Иван Костов: Неделчо Беронов може да бъде морален еталон и коректив

Лидерът на ДСБ Иван Костов бе на посещение в Благоевград. Преди да се срещне с партийния апарат от региона той гостува в студиото на радио „Фокус“ – Пирин. Иван Костов отговаря на въпроси свързани с предстоящите избори, с бъдещото членство на страната ни в ЕС и за ползите и загубите, които ще претърпи България влизайки в Обединена Европа.Фокус: Как преценявате кандидат президентската кампания до момента? Не ви ли се струва малко вяла?Иван Костов: Да, допреди една седмица тя беше наистина много вяла. От това имаше полза само Георги Първанов, а и Волен Сидеров, тъй като Волен Сидеров поддържа много високо ниво на мотивация чрез двете медии, с които оперира, а останалите изоставаха с мотивацията и вялата кампания на практика беше насочена срещу техните членове и симпатизанти. Аз се срещам с актива в страната; с тези хора, които активно правят кампанията, ще бъдат по изборните секции, ще бъдат наблюдатели и прочие. Целта е да поговорим точно за мотивацията. Фокус: Вие лично как виждате мотивацията на десните партии относно подкрепата на кандидат президентската двойка Неделчо Беронов – Юлиана Николова? Иван Костов: Според щаба, потенциалът, който имат Беронов и Николова, е много голям. Той обхваща гласоподаватели на ДСБ, на СДС, на другите подкрепящи партии, част от НДСВ и една част от хората, които подкрепят ГЕРБ. В този смисъл той е много голям като потенциални гласоподаватели, но те не са мотивирани, не са мобилизирани. В момента моята мисия тук, поставена от щаба и от господин Беронов, е да активизираме силно нашите представители – тези хора, които ще правят изборите и с тях нататък ще вървим в следващите седмици, особено след митинга, на който каня всеки имащ възможност да дойде – на 7 октомври от 16 ч. в София на площад „Александър Невски“. Ще се радвам да видя благоевградчани там. Фокус: Споменахте ГЕРБ, ролята на симпатизантите и привържениците на ГЕРБ ще бъде ли решаващ фактор според вас? Вие имахте среща с Бойко Борисов…Иван Костов: Първо самият Борисов казва, че той не може да насочи много хора да гласуват, но нека да кажем, че е в състояние да насочи примерно 3% от електоралния вот. Вероятно една малка част ще се разочарова. Да допуснем, че 2-3% може да са от полза. Това са много важни проценти, но косвената полза е по-голяма, тъй като много колебаещи се избиратели виждат и ще видят в тази подкрепа промяна на политическата подкрепа, която стои зад Неделчо Беронов и Юлиана Николова по посока на сериозно разширение и те вече се превръщат не само в кандидати на партиите-членки на Европейската народна партия, а и на по-широк кръг партии. Съюзът на репресираните също ще ги подкрепят както и други. Стефан Софиянски каза, че ще гласува, Анастасия Мозер и така постепенно подкрепата ще нараства, така че косвения принос е в промяната на тази политическа формула. Фокус: Според Вас, в дясното политическо пространство има ли промяна в хода на президентската кампания?Иван Костов: Безспорно. Всъщност дясното, ако съумеем, потенциално може да бъде обединено. Тогава то е всички демократи, без „Атака“, всички демократи срещу БСП и ДПС, срещу Първанов и Доган, това е добър лозунг. Фокус: Ще Ви попитам и за „Атака“, но кажете ми какви са впечатленията ви от предизборните срещи на Неделчо Беронов и Юлиана Николова в различните населени места на страната, Вие, предполагам, отблизо следите тази кампания? Иван Костов: Аз не мога да следя всички срещи на г-н Беронов освен тези, на които присъствам. Участвал съм в няколко и те са били много добри, например в Русе, в Добрич и т.н., но по същото време, по което той се среща с избиратели, с обществеността, наистина със симпатизанти, аз се срещам с нашия политически партиен актив, с който говоря за мобилизацията.Фокус: И все пак какви проблеми и въпроси поставят хората на кандидата за президент Неделчо Беронов?Иван Костов: Първоначално от г-н Беронов се искаха ярки политически послания, това време отмина. Той е идентифициран като кандидат на десните партии. Сега от него очакват лично ангажиране с морални теми, защото той е единственият кандидат, който може да заеме високото място на морален, етичен еталон и дори, ако щете, и съдник по отношение на останалите. Все пак между тях има бивши доносници на Държавна сигурност – като президента Първанов, като други участници. Той може да бъде един вид морален еталон и коректив, той може да заеме тази позиция и хората вече искат да го видят в тази роля, да заговори за истината, за измамените обещания, за несвършените неща, за смисъла на този тежък преход и да се ангажира с лични послания. От него вече искат лично да чуят нещо – какво ще каже на мен – пенсионера, какво ще каже на мен – младия човек, кое е най-важното, което ми казва един млад човек – аз съм бизнесмен, какво ще прави по отношение на бизнеса, на икономическата активност и т.н. това вече се иска от него. Вече се искат конкретни, лични, негови послания. Фокус: Доста усилено се заговори напоследък в публичното пространство за досиетата на някои кандидати за президент, вие лично как гледате на атаките по отношение на Георги Марков?Иван Костов: Нашата политическа позиция беше в Закона за избор на президент да се изисква задължително проверка за това дали е бил по някакъв начин свързан със службите за сигурност, на репресивния апарат на комунистическия режим, а кандидатите да подписват декларация. Това отпадна. Същото го имаше в нашия проект за Закон за отваряне на досиетата, който е приет, но ще бъде решен след изборите. В този смисъл някак си управляващите дадоха един прозорец, през който да се измъкне г-н Първанов. Представете си го, предизвикан да подпише една такава декларация, след като сам е казал, че е бил секретен сътрудник с псевдоним Гоце, ама не е бил точно такъв и не знам как ще реши въпросът. В този смисъл нашата политическа позиция е ясна. Аз, колкото и да съчувствам на всеки, намиращ се в това положение – защото аз съчувствам, аз съм християнин, не мога да укорявам – но трябва да има светлина. Лошото в случая при Георги Марков е, че той не казва истината за себе си и не прави необходимото да поиска изчистване на този въпрос, защото, ако всичко е редовно при него, ще поиска съответните документи, които г-н Беронов и Николова поискаха. Защото всеки може да поиска справка за себе си и да получи да или не каквито справки сме правили преди парламентарните избори. Той обаче не го казва това, което не е морално, не е почтено. Той прави същото, което направи Първанов преди предишните изброи и от тази гледна точка се опитва да играе ролята на човек, който е много тясно свързан със СДС. Все пак това беше СДС на Жельо Желев. Нека да не забравяме, че Жельо Желев го предложи за конституционен съдия. Това беше едно време на „седесетата с тирета“, ако си спомняте, веднага след 1992 г., т.е. един много далечен етап от историята на българската демократична опозиция и е хубаво, ако той е действително такъв, наистина да размисли какво прави и защо дели гласовете, дали това е ролята, която един човек, емоционално свързан с тази кауза, би трябвало да преследва. Очевидно не.Фокус: Вие разговаряли ли сте с него, защо той се появява в публичното пространство като кандидат президент, това действително би могло да доведе до разцепление на гласовете в дясно?Иван Костов: Аз не съм разговарял с него, неудобно е да разговарям, предвид това, че все пак стоя зад един кандидат, който сме номинирали със СДС, и да му кажа сега виж ние имаме кандидат, а пък ти си друг кандидат, защо не вземеш да се откажеш. В такава поза, в такъв разговор не е редно да вляза, защото може да се изтълкува по най-различни начини, включително и като израз на слабост. Ние не сме слабите в случая. Фокус: Каква ще бъде позицията на ДСБ при евентуален балотаж между Георги Първанов и Волен Сидеров?Иван Костов: Аз съм тук /б.р. в Благоевград/, за да няма такъв балотаж. Аз обикалям страната по паралелния маршрут, надявам се, че Петър Стоянов ще започне да прави същото точно, за да няма такъв балотаж, защото той би бил кошмарен. Това означава БСП да се състезава с БКП или с БСП до 1995 г., защото това са същите позиции – „НАТО вън“, „Съюз със Съветския съюз“ – и с Русия, и с Беларус; „Европейците да дават парите и да се махат“, „Национализация обратно“, „Срещу пазарната икономика“ и т.н. И всичко това е пагубно – от 1995 г., от времето на Жан Виденов и се видя до каква катастрофа доведе. Този курс – курсът на БКП, изселването на турците – ромите ще ги изселваме ли, какво ще ги правим… Искам да кажа, че това е комунистическа, националсоциалистическа доктрина, която БКП опита през 80-те години срещу турците и се видя, че предизвика първия голям трус в България. След това тази политика като алтернатива беше изпробвана от Жан Виденов, това е така нареченото връщане назад и то доведе пак до катастрофа. Ще предизвикаме избирателя да избира между управление, каквото сега криво-ляво има някакво и неговата популистка , а не управленска алтернатива. Не се предлагат решения, а се предлагат приказки, някои от които може би верни, но без да продължават в реално изказване на управленски действия за да не се продават български гражданки на пазара, да не се счита това като нормална традиция ромска примерно, защото сигурно на момичетата не им е приятно, това е насилие върху тях, дори да ги накараме да осъзнаят, че това е упражняване на натиск, все пак това са европейски граждани. Трябва да покажеш как ще се справиш с този проблем, а не да го сочиш като язва в тялото си и да казваш на всички – вижте ме какъв съм, оттук следва, че и другите са такива, което въобще не следва, защото Ярока е един от най-популярните и симпатични и обичани от всички евродепутати от Унгария. Не може така да се прави. У нас има много проблеми, има проблем с банди, които ограбват, много често те са от цигани. Това е реален проблем на държавата, но как ще се решава проблемът, тези бандити какво ще ги правим, как ще се справим с въпроса?! Няма друго решение извън това, което предлагаме ние. Ние сме управленската алтернатива, а те са популистката.Фокус: Доколко изборите за президент и вицепрезидент на страната ни ще се окажат барометър на политическия модел, предвид предстоящите местни изброи?Иван Костов: Самата формула на излъчване на единен кандидат, който се регистрира от инициативен комитет, и който се подкрепя от политически парти и в дясното пространство и центъра, е формула за явяване на местните избори, самите тези избори се оказват прелюдия към местния вот, който ще бъде следващата година и показват на всички наши местни организации, независимо дали се харесват или не, че съществува политически модел, по който те могат да окажат силна съпротива на БСП и на останалите. Това е добър начин те да бъдат накарани още сега да започнат да работят заедно, защото те могат да използват същото за самите себе си по време на местните избори.Фокус: Темата за изборите за президент и вицепрезидент върви в публичното пространство паралелно с приемането на България в ЕС, Доклада на ЕК. Какво на практика ще спечелим и какво ще загубим при вече реалното ни членство в ЕС? Какво е вашето становище като икономист, как преценявате доклада на ЕК? Иван Костов: На първо време ще загубим, ако говорим икономически, финансово, да бъдем откровени, трябва да кажем, че ще загубим и ще загубим по ред причини. Първата причина е, че самата държавна администрация, управлението не е готово да абсорбира европейските структурни фондове, да ги усвоява, административно не е подготвено, това бе сочено отдавна като слабост и не можа да бъде отстранено. От друга страна поради ниската фирмена дисциплина и наличието на много сива икономика, много малко фирми в България са подготвени да усвояват европейските структурни фондове, преди всичко, защото там се иска перфектно проектиране на бизнеса, много добро доказателство по време на усвояването, че всичко става по открит начин и дисциплинираност в съответствие със счетоводните и финансовите дела и по този начин се стига до крайния отчет. Малко български фирми могат да преминат от проектирането до отчета по един убедителен начин и поради това в самите условия на приемане са вградени няколко ощетяващи българската страна клаузи и намаляват средствата за България. В първите две години със сигурност ние ще плащаме по-голям членски внос, отколкото ще получаваме подкрепа, тя ще бъде отложена във времето и балансът ще бъде отрицателен за България. Ние ще плащаме, а няма да печелим от това ползи и според мен това е най-големия негатив за управляващите, защото не са подготвили България да извлече ползите. И точно тук се отваря възможност за популистката реакция, която е евроотричаща, която отрича цялата кауза и не обръща погледа в правилна посока, а именно, слабост на българската страна да се подготви за редовно членство, а обръща преди всичко отрицателни емоции срещу ЕС и казва -не, ние не искаме ЕС, да отидем при Русия и Беларус, това последното е абсурд. Но го говорят по страната организации на дадени политически сили. От тази гледна точка има основания за опасения, но по-скоро основанията за опасения трябва да бъдат адресирани към неподготвеността, до която се е докарала България при това управление. Фокус: Какво на практика ще усети обикновеният българин от членството на страната ни в Евросъюза?Иван Костов: Ами, вижте, като тръгнете за Солун пак ще ви проверяват на границата. Няма да усетите, че ви третират като европейски гражданин. Другите европейски граждани, например австрийците, ще минат без проверка, а вие ще бъдете проверявана. Такова усещане за полезно членство няма да има скоро, още повече, че има и защитни клаузи. Ако искате да отидете да работите в Гърция, в Испания или в Италия няма да можете да отидете, тъй като свободното движение на хора за участие в трудови пазари също ще бъде ограничено дълго време. От тази гледна точка обикновеният човек няма да види някаква осезаема полза, но постепенно ще се въвежда ред и ще се стабилизират нещата, например ще се втвърдява защитата на българските граници, ще се намаляват възможностите за злоупотреби, защото тя става вече външна граница. Европейците, които ще получават товари, преминали през българската граница с транспортни средства, няма да ги отпечатват отново, няма да ги подлагат на проверка, защото те ще са минали на контрол – примерно на българо-турската граница при Свиленград. Веднъж проверени, те ще отиват чак до Ирландия например. Това означава, че контролът трябва да бъде изключително добър, от този гледна точка ние ще получим някаква форма на икономическа сигурност. Аз очаквам много по-активно сътрудничество между българските служби за сигурност и европейските. Или ще има взаимодействие с тях, ще има съвместни акции, или европейците ще наложат защитни клаузи, примерно български прокурори няма да могат да обвинят чужди граждани, няма да се приемат присъди на български съд от европейски съдилища. Може би много по-бавно отколкото ни се иска Европа ще се окаже съюзник на всички демократи, на всички, които искат завършване на реформите, бързо покачване на стандарта на живот. Ще имаме сериозен съюзник в тези желания и намерения. Друг е въпросът, че никой няма да свърши работата, която си е наша.