Иван Костов: Най-големият риск е да останем слаба и бедна периферия на Европа

– Реални или измислени са тезите за съществуващи рискове пред България? Да започнем с това разминаване между предварителния анализ и взетото в Съвета на председателите в европарламента решение. Това разминаване не ни ли отвежда към хипотезата, че предположенията за рискове са доста преувеличени, виждайки, че могат лесно да се ревизират след това нещата в наша полза?
– Вижте, ако е въпрос за рискове институционално как България ще влезе, може би те наистина са преувеличени. Но България има реални рискове и най-реалният, най-големият е да останем слаба и бедна периферия на Европейския съюз. Това е рискът, който ще бъде усетен от всички български граждани. Защото малцина ще бъдат наблюдатели в Европейския парламент.
Цитиран сте в пресата да казвате, че 80 процента от българските предприятия и цялата хранителна промишленост са заплашени с фалит заради непосилни ангажименти, които кабинетът е поел по време на преговорите.
– Да, например един от сериозните рискове е как българските фирми и предприемачи ще издържат на конкурентния натиск на Европейския съюз. Вие знаете, че едно от условията България да стане член на ЕС, известно като Копенхагенски критерии, е функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск. Ние вече имаме функционираща пазарна икономика, която обаче мнозина се съмняват дали е в състояние да издържи конкурентния натиск най-вече заради това, че първо трябва да се съобрази с европейски стандарти за производство, включително за безопасност на продукта и на прилаганите технологии. Трябва да гарантира безопасност на работното място, трябва да гарантира безопасност на храните, трябва да си наложи строги ограничения върху технологиите за емисии на промишлени и други вредни отпадъци. И много, много други ангажименти са поети от името на българските фирми. Добре е за тези неща да се говори навреме, за да не се окажем след това изненадани.
Но това проблем на преговорите ли е било или проблем на подготвеността на българските фирми? Във всеки случай оценката за функционираща пазарна икономика бе дадена преди няколко години и тя позволи тази бърза писта на доближаване.
– Тя се състои от две части – че има функционираща пазарна икономика и, втората част, че е способна да издържи на конкурентен натиск. Има функциониращи пазарни икономики, които не са способни да посрещнат конкуренцията на европейските фирми, това е нашият случай. Трябваше да вървят заедно нещата. Трябваше когато се преговаря открито да се въвлекат в процеса на преговорите браншови, синдикални и други организации, трябваше всичките тези неща като позиции на България да бъдат дискутирани с тях, за да не бъде никой изненадан след това от поетите ангажименти. Защото от името на някои от големите индустриални предприятия в електропроизводството, например за „Лукойл Нефтохим“ и т.н., са поети много сериозни ангажименти от страна на правителството. Трябваше всички тези неща да бъдат предварително известни. Две конкуренции трябва да издържим, трябва много ясно да се каже. Едната е конкуренция, която ще ни залее, на тихоокеанските страни и на Китай, които ще влязат в тези отрасли, където се произвежда продукция с ниско заплатен труд и с много човешко участие. Там ще бъдем изправени пред много остра конкуренция. А има много млади български такива фирми и производства – в шивашката, в плетачната индустрия, в дребна търговия и т.н. Това е едната вълна на конкуренцията, която като цунами просто ще дойде върху България. А втората е за продукти, които са с висока добавена стойност, за които се конкурират европейските фирми и за които има риск българските производители да бъдат изтласкани от собствения им пазар и евентуално да бъдат изтласкани от другите пазари, на които те в момента реализират продукцията си.
Добре, преговорите за пълноправно членство на България в ЕС започнаха след 1999 година. През декември 1999 година в Хелзинки българското правителство получи поканата да започне тези преговори. Тогава по друг модел ли се водеха преговорите и щяха ли да бъдат избегнати тези рискове? Защото когато казвате, че има договорени неща, за които хората не знаят, какво се има предвид? Това е продължение на една логика на преговори, започната от вас, или това е промяна на един модел на преговори, който е бил започнат от вас?
– Това е промяна на модела. Ако си спомняте, когато създадохме движението „Българският Великден“, една от основните причини беше да въвлечем младите специалисти, хората, които са пробили в своите професии, които имат висока експертиза и които са компетентни да съветват или да участват в такъв диалог, да помогнат на България да изработва своите позиции. След това това се превърна във фасадно мероприятие. Но, ако разрешите, има и други големи рискове, за които обикновено се говори, но които изглежда не са добре изяснени. Един от най-големите рискове, освен конкурентоспособността и възможността много фирми да бъдат изправени пред несъстоятелност и дори да фалират, големият риск е липсата на върховенство на закона, незавършената съдебна реформа, лошото състояние на досъдебната фаза на производството, отказът от правосъдие. Тези неща могат да повлекат риска, първо, да се отложи членството на България, а след това да не се признават решенията на наказателния съд в България за определен период от време. Това е много сериозен проблем, тъй като това е проблем не толкова на европейското членство, това не е толкова изискване спрямо Европа, това е нещо, което България трябва да направи за собствените си граждани и за собствените си фирми. Изобщо логиката, че ние преговаряме още, трябва да бъде изоставена, както и логиката да се подготвим за пълноправно членство. Министър-председателят каза, когато предлагаше ратификацията, напълно погрешно според мен, че трябва да търсим национален консенсус за пълноправно членство. Пълноправното членство е буквално след година и половина, хайде нека да е след две. То не може да е в по-дълъг период от време. Затова поначало определянето на такава политическа цел, която дори ще бъде постигната в средата на следващия мандат, не е рационално и не е разумно от гледна точка на усилията, които България трябва да мобилизира, за да посрещне предизвикателствата на членството. По обратен начин трябва да се разсъждава. Това, което е договорено, е договорено, оттук нататък ние трябва да изпълним договореностите, трябва да си дадем ясна сметка какво ни очаква.
Добре, на мен ми стана интересно обаче – когато казвате, че сегашното правителство е променило практически модела на преговори, започнат от вашия кабинет – как тогава формулирате тази промяна, какво точно се случи? Едва ли „Българският Великден“ е бил универсалното решение, може би има и други неща, които са променени?
– Две-три неща са съществено променени. Едното е, че в процеса на преговорите ЕС отделя предприсъединителни фондове, които се използват, за да се компенсират големите изоставания, в сферата на инфраструктурата основно и опазването на околната среда. През 2000 година, когато за първи път България беше изправена пред възможността да черпи предприсъединителни фондове, ние направихме проекти за тяхното използване. По това време единственият фонд, който активно се използваше, беше ФАР и неговата усвояемост беше над 85 процента. Вижте какво се случи за тези четири години? Проекти, които бяха дадени още 2000-2001 година за тези предприсъединителни фондове, не бяха реализирани. Общата усвояемост на средствата, които ЕС отпуска на България, ако оставим програма САПАРД настрани, е 9 процента. Два милиарда лева България върна на ЕС и не ги усвои, за да посрещне нуждата да развие своята инфраструктура и околната среда. Само пример какво означава това. Например не завърши автомагистрала „Тракия“. И незавършвайки автомагистрала „Тракия“, което беше всъщност един от тези проекти, я отдаде на концесия – оставащите 100 километра да ги довърши концесионерът, и след това да плащаме всички на този концесионер в продължение на години. Това е стоварване на трудности, които можеше въобще да не бъдат стоварвани върху българина, върху българските фирми, ако бяха усвоени навреме парите. Това е част от преговорния процес. А другото нещо, за което говорехме и което са поетите ангажименти, да бъдат изпълнени, те са свързани с един разчет от мероприятия, които трябва да бъдат изпълнени в следващите 10 години. Проблемът не е до година и половина, т.е. не е до членството ни и до 2007 г., проблемът е, че до 2014-2015 г. ние трябва да построим както транспортната си инфраструктура, така и десетки пречиствателни съоръжения, канализации и водоснябдаване, трябва да направим това не заради ЕС, аз пак искам да кажа, а заради по-високия стандарт и качеството на живота на българите. Това нещо не беше направено. Фактически не беше изпълнено едно от основните обещания на правителството, дадени от Симеон Сакскобургготски, а именно много бързо да се повишат и несимволично доходите. Ако не усвояваш дадените ти от ЕС средства и не подобряваш качеството и оттам доходите, защото по този начин расте благосъстоянието, няма как да изпълниш своите обещания.
Но това е доста съществен критерий за неподготвеност за членство. Значи този обем на неусвояване на средства говори, че ние или нямаме технологията, или нямаме интелекта да усвоим и да приложим тези средства, така че да изпълним едно условие на ЕС.
– Процесът е двустранен. От една страна, ЕС създава собствена готовност да финансира тези проекти. От друга страна, трябва да има проекти на правителството. Когато говорим за тази слабост, трябва да признаем, че тази слабост всъщност е липса на решителност и на компетентност да се разработят проекти, да се проведат всички тези търгове, които са свързани с проектиране, с изпълнители, да се отчуждават земи, да се прави една много сложна организация на един инвестиционен процес. Освен това то включва готовност от страна на България самата България да отдели значителни финансови средства като съфинансиране на тези инвестиционни проекти. България не отдели тези средства. Първите пари, които бяха пожертвани от правителството на Симеон Сакскобургготски, бяха парите за инвестиционната програма за развитие. И вижте какво се получи. От една страна, тази инвестиционна програма за развитие на българското правителство беше изоставена и въобще не мръдна за четири години. От друга страна, тези пари се оказаха в последна сметка бюджетен излишък, който беше отнет от българските данъкоплатци.
Но ще отиде за изборите.
– Не, той целият не може да отиде, тъй като ще отиде около, да речем, около 200-300 милиона, а бюджетният излишък е милиард и стотици милиони. Разбирате ли? Представете си мащабите са такива – вие сте взели от фирмите и от гражданите огромни средства, не сте им ги преотстъпили, за да ги похарчат те за инвестиции или за увеличаване на потреблението, в същото време не сте направили собствената си програма за развитие. По този начин сте спрели два пъти българското развитие. Един път, отнемайки възможността на хората да инвестират, а, от друга страна, недавайки възможност за публични инвестиции.
Е добре, но можете ли да кажете, че когато вашето правителство започна преговорите за членство в ЕС, те са се водили в условия на прозрачност и хората в България са знаели какво ги очаква? Тези критики, които сега разгръщате, не остават ли малко абстрактни поради това, че така или иначе това все още е предположение?
– ЕС водеше преговорите по следната логика. Първо, леките глави – тези, по които може лесно да се постигне съгласие. Тези, по които няма кой знае какви разхождащи се интереси. Ние затворихме 12 глави. Не сме преговаряли по тежки глави като „Земеделие“, като „Свободно движение на стоки и капитали“, като „Околна среда“ и т.н. Ние подготвихме позициите на България за тези преговори. Ние предоставихме 26 позиции.
Всички позиции ли са защитени, които вие подготвихте?
– Не, не са защитени точно тези позиции. Направено е сериозно отстъпление. И точно тези неща коментираме в момента.
Има една теза на президента, изразена вчера – националният интерес за АЕЦ „Козлодуй“ не бе защитен. Какво можеше да се защити там?
– Ами, вижте, можеше да се защити следното. Най-малкото нещо, което можеше да се защити, е да не се затваря 2006 година поне до края на отоплителния сезон. Това е най-малкото, което със сигурност би трябвало да може да се защити. Защото не е все едно дали ще затворите АЕЦ на 31 декември или на 30 април 2007 година. Целият отоплителен сезон е изключително важен. Това е най-малкото, казвам.
Можеше ли наистина?
– Можеше, разбира се. На базата на това, което беше наречено „партньорска проверка“, на базата на нейните заключения българското правителство трябваше да поиска и да отвори главата отново, и да предоговори условията.
Нали обвиняват пак вашето правителство, че вие договорихте това – първи януари 2006?
– Не, не сме го договаряли. Просто успяха да създадат такъв неверен контекст. Специално за блок IV на АЕЦ „Козлодуй“ отстъплението е много голямо.
За блок IV?
– Да, за блок IV.
Сега вече обаче нищо не може да се направи.
– Ами трябва ясно да кажем, че преговорите завършиха и ратификацията е проведена, подписите са сложени. И това, което отличава европейците като европейска цивилизация, е, че договорите се изпълняват.
Е добре, тогава ако ратификацията е извършена, подписите са сложени и страницата е затворена, реалистично ли е да се иска отново референдум, както пак президентът Първанов иска, и то референдум, който да се съчетае с изборите за евродепутати?
– Ако референдумът създава илюзия у хората, че нещо може да се промени в договорените неща с ЕС, това ще бъде много погрешно и ще бъде даже в някакъв смисъл вредно. Такава енергия обществена за референдум да се изразходва за неща, които са всъщност решени, аз не виждам смисъл. И затова си мисля, че президентът просто действа като популист. Той не се е срамувал да бъде популист, той се стреми да се хареса на хората, прави го къде по-успешно, къде по-неуспешно, това е просто един от неговите неуспешни опити.
Не, защото всъщност провеждане на референдум след като парламентът е ратифицирал членството, той какво може да промени, какво може да се каже?
– Нищо не може да се каже. Практически нищо.
Добре, само че един друг проблем – това, което вие сега говорите като критични оценки за това, което е договаряло правителството и рисковете, които ни застрашават, не открива ли опасност да се породи мощен евроскептицизъм – такъв, който да настрои хората срещу ЕС, да създаде страхове?
– Добре е да бъдем еврореалисти. Евроскептици в Европа наричат хората, които са против ЕС. Ние трябва да бъдем реалисти в този смисъл, че трябва да разбираме, че подписването на договора означава, че България е изправена пред нови предизвикателства, пред усилно време – усилно време, което е златен шанс. Ако правилно разпределим усилията си, ако сме смели и решителни, ако сме компетентни бързо да излезем от това състояние на слабост и бедност, и да покачим стандарта и качеството си на живот.
Това означава ли, че и вие поддържате тезата за необходимост от широка коалиция след следващите избори, която да бъде политическата основа за такъв консенсус?
– Това, което ние ще се стремим да постигнем, е да убедим хората, че си заслужава да си спомнят, че имаше решително, смело управление на страната, че тези хора са сред тях и трябва да ги подкрепят на изборите. След това в зависимост от тяхната воля, в зависимост от техния глас, ще се определи как ще бъде управлявана България.
Напомняте ми за едно понятие, което съществуваше по време на вашия мандат – европейския проект за България. Каква е съдбата му днес? Ето, реализиран е според всички критерии.
– Не, не е реализиран европейският проект за България. Европейският проект за България е ние да заживеем като средния европеец. Това е европейският проект. Да имаме същата продължителност на живот, да имаме същото здравно състояние, здравен статус, да сме образовани като тях, да сме конкурентни, индивидуално да сме конкурентни като тях, да живеем в същите или приблизително същите условия със същия стандарт на живот. Това означава европейски проект, не да подпишем някакъв договор. А в частност това означава да има канализация навсякъде, да има водоснабдяване, да няма градове, големи, на страната, които да са на режим на водата, да има автомагистрали.
Седемдесет години говориха да има електрификация, за да има комунизъм, тъй като електрификация плюс съветска власт е комунизъм, сега вие говорейки за това, че трябва да има канализация, не е ли много голямо връщане назад в историята?
– Ами, ако е първо направена електрификацията, а са забравени водата и канализация, извозването на сметта, очистването на водите и т.н., просто трябва да се върнем и да направим това, което са направили в развитата част на Европа.
Какво управление през следващите четири години ще бъде нужно на България, за да се реализира Европейският парламент?
– Смело и решително трябва да бъде управлението и компетентно, защото има ключ, има начин България много бързо да тръгне напред, да форсира икономическия си растеж. И затова обаче държавата трябва сама да ограничи значително преразпределението на брутния вътрешен продукт, което минава през бюджета. Това е упражнение, което никога леви управления не са правили никъде по света.
Продължение на дясната философия в управлението.
– Няма друг начин за бърз икономически растеж и за бързо покачване на доходите.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Общинските съветници на Демократична България в СОС, във...
От началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна започна паневропейска кампания за преименуване на...
Кристина Петкова: Липсата на диалог между институциите води...
С колегите от ПП-ДБ проведохме среща с Националния младежки форум, на която обсъдихме важни...
Бонка Василева: ГЕРБ няма как да си върне...
Големият ни противник в СОС е икономическото мнозинство. Чудесен пример е докладът за продължаването...
Атанас Атанасов: На Борисов му ритнахме вратата, защото...
https://www.youtube.com/shorts/Nd_H4Eu6xV0
Йордан Иванов: Без никаква изненада! ГЕРБ, нотариусите и...
Без никаква изненада! ГЕРБ, нотариусите и МВР са против отпадането на нотариалната заверка на...