Водещ: Какви мерки са необходими срещу финансовата криза? Мой гост е Иван Костов, лидер на Демократи за силна България /ДСБ/. Добро утро и добре дошли.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Два повода, много сериозни, за днешния ни разговор. Единият е, че днес в пленарна зала на парламента започва обсъждането по законопроекта за държавния бюджет за 2009 година. Г-н Костов е човек, който от 1990 година, било като народен представител и едно от лицата на първия икономически екип на Съюза на демократичните сили /СДС/, а по-късно като финансов министър и премиер, има богато натрупан опит при обсъждания на всички бюджети от тогава насетне. Втората причина за днешния ни разговор е, че тъкмо ДСБ бяха първата политическа сила, която предупреждаваше за задаваща се криза. От тази гледна точка е много важно да се даде отговор на въпроса този проект за бюджет за 2009 година, според вашия анализ, съдържа ли елементи, отчитащи тази криза, която вече е факт и за която призна г-н Пламен Орешарски в изявления, цитирани вчера, или не?
Иван Костов: Не. Не, защото технологията на изготвяне на бюджета е такава, че месеците, в които се вземат ключовите решения по отношение на данъчните закони, по отношение на бюджетните приходи и разходи, бяха пропуснати с отричане, че ще има криза. Първоначално, когато ние предупреждавахме, че сме на прага на кризата, това беше през летните месеци, особено настойчиви станахме през есента, септември месец, тогава поведението на нашите управляващи беше да се отрича, че кризата ще ни засегне. Техните реакции бяха, че България е много встрани от тези процеси. Те подцениха първо вътрешните причини за развитие на криза в страната, а след това подцениха и външните влияния. И по този начин тези особено важни месеци за изготвянето на бюджета, примерно от юли насам, бяха пропуснати. И вчерашното признание на г-н Пламен Орешарски всъщност показва, че бюджетът не е съобразен с дошлата криза. Тя някак него го изненада, изненада него и цялото правителство.
Водещ: Това обаче, ако се окаже наистина така, че бюджетът не е съобразен с реално дошлата, по признание на финансовия министър, криза, какво би означавало за самия бюджет и неговата реализация?
Иван Костов: Бюджетът в последните години, от 1998-1999 г. насам, се прави по един и същи начин, без да се променят основните правила. Причината е, че страната през 1996 година беше в колапс, системата рухна, банковата, паричната, всичко това изискваше да се подчини цялата икономическа политика на стабилността, на макроикономическата стабилност.
Водещ: След 1997 г.
Иван Костов: Оттогава насетне никой не смее по никакъв начин да предприеме ходове за развитие на реформата в сферата на бюджетирането или да постави на преоценка тази политика в зависимост от променените обстоятелства. Работата е там, че сега идващата криза, ако бъде посрещната със същия бюджет на икономическа стабилност и на финансова стабилност, ще доведе до още по-силно навлизане и по-стръмно навлизане в кризата. Такава е икономическата логика на тези неща. Значи, има един основен параметър, който е прокризисен или антикризисен в политиката на правителството – той е бюджетният дефицит или бюджетният излишък. Когато има излишък в страната, тогава тя забавя икономическото развитие и подчинява всичко на стабилността, но това коства намаляване темповете на растеж. А когато реализира дефицит, тогава държавата намалява данъците, харчи повече и по този начин облекчава данъкоплатците, поемайки тяхното дългово бреме, превръща го в дълг на държавата за сметка на това, че дава на самата икономика глътка въздух.
Водещ: Добре. Вашият анализ обаче какво сочи, къде е по-сериозната рискова зона – в сферата на икономиката и евентуално опасност да се намали темпът на растеж, или в сферата на стабилността, защото досега един от аргументите, изтъквани от управляващите, беше, че огромният бюджетен излишък, с който те се гордеят, ще бъде едва ли не изненадващият стабилизиращ фактор от гледна точка на стабилността.
Иван Костов: Той не може да бъде стабилизиращ фактор. Той може да бъде стабилизиращ в друг смисъл. Не може да стабилизира икономиката по време на криза, защото икономиката по време на криза се нуждае от ниски данъци. Ако позволите, аз бих дал пример с пакета от данъчни промени, които ДСБ предлага, за да се види на практика как играе ролята на стабилизатор.
Водещ: Да, това е много важно.
Иван Костов: Например ние предлагаме за хората в най-трудно положение, с най-ниски доходи да се въведе необлагаем минимум на доходите. По този начин един…
Водещ: В каква граница? Необлагаем въобще…
Иван Костов: Необлагаем минимум означава примерно 250 лева за необлагаем минимум. Това означава, че на всеки човек с минимална заплата ще получи допълнително 25 лева. Това е съществена подкрепа за него. От друга страна, предлагаме да се намали данък добавена стойност на 7% на лекарствата и учебниците. Лекарствата ги купуват преди всичко хората в нужда, хронично болни, възрастни хора, които са затруднени да ги взимат. За тях тези 13-процентни пункта намаление ще бъде наистина съществена подкрепа, защото…
Водещ: Твърде съществена.
Иван Костов: … защото ще намалее цената на лекарствата, които взимат, както и за младите семейства, които купуват учебници за децата, които също ще бъдат облекчени. След това ние предлагаме да бъдат третирани едноличните търговци като физически лица и да плащат 10% данък върху доходите си. Пример много лесно може да се посочи. Мениджър, който управлява една банка, взима огромни доходи в сравнение с обикновен едноличен търговец. Неговите доходи се облагат с 10%. Едноличният търговец, който е всъщност самонаето лице, плаща 15% върху доходите си. Т.е. ние предлагаме и той да плаща 10%. Това ще бъде много сериозна помощ за малкия бизнес, за най-малкия бизнес, който се състои преди всичко от еднолични търговци.
Водещ: Реалистично ли е обаче тези предложения, първо, да бъдат отразени, да бъдат обсъдени в парламента, когато вече започва първото четене на бюджета и второ, стоите ли, освен с политическа, и с експертна отговорност, че такива мерки няма да доведат до друг вид дестабилизация?
Иван Костов: Няма да доведат. Ние сме преценили много внимателно, включително и най-важната мярка – намаляване на ДДС от 20 на 18%, което ще отвори пазара…
Водещ: Цялостно?
Иван Костов: … вече данъкът върху всички стоки и услуги, което ще разшири пазара на производителите и ще бъде най-сериозната антикризисна и антиинфлационна мярка. Тези неща ние сме ги изчислили, знаем какъв е ефектът върху бюджета и считаме, че той е абсолютно приемлив и може да бъде направен такъв бюджет. Между другото искам да посоча, че българското правителство може да се окаже единственото тази зима, тази късна есен, което отива с предложение за бюджетен излишък. Всички останали правителства в атлантическия и европейски свят ще предложат на парламентите си бюджети с дефицит, защото логиката, примерно най-ярко защитавана от левия британски министър-председател Гордън Браун, е намаляване на данъците, формиране на дефицит с оглед да бъдат облекчени данъкоплатците в условия на криза.
Водещ: На популярно равнище обаче обяснението за бюджетния излишък бива предлагано и от гледна точка на фактор, който поддържа системата на валутен борд като макрорамка.
Иван Костов: Няма такава логика.
Водещ: Няма ли рискове да се стигне до разклащане на тази стабилност?
Иван Костов: Това е фалшификацията. Няма връзка между излишъка на бюджета и Валутния борд. Валутният борд се крепи върху валутните резерви на БНБ. БНБ поддържа валутна маса във вид на евро и срещу нея пуска пари в обръщение. Ако намалее еврото, ще намалеят и българските левове в обръщение. Бюджетът е в левове, той не е в евро, така че няма връзка.
Водещ: Тези ваши идеи вие обсъждали ли сте ги на равнище комисии или в някакъв формат от експертни групи с другите политически сили от гледна точка на някаква подкрепа.
Иван Костов: Една част от опозицията ще пледира за тези или подобни на тези идеи. По-голямата част от опозицията според мен разбира, че в момента политиката, която трябва да води държавата през бюджета, е да намали данъците, защото, вижте, когато държавата формира излишък, а ние всички формираме дефицити в семейните си бюджети, на практика най-добре е държавата да формира тя дефицит, отколкото данъкоплатци и всички домакинства да формират недостиг на средства.
Водещ: Това ли е основният антикризисен ключ, който може да се окаже спасителен за личните икономически пространства?
Иван Костов: Да, както и намаляването на лихвите. Това са двата основни ключа, около които се ориентираха водещите страни в света, включително на последните си събирания всички стигнаха до извода, че два са основните лоста, с които те ще влияят върху икономиката – намаляване на данъците и намаляване на лихвите, или мерки, които да доведат до намаляване на лихвите. Защо намаляване на лихвите? Защото една значителна част от домакинствата са взели заеми и в момента обслужват все по-скъпи заеми. Тези, които са инвестирали в недвижимост, имат ипотеки, които трябва да обслужват и така. Те са изложени на един допълнителен натиск на нарастващите лихви.
Водещ: Има ли риск за някакви много сериозни, буквални сътресения, видими с очите на българските граждани, ако тази криза наистина стъпи реално и се окаже мащабна?
Иван Костов: Сътресенията… Аз не искам да играя ролята на лош пророк, както вие казахте, дори в последствие да се разбере, че това е проницателност, това е предвидливост, това е компетентност, която предварва събитията. Но тази криза няма да е като кризите, които помни българинът от 1990 г. или от 1996-1997 г. Тази криза ще бъде друга, тя ще бъде типично икономическа криза, свързана с намаляване на производството. Вие също четете вестници като мен и следите новините. Виждате, че начинът, по който реагират предприятията, е освобождаване на работниците. Между другото ние предлагаме да се намали пенсионната вноска за заетите, за да може все пак да се защитят работните места, защото начинът, по който бизнесът ще реагира, е да намали работните заплати или да освободи работниците на улицата.
Водещ: Може ли да се стигне до масова безработица, до масови поражения на равнище безработица?
Иван Костов: В отделни сектори ще има масова безработица. В този смисъл аз наистина напълно не споделям, как да кажа, вариететната логика – като не е строител, да отиде да оправя компютри. Ще има масова безработица в сферата на строителството, това е очевидно. В железниците ще има масова безработица и в сферата на туризма ще има безработица. Още тази зима ще се усети, защото поръчките са намалели изключително много.
Водещ: Можете ли да предвидите…
Иван Костов: Така че ще има за съжаление.
Водещ: Можете ли да предвидите какви евентуални контрааргументи биха изтъкнали управляващите на вашите предложения, тъй като те, освен експертни, очевидно имат и политически потенциал, все пак ги предлага партия? Има ли аргумент, който да бъде противопоставен от гледна точка на икономическата логика?
Иван Костов: Аргументът, който те противопоставят през бюджета е: “Пази се от падащи предмети!”. Нали знаете, има един такъв надпис на строежите, и се носи каска, или с нещо се защитава от падащи предмети. Бюджетът съдържа буфери, с които не противодейства активно, не предварва рисковете на кризата, а фактически запазва жизненоважни разходи, за да не се сринат съвсем; с едно изключение, разбира се – вдигането на пенсиите през месец юли с 9.5%, което може да се окаже необезпечено от гледна точка на приходите на бюджета, тъй като за първи път от последните седем години бюджетът почива на реални разчети…
Водещ: Вие обаче говорите за един бюджет…
Иван Костов: … и могат, нека да довърша… В условия на криза, в която най-вероятно ние ще влезем, в средата на годината вероятно кризата вече ще бъде факт, това наследство, което ще се остави на следващото управление, ще бъде много тежко, особено с увеличения ангажимент за плащане на пенсиите. Не искам да кажа, че съм против това, но в момента това, ако бяха от БСП и от НДСВ в опозиция в момента, щяха да казват, че им се слага скелет в гардероба.
Водещ: Това, което исках да вметна, не знам дали съм прав, така както аз разбирам казаното от вас, вие предлагате един нестандартен по предназначението си бюджет – динамичен, гъвкав…
Иван Костов: Непознат за България, но абсолютно познат и прилаган от всички останали страни в Европа.
Водещ: Въпросът обаче е в друго – има ли в България управленски и административен потенциал да управлява такъв нестандартен бюджет, който е антикризисен като динамика и като философия, а не е статичен като предложения сега?
Иван Костов: Това е разговор, който вие трябва да проведете с управляващите и те да са в състояние да отговорят на този въпрос. По действията им можем да съдим, че те не са в състояние да приложат нов подход, да бъдат гъвкави, да бъдат антикризисни, да бъдат творчески активни в този момент. Те това не са го направили. Те предлагат съвсем друга тактика.
Водещ: Освен това подобни предложения очевидно…
Иван Костов: Т.е. не чувстват сили в себе си да го направят.
Водещ: Или просто времевата рамка като прогноза се губи, може би не само на тях, но и на всички, защото е очевидно, че тези мерки, които предлагате, биха били динамични, но и временни, до преодоляване на кризата.
Иван Костов: Да. Всичко се прави гъвкаво. В една модерна, пазарна, демократична страна се управлява гъвкаво и съобразно условията; преразпределят се и се разпределят тежестите, финансовите ангажименти, доходи и пр., и изконният инструмент за това е бюджетната политика. Наистина нашите управляващи не са на нивото на отговорностите, а според мен и като политически сили нямат компетентността. Нека…
Водещ: Аз тогава…
Иван Костов: Нека да ви кажа нещо. Те робуват на митове. Те си мислят, и съвсем ясно го казват, че ако заговорят откровено за кризата пред данъкоплатците и пред хората…
Водещ: Ще загубят дивиденти.
Иван Костов: Не, ще я предизвикат, още по-страшно. Те вярват във вуду магията на думите. Ако казваме, че ще има криза, кризата ще дойде още по-силна. Няма такова нещо. Просто между техните думи и моите думи, и обективните процеси в икономиката няма връзка.
Водещ: Но има връзка с още нещо. Аз искам два кратки политически въпроса да ви задам във връзка с кризата. Мислите ли, че тази криза би се отразила като аргумент след парламентарните избори догодина с оглед натиск за създаване на поредни нетрадиционни коалиции?
Иван Костов: Напълно възможно е. Напълно възможно.
Водещ: Да.
Иван Костов: Всичко ще бъде обяснено с кризата. Изобщо в България политиците са до такава степен безпардонни към аргументацията, че от световния империализъм до кризата всичко може да се използва, за да се обяснят всякакви действия.
Водещ: И в частен политически порядък един политически въпрос. Имате ли предпочитан сред кандидатите за лидер на СДС, с оглед възможна коалиция с тях и окрупняване на десния субект?
Иван Костов: Не. Аз споделям обаче изказванията на тази част от претендентите, които считат, че СДС трябва да се реформира, трябва да посрещне новите предизвикателства, трябва да отговори с нови идеи, трябва да загърби едно минало, с което има всички основания да се гордее. Ако го направи това, разбира се, че се откриват перспективи.
Водещ: За какво?
Иван Костов: Въпросът не е личностен, а пак ще повторя, не е личностен проблемът, проблемът е да тръгнем точно в една и съща посока.
Водещ: Това означава ли, че вече се открехва потенциал за някаква форма на коалиране между ДСБ и СДС като традиционен десен корпус?
Иван Костов: Винаги е била отворена тази врата от страна на ДСБ.
Водещ: Добре. Благодаря на Иван Костов, лидер на ДСБ, с много интересни идеи, с идеи за един динамичен и нетрадиционен за България антикризисен бюджет, който да бъде основен инструмент в условията на ситуацията, която се задава.