– Господин Костов, направи ми впечатление едно Ваше изказване в Стара Загора, в което се обявявате за прекратяване на отношенията с Международния валутен фонд. Защо виждате в препоръките на Фонда ограничител на растежа и в кои точно?

– Ограничаването идва от необходимостта да се изпълнят точно очертани в матрицата на Фонда изисквания. А управлението на икономиката изисква оперативност. Когато се появят възможности, те трябва да бъдат реализирани. Пример – има излишък в бюджета. Той може да започне да се усвоява в програми за развитие, веднага щом се появи. Задълженията, поети пред МВФ не позволяват това да стане.

Второ, програмите на МВФ са предначертани за поддържане на финансова стабилност и платежоспособност. Те не могат да преследват други цели. Недопустимо е, когато по-голямата част от реформите са проведени, да се фиксираме само върху макроикономическа стабилност и да не се възползваме от възможностите, които има страната, за да постигне по-бърз икономически растеж.

Третият аргумент е използван от малцина. Една високодинамична икономика е устойчиво равновесна в много по-голяма степен, отколкото икономика със слаб растеж или пък такава, която е в момент на реформиране. Динамичната икономика дава повече възможности. Тя позволява да се направи трансформация, много по-бързо и по-безболезнено, просто защото има много ресурси. Тези ресурси помагат да се преустроят примерно болници и училищни сгради, които стават ненужни.

Има и четвърти аргумент. На практика върху България се налагат две матрици от монетарни, финансови, бюджетни и други условия. От една страна, тези на Фонда, от друга – на ЕС. Мъчително е за което и да е управление да изпълнява едновременно и едното, и другото. Затова въпросът “кои мерки на МВФ” предполага около два часа отговор.

В момента Фондът е нужен за управлението на страната само ако има много слабо правителство, което няма собствена воля да поддържа макроикономическа стабилност. Такова ще бъде евентуално правителство на БСП или НДСВ. Ако те получат доверие, би трябвало да управлява с помощта на тези патерици.

– Това води към един друг въпрос, който не е получил категоричен отговор. Има ли прегряване на икономиката, както твърди МВФ и оттам основания да се настоява за ограничаване на кредитите?

– Има прегряване. Заради форсирането на потреблението от страна на кредита, се получава значителен дефицит в текущата сметка на платежния баланс. Той идва от импортоемкото потребление. Кредитите за фирмени инвестиции също са свързани с внос на оборудване. Стимулирането на потреблението и инвестициите през банките, води до увеличаване на дефицита на текущата сметка. Вярно е, че видяхме как балтийските страни с години поддържаха такъв дефицит. Разликата е, че там имаше висок приток на чуждестранни инвестиции, какъвто, за съжаление, не се наблюдава у нас.

– Не могат ли европейските фондове да компенсират дефицита?

-Аз соча нестабилност в икономиката, която не може да се преодолее с повече пари. Повече европейски фондове означава засилване на този дисбаланс. Когато ЕС примерно по линия на САПАРД финансира създаването на лозя, това е свързано с доставка от чужбина на колчета, на разсадъчен материал и какво ли не. И на практика парите отново излизат от България. Говорим за това как би трябвало да се постигне такова състояние на икономиката, че в България да влизат частни инвестиции без да ползват кредити. Частният външен дълг, който се формира от банковите кредити, се увеличи драстично. В интерес на България е да идват големи инвестиции на зелено, а да не бъдат кредитирани. За тази цел трябва да се създаде комфорт на капитала. Това означава да няма режим на водата, да се изградят пречиствателни станции, да се въведат и спазват еконорми, да се построят пътища, комуникации. Всичко това може да се постигне само чрез публична инвестиционна програма. Ние оставихме през 2001 г. добра програма за развитие, която за съжаление сегашното правителство изостави. Изграждането на посоченвите обекти , не води до увеличаване на вноса. Първо, България си има почти всички ресурси, нужни, за да строи магистрали, язовири, пречиствателни станции и така нататък. Освен това, страната ни е поела задължения и пред Европейския съюз, и не може да си позволи да не ги изпълни.

– Не се ли опасявате, че при тези разлики в доходите и цените присъединяването към ЕС през 2007-ма може да предизвика инфлация и нарастване на емиграцията?

– Не, това няма как да се случи. Първо, европейският пазар на работна сила ще остане затворен за няколко години. Няма да усетим и различията в цените през 2007 г., по простата причина, че тук ще останат левове, а там – евро. Проблемът ще дойде към 2009-10 г., когато България, ако успее, ще влезе в еврозоната. Това е изключително сложна задача и аз не вярвам, че правителство, което изобщо не знае как е постигната паричната и финансовата стабилност на страната, може да я реши успешно. Говоря и за БСП и НДСВ.

Това, което е предвидено в преговорната глава за монетарната интеграция, е много сериозно като замисъл, но и много тежко за изпълнение. Изисква много политическа воля, както и разбиране за простите предимства, които носи. Предимствата могат да бъдат оценени само от хора, които ценят постигнатата финансова стабилност и същевременно могат да намерят елегантен начин за демонтиране на част от рестрикциите на валутния борд. Но това е трудно упражнение и предполагам, че няма да бъде изпълнено. Едва тогава вече ще се дойдат тези трусове, за които говорите.

Но мисля, че може да се подходи по друг начин. Една добра идея беше дошла на някой от БНБ и сегашното правителство подписа с г-н Искров договор за въвеждане на еврото. Той не е написан много сръчно, но дори и в този вид, ако се спази от следващото правителство и стане основа за национално съгласие, това може да се реализира.

Преди това обаче България ще бъде изправена пред други трусове. Самото влизане в ЕС ще изложи българските фирми на много по-силна конкуренция. Истинската причина преговорите да не приключат бързо е, че българската икономика няма достатъчно капацитет да устои на европейската конкуренция. Освен това, през 2007 г. ще стане ясно, че България е поела ангажименти, които не може да спазва. Това може да забави процеса на усвояване на еврофондовете и да накара ЕС да приложи санкции. Трета заплаха за приспособяването ни към обединена Европа са хитруванията и забавянето на реформата на досъдебната система. Влизайки в общност, в която има категорично върховенство на закона, България ще влачи след себе си неуважение към договорите, толериране на организираната престъпност и незачитане на закона. Боя се, че това със сигурност ще доведе до прилагане на общата предпазна клауза и до непризнаване на решенията на българската съдебна система. И въпреки, че това все още не се разбира, непризнаването на българското съдопроизводство ще бъде тежък шок за фирмите ни.

Списъкът от възможни рискове може да бъде продължен. Ще започнат да излизат несъбираемите кредити, които се раздадоха сега. Ще се прояви и реалният размер на просрочията, които се генерират в момента. Аз съм се борил два пъти с просрочията и знам какво е. Това може да се случи пак.

Ако всичките тези заплахи не бъдат избегнати, България просто ще си остане в периферията на ЕС. Мисля, че за съжаление, това е много вероятно да се случи.

– Смятате, че България ще остане в периферията на ЕС?

– Твърдя, че ако всички тези рискове не бъдат пресрещнати отдалеч и с много смелост, България може и да не влезе в Еврозоната. А готовност за такива смели и отговорни стъпки няма. Няма нагласа за такава сериозна дискусия. Сред политиците няма и нужната компетентност.

– Стабилността доста успокои политиците. Пак в Стара Загора сте казали, че администрацията през последните години е развила инстинкти, сходни на тези по времето на социализма…

– Това е очевадно. Чрез приемането на занижен план за бюджетни приходи администрацията надхитря МВФ. За четири години администрацията разшифрова истинските механизми и критерии, които МВФ прилага в България и започна да го манипулира. Удивително е как представителите на Фонда не го разбират. Може би го разбират, но няма какво да противопоставят, защото и те като административни служители трябва да отчитат, че нещата се развиват добре. Много вредна е симбиозата между българската администрация и мисията на Фонда, защото набива спирачките на българската икономика. От данъкоплатците се отнемат милиарди, които вместо да отидат за инвестиции, отиват за съмнителни операции с външния дълг.

– По време на правителството на ОДС преразпределението чрез бюджета достигаше 42% от БВП. Защо сега смятате, че този дял може да се снижи до 35%, както пише в предизборната програма на ДСБ?

– Крайно спекулативно е да се сравняват предишният и сегашният период. През 2000-та беше пикът на приватизацията, смяната на системата. Годините на прехода са години на търсене на икономическо равновесие между институции, между производители и потребители, години на създаване на първично доверие, настройване на отношенията между тях. Това става много бавно. Възстановяването на доверието между банките и кредитополучателите отне шест-седем години.

– Твърдите, че това, което ви отличава, е акцентът върху инвестициите, докато всички останали партии залагат на потреблението. В същото време поемате ангажименти за намаляване на ДДС, а не толкова на преките данъци.

– Имаме обещания и за преките данъци. А намаляването на ДДС е, за да увеличим обема на пазара, както на потребителски, така и на инвестиционни стоки. Това ще доведе до създаване на заетост. Основното е намаляването на данъчно-осигурителната тежест. Това ще остави на предприемачите около 1.5 млрд. лв., измерено по цени от тази година. Освен това, искаме да намалим скалите на облагането, но не с цел подготовка на плосък данък. Според мен плосък данък може да се въвежда в икономики, които са в условия на трансформация, както го направиха някои страни, намиращи се в сурова криза. Но при една бюджетна стабилност, да се въведе плосък данък е неразумно. Като се изчисли, ще стане ясно, че той ще се окаже по-висок за масовия данъкоплатец. По-добре да се намали скалата и скъпоплатените професии да не бъдат в толкова неблагоприятно облагани в сравнение, да речем, с Гърция.

– При вашето управление разчитахте доста на държавните разходи, заради което Владимир Каролев ви нарича кейнсианец. Защитавате ли такава политика?

– Доколкото застъпваме тезата, че трябва да се изпълни доста амбициозен план за публични инвестиции, които да отговорят на ангажиментите към ЕС. В този смисъл нямам против да ме наричат както си искат. Но това не е продиктувано от вярност към някаква доктрина, а от необходимостта да се решат елементарни практични нужди на страната. Не може в голям град да има режим на водата. Такова нещо в Европа е немислимо.

Днешните управляващи, понеже не са кейнсианци, изоставиха програмата за публични инвестиции.

– Запазването на трети и четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” ли е по-добрата възможност?

– Със сигурност можеше да бъде удължен доста повече животът на четвърти блок. При него отстъплението, което допуснаха е най-драстично. Достатъчно беше да се отложи затварянето на трети блок така, че да завърши отоплителния сезон, той да бъде прекъснат. Удивлявам се как никой не видя това, как не се разбраха поне за четири месеца отлагане за трети блок! Говорим за две-три години и четири месеца отлагане – за четвърти. Това трябваше да се постигне.

А алтернативите са известни – това са проектите в “Марица Изток”. Там няма нужда от толкова големи инвестиции.

– Появиха се сигнали, че ЕС може да преразгледа отношението си към ядрената енергетика. Политиците не трябва ли да поемат топката, която ви вдигна гражданският комитет, който организира подписката в защита на АЕЦ “Козлодуй”?

– Каква подписка, след като договорът с ЕС е изготвен и е вече на масата! Правителството вече е отстъпило. От кого да искаме преразглеждане? Нелепо е след като министър-председателят и президентът подпишат, ние да кажем “Дайте да преразгледаме техните подписи”. Българското достойнство не може да бъде унижавано до безкрайност. Какво ще кажем точно? Че не го подписаха правилните хора? Подписките ще се обърнат срещу подписите на нашите държавници. В онази общност, в която отиваме, такова неуважение към поетия ангажимент е невъзможно.

– Това ме подсеща за слуховете, че искането на Европейската народна партия за отлагане на гласуването в Европарламента е било инспирирано от български политици.

– Не мисля. Става въпрос за друго. ЕНП поиска да защити правата на Европейския парламент за разпореждането с бюджета. След като успя да постигне своето подкрепи приемането на България. Това е обичайна практика на натиск. В Европа тези тактики за отстояване на интерес са нормални. Но точно това не направи българското правителство. Можете ли да си представите как Меглена Кунева се осмелява да подложи на натиск Европейската комисия. А трябваше да го направи, например за АЕЦ.

– Доста се засилват противоречията в ЕС. Не е ли настъпил моментът България да търси лоби?

– Лоби създава някой, който е извън Общността. България ще бъде вътре. Това изисква да се прави нещо съвършено различно. Трябва да се поставят цели, да се формулират позиции. И тогава търсиш с кого имаш най-близки интереси. Кой би ти помогнал, защото ти можеш да му помогнеш утре и така нататък. Не търсиш лоби, а съюзници.

Но преди това стои друг въпрос – в каква посока отива ЕС? Към нещо, приличащо на единна държава или към формирование, в което прерогативите на националните държави се уважават в много по-голяма степен. Европейската администрация, както и големите държави, които са били в основата на ЕС, теглят към идеята за създаване на квазидържавно формирование, на мега-Европейски съюз. Има и такива държави, като Великобритания и Дания, които мислят, че трябва да се върви по пътя, съхраняващ националната идентичност. За малките страни, според моя поглед, е по-изгодно да следват втория път, модела на Великобритания, защото иначе няма как да бъдат намерени съюзници и да бъдат постигани български интереси в това формирование. В противен случай ние ще станем толкова далечна периферия, че наистина трябва да търсим лоби и да гледаме някоя голяма държава да ни вземе под крилото си.

– Цитирайки едно Ваше известно изказване, ще Ви попитам: Възможно ли е да се управлява без шлейф от клиентела?

– В Европейския съюз е възможно, значи би трябвало да е възможно и у нас. Напоследък имам много срещи с бизнесмени. Вече се усеща това, което аз много отдавна очаквах да се прояви – известна предпазливост и резервираност. Наистина има респект от политиците, но има и известен стремеж да се стои настрана, да се пази дистанция. Хората трупат опит.

– Темата за клиентелата стана актуална по време на Вашето управление. Чувствате ли угризения, че хора, които гравитираха към СДС или бяха част от него, се облагодетелстваха, благодарение примерно на РМД-тата?

– Не. Първо защото всеки отговаря за делата си. Аз не съм в РМД. Второ, не виждам защо трябва да имам угризения за един от начините за осъществяване на приватизация, приложен в целия източен блок. Тези РМД-та не са приложени за първи път в България. Както масовата приватизация не е измислена в България. Става въпрос за мащабен исторически процес, който трябваше да смени структурата на собствеността. За какви угризения да говорим, при положение че всички го направиха с едни и същи сечива.

– Ще се съюзите ли с БЗНС-НС или с някоя от другите десни партии преди или след изборите?

– Мисля, че на този въпрос вече е отговорено. След изборите ще видим кой е влязъл в парламента и с какви намерения. Това ще формира новата политическа констелация (положение на партиите и отношенията между тях). Ако допуснем, че Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган са решили да направят коалиция с БСП, което е вероятно, останалите, като ОДС, ще бъдат изритани. При такова разпределение ние ще заемем опозиционните банки. Без никакво колебание и без съжаление. Но всичко зависи от това какво точно Народно събрание иска българският избирател. Каквото поиска – това ще има.

– Появиха се намеци за сътрудничество с БСП. Има ли съгласуване на действия между Вас и левицата?

– Това е абсурдно. Искам да погледна най-благосклонно на този черен PR, който се води съвсем съзнателно и да попитам защо се задават такива въпроси. И знаете ли какво се сещам? Че докато играеше опозиция, БСП непрекъснато крадеше от нас идеи. Винаги вървеше след нас. Сега, понеже не играят опозиция и делят власт (избират омбудсман, подуправител на БСП и т.н.), този въпрос вече не е актуален. БСП непрекъснато е в някакво оперетно състояние, вечно е в някаква роля. Могат да изиграят всичко. Ако имат време пак да станат опозиция, ще започнат да повтарят това, което ние правим. Те са просто репродуктори на нашите действия.

– Ще водите ли листа и къде?

– Където очакваме, че ще мобилизираме голяма подкрепа. В полтическата си биография дължа много на Пловдив. Номиниран съм оттам за водач на листа. Преди съм бил водач и в 23-ти и 24-ти многомандатен избирателен район в София. Моето участие ще реши Националното ръководство на ДСБ.