Гледат ме, но нямам убеждението, че ме виждат. През годините най-много ме огорчи липсата на каквато и да е солидарност в десницата и елементарна коректност в обществото. Старото е много силно вътре в нас. Консолидацията на СДС на здрава и принципна политическа основа ще прави различията ни по-малки. Обществото ни още не е наясно, че мутрата е зло, а комунизмът е вреден експеримент. Популистка е пистата на опозицията. Тази на управляващите се нарича демагогия. ГЕРБ още следват събитията.

– Към края на годината обществото ни започна да обсъжда двадесетте години на прехода, без да достигне до някакво общо съгласие. Каква е вашата оценка за този преход.

– Българският преход още не ни е довел до върховенство на закона, без което няма истинска демокрация, няма и истинска, конкурентна, пазарна икономика.

– Много хора твърдят, че преходът е бил криминален. Беше ли наистина криминален? А беше ли справедлив?

– Щом признаваме всички, че няма върховенство на закона, оттук следва, че преходът е преминал под знака на ненаказаната престъпност. Преходът е по същество буржоазна контрареволюция – възстановяване на правото на частна собственост. В този смисъл не може да създава имуществено равенство. Но той е несправедлив най-вече защото още не сме равни пред закона.

– Свърши ли този преход или не? По какво бихме могли да познаем, че е свършил? Успешен ли беше той като цяло?

– България не е равноправен и пълноценен член на Европейския съюз, поради тази причина ние сме наблюдавани още от Европейската комисия, т.е. членове сме, но “под карантина”. Затова не бива да бързаме да обявяваме прехода нито като завършил, нито като успешен, както направиха първо НДСВ и ДПС, а след това и БСП.

– Вие сте част от този преход, а също и един от хората, които го осъществиха. Какво ви се отдаде? Какво можехте да направите по-добре? Направихте ли някъде грешки? Къде?

– Не съм осъществил прехода. Точно е да се каже, че съм бил начело на реформи в най-мъчителното и трудно негово време.
Отдаде ни се: 1) да възстановим неприкосновеността на собствеността; 2) да създадем частна основа на българската икономика, без което е невъзможно присъединяването ни към Обединена Европа; 3) да направим геополити-ческн завой и да излезем от орбитата на руски сателит; 4) да създадем макроикономическа, парична, банкова и фискална стабилност на България, с което се гордееха след това Сакскобургготски и Станишев; 5) да проведем реформата в икономиката и банките, в администрацията. в пенсионното и социалното дело. Започнахме реформите в образованието и здравеопазването, в армията и МВР и не ги довършихме. Едва ли с онези сили, с които разполагахме, и при неимоверно трудните условия в края на 90-те бихме могли да искаме повече от себе си, макар да е обща максимата, че всичко може да се направи по-добре. За грешките съм се изповядал толкова пъти, че рискувам да стана досаден, от което наистина се страхувам. Те не са били от такова естество, че да компрометират стратегическите цели и мерки на нашата политика.

– Какво най-много ви огорчи и какво най-много ви зарадва през този преход?

– Най-много ме зарадва поканата за започване на преговори за членство в Европейския съюз и че България реализира поставената от нас стратегическа цел – европейско членство в 2007-ма. Най-много ме огорчи липсата на каквато и да е солидарност в десницата и елементарна коректност в обществото.

– Какво от това, което предвидихте през тези години, се сбъдна и какво не?

-Сбъднаха се моите публични прогнози. Ако човек си направи труда да ги намери и прочете, още в края на 1989 и началото на 1990 г. съм предвидил какво ще пре-
живеем. Но щях да се радвам най-истински, ако събитията ме бяха опровергали.

– Ако можеха да се повторят тези двадесет години, какво бихте променили? Какво бихте направили другояче?

– Не е по силите ми да променя това, което саботира българския преход, но ако комунистите можеха някак да се държат като централноевропейските си другари, нямаше да страдаме толкова много.

– Появиха се и много приказки (предания, митове) за прехода. Кои от тях според вас са верни? Кои са измислица? Кои са откровена лъжа?

– Ние сме стар народ, живял хилядолетие в среда на предания и митове, на откровено безбожие или ереси. Не сме завършили своята модернизация. Някак си рехаво обитаваме глобалната съвременност. Старото е много силно вътре в нас. Ако не беше така, нямаше да ми поставяте тези въпроси. На тях всеки среден европеец веднага би дал правилните отговори. Не е добре, че нашето общество не може да ги даде дори като преобладаваща правилна позиция.

– Има ли нещо от прехода, което обществото ни като цяло пропусна да забележи, да оцени, да разбере докрай?

– Има много такива неща. Например обществото ни още не е разбрало, кои са добрите и кои – лошите. Не е наясно, че мутра е зло, а мутреса е долнопробно, че зло е мафията, че комунизмът е много вреден експеримент.

– Каква щеше да бъде сега България, ако нямаше 10 ноември?

– Странен въпрос. Преди 10 ноември имаше 9 ноември, когато падна Берлинската стена. Така че не е имало никога макар и нищожна вероятност у нас да не падне комунизмът.

– Преди време вие правехте доста точни прогнози. Според вас колко дълго ще се задържи на власт Бойко Борисов?

– Правителството на ГЕРБ ще изкара един много труден мандат.

– Популист ли е Борисов. По кои показатели може да се съди, че един политик е популист?

– Макар и старият отпечатък на популизма още силно да личи, реалността на проблемите пред изпълнителната власт започва да отрезвява управляващите. По-пулистка е пистата на опозицията. Тази на управляващите се нарича демагогия.

– Сегашното правителство оставя впечатление за несигурност и колебание при воденето на енергийните преговори. Вярно ли е това впечатление? Трябва ли правителството да заеме по-твърда позиция спрямо Русия? Какви условия от тези преговори биха ви накарали да оттеглите подкрепата си за правителството?

– Вярно е, че остава впечатление за несигурност. Безспорната причина за това е, че БСП. ДПС и НДСВ отидоха толкова далеч и низко в мерзостта на предателството на българските интереси, че сега е много трудно те да бъдат защитени. Или по-точно казано, защитени както на нас, от ДСБ, ни се иска.

– Мартин Димитров доста ясно и твърдо се обяви против строежа на АЕЦ “Белене”. Какво е отношението на ДСБ към този строеж?

– Ако се проследят нашите позиции по този въпрос, ще се види, че те много отдавна са против строителството на АЕЦ в Белене.

– Какъв е политическият смисъл от съществуването на Синята коалиция? Какво е бъдещето и според вас?

– Ако този въпрос ми се зададе от нашите избиратели, това означава, че Синята коалиция няма политически смисъл и съответно бъдеще.

– Мартин Димитров заяви, че ще се стреми към разширение на СК. Одобрявате ли този негов стремеж? С кои партии според вас може да бъде разширена Синята коалиция? Кои десни партии не бихте желали да виждате в нея?

– Разширението е възможно само с усилията и съгласието на ДСБ и СДС. В ДСБ не е обсъждано с кои партии може и не може да се разшири коалицията ни.

– Какви са сегашните политически различия между “Демократи за силна България” и Съюза на демократичните сили. Смятате ли, че в по-далечно бъдеще е възможно сливането на двете партии в една? Намирате ли подобно сливане за смислено?

– Отвътре погледнато, политическите различия намаляват, но още не са преодолени. СДС продължава усилията за своята консолидация. Добре би било това да направи всички негови партньори и приятели по-търпеливи. Защото консолидацията на СДС на здрава и принципна политическа основа ще прави различията ни по-малки.

– Как виждате бъдещето на ДСБ през следваща година? А през следващите пет години? През следващите десет години?

– Искам публично да задам този въпрос към младите в ДСБ, защото вече съм го направил. Те трябва да поемат вече своята отговорност.

– Ако вие бяхте на власт, бихте ли направили нещо, което Бойко Борисов не е направил досега?

– Бих отделил много повече време за изработването на добри стратегически решения, защото от кризата не се излиза с тактически мерки и с неутрализиране на последиците.

– По шестобалната система каква е оценката ви за досегашното управление на ГЕРБ?

– ГЕРБ още следват събитията. Не са успели да зададат свой дневен ред. Вероятно това става поради много лошото наследство.

– Какви се предвижданията ви за следващата година? Ще има ли политически сътресения покрай икономическата криза?

– Не очаквам да излезем от кризата, а също не виждам силни политически сътресения. Може би ще има смяна на министри. ако покажат, че не се справят. Но това едва ли ще предизвика сътресения, освен ако не е някой от вицепремиерите.

– Кога според вас България ще излезе от кризата?

– Вероятно около година и половина след останалите.

– Вие отдавна сте пред очите на обществото. Какво хората не успяха да узнаят за вас?

– Много точно е това “пред очите на обществото”. Гледат ме, но нямам убеждението, че ме виждат. Ако се преценява по преобладаващото мнение, знаят се много лъжи и малко истини за мен.

– Вие за или против пълния член сте? Смятате ли, че има смисъл обществото да обсъжда подобни въпроси?

– Като човек, който членува правилно. нямам проблем нито “с”, нито “без”. Но кажете какво да обсъжда обществото – наоколо има криза с нейните болезнени теми.