Иван Костов: Има признаци на управленска криза

Водещ Бойко Василев: Сега ще видим какво ще ни каже сърцето в тежкия разговор за протести и заплати. Започваме го с председателя „Демократи за силна България“ Иван Костов. Добър вечер.

Иван Костов: Добър вечер.

Водещ: Г-н Костов, ако бяхте премиер, щяхте ли да дадете пари на всички протестиращи?

И. Костов: Конкретната обстановка е такава, че трябва да държим сметка преди всичко за характера на случващото се. А според нас, първо, това не са само стачки, има политически искания вече в стачките, има искане за оставка на министър, има вече и признаци на управленска криза. Управленската криза трябва да се спре веднага. Ако се върнем по-назад…

Водещ: Защо да се спре, вие не искате ли да падне кабинетът?

И. Костов: Да речем, защото сме пред местни избори, защото не бива хората да имат пред очите си непрекъснато стачкуващи свои сънародници. Добре е все пак да обърнат внимание и на това, че конструира местната власт след няколко седмици. Разбира се, ако ме попитате като опозиция, аз би трябвало веднага да кажа: да, правителството трябва да се маха. Въпросът обаче няма да се реши по този начин. Трябва да се решат въпросите. Управленската криза има дълбока основа. Тя се състои в това, че се отлагат в редици бюджетни отрасли реформи, които бяха започнати преди доста време и така и не бяха довършени. Те създават едно особено напрежение, което в момента се превръща и в дестабилизация. Само че ситуацията е коренно различна в сравнение с, да речем, преди седем, осем или десет години. Сега страната е стабилизирана, тази година има инфлация и поради това ще има огромен бюджетен излишък. Ще има значително надвишаване на брутния вътрешен продукт от това, което се очакваше. Ние видяхме, че правителството го очаква 51 милиарда лева и 100, той ще бъде 55, 700 според българската централна банка. Т.е. ще има огромно нарастване, преди всичко номинално, но ще има и огромен бюджетен излишък. Той ще е достатъчен, първо, да се удовлетвори искането за излишък, което е залегнало в програмата на бюджета – той трябва да бъде около 2 процента и половина. Ще ги има тези пари. Ще е достатъчен да се изхарчат и 10-те процента, които са отложени като разходи, но ще остане въпреки това, над това ще остане вероятно около 1 милиард и половина допълнителни средства. И още един щрих към тези обстоятелства. Години наред се прави опит да се прави реформа чрез ограничаване на разходите или за сметка на ниските заплати. Да се притискат отраслите да се реформират чрез ниско заплащане, непокриване на разходите и т.н. Само че при този безпрецедентен излишък при тези обстоятелства, при които ние се намираме сега, е неморално, а и политически не е приемливо да се плаща такава цена.

Водещ: Добре. Аз пак ви питам. Вие, ако бяхте премиер, щяхте да бръкнете в излишъка…

И. Костов: Разбира се.

Водещ: …и щяхте да го дадете за заплати.

И. Костов: Разбира се, и то едновременно. И то едновременно щях да атакувам всички нерешени проблеми, защото има реални предпоставки.

Водещ: Сериозно ли говорите, г-н Костов, защото…

И. Костов: Исканията… Да, съвършено сериозно…

Водещ: Защото ние ви знаехме като рестриктивен човек…

И. Костов: Съвсем сериозно говоря. Днес ние предложихме правителството да внесе за дебат в парламента проектозакон за актуализация на бюджета за 2007 г. Там да предложи решение на тези въпроси, включително чрез увеличаване на разходите, но и поемане на ангажимент да се осъществят структурните реформи. Вече да се ангажира самата изпълнителна власт с осъществяване на тези реформи, а не да ги оставя на Министерството на финансите или на общините. Щях да направя това и това предлагаме да направи правителството, защото това по никакъв начин, искам да подчертая това, по никакъв начин не засяга нито стабилността на валутния борд, която зависи не от фискалните резерви, от излишъка, а зависи от резерва на Българска народна банка. Няма да се засегне въобще бюджетната програма на страната. Няма да се надвишат разходи, няма да има дефицити. Няма да се печатат пари, в никакъв случай. Така че има реални условия, обстановката е съвършено различна.

Водещ: За чужд излишък е лесно да се говори. Въпросът е винаги…

И. Костов: Не, той е общ излишък.

Водещ: Въпросът е защо правителствата досега, включително и вашето, не вдигнаха шоково заплатите. Вие ще кажете, защото при нас нямаше излишък…

И. Костов: Не, вие просто сте забравили. Вие просто се забравили. В онези години между 1997 и 2001 г. заплатите се вдигнаха с три пъти и половина.

Водещ: Защото нивото беше много ниско.

И. Костов: Годишно, да, но годишно на два пъти по 10 процента. Впрочем тогава беше въведено и плащането за учителите за 24 май. Сега вече всички сте го забравили, тогава се въведе за 15 септември, тогава се въведе за Коледа, така че имаше такова увеличаване. Вие казвате – трябва да се навакса, и сте прав. Тогава трябваше да се наваксва, но сега пак трябва да се наваксва, защото хлябът, който купих преди малко, е 95 стотинки вече, 95 стотинки е бял хляб. Инфлацията, особено на хранителните стоки и на малката кошница, е ударила много силно по домакинствата. Ние сме в ситуация близка до тази, за която вие ме карате да говоря. Тоест щом рязко се е увеличила инфлацията, щом рязко са поскъпнали с 1/4 и повече вече хранителните стоки, щом са се увеличили разходите на тези хора, всичките, които са на бюджетна издръжка, и щом едновременно с това нарастват приходите в бюджета и брутният вътрешен продукт, трябва да се предприемат мерки, за да се възстанови покупателната способност. Защото не става въпрос за друго. Става въпрос да се защити покупателната способност на заплатата на един учител, която ако е 300 лв., тя е спаднала само за последната година с, да речем, близо 40-50 лв.

Водещ: Да, ама икономистите казват, че ако тя бъде надута, покупателната способност ще спадне още повече.

И. Костов: Аз казвам, че нищо няма да се надуе, няма да се печатат никакви пари, няма да се изяде…

Водещ: Инфлацията няма да изяде нищо.

И. Костов: Няма да се печатат никакви пари. Говорим за възстановяване на покупателната сила на хората, а не за някакво особено допълнително усилие по посока на увеличаване на техните реални доходи.

Водещ: Добре, ако…

И. Костов: Говорим за защита на покупателната им способност. Впрочем това ги изкарва на улицата. Има един… следния феномен, трябва да го знаете. В десетте ангажимента за управление на страната г-н Станишев лично обеща 5 процента разходи за образование. Миналата година Народното събрание ги гласува 4,2 процента от брутния вътрешен продукт. При преизпълнение на брутния вътрешен продукт, това, което казвам, ако той е 55 милиарда и 700, както ще бъде със сигурност, разходите за образование ще бъдат 3,79 процента, не 4,2. Разбирате ли за какво става въпрос? Става въпрос за това, че в съотношение с цените, с брутния вътрешен продукт, това, което се заделя за образование е изключително малко. Става все по-малко. Просто трябва да се възстанови като разход.

Водещ: Пак ви питам. Добре, вдигат се заплатите на учителите, инфлацията няма ли да ги изяде за два месеца?

И. Костов: Няма да дойде инфлация, това обяснявам, защото няма да се печат пари. Парите са събрани вече, има 3 милиарда излишък в момента и всеки месец излишъкът на бюджета расте с над 500 милиона лева. С 560 милиона през септември вероятно. Представяте ли си за какво става въпрос, вие ме питате ще се появи ли

инфлация. Как да се появи, като ги има парите?!

Водещ: Не, аз не… аз не мога да си го представя…

И. Костов: Парите са изтеглени 75 процента от пазара, от акцизи и данък добавена стойност. Те са вътре в цените, разбирате ли? Това, което е получило правителството, то идва включително от покачените цени на стоките, защото преизпълнението, за което говоря, ако това питате, то в значителна степен се дължи и на инфлацията, която беше изпусната.

Водещ: Добре, с една дума да обобщим. Пари ли няма, идеи ли няма, или смелост?

И. Костов: Пари има, идеи няма.

Водещ: Добре, дайте да чуем сега какво казва Румен Овчаров. Ще му задам същия въпрос. Ролята му на депутат от левицата, председател на бюджетната комисия. Добър вечер и на вас.

Румен Овчаров: Добър вечер на вас и на зрителите.

Водещ: Пари ли няма или идеи? Кажете сега вие.

Р. Овчаров: Не знам тази дилема доколко е вярна. Няма да вляза и в спор с г-н Костов, защото съм убеден, че той до голяма степен сам не вярва на това, което говори. Още повече, че в битността си на министър-председател не само е пропагандирал, но и реализирал точно обратната финансова политика на това, което сега в момента чуваме от него. Естествено е също така, че вкарването на тези пари в потребление и в оборот неминуемо води след себе си инфлацията в страната. Тук едва ли може да се спори.

Водещ: Добре. Излишъкът е свещена крава. Ние не пипаме излишъка, защото сме, така, религиозно му се покланяме…

Р. Овчаров: Е, г-н Василев, нито сме толкова религиозни, нито пък излишъкът е чак такава свещена крава.

Водещ: Добре, защо не пипаме излишъка?

Р. Овчаров: Ако трябва да бъдем, така, да погледнем малко по-шеговито на ситуацията, тя наистина е доста абсурдна.

Водещ: Кое е абсурдното?

Р. Овчаров: Доходите в България са изключително ниски. Заплатите на учителите са също ниски. Претенциите им за повишаване са изключително резонни. Абсурдът се състои в това, че правителството има желание и има пълното разбиране за това, че доходите трябва да растат, че образованието е ключов приоритет на правителството. Абсурдът се състои в това, че има и парите в излишъка, а на практика този излишък не може да бъде употребен за тази цел.

Водещ: Е, защо да не може?

Р. Овчаров: Ами, много е простичко. Ето говорим за инфлацията, тя е 9 процента и половина, нали, август към август миналата година. Задаваме ли си въпроса коя е причината в България да има такава висока инфлация.

И. Костов: Дванадесет процента и половина.

Р. Овчаров: Не, 9 и половина август към август, г-н Костов.

И. Костов: Дванадесет процента и половина процента.

Р. Овчаров: Нека да не спорим.

И. Костов: Девет и половина от началото на годината.

Р. Овчаров: Сега можем да си приказваме и да се замеряме с числа – 9,5 е инфлацията август към август.

Водещ: Добре, вие кажете. Добре, кажете. Август към август, добре, ние не сме вече август.

Р. Овчаров: Да.

Водещ: Кажете сега за излишъка. Може ли да се харчи или не може?

Р. Овчаров: Та мисълта ми беше, не се ли запитваме защо тя е толкова висока?

Водещ: Ето, запитвам ви.

Р. Овчаров: Ами, хайде да се опитаме да си отговорим тогава. В Гърция имаше също пожари. В Румъния имаше по-големи наводнения отколкото в България. Реколтата и там е лоша, и в България е лоша. В Гърция инфлацията е 2,7, ако не ме лъже паметта. В Румъния е около 5. Какво такова лошо или хубаво се е случило в България, че е довело до тази по-висока инфлация? Случили са се две неща. Първото е, че правителството изпълнява този свой ключов приоритет за повишаване на доходите, за повишаване на пенсиите, за повишаване на заплатите. Сигурно и г-н Костов няма да отрече, че повишението на заплатите в частния сектор за полугодието е 21 процента, а като цяло повишението на заплатите за полугодието е около 16 процента, включително и бюджетния дефицит.

Водещ: И това е надуло инфлацията?

Р. Овчаров: Това са пари, които са вкарани в обръщение. Да не влизаме тук в най-различни термини за широки пари и тяхно увеличение. Това е факт. Трябва да бъдем наясно също така, че България е в режим на валутен борд и инфлацията, обезценяването на лева, съвсем не е фактор, който може да бъде с лека ръка отминаван, и това г-н Костов много добре го знае. Особено в ключов момент на българската икономика, когато тя тръгва да се развива, когато тя набира темпо. Точно сега, в този момент, една растяща инфлация, едно гасене на пожара на инфлацията с наливане на нови средства в оборота е по-скоро гасене на огън с бензин – нещо, което… аз си спомням годините 1996-1997, когато г-н Муравей Радев замеряше с подобни цитати правителството на Жан Виденов и Митко Костов. Очевидно на тях отново им се иска да се случи същото това. Е, няма да позволим да се случи това, просто…

Водещ: Защо се смеете, г-н Костов?

И. Костов: Защото всичките разходи за заплати на учителите за 2007-а са 600 милиона или 50 милиона месечно. 50 милиона месечно, ако се увеличат с 25 процента, както те искат, от 1 октомври, цялото увеличение е 37 милиона и половина, 37 милиона и половина е увеличението. Това е нещо, което… ама, въобще не може да засегне нито инфлацията на страната, нито каквото и да било.

Водещ: Отговорете на това и ще продължим разговора, само да не се замеряме с цифри.

И. Костов: Той, неслучайно президентът каза, че трябва да се увеличат заплатите от 1 октомври, аз ви казах…

Р. Овчаров: Ама, нека бъдем наясно кой е против увеличаването на заплатите.

Водещ: Аз не мога да разбера…

И. Костов: От 1 октомври, правителството не желае да приеме увеличение от 1 октомври.

Р. Овчаров: Да, и то вие много добре знаете защо не желае.

Водещ: Г-н Овчаров, нека аз да ви задавам въпросите.

И. Костов: 37 милиона и половина наистина са капка в морето.

Водещ: Нека аз да ви задам въпроса така – обяснете ми как може образованието хем да е приоритет, хем учителите да получават 300 лева? Това не мога да разбера, честно ви казвам.

Р. Овчаров: Кой получава 300 лева?

Водещ: Е, те си показваха фишовете, хората.

Р. Овчаров: Е, сега…

Водещ: От 210 започват.

Р. Овчаров: Значи, какво започват и докъде стигат са неща, за които тук едва ли си струва до говорим.

И. Костов: Средната е 320.

Р. Овчаров: Средната заплата е 409 лева в учителския сектор, така че…

Водещ: Добре, да не спорим пак за цифри…

И. Костов: В обществения сектор – да. И вие обещахте в тези 10 ангажимента, пак г-н Станишев застана и каза – заплатата на учителите ще бъде не по-ниска от средната в обществения сектор. Но тя е много по-ниска.

Водещ: Г-н Овчаров, нека да чуем г-н Овчаров, кажете как може образованието да е приоритет и в него да има толкова малко пари? Ето това ми е въпросът.

Р. Овчаров: Благодаря, г-н Василев, че все пак ще имам възможност и аз да кажа нещо.

Водещ: Да, да и говорихте досега.

Р. Овчаров: Аз нямам спомен да прекъсвам г-н Костов и много ще го моля повече да не ме прекъсва.

Водещ: Не, когато вие казвате нещо за него, редно е той да отговори, но вие продължете.

Р. Овчаров: Аз за него не говоря, аз в момента говоря за парите, за бюджета и за учителите. Това, че той има собствена позиция по този въпрос е факт, ние сме я слушали многократно и в пленарна зала в парламента, а и сега тук…

Водещ: Кажете за вашата позиция, кажете за вашата позиция, защо… как може нещо да е приоритет и в него да има малко пари или се лъжа?

Р. Овчаров: Все пак, нали сме наясно, че в една държава и в една цялостна система решение и спасение поединично не може да има. Ние не можем да решим днес въпроса на учителите, без да сме наясно, че утре по същия начин ще трябва да решаваме въпроса на лекарите, на третия ден да решаваме по същия начин въпроса на полицаите, на четвъртия ден – на горските, служителите на горското стопанство, на петия ден – на служителите на гражданска защита, на шестия ден… да не ги изброявам – на всички бюджетни сфери. Тоест влизаме в един затворен омагьосан кръг на една ескалация, от която едва ли някой в тази държава има полза.

Водещ: Как ще се справите с това вие, в тройната коалиция?

Р. Овчаров: Искам да кажа, изхождайки от това , че решението на проблема по никой начин не е поединично, т.е. ако говорим за решаване на проблемите в бюджетната сфера, те минават през цялостно преструктуриране на този обществен сектор, ако щете чрез намаляване на администрацията, нещо, което правителството в началото на мандата си се опита да направи, но не успя да го направи в пълна степен, нещо, което сега, в момента би могло да се реализира, едно преструктуриране на целия сектор…

Извинявайте, но сигурно г-н Костов този път няма да противоречи на това, което ще кажа…

Водещ: Пак се обръщате към него и после се сърдите защо ви репликира.

Р. Овчаров: Е, все пак аз се надявам да чуе, което казвам, а не да ми говори с фрази, които предварително е научил и си казва. Но за последните 10 години, за последните 10 години в България децата са намалели с около 300 хиляди – имам предвид тези, които са в училищата, и тези, които са в доучилищните заведения. За последните пет години те са намалели с около 14 процента. Учителите, броят на учителите, е намалял с около 1 процент. Очевидно е, че реформата в този сектор тепърва предстои и ако има нещо, което аз бих предложил като първа стъпка, да използваме подхода, който правителството използва в отношенията си с бизнеса. Какво направи правителството в края на 1995-а, началото на 2006-а година? Направи една според мен изключително важна стъпка – намали осигурителната тежест с 6 процента. Ясен анонс към бизнеса – ние искаме диалог, искаме сътрудничество с вас. Бизнесът отговори относително адекватно – вместо 650 милиона дефицит в Националния осигурителен институт, дефицитът беше по-малко от 200 милиона. Правителството направи следващата стъпка – намали корпоративния данък от 15 на 10 процента. Този данък за 2007 година вече е на практика сто процента събран. Тоест бизнесът отново отговори адекватно.

Водещ: Какво искате да ви отговорят учителите?

Р. Овчаров: Искам да кажа, че стъпката и намирането на решенията специално в системата на образованието трябва може би да следва този подход. Ето, правителството е готово от началото на следващата година да направи една стъпка, и то значителна стъпка. Нека да видим дали професионалните среди – учителите, синдикатите са готови да направят ответната стъпка, защото реформата в образователната система е закъсняла. Тя не е реализирана все още. Тогава правителството ще може да направи вече следващата и то съвсем конкретна стъпка към по-нататъшно увеличение на заплатите. Никой, никой в правителството, нито аз, нито в парламента някой има неразбиране по отношение на това, че статутът, усещането за значимостта на учителското съсловие в България е загубено през последните години. И всички ние сме готови да работим за това, но също така с ясното съзнание, че това не може да стане с магическа пръчка от днес за утре.

Водещ: Добре, преди да отговорите на последния въпрос, аз искам да го задам на всички останали, но моля ви да отговорите с една дума, защото въпросът предполага такъв отговор. Ако има една приоритетна сфера, в която сега трябва да се налеят пари, коя трябва да бъде? Знаем, че липсва, така, ясно изявена национална цел в момента, след влизането в Европейския съюз. Говорим за това непрекъснато – има приоритети, няма идеи. Една сфера, следващата национална цел, следващият голям приоритет кой трябва да бъде? Господин Минчев, според вас?

Огнян Минчев: Образование и здравеопазване.

Водещ: Архитект Генчев, според вас?

арх. Христо Генчев: Здравеопазване и образование.

Водещ: Един и същи отговор. Г-н Костов, според вас?

И. Костов: Образование.

Водещ: Г-н Овчаров, според вас?

Р. Овчаров: Е, аз на тази тема и миналата година, когато се решаваше това кое да бъде ключовият, основният приоритет на стратегическата референтна рамка на България, казах, че това трябва да бъде инвестицията в човешки капитал или инвестицията в бъдещето, т.е. преди всичко образованието.

Водещ: Ами, всички сте на едно мнение.

Р. Овчаров: Да, никой няма да спори с този приоритет, въпросът е как го правим, дали се опитваме да си греем ръцете върху огъня на недоволството или наистина търсим реалните, прагматичните стъпки, които могат да решат този проблем.

Водещ: Ами добре, дотук да свършим, освен ако някой не се е почувствал засегнат да реагира.

И. Костов: Аз искам да кажа, че далеч не са толкова прости нещата в образованието, както бяха представени. Реформата в българското образование, изобщо качествено образование, за което естествено трябва да се говори, трябва да се постигне с много концентрирани усилия. Те са свързани с преструктуриране на училищата предвид демографската криза.

Водещ: Той, нали и г-н Овчаров това каза.

И. Костов: Това е така, но има много други неща, има и други неща, които са изключително важни и които трябва да съпътстват реформата в българското училище. Страната ни, грубо казано, излезе от едно общество, от един комунистически експеримент, влезе в друг свят, свят на демокрация, на пазарна икономика и това е голямото предизвикателство пред обучението на хората. Трябва да се завърши смяната на учебните програми, трябва да се учат децата да взимат решения, да носят отговорност. Изобщо на много нови качества трябва да бъдат обучавани, а не да бъдат информирани, както беше досега. И още една революция има, която трябва да се отрази в училището, защото тя задминава учебния процес – това е компютризацията, това е интернет-обучението, това са съвременните методи на обучение, които застигнаха и задминаха много от българските училища.

Водещ: Имате ли нещо против това, г-н Овчаров?

Р. Овчаров: Е, срещу тези азбучни истини едва ли някой може да каже нещо против.