– Г-н Костов, зам.-шефът на ДПС Лютфи Местан предупреди, че, ако се засегне вярата на турците, ще стане опасно. Дали пък движението не се радикализира и да дели българите вече не по етнически, а по религиозен принцип?
– Няма етнически или турски междуособици. Има говорене на различни политически формации, като опит да се изразят интересите на отделните етноси и верски групи. Това говорене ги затваря в гета. Това прави ДПС. Да се твърди, че българските турци и мюсюлмани са особено силно вярващи, е крайно пресилено. От тази гледна точка опитът на ДПС да се изкарва умерената формация, гарантираща социалния и верски мир, почива на невярна основа. Не е вярно, че хората са силно вярващи мюсюлмани с фундаменталистка насоченост. Не е вярно също, че са с турско самосъзнание. Те са български турци, които в Турция наричат българи. От тази гледна точка един примитивен национализъм, какъвто изповядваше БКП и БСП впоследствие, който ги доведе до депортация, създаде голяма социална рана и тежки междудържавни проблеми, но не направи хората нито вярващи мюсюлмани и фундаменталисти, нито хора с много силно турско самосъзнание. В този смисъл, формите на примитивен национализъм, които сега се възраждат, са алиби за ДПС да съществува и да изглежда приемливо и нужно за България.
– Очаквате ли все пак ДПС да създаде междуособици на верска основа?
– Не могат да го направят. ДПС няма как да играе на тази основа, защото подобно на православното християнство на българите, мюсюлманството на българските турци е със слабо изразена привързаност. Ние не сме силно вярващи – нито българите, нито турците. Така че няма как на верска или етническа основа да се създава напрежение. Особено на фона на приближаването на Турция към Европа.
– Вече се говори, че ДПС вербува и българи за обръчите си от фирми. Имате ли и вие такава информация?
– Има още няколко причини за развитието на хранителна почва за този примитивен национализъм, за който говорим. Едната е липсата на политическа позиция спрямо Турция и преговорите й с ЕС. Грубо казано, Симеон Сакскобургготски формира някаква позиция в полза на членството на Турция, която дори не мина през парламента. Липсват формулирани изисквания от страна на българското правителство спрямо Турция като бъдещ партньор. Ако ще живеем в една общност, Турция по никакъв начин не може да си позволи да се държи по такъв начин, по какъвто сега.
– В какъв смисъл?
– Не може дипломатите й да се държат така, че дори да се стига до изгонването им, както стана по мое време. Не може да се организират и да се докарват гласоподаватели с автобуси, да се прави цяла кампания с помощта на турската държава и специалните служби в полза на ДПС… Това не бива да се позволява. Липсата на такава позиция се дължи на присъствието на ДПС в управляващата коалиция и това поражда силно противопоставяне.
Втората причина е начинът, по който ДПС консумира властта. То консумира властта, а не управлява. Пример за това са изборите в Своге. Кампанията, която ДПС проведе, показа как движението влияе не само върху българските турци в смесените райони, а и в райони с преобладаващо български избиратели, какъвто е Своге. ДПС проведе една мачкаща кампания, която му гарантира кметския стол. На това поведение трябва да се обяви политическа война. Трябва да спрем ДПС, защото то разлага политическата тъкан в страната. Използвайки позициите си във властта, вече излиза от смесените региони. От двайсетина хиляди млади привърженици на ДПС половината били на държавна работа. Това е безобразие. Но аз не чувам примитивният национализъм да артикулира точно това.
– Усещате ли радикализация на ДПС след появата на „Атака“?
– Не. Лидерите му играят позната роля на приемлива и необходима политическа формация в България. Някой трябваше да им повдигне темата, да извади и да изтупа сценария, който е създаден още преди 1990 г. и те да заиграят по него. Те винаги играят по този сценарий, винаги по този начин сплотяват редиците – с изкуствена заплаха. Защото „Атака“ са изкуствена заплаха. „Атака“ не е заплаха за българските етнически турци.
– А заплаха ли е за политическото развитие на България?
– „Атака“ е заплаха преди всичко за БСП, защото й отнема електората и значителна част от посланията й отпреди две години. Това са послания, насочени срещу ЕС, срещу международните финансови институции, срещу НАТО, срещу американския империализъм… Във вътрешен план това са лозунгите срещу приватизацията и обедняването. Това са все послания на БСП. На определено електорално ниво БСП е антизападна, промосковска, крайно лява екстремистка формация, която може да говори и за национализация. Това е БСП на ниво избиратели. Сред тези хора много лесно се възприемат посланията на „Атака“. „Атака“ окупира левия екстремизъм и избирателите й са част от левия електорат. Появата и закрепването й променят политическата система. И в България се появи крайна левица. Това е националистическа формация от типа на национализма на БКП от близкото минало. Така наречените „нови националисти“ не са казали нито една дума против Москва, против Путиновия модел. Ако те са истински националисти, би трябвало да оценяват еднакво както заплахата от Турция от една страна, така и от Русия, от друга. Защото и двете държави са много далеч от европейския идеал за националната държава и европейската интеграция. И би трябвало, ако това е истински национализъм, той да бъде противопоставен и на едното, и на другото. От тази гледна точка този „нов“ национализъм е алиби за БСП. По този начин утре нейните лидери ще се изкарат по европейци от всички.
– Може ли в България да се роди истинска националистическа партия?
– Истинска партия на националния интерес и националния идеал има и това е ДСБ. Ние сме формулирали модерния национален интерес на България – силна, сигурна, просперираща държава в рамките на НАТО и ЕС.
– Когато ДСБ се учредяваше, се появиха тълкувания, че ще бъдете националисти. Вие обаче тогава се дистанцирахте и като че се оправдавахте, че не сте?
– В България има много хора, за които национален интерес и национален идеал е равнозначно на фашизъм. Филип Димитров е един от тях. Когато формулирахме националния интерес в рамките на НАТО и ЕС, той ни обвини, че сме червено-кафяви. Но за една част от българските леви и десни либерали, мисленето в понятията на националния интерес и националния идеал е абсолютно непознато. Затова те анатемосаха желанието на България да има свои осъзнати интереси в НАТО и ЕС. От друга страна и „Силна България“ в името ни стресна голяма част от политиците. Някои от тях го разшифроваха като закана, че „Силна България“ ще смачка другите общности, което никога не сме имали предвид. Част от тези наши идеали бяха изпреварили обществените нагласи.
– Можеше ли, ако бяхте по-настъпателни, да изземете нишата на „Атака“ и сега да сте изразителите на национализма?
– „Атака“ се развива в посока на крайно левите политически идеи, изоставяйки дори самия национализъм. Това ще рече, че тяхната публика вероятно никога не би припознала ДСБ за изразител на своите виждания за бъдещето на страната. Тези хора искат национализация.
– Защо според вас националистическият патос стана изведнъж така „модерен“?
– Не е така. Националното винаги е било скъпо на българите и винаги е имало естествена подкрепа. Какво го събуди? Доближаването до ЕС. Много е здрав инстинктът на хората и събуждането му точно в този момент не е случайно. В Чехия се събуди много по-рано, да не говорим за Полша. Доближаването до ЕС, предстоящото прехвърляне на част от националния суверенитет, очакването, че може би ще се случат лоши неща, че може би ще фалират много фирми, че ще има безработица плаши хората и те са абсолютно прави в този момент да реагират. Това са естествени усещания, без да са фашизъм.
– Ще промени ли новата партия на Бойко Борисов политическата система в България?
– Има няколко атаки върху политическата система. Първата беше Симеон Сакскобургготски. „Атака“ е втората. Може да има и трета и тя да дойде от Бойко Борисов.