– Г-н Костов, каква е вашата оценка на факта, че Георги Първанов е първият ни президент, който повтаря мандат? При това с решителен резултат и не толкова ниска избирателна активност. – Безспорно! Този факт трябва да се оцени такъв, какъвто е. Резултатът му е много категоричен. Въпросът е, че г-н Първанов е олицетворение на статуквото. На тройната коалиция, на неподготвеността на страната за ЕС. Той е олицетворение на новия мит, който идва да замени стария – за социалния президент. Новият мит е, че европейските пари ще ни помогнат Тази митология е в основата на вота, но само една част от него. Другата сериозна причина е, че в България се формира голямо мнозинство в защита на статуквото. Моето послание към вас е: „Европейците няма да ни оправят.“ – Г-н Костов, но и вие сте част от статуквото. Освен това неглижирате волята на толкова много хора, като ги поставяте под общ знаменател. – Не съм част от статуквото, защото искам съвсем други неща за България. Не искам да живея в това, което ме заобикаля. Искам да има касови бонове навсякъде, да е завършена образователната ни реформа, за да могат внуците ми да получат тук качествено образование. Аз действително искам всичко да е почтено. Много скоро хората ще разберат, че е по-добре да бъдат почтени и прозрачни, за да вземат европейските пари. – Нима са непочтени и десните избиратели, подкрепили Първанов? – Екзитполовете, които вадят подобни резултати, са почти незаконни. Те намират малък процент гласували от ДСБ, някой не им казва истината за вота си и от единични случаи се правят заключения, че десни са подкрепили Първанов. Може никой да не е гласувал за него, може да са и 15%. Аз обаче не изключвам да има такива хора – например някой, който е взел няколко тезгяха на общински пазар. – Вие май действително не разбирате, че има много почтени десни, които се оправят с живота си без сергии на пазара и пари под масата, които не харесват Първанов и Сидеров, но които вие оставихте без избор на този вот. При цялото ми уважение към г-н Неделчо Беронов. На тях какво ще кажете? – Десните избиратели по принцип не са много. Партиите зад Беронов не са с голяма тежест – в парламента при най-добро желание тя е 15%. Да не говорим как протекоха преговорите, че имаше хора, които непрекъснато се опитваха да демотивират Беронов, да му говорят в лицето, че не е кандидатът. При тази реалност това е резултатът. Това представлява днес десницата. А защо десният избирател не предпочете и не се вдъхнови за тази кандидатура, е въпрос на сериозен анализ. Една от причините е, че Беронов идва от много висока позиция. 9 г. като конституционен съдия е бил над всички останали, бил е арбитър. На нас не ни достигна време да го приземим сред хората. Но нямаше време да заговори на техния език. Стоеше като на плаката – студен, северен, изтънчен. А че заслужаваше тази кампания, никой не може да ме разубеди. – Мен пък никой не може да ме разубеди, че избирателите ви заслужаваха по-адекватен избор. И очаквам да чуя от вас къде сгрешихте? – Да наречем грешка самата слабост на десницата да излъчи друга, емоционално заредена кандидатура. Но десницата това излъчи. – Не, ДСБ това излъчи. – Няма да се уморя да повтарям, че когато ме попитаха на консултациите на десните дали аз номинирам Неделчо Беронов, отговорих: „Не“ Нямах право да го излъчвам, защото той не ми го беше дал. Неговата воля бе да бъде издигнат от мен и Петър Стоянов. Останалите лидери с изключение на Георги Пинчев не наложиха правото си на вето. Ние наистина опитахме всичко, обсъдихме многобройни кандидатури, омръзнахме на хората, огорчихме ги. – Но помня как преди 3 месеца в същия този кабинет ме убеждавахте, че Беронов ще бъде на балотаж. Питах ви още защо бягате от реалността, но вие останахте категоричен. – Това е вяра. Един политик винаги трябва да вярва. Аз съм вярвал в кампанията на г-н Беронов. Видя се, че беше в кондиция, държа се чудесно. Въпреки годините си никога не подгъна крак, беше във форма и физически, и психически. – Стана ясно, че намирате за излишна оставката си. Как ще понесете своята отговорност за загубата? – Като поемам отговорността за това, което сме направили. Тя би трябвало да е обратнопропорционална на усилията, вложени в кампанията. Ние положихме много усилия и затова отговорността ни не е най-голяма. Но по някаква странна логика сега се оказва обратното. – Казахте, че ще зачеркнете и двете имена в бюлетината на втория тур. Не е ли егоистична позицията ви, когато на балотажа срещу Първанов ще се изправи краен националист? – За този вариант се сетих. Търся начин да не се отказвам от изборите, но да покажа, че това не е моята алтернатива. – Не ви ли е страх от нарастване на подкрепата за „Атака“? Какво сочи вашето изследване на синдрома „Сидеров“? – Специалисти по Сидеров трябва да бъдат Доган и БСП. Той е тяхно творение. Сидеров безспорно е ксенофоб, със силни национал-социалистически настроения. Но той е истинската носталгия на хората към миналото, към Русия, към национализацията, отказа от пазарна икономика, уплахата от прехода, отказа от НАТО. Преходът е породил протестен вот. Това е Сидеров – хайде да се върнем при фараона. Това са призивите в еврейското племе, когато ги е извеждал Мойсей и са тръгнали през пустинята. Но ние не сме пред пустинята, а пред Обетованата земя. И няма връщане назад. Затова не вярвам на постановките, че Сидеров е враг на ДПС и БСП. Той е необходимият им виновник. Иначе той е прав за много от нещата, които казва, но ги казва по недопустим начин. С огромна доза бутафория и популизъм. В лицето на Сидеров Първанов се състезава с миналото си. Гущерът се надбягва с откъснатата от себе си опашка. – Сидеров си гради кампанията върху битката с корумпираните. Нямате ли лична вина, че днес у нас не се прави разлика между доказана корупция и съмнения? Защото при вашето управление от кръга ви нямаше уличени за злоупотреби, а вие мълчахте, дори когато сменяхте министри. – Корупцията у нас е наследена от старата комунистическа олигархия. Не е изобретена през 1997 г. Тогава сивият сектор от 48% стана на 35 и така беше предаден на Симеон. Имаше много дела срещу банкери и убийци. Това вдигна много рейтинга на страната. Оттогава насам индексът на корупцията си остава един и същ и има тъпчене на едно място. Затова имам чиста съвест, че не съм стоял със скръстени ръце, а съм действал много сериозно. Що се отнася до прословутите смени, аз съм си позволявал само това, което мога по закон. Все пак съм бил премиер, а не някой, който може да сипе обвинения.– А кога българският политически елит сгреши с ДПС? Сега сте дистанциран от Доган, но беше време, когато се съобразявахте с него и той ви помагаше в ключови моменти. – Единственото време, когато ДПС не е било във властта, е по време на правителството на ОДС. Не че тогава не е имало хора в ОДС, които бяха перебежчици при Доган. После тези същите станаха видни обитатели на политическия му харем. Тези грешки не сме ги правили ние. А ДПС подкрепи действията ни за Косовската криза не заради друго, а от верска мотивация. Грешките по отношение на ДПС се задълбочиха много, когато станаха безнаказани. Вече 5 г. са на власт и правят, каквото си искат. Корумпират тежко цели сектори. – Да поговорим и за Бойко Борисов. Правилно ли разбрах от думите ви на среднощната пресконференция, че вие зачеркнахте този човек? – Абсолютно. Не може да застанеш до един човек, да му кажеш, че ще го подкрепиш лично, и да не отидеш до урната.– Сигурен ли сте, че кметът не е гласувал?– Сигурен съм. Ако беше гласувал, щеше да заведе медиите. Щеше да ви извика да отразите този невероятен момент как той проявява щедрост към друг човек. Как споделя медийното внимание с кандидатурата на X или Y.– Но след дни той учредява партия, за която вдясно има вакуум.– Ще видим. Тези неща стават ясни впоследствие. Но в личен план за мен е ясно, че така не се постъпва. Не може да е допустимо да не държиш на дадената дума. Що се отнася до мястото му в десницата, е все едно да питате дали има място за БСП. Защото изборите потвърдиха, че огромната част от избирателите на ГЕРБ са ляво-ориентирани.– Но Борисов се бори с корупцията в общината. Вади непрекъснато данни за злоупотреби. Излизат хора от СДС, които са купували имоти за стотинки в София. И от това статукво ли не сте част? – Този проблем трябваше да бъде решен принципно – да се излезе от всички фирми и бордове. Приватизират се общинските дружества, а не се вадят едно по едно подбрани имена. Тогава нямаше да е уязвима позицията му. Защото ще попитам кога ще се извадят имената на хора от БСП? Защото моделът на Софиянски е обхванал всички. За ДСБ няма да може да се извади нищо по обективни причини.– Какви ще са занапред отношенията ви с Димитър Абаджиев, който вече не припознава вас и ДСБ за лидер и кауза. Обяви, че десните са ви уволнили, а от ДСБ ще има отлив към ГЕРБ. – Очевидно той е силно разколебан в каузата си. Много силно се лъже, че ще има отлив към ГЕРБ. Много отдавна сме в сериозна конфронтация с Борисов. Не го атакуваме лично, а неговото управление на София. – Очаквах да ви намеря в по-угнетено настроение. За вас явно няма драма. Нима ще махнете с ръка и ще продължите към следващите избори? – Много е хубав този въпрос. Аз съм човек, който има самочувствието на изпълнен дълг. Направил съм и повече от това, което се очакваше от мен. Запълнил съм дупки, свършил съм чужда работа, която ми се стовари в последната седмица. Нямам причина да се обърна и да сритам своята работа. Не съм такъв човек.