Водещ Георги Коритаров: Започва “Коритаров live”. Възможни ли са предсрочни парламентарни избори е темата на разговора ни с лидера на “Демократи за силна България” Иван Костов. Разговор, който водим дни след петия вот на недоверие срещу правителството и също така още по-малко дни, след като в резултат на този вот или поне като последователност на събития след този вот вътрешният министър Румен Петков бе принуден да подаде оставка. Добро утро и добре дошли.

Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Всъщност това ли е основният въпрос, който следва да ни занимава – дали са възможни предсрочни парламентарни избори, или има други далеч по-важни, но не толкова видими въпроси?

И. Костов: Най-важната последица от вота на недоверие е, че правителството изпадна в криза. Медиите естествено имат основание да се фокусират върху оставката на Румен Петков, но министър-председателят е заявил, че ще прави структурни и персонални промени в Министерския съвет. От БСП заявяват, че ще има нова формула, няма да е 8:5:3, за да накажат НДСВ за тяхното гласуване. Това го твърди президентът. Ще се търсят заместници на редица министри, които отговарят за спирането на еврофинансирането. В този смисъл проблемът е много по-голям, който стои за решаване пред мнозинството, отколкото, от една страна, фокусирането на вниманието върху МВР обстановката, което е напълно оправдано. От друга страна, според мен стои все пак далеч от въпроса за предсрочните избори. Защото моето мнение е, че независимо от много трудната задача, която трябва да се решава от мнозинството, от президента и министър-председателя, те имат доброто желание на партиите в коалицията да намерят решение. Те са обединени, не са разединени от случващото се.

Водещ: Имат добро желание, но добро желание едва ли би било достатъчно, ако липсва политическа стратегия за оставащата година от мандата на тази тройна коалиция и ако липсва експертна подготвеност, или да го кажем така – ако липсват хора, кадри.

И. Костов: Естествено е да се фокусираме върху кадрите, но аз гледах как хората реагират на въпроса какво трябва да се промени. Много хора казват – трябва политика, т.е. трябва стратегия, трябва политическа линия. Сега да го преведем това на най-простия език. Знаете ли какво трябва да се случи? Значи, трябва да се покачи кредитният рейтинг на страната обратно. Тоест трябва да се отпуши…

Водещ: Как обратно? Той нали беше достатъчно висок?

И. Костов: Кредитният рейтинг на България падна и поради това ресурсът, който българските банки теглят, поскъпва. Това стана успоредно със спирането на парите от европейските фондове. Слабо се забеляза тази новина, но това е една от причините за покачването на лихвите примерно по ипотечните кредити. Значи, трябва да се овладее инфлацията, 14.2 процента са изключително висока инфлация, това е опасна инфлация за обезценяването на доходите…

Водещ: Опасна. Може да набере скорост, да?

И. Костов: Особено за хората с доходи под средните тази инфлация не е 14.2, тя е вече около двадесет и няколко процента. Така че, от друга страна пък, от друга страна трябва да се продават бандероли за алкохола. Не може през 2004 година са продадени за 100 милиона, 107, сега да се продават за 27. Трябва да се залавя синтетичен наркотик. Не може да се залавя килограм и половина синтетичен наркотик, при положение че се е залавяло по половин тон в България. Тоест, ако преведен политиката в очаквания, които хората биха желали да се случат, то това трябва да се случи – стабилизиране на цените, връщане на лихвите на нормалните им нива, за да не се товарят домакинствата, прекратяване на тези взаимоотношения с престъпността, които водят до ущърб на държавния бюджет през отстъпките, които им се правят, дали за алкохол, дали за синтетична дрога и т.н.

Водещ: Е, при толкова…

И. Костов: Тези неща хората искат да се случат. Аз съм сигурен, а и ние всичките в ДСБ сме сигурни, а и в опозицията мнозина са сигурни, че правителството няма хоризонт, няма възможност, нито има кадри, нито има воля, нито има това ниво на необвързаност, което би му позволило да постигне тези цели.

Водещ: Ами, ето пак се връщаме тогава… При оценка, че правителството няма този потенциал, очевидно отиваме отново към хипотезата за възможни предсрочни избори.

И. Костов: Президентът, който е архитектът на правителството, казва две неща напоследък. С едното той за съжаление потвърди моите най-лоши очаквания, т.е. втвърди тона по отношение на Европейския съюз и каза: не искаме повече контрол от страна Европейския съюз, искаме да се променят отношенията между нас и Европейския съюз. Очевидно не е чел Лисабонския договор и не знае, че Европейският съюз контролира България на основата на Лисабонския договор и на основата на Договора за присъединяване между нашата страна и Европейския съюз. В този смисъл той дава едната рецепта – да ни пуска Европа такива, каквито сме. От друга страна, казва следното – не съм привърженик на формулите, т.е…

Водещ: Бил противник на формулата 8:5:3 още тогава едва ли не.

И. Костов: 8:5:3. Тя би трябвало да стане 8:3:3 вероятно, но както и да е. Той казва, че е противник на тая формула и дава идеята за експертен кабинет. Само че откъде ще се намерят тези експерти?! И дали тези експерти няма да изпълняват задачите, които ще им дават партийните централи, защото това, което все повече се разкрива в последните дни и медиите продължават да упорстват, е обвързаността на това управление с организираната престъпност.

Водещ: Тази идея за експертен кабинет.

И. Костов: Как експертите ще спасят това правителство, как ще спасят мнозинството? Това ми е въпросът. Как експертите ще направят това, което силните политици като Румен Петков не успяха да направят. Как ще го направят експертите?

Водещ: Не биха могли. Ще се влезе в много сериозно противоречие между политически мандат и хора, които трудно биха могли да бъдат обвързани с програми на партиите, които са излъчили правителството.

И. Костов: Още по-сложен въпрос е и много добре, че го повдигате. Между програмите, които реализират и с които искаха да участват във властта трите партии от коалицията, има огромни разминавания.

Водещ: Има, да.

И. Костов: И те се решават почти винаги в полза на двете партии от либералната страна – на ДПС и на НДСВ. И в ущърб на така наречената социална отговорност на Българската социалистическа партия. Това е прозрачно, че така се случва. В този смисъл има и несъответствия между програмите и тези несъответствия политическите фигури по някакъв начин ги решаваха чрез политически средства – с консенсус, с арбитраж и т.н.

Водещ: Досега.

И. Костов: Досега. Как ще ги решават експерти? В този смисъл…

Водещ: А какво би станало обаче, ако наистина анонсът и най-вече думите на президента, че е бил противник на формулата 8:5:3, впрочем и членове на бюрото на БСП се обявиха за промяна на тази формула, това означава, че вероятно тя ще бъде предложена за промяна. НДСВ обаче, които биха били потърпевши от такава промяна, дали биха се съгласили според вас, или биха тръгнали към риска да се дистанцират от тази коалиция?

И. Костов: Ако внимателно сме слушали изказването на премиера, а ние го слушахме внимателно, той се обърна към депутатите извън НДСВ. Той каза, че ще потърси за отговора, който трябва да намери за тази ситуация, подкрепа и от други депутати от опозицията. Тоест той заплаши, грубо казано, НДСВ, че ще направи правителство без тях, ако не приемат. Това каза.

Водещ: Това беше един от вариантите, преди изобщо да бъдат вкарани за гласуване проектите за кабинет. Правителство – БСП, ДПС и БНС.

И. Костов: Спомняте си го, чудесно. Чудесно е, че си го спомняте. Да, имаше такъв вариант.

Водещ: Да. И вероятно този ресурс още стои за тях.

И. Костов: Този резерв.

Водещ: Този резерв, този резерв, може би.

И. Костов: Може би. Въпреки че сега е много по-трудно да се намери, въпреки че може и да се намери, народен представител, който да се качи на тази катастрофирала кола. Тази кола не върви.

Водещ: Само че, ако конфигурацията на мнозинството все още е стабилна, то след последния вот, петия вот на недоверие, като че ли стратегическата инициатива е на страната на опозицията, защото все по-отчетливо се очертава една картина, която като аргументи е подредена от опозицията.

И. Костов: Да.

Водещ: На този фон не е ли дошъл момент опозицията да протегне ръка към НДСВ и да ги подкрепи за малко повече политическа смелост, така че дори Станишев да направи правителство по формула БСП, ДПС и някой друг, НДСВ просто…

И. Костов: Вижте…

Водещ: … да потърси мястото си вдясно.

И. Костов: Аз съм най-неподходящият човек, на когото може да се зададе този въпрос. Аз не съм диалогичен в този смисъл, не търся подобни решения. Тези неща се наричат парламентарни игри от, така, от по-откровените наблюдатели. Аз искам да обърна внимание на друго. Знаете ли, важно е следното: мнозина от опозицията се опасяват, че ще мине вотът… се опасяваха преди вота, че ще мине вотът и ще намерят отговор управляващите и всичко ще затихне. Някак си считат, че тази криза е случайна, че е някакъв такъв екстремален епизод, който няма да се потвърди. Нашата оценка за кризата е следната: аз ще я повторя, аз я казах по време на изказването. В България се прави опит мафията, окупирала високите етажи в управлението на страната да се легитимира като постоянно властваща и без алтернативна, като политически модел. Българската мафия, ако се опитва да се легитимира, дали през думите на президента на втвърдяване на отношението към Европейския съюз… Да се каже на Европейския съюз: оставете ни настрана, ние ще се оправим, спрете да ни контролирате, не искайте тези неща от нас и си затворете очите, когато ние разходваме европейските пари за нашите спонсори. Ако това е вярно, а това е верният анализ на ситуацията, това е анализът на “Демократи за силна България”, тази криза ще продължи. Непрекъснато ще изскачат скандали, защото демократичните институции не са леговище на престъпност. Европейският съюз ще бъде непримирим към мафията, това трябва ама всички да го разберат добре в България. Няма да има легитимиране на мафията по времето на този мандат. Това не може да се случи и това е по-важно – т.е. ще има нови скандали, не може да няма.

Водещ: Ако е вярна наистина… Да, ако е вярна тезата за срастване на мафията с държавата или за опит на мафията да се легитимира чрез държавата, скандали ще има, да, най-вероятно, но това се предвижда и от доста представители на управляващите, макар и с други думи. Тук обаче има още нещо не случайно, искам да ви върна назад във времето. Сривът на Жан Виденов до голяма степен започна със срив във вътрешното министерство – Любомир Начев, бог да го прости, и неговата смяна, като че ли ознаменуваха едно тръгване надолу. По време на вашето управление, нещо, с което впрочем се опитват да правят сравнение социалистите, имаше вътрешен министър Богомил Бонев, който бе обект на промени в кабинета, мисля, че беше декември 1999 г…

И. Костов: Точно така.

Водещ: … но за когото от БСП казват: видите ли, защо Петков да не се вижда с Галеви, след като имаше министър – Богомил Бонев, който се срещате също с хора, да речем, оперативно интересни. Може ли да се прави такава аналогия? И защо се прави, защо така става, че всъщност сривовете започват през вътрешното министерство?

И. Костов: Ние с вас двамата помним много добре кога в България се заговори за мафия. Това е 1991 година югоембаргото.

Водещ: Да, така беше.

И. Костов: По време на правителството на Филип Димитров изведнъж беше предупредена българската общественост, тогава това падна като гръм от ясно небе и никой даже не повярва на новината. Тогава започва да се формира българска организирана престъпност преди всичко през контрабандните канали, които бяха установени и се държаха от Държавна сигурност, и си бяха част от контрабандната мрежа, която бившите социалистически страни поддържаха, насочвайки я срещу техния политически противник – международния капитализъм. Оттогава насам с различна амплитуда и с различен интензитет текат процеси, от една страна, на разширяване на влиянието на организираната престъпност в България, от друга страна, на противодействие. В различните периоди е било различно. Вие сте прав, когато казвате, че по времето на Виденов и при падането на Начев България изпадна, така да се каже, във властта на организираната престъпност – по магазинчета и фирмите налепиха стикери с ВИС и СИК. И фактически някак си ВИС и СИК си поискаха държавата. Имаше официален представител на организираната престъпност – “Мултигруп”, имаше такъв и водеше се борба. Спомняте си, че на пристанището на Бургас изчезнаха хиляди тонове захар, размити от дъжда, имаше абсурдни неща, с които ние трябваше да се сблъскваме и трябваше да противодействаме. Г-н Бонев намери някакъв начин да овладее за определен период ситуацията. Той не е ходил на срещи, доколкото аз знам. Но той за това, което е допуснал като пропуски и грешки в своята работа, той си отиде от кабинета през 1999 година. Друг е въпросът дали решението с Емануил Йорданов е било добро или не, гледам, че коментират сега, не бил силен министър. Но той беше почтен човек, Емануил Йорданов, и самата смяна е знаменателна, че е имало непримиримост, че ние не сме били зависими от никакви връзки с тази организирана престъпност. Важното за България тогава беше да се даде този знак, че управлението на най-високо ниво не плаща данък на организираната престъпност, за съжаление впоследствие събитията, които се случват в следващите години говорят по-скоро за възстановяване на позициите на организираната престъпност. Защото тя беше навряна в ъгъла. За целия период 1997-2001 година имаше четири поръчкови убийства и едното даже не беше в България, а на някакви острови.

Водещ: Поли Пантев.

И. Костов: Да. Докато за следващия период за шест години има 150 – има 25 пъти увеличение на престъпността… на стрелбата.

Водещ: И все пак вие бяхте казал една странна формула…

И. Костов: Значи, явно е, че има възход на мафията в България, на това трябва да се противодейства. Възход от 2001 година насам.

Водещ: Бяхте казал нещо странно, така странно звучеше, че икономиката е 60 процента държава и 40 процента престъпност, нещо такова, не го цитирам точно, разбира се, но така оттук бяхте извел…

И. Костов: 1997 година?

Водещ: 1997 година и тогава бяхте извел тезата, че трябва да се отвоюва държавата от мафията.

И. Костов: Точно така. Тогава се отвоюваше държавата от мафията.

Водещ: Ама, как направихте констатацията, че всъщност е налице такава пропорция?

И. Костов: Е, това са политически формули, които трябва да ориентират хората в големите процеси на случващите се неща в държавата.

Водещ: Да де, но това означава, че досега има срив. Сега в момента е реваншът на мафията.

И. Костов: А, да. Изненадахте ме със заключението. Така е. Сега е реваншът на мафията.

Водещ: Е, добре, има ли…

И. Костов: Дори опирайки се на онази моя констатация… Да?

Водещ: Е, има ли ресурс сега българската държава да си възстанови позициите?

И. Костов: Вижте, сега българската държава, аз много съм мислил върху този въпрос. Много хора има отчаяни в момента, но без излишен патос. Нека да си спомним две неща. Първо, че България е член на НАТО, че е в рамките на колективна система за сигурност, че има огромни възможности да противодейства. Нека да си спомним, че сме част от Европейския съюз, който няма да допусне, който е голяма сила, която ще противодейства на мафиотизацията в България. Нека си спомним, че имаме съюзници, имаме отвсякъде подкрепа и че няма… тази война не е загубена, тя тепърва предстои. И решителните сражения са отпред, не са зад гърба ни. Не бива да се предаваме в тази ситуация.

Водещ: И с други думи, ако няма достатъчен вътрешен ресурс, да разчитаме на съюзниците.

И. Костов: Ами, вижте кой се противопостави и кой ясно каза в лицето на българското правителство, че е загубено доверието към него – най-голямата фракция в Европейския парламент – Европейската народна партия, и другата, третата по големина, либералната…

Водещ: Либералната.

И. Костов: …дойдоха и казаха просто в прав текст какво е отношението.

Водещ: Добре. Благодаря на Иван Костов, лидер на “Демократи за силна България”, гост на “Коритаров live”.