Иван Костов: Кметът на София печели всички състезания по популизъм

Водещ: Добро утро на Иван Костов, лидер на Демократи за силна България. Да говорим по темата „Либия“, тъй като развитието на информациите, на коментарите в западната преса все повече погледи се обръщат към началото на тази история, какво стана тогава, когато вие бяхте премиер. Кажете обаче първо оценката си за днешната ситуация всъщност, какво прави България два дни след повторното четене на смъртни присъди?
Иван Костов: Общественото мнение е силно разлюляно, то е очевидно, а сред политиците за съжаление, сред част от политиците започна едно срамно надпреварване в популизъм, реакциите очевидно са непремерени, панически са, фалцетни са, приличат на ожалване на хора, които практически…, за които трябва да се борим. Какво трябва да се направи в момента, е ясно. Не може, разбира се, да се разчита повече, че адвокатите ще изнесат основната тежест при обжалването пред Върховния съд, защото процесът според Народното събрание и според очевидните реакции вече на нашите политици и държавните мъже е политически и присъдата е политическа. Т.е….
Водещ: …Това между другото и самите адвокати вчера казаха, че те не виждат повече какво могат да направят в юридическия смисъл на…
Иван Костов:… Просто те трябва да се борят във Върховния съд, но основната тежест на защитата трябва да падне върху управляващите, върху президента, върху мнозинството, тъй като те правят външната политика.
Водещ: Така.
Иван Костов: Те трябва да защитят с политически средства нашите медицински сестри. Това е премерената реакция. Не трябва да се арестуват либийски граждани и да се заменят срещу нашите медицински сестри и т.н. Тава са панически приказки и очевидно…
Водещ: Не трябваше ли обаче да се образува делото, което Борис Велчев образува срещу мъчителите на…
Иван Костов: Трябва да се реагира, това е част от политическата защита. Задължение на политическата защита е да набира международна подкрепа. Тези, които се обявиха веднага за на Муамар Кадафи и на Либия, също имат непремерена реакция. Тя не е политическа, защото първо предстои още едно дело, т.е. има още един шанс, и след това дело, разбира се, не трябва да се допусне изпълнението на каквито и да са присъди. Т.е. има още две фази…
Водещ: А ако това дело завърши по същия начин така…
Иван Костов: Има още две фази, има две фази на защитата, а иначе, ако се върнем назад, трябва да кажем, че беше изпуснато времето, когато участието на България в международни мисии и в натовски мисии, и т.н. можеше да бъде обвързано с една категорична подкрепа за българските медицински сестри в Либия.
Водещ: Да, дайте малко по-подробно да се върнем назад, защото сега, като говорите, нали, всеки ще каже, то лесно сега дава акъл, обаче, вестниците също са пълни с това, че вашето правителство е проспало фактически първата година, година и половина след арестите.
Иван Костов: Това не е вярно въобще, това е пропагандата от 2001 г., петгодишна пропаганда, която се дължи преди всичко на опита да бъде заменен политическият начин на защита на българските медицински сестри. Нека да кажем…
Водещ: Дайте вашата гледна точка.
Иван Костов: Нека да кажем ясно. Още в самото начало начинът на защитата на медицинските сестри беше построен така. Признаваме, че има процес, но този процес не бива да е политически и още 2001 г. ние казахме, че тъй като има насилие над медицинските сестри, това показва, че процесът е нечестен и че в него има политически момент. Това е ключовото. От тази линия на защита, която е политическа защита, за която сега говорим, че трябва да бъде проведена решително, беше опитана съвсем друга. Беше смекчен курса спрямо Кадафи, бяха направени многобройни жестове, беше опитано, така да кажем, с добро от страна на правителството на Симеон Сакскобургготски, на президента Георги Първанов. Имаше един период, в който, когато се опитваха с добро или да сключат сделка с Кадафи, не успяха и в последните две години се върнаха отново към линията на политическа защита. Върнаха се към първоначалния начин на политическа защита, но междувременно Либия излезе от международната изолация.
Водещ: Т.е. промени се по някакъв начин…
Иван Костов: Промени се обстановката. Между 2001 г. и днешния ден Либия излезе от международна изолация, а ако имаше силна българска политическа защита на медицинските сестри, трябваше да се обвързва това решение на САЩ и на другите европейски страни с отношението към процеса срещу медицинските сестри. Тогава щеше да кажем, гледайки спокойно зад гърба си, че е направено всичко, за да бъдат защитени. Няма как да сме проспали ние, тъй като всички тези…
Водещ: Добре, как започна, как започна българската държава да защитава медиците, след като се разбра за това, че те са арестувани.
Иван Костов: Аз като премиер разбрах, че медицинските сестри са арестувани, и след това беше проведено следствието върху тях, след като бяха арестувани. Нямаше следствие предварително, така че не е могло…
Водещ: Вие откъде разбрахте? Разузнаването подаде ли ви информация?
Иван Костов: От външния министър, нямаше други информации.
Водещ: От българското разузнаване не ви казаха…
Иван Костов: Това са легенди, създадени, и митове и клевети, натрупани в тези пет години… Нямат нищо общо…
Водещ: Ето… дайте сега, кажете какво вие…
Иван Костов: Беше образувана специална правителствена комисия начело с министъра на правосъдието, която поде всички тези неща – и юридическата защита, която и сега върви, подпомагането на семействата, набирането на международна подкрепа, обръщането към тези специалисти, които са носители включително на Нобелова награда, които можеха да помогнат във Франция и т.н.
Това беше заредено и беше започнато в самото начало.
Водещ: Кога беше започнато това?
Иван Костов: Веднага след като стана ясно, че са арестувани медицинските сестри. Това е. Имаше наскоро едно обвинение в един вестник, произтичащо от дипломатически кръгове, че Иван Костов отказал да отиде в Либия. Министър-председателят на България не може да ходи в чужда страна, без да бъде поканен и без да има среща на своето съответно равнище. Така че тия дипломати, които в момента продължават да лъжат по вестниците, трябва просто да не се наричат дипломати, а такива, каквито са си наистина.
Водещ: Какво…добре…, какво ви каза тогава разузнаването. Появяват се версии, включително, че можело командоси да се изпратят, да извадят българските…
Иван Костов: Това не са сериозни неща. България няма тези възможности да приложи тези средства…
Водещ: Специални операции…
Иван Костов: Нека, връщайки се назад, да кажем така. Аз не чувствам, че съм длъжник в тази специално одисея, толкова дълго продължила, защото напротив, потвърди се първоначалната хипотеза за това, че Муамар Кадафи ще използва това дело, за да излезе от международна изолация, ще се опита да го използва, за да излезе от тази международна изолация, а след това ще се опита за го изтъргува, използвайки българските медицински сестри като изкупителна жертва за безобразното състояние, в което той държи либийското болнично здравеопазване. Този човек е диктатор. Прочетете тона на световните, авторитетните медии и ще видите, че той е много по-ясен в момента и оценките са много по-категорични, отколкото тези на българския президент, министър-председател и председателя на Народното събрание. Много по-ясно се казва какво точно е положението и се казва какво трябва да се направи. Оттук нататък, без да се отива в крайности, ние трябва да очакваме българското правителство основно и българският президент да поемат политическата защита на българските медицински сестри. Очевидно друга защита не може да има. Защото процесът показа следното: показа, че те не са виновни за заразяването. Ако е имало вътре в този политически процес един юридически процес, то юридическият процес показа, че това са несправедливи обвинения. Първо, постигнати с насилие признания, и второ, че не отговаря на истината, че те са отговорни за това заразяване със СПИН. Това вече е ясно и това са аргументите на българската страна, когато набира международна защита. Аз бих казал така. Българският президент, българският министър-председател трябва на най-високо място, там, където участват в колективните системи за сигурност да поставят въпроса за нарушената национална сигурност на Република България, защото български граждани са несправедливо обвинени и един тоталитарен режим на Муамар Кадафи се опитва да ги превърне в изкупителна жертва, за собственото си безобразно отношение към либийските граждани.
Водещ: Има ли смисъл между другото така, на тая фаза от развитие да се обвиняваме кой е виновен, кой какво пропуснал. Можеше ли всъщност…
Иван Костов: Пропуснато е това. Четири-пет години е пропуснато, всеки път…Значи вижте в какво се състои набирането на политическа защита. Всеки път когато български министър отива на разговор със свой колега да отдели 2-3 минути в този разговор да го запознае с положението, с най-важния външнополитически въпрос на България, а той безспорно са тези медицински сестри и да поиска неговата подкрепа, да я поиска поне това….
Водещ: Вие сигурен ли сте, че това не е правено?
Иван Костов: Това трябваше да се прави в продължение на много години, и капка по капка. Така се прави външна политика. Когато се участва в операции, когато се договарят тези неща, когато България дава принос в колективната сигурност, тя трябваше да постави и да дефинира собствения си проблем…
Водещ: Т.е. вие сега какво казвате? Че примерно България трябваше да каже: добре, ще пратим хора в Ирак, обаче помогнете…
Иван Костов: Искаме категорична защита още на много по-ранна фаза, искаме категорична защита…
Водещ: Вие сигурен ли сте, че това не е правено?
Иван Костов: Ами, поканете събеседниците, сигурен съм, знаете ли за кой период, за 2001 до 2005 г., докато дойде сегашното правителство, съм сигурен в това, че курсът беше променен. Защото в Народното събрание е Симеон Сакскобургготски и Соломон Паси. Дойдоха и казаха, че първоначалната защита, тази политическата, твърдата защита срещу Муамар Кадафи не е дала резултат, че те ще я сменят, и започнаха този курс на, така да се каже, на смекчаване на отношенията и на омекотяване, на надеждата, че ще се получи нещо по силата на някаква синовна връзка там, с някакви фондации и т.н., което очевидно беше несериозно. Сигурен съм, че този период беше в някакъв смисъл загубен, беше опитана друга стратегия за защита, но и тя не даде резултат.
Водещ: Тя не проработи.
Иван Костов: Тя не проработи. Това показва вчерашната присъда.
Водещ: Добре, това вече беше ясно като анализ по тази тема…
Иван Костов: И вижте, ако не го кажем, ако не го кажем, ще продължаваме да се реем в тези заблуди и ще продължават да препускат политиците по пътищата на популизма и ще оплакваме медицинските сестри без време. Трябва да бъдат защитавани, от сега до решението на Върховния съд, и то решението на Върховния съд нататък…
Водещ: Ама кой ги оплаква сега медицинските сестри? Аз нищо не разбирам….
Иван Костов: Ами ще гасят лампите. Вие не разбрахте ли? В София.
Водещ: Така ли?
Иван Костов: Да, ще гаси…, няма да …ще има нещо точно за Коледа.
Водещ: Това е инициативата на кмета.
Иван Костов: Да. Той очевидно печели всички състезания по популизъм.
Водещ: Добре, да свършим с тази тема тук. Сега другата голяма тема от седмицата, вие вчера правихте конференции по въпроса, енергийната сигурност, всъщност в понеделник се подписа газовия договор, меморандумът
всъщност „Газпром“ и „Булгаргаз“. Ето и днешно заглавие на в. „Пари“, което продължава малко темата. „Руснаците ни извиват ръцете и за тръбата“, министър Овчаров на първа страница… Какво подписа България в понеделник, г-н Костов?
Иван Костов: Не знаем. Истинският отговор, честният е, че не знаем какво е подписано. Не е 1999 г., когато се разискваха всички параметри, когато беше ясно какво се подписва. Сега сме в друго време. Сега не знаем точно какво е подписано. Не ясно каква цена купува България, не ясно каква е транзитната такса, не е ясна. Не е ясно по каква цена ще купуваме този газ, който ни се полага, ако не се плаща транзитната такса, а „Газпром“ се издължава в газ. Не са ясни основни параметри…
Водещ: Днес обаче министър Овчаров ще се среща с бизнеса да го запознава с..с някои очевидно от параметрите на меморандума.
Иван Костов: Не е ясно защо не запознае народните представители, защо не запознае…Знаете ли какво обяснение дават, което е абсурдно обяснение. Тъй като „Газпром“ водел преговори с други страни, да не се разкриват параметрите на българския договор, че да се позволи на „Газпром“ да провежда по-успешно политиката разделяй и владей. Да сключва парциални договори с отделни страни, включително с такива малки и сравнително слаби в способността си да отстояват интересите си страни като България, за да не й се пречи да извива ръцете на другите. Вижте логика. Проруска логика. Това е абсурд. Защо не ни кажат какъв е договорът. Очевидно стана обаче следното. Един много изгоден договор, четири години преди да изтече, беше суспендиран. По искане на руската страна, която отказа…
Водещ: Вие говорите за сегашния договор…
Иван Костов: Да, сегашния. ..Който е много изгоден за България. Много изгоден договор за България, изключително изгоден е в момента.
Водещ: Румен Овчаров казва, той е изгоден поради стечение на обстоятелствата. Защото държим на цената на петрола…
Иван Костов: Не, аз бих казал така. Защото сме били много далновидни. Той не може да обори това твърдение. Той е бил достатъчно некомпетентен, когато е критикувал този договор, не си е давал сметка за глобални икономически процеси, ние сме си давали и ако тогава нещо малко сме загубили, сега много печелим. Защо той се отказва от това, което печелим, защо позволява на Русия, нещо по-важно, защо позволява да нарушава основен принцип на международното право? „Pacta cum servanda“ означава договорите трябва да се изпълняват. Русия спира да изпълнява договор. Каква е гаранцията, питам аз.
Водещ: Неговият аргумент е, че договорът продължава да се изпълнява до 2010-а, но се променят част от условията.
Иван Костов: Т.е. договорът не се изпълнява. Предоговорено е.
Водещ: Предоговорено е, така е.
Иван Костов: Ами това не е изпълнение на договор. И е предоговорено така, че Русия получава ползи, а ние получаваме загуби. Това ясно от всичко досега. В следващите месеци…
Водещ: Какъв е политическият компонент в този договор, защото очевидно не се знаят достатъчно параметри, за да се прави друг тип анализ.
Иван Костов: Политическият компонент е същият, както политическият компонент в Атомната електроцентрала „Белене“ и същият, както в петролопровода „Бургас-Александруполис“. Всъщност формират се руски предмостия на територията на Република България. Руска атомна електроцентрала, руски петролопровод през територията на България, всички екологични щети и от петролопровода, и пристанище Бургас за България, всички екологични щети от ядрената електроцентрала за България. Това се формира и настоятелни искания и изнудвания на Москва България да й предостави собствеността върху газопреносната мрежа. Това е.
Водещ: Добре. Основният въпрос, който би ви задал някой опонент. Каква е алтернативата? Какво можеше да се направи всъщност?
Иван Костов: Алтернативите са две. Всъщност два изхода има оттук. Първо ЕС да накара Русия да подпише Европейската енергийна харта и Транзитния протокол към нея. Което означава, че доставките на газ се либерализират и Русия не може да претендира на друга освен на търговска основа върху собствеността…
Водещ: Това е извън българската сила, така да се каже, не може България да накара….
Иван Костов: Не, това трябва да бъде българска външна енергийна политика и щом е член на ЕС, трябва да настоява това нещо да се прави от страна на ЕС. Ако ЕС не може да гарантира на малки страни като България либерален достъп до енергийните ресурси, т.е. свободен пазар и конкуренция, то ЕС трябва да договори с монополния доставчик на енергийни ресурси основните параметри да гарантират наличието на доставки и да гарантира поне таван на цените.
Водещ: Т.е. това са двете неща, които България би могла…
Иван Костов: Това…, разбира се, че е това, което България трябва да поиска от ЕС. Очевидно тя не може сама да го постигне.
Водещ: Има ли алтернатива. В смисъл може ли България да диверсифицира доставките си на газ и на ядрена енергия?
Иван Костов: Начинът, по който германците говорят за диверсификация, е строителство на атомни електроцентрали. Но от западни страни по западна технология, със западни доставчици на гориво. Това е начинът за Германия. Аз друг начин не виждам по отношение на електроенергията. По отношение на доставките на газ това са алтернативните петролопроводи и, разбира се, възможността да се либерализира, аз пак ще повтарям това непрекъснато, достъпът на други доставчици до Исакча, където те да продават газ. Защото в момента „Газпром“ на Исакча не продава само свой собствен газ. Тя купува газ от средноазиатските републики от Каспийския регион и го продава на Югоизточна Европа, включително на България. Те не продават дори свой газ, ако…не само свой. Т.е. защо да няма там многобройни доставчици, които да ни предлагат, а пък ние да избираме условията.
Водещ: Добре. Така свършваме. Благодаря ви за това участие. Не знам дали да не кажем още една дума. Каква беше годината за дясната опозиция?
Иван Костов: Трудна.
Водещ: Трудна, да.
Иван Костов: Трудна, откровено. Тежка година. Но пък завърши добре.
Водещ: С кое, кое му е доброто?
Иван Костов: Грубо казано, дебатът на второ четене на бюджетния закон ни даде възможности да натрием носовете силно, носовете на управляващото мнозинство, и то си го знае. Тези, които наблюдаваха този дебат, знаят много добре в какво безпомощно състояние беше и председателят на комисията, и министърът на финансите, и цялото управляващо мнозинство, което беше неспособно да защити на второ четене бюджетния закон на страната.
Водещ: Новината беше, че ще давате определени текстове на Конституционен съд.
Иван Костов: Ами защото пет страници поправки на Закона за ДДС минаха в един параграф. Т.е. подменен беше Законът за данъка за добавена стойност само гледан на второ четене, което е противоконституционно. Без да мине на първо четене, без да можем да го видим. Това го видяха и от мнозинството и имаше много възмутени хора сред тях.
Водещ: Добре. Така завършваме. Времето ни изтече…