Иван Костов: Лъжите за моето богатство стигнаха и до ушите на крадците – 6 пъти ме обираха

Иван Костов не харесва българската преса. Намира я за прекалено скандална, истерична, манипулативна, обслужваща. По тази причина интервю с него, засягащо личния му живот, се взима изключително трудно. Да не кажем – никога до този момент. Изповедта му пред „Уикенд“ е уникално откровена, за което му благодарим.
Едни го хулят, други го обожават и са готови да умрат за него. Малко български политици могат да се похвалят с това, че не оставят никого безразличен. В най-новата ни история Иван Костов е първият български премиер, изкарал цял мандат начело на правителството. Натрупал опит като министър на финансите в два кабинета, през 1997-а той пое почти фалиралата ни държава от Жан Виденов. През 2001 г. загуби изборите от Симеон Сакскобургготски.
И до днес обаче има избиратели, за които песента на Богдана Карадочева „Иване, Иване“ е химн, а ДСБ е икона. Голяма част от тези хора с гордост се зоват костовисти и никога няма да аплодират начело на държавата друг човек освен своя идол.
Репортерка на „Уикенд“ се срещна с бившия премиер в офиса му на столичната улица „Витошка“. Винаги мнителен, Костов изрично настоя да прочете интервюто, преди да бъде публикувано.

– Г-н Костов, вече 7 години, откакто не сте в управлението на държавата, а сте все така интересен на медиите, имате поддръжници, които с гордост се зоват костовисти. Други политици с падането си от власт стават безинтересни за обществото. Каква е тайната на вашата харизма?
– Мисля си, че всичко се дължи на обстоятелството, че много хора се опитаха да ме вкарат в някакви схеми: кражби, злоупотреби, командване, смелост, безразсъдство да се направят реформи, които никой друг не поиска да направи в България. Опитват да ме вкарат в някаква своя обясняваща представа. Изглежда обаче, никой не е успял да ме вкара целия в един калъп – нещо е оставало отвън. Хората проявяват интерес към това, което остава необяснено и отстрани. Това дразни любопитството им. Иначе животът ми е като на милиони семейства и върви по нормалния си начин. Предполагам, че тайната на интереса към мен е в политическата ми съдба, която не влиза в схеми.
– Срещу вас и семейството ви имаше много обвинения от всякакъв характер, които в интерес на истината не бяха доказани. Успяваха ли тези атаки да ви разконцентрират и да ви извадят извън равновесие?
– Мен не, но хората край мен – да. Спомням си деня, в който казахме на мама, че са завели дело срещу жена ми. Като че ли я удари мълния! Още е пред очите ми, пребледня като платно. Семейството ми плати и още плаща скъпа цена за политиката, която отстоявам.
– Женен сте повече от 30 години за Елена Костова. С нея как и къде се запознахте, кога се залюбихте?
– Запознахме се преди 41 години. Аз работех в Слаботоковия завод в София, а тя дойде на стаж. Започнал съм да работя още като юноша. Първо ходех по археологически разкопки. След като завърших гимназията, постъпих в завода. Срещнахме се с Елена в един склад, пълен с електроматериали. Една каса с трансформатори се счупи тогава и падна върху крака ми. Елена дойде да види какво ми е и така започна всичко…
– Когато навремето ви връчваха наградата „Мъж на годината“, заявихте, че не сте мъж на годината, а мъж на жена си. Елена Костова ли е главата на семейството у вас?
– Не, разбира се. Но вярвам, че всеки българин е мъж на жена си. Това съм видял в своите семейни традиции. Мъжът е най-силен, когато е мъж на силна жена. Освен това се отнасям с известна доза ирония към „Мъж на годината“, звучи ми като „Мис България“
Не възприемам насериозно тези титли. В онези години е имало по-големи мъже и по-красиви жени от тези, които са спечелили приза.
– Елена ли ви направи вегетарианец?
– Не. Аз направих Елена вегетарианка. Балансираното и здравословно хранене за мен, за съпругата ми и за двете ми дъщери е рибното вегетарианство. Навремето хората много по-рядко ядяха месо.
– Какъв човек бяхте, преди да станете депутат, лидер на партия, министър и премиер? Има ли разлика между Иван Костов от 80-те и Иван Костов от края на 90-те?
– Аз си нося белите със себе си. Като преподавател бях преследван и принуден да напусна Икономическия институт. Отидох в Техническия университет, където отново бях следен от ДС. В този смисъл за мен политиката не бе особена промяна. Сблъсквал съм се с доста сложни неща.
– Омъжихте и двете си дъщери. Доволен ли сте от зетьовете? Лесно ли дадохте щерките си?
– Толкова лесно ги дадох, че едната чак се обиди. Дъщерите ми са научени да решават сами. Аз вярвам на преценките им. Взеха си добри мъже.
– Справяте ли се с гледането на внучетата? Перфектен дядо ли сте, или има какво да се желае от вас в тази посока? Как глезите внучетата си?
– За съжаление нямам достатъчно време за внучетата. По-скоро съм безотговорен дядо – предпочитам от мен да са ласките, а от майката и таткото – наказанията. Това са привилегиите на фамилния тил.
– Страхувате ли се за живота си и за живота на членовете на семейството ви? Преди време на вашия дувар беше заложена шашка…
– Да. Беше заложен артилерийски снаряд – 1 килограм. В момента в България е много несигурно. Всички сме притеснени. Отвличат хора… Страх ме е, защото лъжите за моето богатство стигат и до ушите на крадците. Шест пъти са влизали и са ме ограбвали. Има и един особено трагичен момент – на другия ден след раждането на внука ми… Бил е тогава само мъжът на дъщеря ми с другото си дете… Налагало се е зет ми да бяга с детето в ръце… Имаме си своите травми и семейни кошмари от престъпността.
– Получавали ли сте сигнали, че от „Мултигруп“ са подготвяли убийството ви. На някакъв килър от Чехия била възложена задачата да ви премахне…
– Такъв сигнал не, но съм имал много заплахи. Върхът беше, когато взехме имотите на БКП. Тогава заплахите бяха свирепи. Получавах „кървави писма“. Майката на Елена се принуди да отиде да живее при сестра си, дотогава беше при нас. Заплахите вкъщи я измъчиха и скъсиха живота й.
– Помните ли класната си в училище? Тя твърди, че още от дете сте се интересували от политика. Така ли е?
– Помня. И двете ми класни – и в основното, и в гимназията, бяха стигнали до това заключение. Смятаха, че съм подходящ за общественик.
– Как премина детството ви? Кой е най-яркият ви спомен от този период?
– Имам много ярки спомени. В детския дом децата ме будеха, за да им кажа колко е часът. Само аз и Дечко разпознавахме часовника. Най-съдържателното нещо в спомените ми обаче са последните месеци на майка ми.
– Учителката ви Йорданка Балджийска твърди, че сте били много умен и ученолюбив, но и много палавнаправо побойник…
– Бил съм малко.
– Мълви се, че сте голям почитател на хубавото вино и дори имате колекция. Кога и как се запалихте?
– С баща ми се палихме два пъти 60-те и 80-те години. Имам около 1200 бутилки в колекцията си. Бутилката хубаво вино е добър подарък за мъж. Традицията идва от семейството на майка ми. Дядо ми имаше лозе.
– Наскоро катастрофирахте. Това първата ви катастрофа ли беше?
– Не. Преживявал съм няколко катастрофи в живота си. Най-тежката беше в казармата. В Кърджали се запали едно училище и се втурнахме да го гасим. Камионът, който ни караше, се обърна нагоре с гумите. Пострадаха много хора. Травмите ме мъчиха години след това. Отскоро имам шофьорска книжка. Причината да завърша курсовете е баща ми. Трябва да го посещавам все по-често. Когато се бутнах, точно отивахме на гроба на мама в Суходол за Черешова задушница.
– Имате интересно приятелство с Йосиф Сърчаджиев. Говори се, че когато той е бил в болница заради инсулта, сте му ходели редовно на свиждане. Днес все така големи приятели ли сте? Поддържате ли контакти с други звезди на българската култураБогдана Карадочева, Стефан Димитров…?
– За съжаление не ми остава достатъчно свободно време. Йосиф Сърчаджиев е прекрасен и силен човек. Сполетя го много тежък инсулт. Беше в безпомощно състояние. Ако съм могъл да дам кураж, значи съм бил полезен.
С Богдана и Стефан съхраняваме приятелството Нямаме много време, но затова пък сме всеотдайни един към друг, като сме заедно. Много държа на тези приятелства.
– Защо сякаш охладняхте към някогашните си големи приятели Славчо Христов и Красимир Стойчев. Политиката ли ви принуди да се дистанцирате?
– Между бизнеса и политиката не трябва да има мостове. Особено когато хората считат политиците за изкористени, а предприемачите – за политизирани. Опитвам се да разграничавам нещата.
– Как прекарва свободното си време Иван Костов?
– Пред компютъра, в интернет и в четене на книги.