, че у нас има зърнена криза. И те ми казваха в лицето „Вие се шегувате, г-н Костов, само това не може да има в Европа, вие да останете без зърно. Не може да бъде“. Ама казвам: „Изнесено е!“ – „Колкото и да са изнесли, да знаете, че имате достатъчно!“ Наистина така се оказа. Това го казваха ирландци, датчани, хора, които знаят какво е глад. Те знаят, че ние не сме преживели глад. Ние често си мислим, че сме най-нещастни, а всъщност въобще не знаем какво е нещастие. Не знаем, примерно, какво е от 9 деца да загубиш 8, както е било в много страни. Не не сме минали през средновековната европейска история, която е кошмарна. Така че, не можем някак да разберем точно къде се намираме, не можем още да си направим визитна картичка. Да си напишем там… След българин трябва да има и още нещо, защото иначе ще падне и българин.


Кристина Ненова: Благодаря за това интервю. Всичко добро!


Иван Костов: И аз благодаря!