На процеса срещу съпругата ми Елена Костова обещах пред съдията да отговоря на всички въпроси, включително на тези, които отклоних в съдебната зала. Не отговорих на някои въпроси, защото съдът няма право да ми ги задава. Затова си позволих и да ги иронизирам. Сега отговарям, защото обществото има право да чуе отговорите. Нека първо уточня за всички какво няма право съдът. Всъщност няма никакво друго право, освен даденото му от НПК да установи извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; и други обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното и имущественото му положение. Съдът няма право да събира доказателства за своята безпристрастност и чрез разпит на свидетел да решава дали да си направи или не самоотвод. Това съдът няма право и не може. Веднъж, защото, поставяйки тези въпроси, незаконно разширява властта, която му е предоставена от закона, и втори път, защото няма как лице извън делото да докаже или отхвърли неговата безпристрастност. По тези причини разпитът беше неуспешен, дори при моето категорично заявено желание за съдействие. Съдът се опита, но не успя да извлече никакъв аргумент да си подаде или не отвод от моите отговори.
А сега за отговорите, които обещах. “Знаел ли е съдът на 25 май кога ще бъдат президентските избори, за да насрочи тогава своето дело?” е въпрос, който, както се вижда от казаното дотук, първо, е извън правото на съда да пита, и второ, няма как друг извън състава да знае отговора. Не му отговорих, защото освен другото, е неправилно поставен. Правилният въпрос е: знаел ли е Гeорги Първанов кога ще бъдат изборите? Аз твърдя, че на него дължим случването на феномена да има три замесващи Костови дела в седмицата на най-активна предизборна кампания. Тук вече отговорът е лесен. Очевидно е знаел. Та той по това време беше вече втори месец в кампания. Играеше хора, ореше, жънеше, откриваше нови плочници и прелези, отваряше затворени входове на болници и пр. Всички политици знаеха кога ще бъде кампанията, защото тя не може да бъде по друго време. Това, че съдът не е знаел, не е аргумент нито “за”, нито “против” неговата обективност.
Моята октомврийска критика не се отнася до конкретния съд, а до Първанов. Съдът поиска да изясня и това. Реагирах рязко на нездравото им любопитство, но тук ще отговоря. Първанов е оставил и оставя ясна следа между себе си и въпросното дело с последователна и злостна кампания на лъжи и оклеветяване. За разлика от съда, прокурора и милионите българи, които са забравили или никога не са знаели, това се помни от набедените. Напомням част от Първановата клеветническа кампания: негов е терминът “семейната фондация”, обвинението на фондация “Бъдеще за България” за престъпно изнудване и за раздаване на “пари на ръка”, оклеветяването на Костови за присвоени “десетки милиони”.
Затова след 2001 г. изпълнителната власт и прокуратурата се заеха да “доказват” недоказуемите президентски лъжи. “Бъдеще за България” бе подложена на пет данъчни ревизии и контраревизии. Видя се прецизна и отговорна работа и отчетност и огромното добро, което е сторила на държавата, обществото и вероизповеданията. И нищо друго. Никой от управляващите не призна резултатите, защото ако го беше направил, Първанов щеше да излезе долен лъжец пред всички. “Спасиха” го усилията на Н. Филчев, който след години напъни, погазвайки закона, скалъпи политическо обвинение срещу председателката и счетоводителката на “Бъдеще за България”.

Защо обвинението е политическо? Защото е безпредметно! Според закона данъчни задължения може да определя само данъчната администрация. Според данъчните, “Бъдеще за България” няма неплатени данъци. При всяко кандидатстване за финансиране от ЕС и правителството фондацията представя документ, че не дължи данъци. Не може за ЕС и правителството тя да е редовна, а за съда и медиите – да не е. Щом няма данъчни задължения, няма вреда, облагодетелстване и престъпление. Прокуратурата няма законово право и компетентност да определя чиито и да било данъчни задължения. Друг е въпросът, че тя има право да търси отговорност, ако престъпна група с помощта на данъчни служители укрива данъци.

Връщам се на тезата си. Щом няма престъпление, няма конкретно обвинение. И това е точно така за всеки, който може да прочете обвинителния акт. Но щом отсъства престъпен състав, защо има обвиняеми? Отговорът вече е ясен.