– До колко ще е решаващ положителният отговор на Петър Стоянов за общата дясна кандидатура?
– Положителният отговор на Петър Стоянов на практика ще реши въпроса с общата дясна кандидатура за президент, тъй като останалите партии отдавна са заявили готовността си да се обединят около едно име. В момента всичко зависи от неговата лична политическа позиция. От реална гледна точка Петър Стоянов не е номиниран от СДС, а от Пинчев. Номинацията все още не е възприета официално от СДС, тъй като очаква максимална подкрепа, каквато все още няма.
– Кандидатурата на Неделчо Беронов последна възможност ли е за десните?
– Ако Петър Стоянов не подкрепи това предложение, ще трябва след това да издигне същата по авторитет, тежест и безупречна репутация личност. Няма друг ход, ако иска да спаси търсенето на единна кандидатура изобщо. Той самият не е такава и това е ясно. Единственото, което интересува ДСБ, е обединителната фигура на десен президент. Нямаме други претенции. Склонни сме на всякакви компромиси и за вицепрезидента, стига да отговаря на критериите ни – да не е бивш член на БКП, да не е бил сътрудник на ДС, да е споделял десните идеи.
– Ръководството на СДС обаче като че ли не е толкова категорично като вас.
– В сегашното ръководство на СДС има един член на БКП и той е бившият кмет на Русе Елеонора Николова. Лично аз не съм й гледал биографията, но това казват всички. Защо обаче стигна толкова високо в йерархията Елеонора Николова? Първо – защото успя да се представи добре пред Надежда Михайлова. След това, като видя, че вятърът смени посоката и задуха срещу платната й, се прехвърли на друга лодка – тази на Петър Стоянов. Сега, до колкото разбирам, се готви да се прехвърля пак. А може и да се опита да вдигне свои платна… Тя е твърде амбициозна и може да се очаква всичко. Помните ли, че навремето тя каза, че влиза в политиката, за да обедини десницата…
– Усещате ли разочарованието на двата милиона българи, гласували преди за демокрацията, че дясното вече е повече въображаемо?
– Това, което дължим на хората е ясно и просто – единна кандидатура. Ако ние не можем да я дадем, то отговорността ще е върху Петър Стоянов и той ще трябва да отговаря на този най-тежък въпрос. Това е начинът – успех срещу Георги Първанов и вдъхване на нов кураж у хората. Несъмнено ще бъде постигната нова консолидация на десницата. Ако не се направи усилие сега, как тези два милиона да ни повярват?
– Защо стана така, че Бойко Борисов раздели десните сили и лидерите им останаха в сянката му?
– Разделението е факт и то става възможно именно благодарение на такива популистки фигури. Това стана навремето със СДС, когато едни застанаха на позиция в готовност да подадат ръка на Симеон Сакскобургготски. Обикновено такива популисти влияят на дясното пространство. Бойко Борисов се държи като човек, поел грижа за грижите. Типичният популист се отличава с това, че не решава въпросите, които са му в задълженията, а се грижи за цялата нация. София е затънала в боклуци и бездомни кучета!
– Допускате ли това да е предиграта на нова коалиция от НДСВ и СДС?
– Всяка поява на такава фигура играе деструктивна роля в десницата. Винаги са възможни такива действия и коалирания. Ако наблюдавате внимателно начина, по който си говорят в СДС с Бойко Борисов, ще забележите, че това е същият маниер, който се използваше и със Симеон Сакскбургготски. Тези неща са възможни за партиите, които са изоставили ценностите на дясната идея и единствената им цел е властта.
– До какво ще доведе това тотално сриване на авторитети – скандалите със Симеон, папките за Петър Стоянов, Георги Първанов, дори журналиста Георги Коритаров?
– Ето сега е времето да кажа, че нашият кандидат Неделчо Беронов като председател на Конституционния съд не е позволил да падне и сянка от съмнение не само върху него, а върху институцията. В най-трудните времена, когато рухват авторитети, някои хора успяват да запазят себе си. Той е с безупречна репутация и досега никой не се е сетил дори да атакува Конституционния съд.
– Обвиняват ви в негативна кампания срещу всички. В това ли е силата ви?
– Не бих казал, че поведението ни е негативно.
– Но в това ви упрекна президентът.
– Кой президент? Агент “Гоце”, който сам казва, че е дал съгласието си да сътрудничи на Държавна сигурност и впоследствие се оказва, че е бил секретен сътрудник с псевдоним? Това не е негативна кампания, а истина, която изплува. Вярно е, че това се случи под наш натиск. Вярно е, че ДСБ първи се обърнаха към Първанов с въпроса “Ти ли си агента “Гоце”? А той каза “Вие ме убихте!”. Стигна се до признание и се изясни, че действително е бил секретен сътрудник и е вземал пари. Това се потвърди и от водещия му офицер. Човекът сам си каза всичко и не се наложи друг да му прави негативната кампания. За него не може да се говори по друг начин освен като за агент “Гоце”, защото той е агент.
– Не смятате ли, че именно това с агентурното минало укрепва редиците на БСП, за които ДС е висше стъпало?
– Вие сама казвате, че ще укрепи едни редици, но аз добавям, че други редици пък ще отслаби, а трети ще разочарова. Това е истината и винаги е добре тя да излезе наяве, макар и със закъснение във времето. Той ако искаше да получи този ефект на укрепване, щеше да направи това признание още по време на кампанията през 2001 г. Вместо това него го прикрива комисията “Андреев”. Трябвало е да отиде и да попълни декларация, че не е бил сътрудник на ДС, а те му спестяват това задължение. Явно тогава е изчислил този ефект за крайно отрицателен за себе си и умишлено го е премълчал. Иначе какво пречеше да каже “Гордея се, че съм бил агент на Държавна сигурност”.
– А Петър Стоянов не знаеше ли тогава, че срещу него стои “Гоце” и защо извади папки срещу Бонев?
– Той казва, че е знаел. Най-добре ще отговори той самият. Аз съм в деликатно очакване на неговото съгласие и не искам да навлизам в темата.