Иван Костов: И корупцията вдига лихвите

– Г-н Костов, по ваше настояване премиерът отчете в Народното събрание защитните мерки на България срещу глобалната криза. Защитени ли сме от трусове, каква 2009 година ни чака?
– Крайно тревожно е, че правителството все още не е наясно с причините и формите на кризисните явления, които се наблюдават в страната. За министър-председателя кризата идва отвън, тя е само под външно въздействие, вътре в страната няма причини, които да пораждат притеснения. А сривът на борсата, отрицателните лихви по депозитите – това не са ли притеснителни неща? Заради високата инфлация парите, спестяванията, са обезценени с около 16-17% през последните 3 години. Покачването на всички цени води до обезценяване – левовете, еврото са с отслабнала покупателна сила в нашата страна. Никой не твърди, че банките в България са зле – те вдигат лихвите, печелят добре, стабилни са. Но онези, които са взели заеми, ще пострадат – фирми и граждани, защото лихвите са се увеличили с 25% и обслужването на кредитите е поскъпнало. Очаквах премиерът да говори за тези хора, а не за банките, които са стабилни, и за бюджета, който ще приключи с огромен излишък. По време на дебатите в Народното събрание той се държеше като че ли някой атакува със слухове стабилността на българската банкова и финансова система. У нас няма психоза, психоза има на Запад. Посланията на Станишев обаче са за въздействие върху някаква психоза сред населението, а в същото време той не коментира истинските мерки, които трябва да се предприемат. Той се опитва да ни убеди, че правителството взима мерки, но всъщност разбрахме – то се кани просто да спазва политиката, следвана и досега, без да реагира на тревожните явления. Премиерът пак говори за 3% бюджетен излишък, за 40% разпределение на БВП чрез бюджета…
– А за какво трябва да говори?
– За икономии на разходите, за съкращения на чиновници, за намаляване на данъци, за реформиране на здравеопазването и образованието. Ако искаме да защитим бизнеса, това може да стане именно чрез данъчни облекчения. Но нищо такова не чухме. В следващата година ще съвпаднат мощни негативни въздействия върху българската икономика – и отвън, и от нейните вътрешни слабости – разочарование от пазари, отлив от недвижима собственост, туризъм, липса на доходност за спестяванията. А правителството ни казва, че ще продължава с досегашната политика – така наречената политика на макроикономическа стабилност.
– Е, не може да отречете, че правителството и БНБ предприеха ходове за защита на банковата система – ще се увеличат гаранциите по депозитите, намалиха минималните задължителни резерви на банките?
– Да, направиха неща, за които опозицията от месеци настояваше. Трябва да се види обаче дали те ще дадат резултат, или трябва да се снижават още задължителните банкови резерви. Защото, макар че БНБ не може да регулира лихвения процент, тя все пак влияе – като задържа огромни задължителни финансови резерви, тя лишава банките от активни средства, сваля тяхната доходност и на банките не им остава друго, освен да вдигат лихвите. Впрочем министър-председателят каза в пленарната зала неверни неща – че банките по света били вдигнали лихвите. Напротив, банките по света координирано, едновременно свалиха лихвите – Европейската централна банка, ФЕД, Швейцарската централна банка и т.н. И друго не вижда Станишев, а ние непрекъснато му го повтаряме – че повишаването на лихвите в България, понижаването на кредитния рейтинг се дължат и на тежката корумпираност и мафиотизация на страната. За мен това е изключително тревожно – премиерът не каза нищо за системата на държавните поръчки. Явно не вижда проблеми там. Как при това положение ще дойдат европейските пари? Не чухме никакви мерки в тази насока.
– Казахте, че одобрявате мерките, свързани с банковата система. Но няма ли опасност освободените средства от резервите да изтекат от България към банките майки например и това допълнително да влоши икономическия пейзаж у нас?
– Имайте предвид, че банките майки и така ще си прибират парите. През последните 3 години в България са влезли 13 млрд. от чужбина като заеми – взети предимно от банки и фирми. Тези пари са дошли временно, назаем и ще си отидат, на тях не може да се разчита дълго. Въпросът е как да бъдат компенсирани, когато започнат да си тръгват, с какви пари да бъдат заместени. Защото, ако те си тръгнат и не дойдат други, по правилата на валутния борд трябва да се свие паричната маса – ако не идват нови заеми отвън и няма ръст на чуждестранните инвестиции.
– И какво би означавало това свиване за обикновения човек? Как ще го усети?
– Няма да има левове, ще има паричен недостиг. При фирмите ще се случи следното – при намаляване на парите в обращение веднага ще избухнат тежки финансови проблеми на разплащанията между фирмите. Междуфирмената задлъжнялост е огромна – говори се за около 300 млрд. лева. И наполовина да е, пак е огромна сума. Това е като бомба със закъснител – започнат ли да спадат парите в обращение, веднага се задейства верижна реакция – фирмите не могат да се разплащат и започват фалити. Ето, вече се продават цели бизнеси, собственици разпродават хотели на символични цени, за да се отърват от дълговете. Това е много симптоматично.
– Фалитите означават удар по доходите и бум на безработица. Депутати дори твърдят, че догодина безработицата ще скочи на 14%, така ли е?
– Не искам да плаша никого, но пак ви казвам, има пълно разминаване между преценката за сериозността на кризата – между световните финансови наблюдатели и на ДСБ, от една страна, и на правителството – от друга.
– В парламента се разрази спор за защитата на влоговете в банките – някои настояват, ако се наложи, намеса на гаранционния фонд, депозитите да се изплащат във валутата, в която са направени – в долари, евро и т.н., а не да се преизчисляват в левове, защото левът се обезценявал.
– Проблемът е другаде. Левът е обвързан с еврото и това означава, че ако еврото се обезценява, това се случва и с лева. Истината е, че еврото пада. Това се отразява и в България. С едно и също количество евро днес можем да си купим по-малко от вчера. Ще ви дам пример – с парите, с които през 2002 г. сте можели да си купите апартамент, сега можете само да санирате, да ремонтирате същия този апартамент. Досега цената на строителството, на материалите растеше и тук е най-важното – къде са нашите доходи, защо не са скочили толкова, че да може сега пак да си купим същия апартамент? Цените ни са станали европейски, а доходите ни остават печално български. Ето това е обезценяването – по отношение на труда.
– Добре, но какво може да се направиимаме ниски доходи, скъпи кредити, топящи се спестявания и на всичко отгоре ни се стоварва и глобална криза?
– В момента по света правят две основни политики, за да противодействат на кризата – или свалят лихви и данъци, или ускоряват инфраструктурните проекти. За България втората е невъзможна.
– Имате предвид, че не трябва да се наливат пари в инфраструктура заради корупцията, мафията и лошата администрация?
– ЕС спря своите пари за България, защото разплащателните агенции са задръстени от корупционни практики, защото чиновниците не се справят. Докато това не се промени, не може да се залага на ускоряване на инфраструктурни проекти. Остава другото – намаляване на данъчната тежест.

– Но Станишев вече декларира, че промени в данъците няма да има?
– Трябва да има. Особено за малките и средните фирми. Необходима е целенасочена правителствена политика, която да даде глътка въздух на бизнеса – да се намали ДДС, да се намалят вноските за задължително социално осигуряване, да се свали от 15 на 10% данъкът за едноличните търговци. Много неща могат и трябва да се направят за насърчаване на предприемчивите, така че това, което губят заради покачените лихви, държавата да им го компенсира. Има много възможни мерки, радикални неща са опитвани – например в Източна Европа правителство беше поело част от покачването на лихвите, за да не допусне спад на икономическата активност. Тази фискална политика, за която Станишев говори, това пълно пренебрежение към дълбоките язви на българската политическа система и на администрацията означава, че досегашните спирачки ще действат и ще се усилват върху българските домакинства и фирми, към тях се добавят и външните.
– Ако правителството продължи да си заравя главата в пясъка, какво ще се случи догодина?
– Въпросът ми ви припомня анекдота за надписа пред клетката на щрауса в зоопарка – „Не плашете щрауса, подът е бетонен“. Няма къде вече да се крият, това е кризата, вече удрят на бетон с проблемите. След речта на министър-председателя в Народното събрание вече съм сигурен, че има опасност следващата година да преживеем рецесия, и то по време на изборите.