Иван Костов: Коалициите, особено вдясно, са абсолютно безплодни

– Г-н Костов, предварителни избори ли са последният възможен начин да се издигне общ кандидат за президент на десницата?
– Да. И този, който е готов да направи всичко, за да има единна кандидатура, или по-точно – за да има истински алтернативни избори между Първанов и кандидат на десницата, той трябва да приеме предварителните избори. Причината да ги предложим се състои в това, че ние си даваме сметка, че поради разделението помежду ни никой не може да убеди своите избиратели да приемат другата кандидатура. Ние знаем, че така стоят нещата с избирателите на ДСБ и допускаме, че е така и при избирателите на СДС. Заради това предварителните избори са начин да бъдат убедени всички, включително колебаещите се сред тези избиратели, че победителят е човекът, с когото могат и трябва да отидат на избори.
– Защо се стигна дотук? Защо не успяхте да излъчите силен кандидат, който да е общоприемлив?
– Дотук се стигна преди всичко поради протакането и бавенето от страна на СДС. То е било необходимо, за да се изчерпи значителна част от времето и за да бъде издигната кандидатурата на Петър Стоянов. Защото във времето, в което имаше удължаване на преговорите – от 25 май досега, те не издигнаха нито една кандидатура, която да има желанието да стане такава. Говореха за разни хора, ние се срещахме с хора по тяхно предложение, но те нямаха желание да стават кандидати или се отказваха в последния момент. От друга страна, това бавене обслужва тезата, с която те излязоха – че нямало време за предварителни избори. Но това въобще не е вярно, тъй като има достатъчно време за предварителни избори. Те могат да се състоят например на 3 септември – изключително подходящ момент. Политическите кандидатури не се нуждаят от допълнителна кампания, за да бъдат опознати от десните избиратели и от избирателите от десния център. Времето е напълно достатъчно. Но протакането им беше необходимо, за да кажат накрая, че няма време.
– Защо част от преговарящите партии продължават да настояват за включването на Бойко Борисов? Подкрепата на Борисов ще донесе ли много повече гласове за десния кандидат?
– Защо го правят – никой не може да каже освен тях самите. Може би аргументите са да се търси широка подкрепа. Ние също сме за търсенето на широка подкрепа. Но тази широка подкрепа трябва да дойде, след като има кандидат и има сигурен начин за излъчването на кандидат, а не когато се търси кандидат. Защото от думите на Бойко Борисов може да се разбира и друго – че той самият вижда себе си като център-нападател. Разбирай – като кандидат за президент при някои обстоятелства, които могат да настъпят до октомври. Той поначало мени позициите си непрекъснато, така че никой не знае какво точно ще мисли по това време. От друга страна, включването на тази подкрепа, която трябва да дойде отвън за мажоритарния кандидат, не е подкрепа за която и да е от партиите, както може би им се привижда на тези, за които вие ме питате. Те си мислят примерно така: „Ние ще получим подкрепата на Бойко Борисов и по този начин някак си ще получим подкрепа политически да съществуваме в избирателното пространство. Всъщност трябва да си даваме ясна сметка, че ние сме в консултации за излъчване на мажоритарен кандидат, който да получи подкрепа, а не партиите, които участват в тези консултации да получат подкрепата на хората. Ние искаме тази подкрепа за кандидата, а не за себе си. За себе си на други избори ще търсим подкрепа. На парламентарни избори, разбира се.
– А ако идеята за такъв предварителен вот бъде отхвърлена?
– Който отхвърли предварителния вот, на практика помага на Георги Първанов да няма срещу себе си единен кандидат на десницата. Т.е. той не приема да има истински алтернативни избори между лявото и дясното. Той дава възможност на такива популистки движения да съществуват, възползвайки се от слабостта, в случая на десницата, да излъчи единна кандидатура. Но ако има единна кандидатура, ако има алтернативни избори, тогава всички трябва да се определят между левия кандидат и кандидата на десницата. Това стеснява силно пространството за популизъм. Точно тази е причината Бойко Борисов, „Атака“ и прочие популистки формации да не искат да има единен кандидат. Затова аз искам да кажа съвършено ясно: „Отговорен, ако спечели Първанов, ще бъде този, който не направи всичко, за да има единна кандидатура на десницата на изборите“. Той ще бъде отговорен, никой друг! Този, който не приеме да стигнем докрай в търсенето на единния кандидат, включително чрез предварителни избори, той е виновен! И няма как да бъде по друг начин, защото той не е направил политическата жертва, не се е съгласил да приеме онзи, който печели.
– Означава ли това, че без предварителни избори няма да има единна кандидатура?
– Трябва да има предварителни избори. Засега ние сме концентрирали всичките си усилия върху предварителния вот. Ще предложим първо сестринските партии членки на ЕНП да предложат предварителни избори на всички останали и да започне тяхната организация. Това е курсът на ДСБ. Ние няма да отстъпим от искането си да завършим търсенето на единния кандидат, защото знаем, че трябва да има един кандидат на десницата срещу Първанов.
– Как гледате на идеята президентските избори да бъдат крачка към предизвикване на предсрочни парламентарни избори?
– Няма връзка. Това е идея, родена в смело въображение, като под „смело“ разбирам въображение, което не държи сметка за реалностите. Няма връзка между президентските и парламентарните избори. Далечното сравнение с 1996-1997 година показва друго. Тогава имаше правителствена криза, тогава имаше икономическа и финансова криза, имаше пълна и доказана неспособност на едно правителство, което беше подало оставка. Това е съвсем друга ситуация. Имаше правителствена криза, която случайно съвпадна с президентските избори и с новия президент. Това е политическо съвпадение, което не може да се търси след всички президентски избори. Защото това означава, че след всички президентски избори или успоредно с тях ще възниква правителствена криза. А дайте да си го кажем съвсем ясно – правителствена криза през октомври, когато са изборите, ще означава, че България отива без правителство за членство в ЕС, което би било възможно най-лошото развитие на нещата.
– А след 1 януари 2007 г.?
– След 1 януари всичко зависи от участниците в коалицията. Във всеки случай НДСВ губи алибито си за участие си в тази коалиция. НДСВ няма какво да прави в това правителство след 1 януари, освен да се възползва от властта, в което ние непрекъснато ги обвиняваме. По формулата 5 срещу 8 и 3. Това прави в момента НДСВ, то само това е правило, но се прикрива зад необходимостта България да стане член на ЕС. Да де, но като станем член, те какво правят в това правителство? НДСВ има тежък проблем. Освен това и БСП не могат да залъгват повече избирателите си. Те сега казват: „Отлагаме всичко в името на европейското членство, няма да търсим сметка на Симеон Сакскобургготски, не можем да изпълним предизборните си обещания, защото работим за европейското членство“. Добре, ама като влезем в ЕС, какво правим?
– Значи предвиждате разпад на коалицията?
– Не, не предвиждам, но имат тежки проблеми, и то от начина, по който са устроени. Защото едно е ясно – БСП не може да не изпълни обещанията си по отношение на търсене на отговорност за страшната корупция по времето на управлението на Сакскобургготски и Доган. Те, БСП, казваха тук в залата на Народното събрание: „Вие сте най-корумпираното правителство!“ Сега забравиха думите си. Освен това обещаваха, че ще се справят с тежкия проблем за царските имоти, който стана още по-тежък пред очите на всички. Журналистите наблюдават постепенно разкриване на злоупотребите, които са извършени със заграбването на тези имоти. Как ще ги прикрият утре? Те трябва, преди да застанат пред очите на избирателите си, да изчистят тези теми. Неминуемо ще има сблъсък, трябва да има. Нямат причини да отидат задружни на изборите. БСП ще иска да унищожи НДСВ. То свърши своята работа, доведе ги на власт, възстанови реномето им, реабилитира ги в очите на хората. Тази политика на „толерантност“, на разпадане на левия и десния център, на която толкова се радваха всички. Те си изпълниха задачата, но БСП няма да е благодарна на НДСВ, понеже никога не са били благодарни на тази, които са им служили.
– По какъв начин виждате десницата да дойде отново на власт?
– Преди всичко с честно изпълнение на мисията, за която сме изпратени тук. Ние трябва да бъдем силна опозиция и по оценките на нашите избиратели и членове ДСБ е такава. За другите не мога да кажа нищо. Виждаме нови опити да се разпалва популистка вълна и да се лансират популистки формации. Тези опити няма да успеят този път в мащаба, в който успяха със Симеон Сакскобургготски. Този модел на специалните служби няма да сработи още един път, така поне си мисля аз. Няма да сработи и няма да даде същите резултати.
А участие във властта на ДСБ не минава ли през участие в коалиция?
– Ние преди изборите през 2005 година бяхме на пика на коментарите на тази тема и всички прокарваха необходимостта от коалиции като политически императив, като задължителен параметър, условие и даденост на правенето на политика. Връщането към този въпрос сега дава възможност да се даде безспорният отговор. Видя се, че коалициите, особено вдясно, са абсолютно безплодни. В Народното събрание видяхме коалиции, които предадоха десницата, които водиха преговори за участие в правителството с БСП, видяхме разпадане на коалиции. Изобщо видя се, че коалицията не е отговор на нищо. В този случай ние получихме потвърждение на тезите на ДСБ, че който иска да прави политика, трябва да застане със собственото си лице пред народа и хората да кажат кой управлява. А не да се крият в коалиции, които да възпроизвеждат живота на загиващи политически елити.