Водещ Кирил Вълчев: Лидерът на Демократи за силна България /ДСБ/ Иван Костов в “Годината” на “Дарик” радио. Добър ден, г-н Костов.

Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Това е седемнадесетата година, откакто сте в политиката, годината, в която се сбъдна мечтата ви – окончателно влизането на България в НАТО и в ЕС. Уморен ли сте, 17 години по-късно?

И. Костов: Не, не, не съм уморен, защото все пак пред очите ми този голям скок от политическа гледна точка, може би не толкова от социална и икономическа, но скокът, преориентацията е голяма на страната.

Водещ: Всъщност не останахте много политици от онези първи години след края на комунизма и мнозина очакват, даже и от собствената ви партия, че може би сте уморен и ще си тръгнете.

И. Костов: Ще ми се да не гледаме чак толкова назад, защото годината беше пълна със събития.

Водещ: Т.е. вие не правите равносметка на 17 години, предпочитате равносметката на 2007.

И. Костов: Нека поне станат 20 или 25 и тогава ще ги броим и ще ги гледаме как са минали.

Водещ: Иван Костов казва, че ще направи равносметка на участието си в политиката на 25-ата година.

И. Костов: Не е лошо като идея.

Водещ: Добре, 2007 – кое беше най-важното според вас?

И. Костов: Вижте, за мен това събитие, което … или процесът, който повлия най-силно на всички хора, на най-голямата маса от хора, това е много високият скок на цените, който тръгна от хранителните стоки и е рекорден след 1997 година. Т.е. преди 10 години имаше такъв скок, 12.6 процента на годишна база, това е много високо покачване на цените. То влоши сериозно качеството на потреблението на средното българско семейство и това неминуемо е повлияло. На практика по качество на потребление средното семейство се върна на нивото на 2002 година, което е много лошо. И тази е политика на социална безчувственост, която вместо да неутрализира поне тези ефекти, които можеха да бъдат неутрализирани, примерно да не се въвеждат акцизи или ДДС върху лекарства, върху учебници и т.н., вместо да бъдат направени тези мерки, т.е. административно да се облекчи ценовият скок, той беше засилен даже допълнително. Включително и тези последни дебати върху законите пак показват желанието на тристранната коалиция да усили натиска, което прави следното, че хората със заплати и доходи до средните поемат много тежък удар. И аз това бих определил като най-знаменитото събитие на тази година, че за пръв път така драматично се преразпределят ангажиментите на хората към държавата от тези, които са платени с по-добри заплати, към тези, които са платени със заплата под средната, което става чрез това, което казах, включително и чрез премахването на необлагаемия минимум и въвеждането на единна ставка за облагане на дохода на физическите лица.

Водещ: Но нали това искахте, г-н Костов, цените в България да се определят от един свободен пазар.

И. Костов: Аз говоря за следното нещо, свободен пазар определя и цените в ЕС. И всички обяснения, включително…

Водещ: И там стана по-скъпо, и там в Италия протестираха заради спагетите.

И. Костов: Да, но в никакъв случай не с 12.5 процента. Значи става въпрос за 2 процента или за 1 процент над очакваната инфлация, максимум за процент и половина. Тук при нас очакваната инфлация беше многократно завишена, така че дайте да не сравняваме. Става въпрос, първо, за много лошо управление на земеделието и хранителните отрасли, отраслите, произвеждащи храни, което не можа да неутрализира последиците от лошите климатични условия. Защото посрещна тази криза без запаси от зърно, които бяха разхитени, съсипани и не бяха възстановени. Посрещна годината без нужните резерви от гориво и след това реагира. Фактически остави целия този шок да падне върху хората, което е наистина резултат от много лошо управление, много под нивото на средното качество на управление в европейските страни. Защото в европейските страни не се стигна до такъв ценови скок.

Водещ: Нали знаете какво казват сега политическите ви противници – Костов говори като ултралевичар.

И. Костов: Не, не, не, това няма нищо общо с левичарството.

Водещ: Говорите за социална чувствителност…

И. Костов: Става въпрос за остро…

Водещ: Това не е ли територия на левите?

И. Костов: Не, става въпрос за остра несправедливост, която сложилите се тежести за издръжката на държавата към данъкоплатците се пренасят драматично от хората с по-високи към хората с по-ниски доходи. Това е несправедливо, особено по отношение на младите семейства, по отношение на пушачите, ако щете, на хората, каращи коли, купуващи въглища, плащащи си електрическия ток и т.н.

Водещ: Лошо решение ли е изравняването на данъците за бедните и за богатите?

И. Костов: Не, добро е, добро е, добро е…

Водещ: Смяната на това, което вие градихте като финансов министър и премиер – една система на облагане, съвършено различна от тази, която сега…

И. Костов: Добро е, ако съществуващите големи възможности да се облекчи данъчното бреме върху всички български граждани, сравнително равномерно бяха реализирани. А тук стана преразпределение на данъчна тежест. Стана от освобождаване на тези, които са високо платени, с високо качество на труда, към тези, които са с доходи, по-ниски от средната… Това е несправедливо. В тази ситуация на ценови шок, ако нямаше ценови шок, тогава дори само едната маневра да беше направена, щеше да бъде болезнено. А заедно с ценовия шок става наистина много, много социално несправедливо. И между другото, аз, когато говоря за справедливост, говоря за исконна ценност на класическата десница, а не за ценностите на социалистите. На социалистите ценността е равенство, братство и там взаимопомощ. При тях няма такава ценност – справедливост.

Водещ: Защо …

И. Костов: Защото ако имаше ценност справедливост за левите и за либералните партии, в България нямаше да властва мафията. Нямаше последните избори така драматично да бъдат мафиотизирани и напазарувани, както аз предупреждавах още през юни, когато се работеше върху закона за местните избори.

Водещ: Обаче повечето избори в България се правят по законите, които вие написахте.

И. Костов: Не, не, не.

Водещ: След това те бяха многократно променяни, но общата философия остана.

И. Костов: Многократно променяни и в промяната е скрит дяволът, в подробностите на тези промени.

Водещ: Какво решение виждате, как да прави България избори, така че те да не се купуват?

И. Костов: Ние предложихме да се съберем, да постигнем консенсус парламентарно представените партии, които ще го гласуват този закон. Да направим концепция и да приемем избирателен закон или избирателен кодекс, който да стабилизира нещата. Да стабилизира политическата система и да препятства мафията, организираната престъпност, олигархията да поема пълния контрол върху българската държава, т.е. да защити държавата.

Водещ: Каква технология обаче виждате?

И. Костов: През консенсус към концепция нов избирателен закон, уреждащ всички избори по един начин, който предпазва държавата и институциите от атаките на мафията и на олигархията.

Водещ: Това означава, че вие не искате избори следващата 2008, защото за такъв консенсус и такъв нов избирателен кодекс със сигурност трябва време, и то не под натиска на предстоящи скоро избори.

И. Костов: Ако се анализират изборите от 2005, когато започна разпадът и когато започнаха тези явления, и се мине през последните избори, много лесно, ако честно се анализира ситуацията, парламентарните групи ще стигнат до консенсус. Ние на последния семинар, който направихме, кръгла маса по тези въпроси, който беше организиран от фондация “Демокрация”, стигнахме практически до много общи идеи. Така че не е много далече консенсусът. Друг е въпросът, че както си признават от левицата, при тях готовност за вътрешно съгласие по отношение избирателния закон, т.е. помежду им, няма.

Водещ: Това беше седмицата и тя бележи годината на Лисабонския договор, който дава перспективи пред ЕС. Така ли си представяте ЕС, както си го представят онези, които подписаха в Лисабон тази седмица, с един, нещо като президент и един силен външен министър?

И. Костов: Знаете ли, това, което прави много типична 2007 година е не подписването на Лисабонския договор, който е приготвен и договорен много далеч от българския вътрешен политически живот. Това, което обаче силно кореспондира с въпроса ви, е обстоятелството, че България е за първа година членка на ЕС, плати 660 милиона за това членство и не получи за членството си като член нито едно евро. Това е забележително постижение на лошо управление, на безпомощност да се подпомогне развитието на българската икономика през средствата, които ЕС е предназначил точно за страните, които са по-бедни, които са по-изостанали в своето развитие и прочие. И новият феномен през тази година, предлага се бюджет, в който точно трите процента, които ЕС дава на България, отиват в излишъка на бюджета, който впрочем ще бъде много по-голям, но отиват в официалния излишък на бюджета, т.е. България не иска европейските пари, България не е готова да употреби и да усвои европейската подкрепа. Това е много по-важно и това въздейства върху живота на всеки българин, на всяка българска фирма, отколкото подписването на Лисабонския договор.

Водещ: Какво политическо решение виждате вие – да се сменят трима министри или пет, или цяло правителство, или цял парламент?

И. Костов: Не, вижте, тази тристранна коалиция абсолютно не я интересува усвояването на европейските фондове.

Водещ: Е, как да не я интересува …

И. Костов: Ами, не я интересува. Така. Оказа се, знаете ли, аз ще кажа…

Водещ: А противоречи на вашите приказки за очакваната корупция, за…

И. Костов: Аз ще кажа, да, сега ще го свържа с очакваната корупция. Целият проблем е, че усвояването на европейските пари минава през много строга система на контрол и отчетност, минава през сложни системи на административен, бюрократичен контрол върху проектите, върху усвояването на всяка фаза и върху отчитането на средствата. Поради това тези пари, на пръв поглед много и желани, се оказват много по-трудно достъпни за корумпирана, високо корумпирана обществена и икономическа среда каквато има в България, т.е. нашите участници, особено тези, които са свързани с политиците и с управляващите политици най-вече, те не желаят да минават през този контрол, а предпочитат директно да усвояват, примерно излишъка от милиард и триста милиона, с който приключи тази година. Значи много по-лесно е да вземеш на тъмно разпределен за 20 дена излишък в гигантски размери, много по-бързо от него могат да се вземат милиони и милиони комисиони, особено когато е разпределен по формулата 3:5:8, защото точно това е формулата, по която е разпределен, малко повече на ДПС, но по-малко от 5 за НДСВ. Това е начинът, по който са разпределени тия милиард и триста милиона.

Водещ: Ще се сменя ли впрочем според вас тази формула?

И. Костов: Вие представяте ли си, ако имаш милиард и триста милиона, които можеш да усвоиш на тъмно, и имаш европейски пари, които минаваш през много силна светлина, за да се доближиш до тях, какво ще предпочете корумпираната българска управленска политическа класа. Разбира се, ще предпочете лесните пари.

Водещ: Ще се сменя ли формулата 3:5:8 след излизането на депутатите от НДСВ?

И. Костов: Вие ми кажете, вие ми кажете.

Водещ: А има ли вариант тази формула да промени нещо в десницата, някои от лицата на …

И. Костов: Вижте, тя може да стане три – …

Водещ: Е “Нова демокрация“.

И. Костов: … две – осем, може да стане 3:2.5,2.5:8. Аз не знам какво точно ще стане, но във всички случаи срамна и нелепа е… Срамна е, защото, как да ви кажа, подценява интелигентността на българския избирател.

Водещ: Хората, които напуснаха, казват, че го правят …

И. Костов: Желанията на тези, които напуснаха …

Водещ: …заради десните си …

И. Костов: Не, не, не…

Водещ: …убеждения.

И. Костов: Точно това е срамно. Това е … Така, засега наистина е подценяване интелигентността на българина, който вижда, че тези хора не са опозиция и стремежът им да казват, че ние сме с десницата, или ние ще бъдем и опозиции, и ще подкрепяме, и прочие, това са наистина, така, недостойни неща. Не се говори така на интелигентен, политически, наблюдаващ нещата народ. Все пак това …

Водещ: Кажете за формулата на десницата – управляващите са 3:5:8. Ако се преведе на езика на математиката…

И. Костов: Не, изобщо…

Водещ: … с който вие може да говорите доста добре, каква е формулата вдясно?

И. Костов: Ами, все пак съм магистър по математика за разлика, примерно …

Водещ: Да.

И. Костов: … от моя колега Румен Овчаров, нали, с който имахме спор тази седмица. Няма формула и не бива да бъде такава формулата. Изобщо разделението на политическата власт и на, така, евентуалните ползи, в кавички, от властта, в никакъв случай не трябва да бъде цифровизирано. Изобщо не може така да се управлява една страна. Първо, националният интерес и след това всичко останало, всичко, подчинено на националния интерес. Това е начинът да се управлява дори да има коалиция, дори да има участие на различни партийни формации във властта, националният интерес трябва да бъде най-отгоре, а не интересът на Ахмед Доган.

Водещ: Два външнополитически въпроса – ако вие бяхте министър-председател, щяхте ли да признаете независимо Косово, ако Косово обяви независимост следващата седмица или след месец, защото когато бяхте министър-председател вие помогнахте на народа там с подкрепата, която дадохте на международната коалиция и НАТО срещу Милошевич?

И. Костов: Аз не съм подготвен да отговоря, защото нямам цялата информация, която има министър-председателят, но това, което ще отбележа, е, че България отдавна не играе активна роля за решаване на въпросите на политическата стабилност непосредствено до нейната западна граница, какъвто е случаят с Косово. А си мисля, че преди много време още България трябваше да пренесе акцента на своите усилия върху защита на правата на всички малцинства, които живеят на територията на Косово, защото те са много сериозно потъпкани от косоварите-албанци, които фактически доминират силно държавата и на практика водят политика на обезлюдяване на райони и на територии, които са били заети от сръбско, ако искате българско и прочие малцинства.

Водещ: Въпросът е през 1999 г. какво си представяхте, че ще стане с Косово?

И. Костов: Не трябва да има …

Водещ: Имахте ли визия толкова напред до 2007 г., че сега те ще искат независимост?

И. Костов: Това, което казвам, е, че България няма приятели там, а трябваше да има интереси и интересът й е да бъдат защитени човешките права и свободи на всеки човек, който живее в Косово, да ги има гарантирани правата им върху имотите, да не им отнемат земите, да не им отнемат къщите, да не ги принуждават да напускат Косово, независимо дали са сърби, дали са българи, дали са македонци, няма значение как се наричат, хората трябва да бъдат защитени в Косово. Нещо, което не се постига в момента от плана. Ние виждаме, че косоварите постъпват с тях така, както Милошевич постъпи през 1999 г. с косоварите, и отдавна акцентът на българската политика трябваше да бъде сменен, защото интересите й са да се защитят човешките права и свобода в Косово на всички хора, а не на албанците. Това е, ние бяхме с албанците искам …

Водещ: Годината …

И. Костов: … да кажа тогава, защото правата им бяха ощетени, защото бяха депортирани насилствено от Милошевич, а не заради това, защото, примерно са ни приятели.

Водещ: Това е годината, в която слушателите ни избраха друг голям международен случай, българските медицински сестри в Либия, за събитие на 2007, а корените са му там, във вашето управление.

И. Костов: Това безспорно е най-широко коментираното в медиите и най-силно влязло в съзнанието на хората събитие, то е голямо събитие, то е важно, но то не е продукт на вътрешния политически живот. То стана с, нека да си кажем честно, все пак с решаващата помощ на Франция. Сега, дали е на Франция, дали е и на Европейския съюз, в каква степен на ЕС, в каква степен на Франция … там, във Франция, между кого се дели точно заслугата и в Европейския съюз, дали е Фереро-Валднер, дали е Сесилия Саркози, или г-н Саркози, това няма никакво значение, все пак очевидно, че техните усилия доведоха до освобождаването. И някак си няма как това да е нещо, с което да се закичи българската политическа класа, извинявам се.

Водещ: Заради липсата на Франция и Германия ли не можахте да ги освободите вие?

И. Костов: България не беше в Европейския съюз, нямаше я тази гигантска солидарност. България не беше член на НАТО, нямаше я солидарността по линията на НАТО, нямаше я изобщо тази международна подкрепа. Затова стратегията за защитата на сестрите минаваше през членство в НАТО и ЕС, за да могат българите да оценят, че в новата система за сигурност сигурността на всеки българин, независимо къде се намира, е защитена много по-добре в тези интегрирани общности, каквито на НАТО и ЕС, отколкото вън от тях. Нещо, което БСП вече добре разбира, защото БСП точно твърдеше, че България трябва да има политика на неутралитет. Представяте ли си, ако имахме политика на неутралитет сега, те щяха да гният още в затвора.

Водещ: Противниците ви обаче, които сега слушат, ще кажат – не, България не можа да ги освободи тогава заради съмненията, които имаше сама тя и самият Костов.

И. Костов: Разбира се, че така ще кажат, какво да кажат. Злонамерени хора и необективни е имало винаги в едно общество. Това е нормално. Говорим обаче за фактите. Аз коментирам в момента само безспорни факти.

Водещ: Най-важното за България през 2008.

И. Костов: Най-важното за България е да смени политиката, икономическата специално и финансовата, за да има ползи за хората, които в момента изнасят на плещите си присъединяването на страната ни към Европейския съюз.

Водещ: Това през смяна на хора ли минава.

И. Костов: Защото, защото за всички страни беше шок присъединяването към ЕС, никъде това не мина гладко, в България това отчая хората и 43 процента българи казват, или 40 и повече от 43, казват, че очакват влошаване на положението в 2008 година в следствие интеграцията ни в ЕС. Тоест започнаха да мислят за членството ни в ЕС като нещо, което изисква от тях нови жертви след огромните жертви, понесени по време на прехода, което е наистина отчайваща перспектива, ако почти половината българи го мислят така. Значи, най-важното нещо е да се пречупи тази тенденция, да се видят ползите, голямата част от българите да усетят, че членството в ЕС помага на страната да достига през качеството и през стандарта на техния живот останалите европейци. Иначе нищо не става.

Водещ: Това през смяна на хора ли минава, спомням си…

И. Костов: През политическа смяна.

Водещ: Е преди две седмици бяхте в студиото и казахте, че се чувствате като създател на Франкенщайн, говорейки за Орешарски, че се борите със собствени … казахте, че се борите със собственото си творение. Творението е Франкенщайн…

И. Костов: Да, Министерството на финансите действително се превръща във Франкенщайн. Аз вчера например ги предизвиках да излязат и да обяснят кой предложи това данъчно облекчение за Васил Божков – Черепа. Кой го предложи? И да кажат с какви мотиви. И им казах, че ако не излязат представителите от Министерството на финансите да кажат кой е и с какви мотиви, ще считаме ние, ДСБ, отговорен финансовия министър Пламен Орешарски. И те не излязоха. Замълчаха си. Всички сега мълчат по отношение на този срамен опит на един от най-богатите хора да му се дадат масирани, двукратни или трикратни данъчни облекчения, а върху обикновения човек, върху човека с по-ниски доходи от средните, да се стоварят допълнителни данъчни тежести. Това е нелепо, това е несправедливо. И не искат да си кажат. Така че, Франкенщайн е жив там.

Водещ: Добре, благодаря ви. Иван Костов, лидерът на Демократи за силна България, в “Годината” на “Дарик” радио.