– Г-н Костов, ДСБ си поставихте амбициозната цел да направите предизборна дясна коалиция и да вървите по пътя към бъдещото управление на страната. Доколко това е реална възможност?
– Ще характеризирам ситуацията по-пълно – ние решаваме да преминем отворената врата. В смисъл – искаме мандат от ръководството да сме инициатор, да започнем активни действия за формиране на дясна изборна коалиция под условие. Под условия да бъдем гарант и коректив за едни точно определени цели. Ние сме “за” да се формира коалиция не около нещо, не около някой, заради определени персони, а в името на точно определени политически гаранции, които хората да получат от нас. Тук самите изказващи се казват – този, който иска тази коалиция, ще дойде в понеделник, нали така? Тези, които приемат условията, които поставяме и с които характеризираме гаранта и коректива, наистина сами ще ни потърсят.
В този смисъл ние не можем да кажем какъв ще е успехът на този курс и пак в този смисъл – имаме едно основополагащо решение, което във всички случаи ще ни направи фактор в следващото Народно събрание. Ние можем да се явим самостоятелно. Това е така да се каже курса, който заема Националното събрание. Аз мисля, че този курс пресреща очакванията на много по-широка демократична общественост в страната, отколкото членовете и симпатизантите на Демократи за силна България. Хората искат това нещо от нас, хората се опасяват, че един нов мандат на тази социално- либерална коалиция би бил непоносим.
– Всъщност това е основното, което ви прави толкова категорични да вървите към вчерашните решения, така ли?
– Да, това е основното. Знаете ли, дори моят зъболекар ми каза – или направете нещо, или няма да остана тук, ще напусна страната. Няма да оставя децата си да се мъчат тук. Това е.
– Като говорите за дясна коалиция, с кого може да бъде осъществена. Ще разговаряте ли със Софиянски, със СДС?
– Аз пак казвам – те сами трябва да дойдат. Образно казано би трябвало да дойдат както каза един от изказващите се. Но ние ще преценяваме много внимателно. Специално със Софиянски имаме принципни различия, дълбоки, програмни. Нямаме сходство в политиките, защото ние се обявихме против начина, по който Софиянски управляваше София, нарекохме го “модела Софиянски” и не сме ревизирали тази позиция. Ако ССД иска да ревизира своето отношение към това управление, тогава ще се отворят врати. Ние няма да правим компромиси с неща, които много бързо ще ни накарат да подкрепяме смяната на едни с други корумпирани престъпни управници. Такова нещо няма да правим. Така че много ще внимаваме. Но независимо от това, което се каза тук, искам да кажа, че в рамките на решенията от Велинград, ние не виждаме смисъл да преговаряме с отделни лица или много малки групи от хора, които нямат ресурси да участват в кампания.
– Бихте ли дали пример за такива организации?
– Например партии, в които останаха наистина по една шепа хора. Този, който няма с какво да участва, няма ресурс, няма как да мобилизира каквото и да било, който даже не може и да даде участници в секции. Говорим за естествени ресурси, с които трябва да разполага една група. Търсим по-сериозни партньори.
– СДС къде се вписва в намерението ви за коалиция?
– Виждате, че всички делегати казват – СДС трябва да ги оставим да си протекат процесите там и да видим какво ще правят. Никой тук не предлага ние да се превръщаме сами в някакви заложници на СДС, с редки изключения. Там наистина никой не знае какво ще се случи и ние не знаем СДС ще прибави или ще извади, ако се съберем. Аз обаче имам отговора – те ще прибавят, ако изпълнят това, което обещават някои от претендентите за лидерство. Ако преодолеят кризата, ако начертаят програма, ако се разделят с това, което трябва да оставят в миналото и ако действително съумеят да прегърнат новите си предизвикателства – тогава те ще добавят. Но ако водят със себе си Евгений Бакърджиев, Любо Павлов и цялата тази уклончивост, с която не приключват тези страници, няма да добавят нищо. Така че ние ги чакаме, желаем те да си решат тези въпроси.
– На съботния форум се усети силна енергия, тази енергия от ДСБ се усеща и на политическата сцена. Като че ли ДСБ постепенно “възкръсна от пепелта”, идеите ви се чуват и възприемат. На какво се дължи това?
– Вижте колко интересно нещо осъзнавам сега. В момента на икономическия растеж, след осъществените реформи, мнозина придобиха самочувствие – партии, отделни лица, хора. Някак се самонапомпаха със самочувствие от парите си, от властта си. Сега, когато страната влиза в предверието на кризата, само ДСБ останаха със самочувствие. На много хора самочувствието беше до голяма степен накърнено, изпуснато като спукан балон. Защото не бяха готови, не знаят отговорите, не могат да намерят решенията в условията на тези нови много тежки заплахи за страната. Изведнъж всичко “спихна”. И само Демократи за силна България си остават със същото самочувстиве, каквото беше при своето създаване. Вярно е, че имаме основание да считаме, че все повече хора трябва да започнат да забелязват верните ни прогнози, предупреждения, точните ни предложения за решения.
Ето – предложихме намаление на данъчните закони, и след 2 седмици Европейската комисия почти дословно ги повтаря. Решението на БНБ. А кой върна на това правителство бюджета за доработване? Няма как хората да не видят, че сме проявили далновидност, дали сме верни решения и след това, че което говорим, се случи. Бяхме единствени от опозицията по време на вота, които казвахме – безвъзвратно се загубени тези пари, не можете да ги върнете. За това искахме вот на недоверие и още тогава казахме – милиард ще бъдат средствата, които ще бъдат загубени, не 220 млн. евро. Казали сме истината и се надяваме все пак някой да започне да разбира, че този в политиката, който вярно вижда нещата, може да ги прогнозира. И именно той трябва да има доверие, не този, който се е заблуждавал.
– Всичко това изгради ли ви образ на организация от експерти?
– Не, не, не става въпрос за това. Ние задаваме дневния ред в определени ключови моменти на страната. Много преди управляващите успяхме да зададем този дневен ред. Това, което се случва примерно сега в политиката на страната – върнатият бюджет – това са атаките, които сме водели още от средата на годината много категорично, както и срещу вътрешните причини за икономическата криза. Това е дневен ред. Ето всичко това изниква сега и става неумолимо. Воювали сме за европейските пари, да не се загубят безвъзвратно – от юли държим тази тема в дневния ред в обществото. Кой не убиха в това време, какво ли не се случи, та и досиета извадиха, хвърлиха се в огъня на общественото внимание важни фигури на правителството като Румен Петков. Но ние не сме предлагали такива теми. Не занимавките за общественото повърхностно внимание, а истинските тези успяхме да задържим. В този смисъл зададохме днешния дневен ред. И това е много повече от това да си експерт.
– В този смисъл би трябвало да диктувате дневния ред и в една бъдеща коалиция?
– Е, би трябвало. Това са логични продължения.
– Но не носят ли десните сили своята вина за възможността, която се даде на днешните управляващи да доведат страната до днешното й състояние?
– Според мен в този момент не трябва да търсим вината на десните. Защото дори да имат някаква вина, финалът на дясното управление беше многообещаващ. Възстановени ценности, европейска ориентация, предстоящо еврочленство, затворени преговори по една трета, реформирана икономика. Всичко това остана след управлението на десницата. Каква вина от това да се носи тепърва? Защо да е отстъпена властта? Властта не беше отстъпена на левицата, а на Симеон Сакскобургготски, на един особен политически феномен, който сега не желая да коментирам. През него влезе във властта БСП още по време на неговия мандат, още тогава окупира ключови територии като държавната администрация, службите за сигурност. Точно както стана с Беров, ако помните. През Беров БСП се инсталира във властта, когато всички я отхвърляха, когато не можеше да спечели срещу СДС.
– Каква картина виждате около предстоящите парламентарни избори?
– Виждам тепърва сериозна загуба на доверие от страна на управляващите в коалицията. Аз мисля, че Доган ще бъде изоставен в голяма част от движени от кариеристични подбуди хора и организации и прочие, които виждат, че той става неизгоден в каквито и да е формати за бъдещо управление. Тоест на него му се отрежда ролята на този, който ще го бият след следващите избори. Там се отрежда роля и на БСП. Защото големите престъпления, руската имперска орбита, възстановяването на ДС, употребата й за вътрешнопартийни разправи, това си е БСП. Парите са спрени на Орешарски, който е техен министър, на Гагагузов, техен министър, на съдебната система, където са главен прокурор, председател на ВКС. Да не забравяме, че големите отговорности са на БСП. Ние трябва да направим всичко възможно те да не бъдат на власт.
На фона на всичко това едно бъдещо дясно управление има своя реален шанс, така ли?
Аз мисля, че все повече хора ще осъзнават, че е непоносимо да има нов мандат на управление на БСП.
