– Какво става в момента в България?
– В България правителството създава антиевропейски настроения като защитна реакция срещу собствената си неспособност да управлява страната по правилата на Европейския съюз (ЕС). Това става. Това е безспорно за всеки наблюдател. Създават се антиевропейски настроения като оправдание за правителство, което иска да прекъсне връзката с организираната престъпност, която му се сочи директно. Това е за съжаление най-лошото.
– Може да се каже, че опозицията се събуди. Събудиха ли се хората?
– Ние искаме да организираме ден на протеста през септември, за да видим дали хората ще се събудят, дали ще подкрепят едно възстановяване на европейския курс на България. Защото единствената безвъзмездна подкрепа за нас, за нашето икономическо развитие, за нашето земеделие, за нашите социални политики е ЕС. Той дава безвъзмездна помощ, той подкрепя България само за това, че тя е негов член.
И искаме да видим дали в този ден на протест ще излязат масово хората, за да покажат, че има и друга България, да покажат, че голямото мнозинство български граждани стоят от страната на ЕС в тази пропаст, която е зейнала между управляващата тройна коалиция и европейските ценности. Да покажем, че има европейски българи или българи-евро-пейци.
– Кога ще се случи това?
– През септември, предполагаме ние. Иска се време за организация.
– Каква е идеята – това да бъде обединен протест на опозицията, да бъде протест на ДСБ, които да извадят гражданите, какво точно?
– Да бъде обединен протест на опозицията и гражданското общество срещу това управление по посочените причини.
– Тоест, ще призовете гражданите да дойдат?
– И гражданите, и профсъюзите. Ще призовем всички да подкрепят такъв протест. Всички, които се чувстват европейци, ще призовем да излязат.
– Каква е крайната цел на този протест?
– Ако бъде масов протестът, ще се промени политическата обстановка в страната след него. Ще стане ясно, че не може по този начин да се върви. Че този отговор, който днес и вчера, и онзи ден дадоха управляващите за кризата, която предизвикаха, е неадекватен.
– Значи идеята е да бъде масов протест?
– Да бъде масов, да. Да бъде политическа демонстрация на принадлежност към ЕС. Впрочем, от ЕС очакват да видят някакво гражданско и политическо действие, очакват да се убедят, че България ги е разбрала. Защото българското правителство не ги разбира в момента, или поне се прави, че не ги разбира. Но във всички случаи действията му показват, че са действия на някой, който желае да неглижира европейското въздействие, включително преустановяването на средствата по програмите. То дори се прави, че не вижда, че се преустановява отпускането примерно на средствата от програмата за Пътния фонд. Правят се, че не е така, а то е написано черно на бяло. Те даже заради тях го повтарят говорителите на европейските институции по няколко пъти. Не може до такава степен да се държи неадекватно едно управление!
– Да, даже имаше статии в западни медии, че българското общество и хората в България не са виновни и трябва да има наказани министри. Но нямаше наказани министри.
– Така е. Като няма наказани министри, европейците казват: Ще наказваме българските граждани, докато не сменят тези управляващи.
– Какви са приоритетите, какви са основните цели на партиите, членки на ЕНП?
– Ами наше задължение в тази ситуация е да създадем алтернатива и хората да видят, че има алтернатива. Нашата гражданска роля в този момент е такава – да бъдем проевропейска, реформаторска алтернатива на това управление. Това е дългът преди всичко на партиите от ЕНП.
– Какво в случая точно означава терминът „реформаторско мнозинство“?
– ЕС в доклада си пише: Даваме пари за реформи. Трябва да продължат реформите. Даваме ви пари, подкрепяме ви заради реформите. България във всички случаи трябва да се промени радикално, за да стане правова държава примерно, да следва правилата. В България не се следват правилата. У нас няма съдебна система. Как да обясня по-просто нуждата от реформаторска алтернатива? Не мога по-просто.
– Като се имат предвид сегашните социологически проучвания, като се има предвид и всяка проста логика, би следвало следващото правителство да бъде дясноцентристко. Стои ли въпросът „Кога“? Опасно ли е да се изчака, докато дойдат следващите парламентарни избори? Трябва ли да се чака?
– Тезата на управляващите е, че едни предсрочни избори ще създадат повече хаос от този, който те са сътворили. Ние не считаме така. Ние считаме, че ако правителството не действа и не отстранява причините, поради които България е санкционирана от ЕС, по-добре е веднага да си ходят. Защото няма никаква полза от тях. Така че нашият отговор е: Веднага да си ходят, веднага да има подготовка за предсрочни избори, защото тристранната коали-
ция не дава отговора на този натиск от страна на ЕС. А техният отговор е, че ако веднага си ходят, ще стане още по-лошо. Ние не виждаме как ще стане по-лошо. Просто няма как да стане по-лошо от това.
– Тоест, стигнали сме до дъното?
– Ние сме стигнали до дъното, в смисъл на загубата на авторитет. Ние сме черната овца в ЕС. Лошо е да си българин в момента. По-лошо от това никога не е било. Ние съсредоточаваме даже вече ненавистта на хората, които плащат данъци в Европа, защото те казват: Тия са измамници, българите, и крадат нашите пари“. Те така говорят. Това е ужасно! По-лошо от това едва ли може да бъде, ако говорим във външен план.
Във вътрешен, спрени са механизмите за финансиране. Спрени са 2 млрд. лева. Спряна е най-голямата програма за развитие на България – оперативна програма „Транспорт“, която трябва да изгражда пътища и магистрали. Те са най-необходими на бизнеса, на инвеститорите. Какво друго може да се случи!
Вярно е, че други неща вървят в страната, не е
– Добре, това на хората прави ли им впечатление?
– Значи мога да кажа за хората, за които аз мога да съдя – хората, които имат възможност да говорят, защото в момента милиони българи имат възможност да говорят в интернет примерно… Могат да застанат на позиции, могат да дават мнение. Огромното мнозинство от тях очевидно се влияе и е чувствително към това, което става. Иначе за другите хора как да съдя? Ако съдим и по начина, по който реагират и чрез обаждания в предавания и пр., то негодуванието към управляващите се засилва. Просто много хора се чувстват засрамени. Но не всички.
Там е работата, че ние се разделихме, разцепихме се като нация. Едните се срамуват, а другите се ядосват на ЕС. Считат, че той е виновен. Това е вече ужасно!
– Това на какво се дължи?
– Това се дължи на сегашното управление. Но това е най-лошото – една нация да се разцепи по ключов въпрос. Едните търсят причините в ЕС, а другите ги търсят там, където са – в управлението на тристранната коалиция. Това е лошо. Нарушено е националното съгласие, най-мощното политическо средство за развитие на страната е нарушено.
– Каква е задачата на опозицията и ще се справи ли тя?
– Аз първо искам да видя, че опозицията поема задачата. Ето, ние от ДСБ поемаме своята отговорност. Разбира се, даваме си сметка, че са нужни обединени действия, дори за организацията на протеста. Даваме си сметка, че в една стегната организация трябва да участват поне партиите от ЕНП. Така че първо опозицията трябва да поеме тази отговорност и това е нейната обществена роля. Вярваме, че ще тръгне!
– Хората очакват ли според вас опозиционните партии да се обединят?
– Хората очакват да видят алтернатива, да я видят персонифицирана.
– А това същото ли е?
– Не. Това не е точно същото. Те не очакват обединение. Те дори не познават политическите инструменти за обединяване и много-много не ги интересува. Те просто искат да видят, че има алтернатива. Но искат тя да се визуализира: Ето, това е алтернативата. Тези хора ще направят това и това. Те са тези, на които трябва да имам доверие. Да не се излъжем втори път с тройната коалиция.
Това трябва да стане и ние трябва да го направим през август и септември. И ще го направим.
– Наистина, би трябвало в момента опозицията – всички опозиционни партии, не само ДСБ -да набират все повече и повече мощ. Това случва ли се?
– Ами аз лично подозирам, че управляващите ще платят много скъпо и през август социологическите проучвания ще покажат, че нищо не се е променило. Това подозирам. И очаквам да видя дори, че е пораснал рейтингът на правителството в социологическите проучвания. Срещу достатъчно пари това е възможно да се прочете във вестниците.
– Десните избиратели се интересуват от обединението на десните партии. Какво можем да кажем по този въпрос? Примерно за обединението на ДСБ и СДС, за което много се говори по принцип извън партийните централи?
– Пак казвам, хората искат да видят сила, която да носи алтернативата, това е истината. Те не настояват за някакви конкретни инструменти и за някакви форми – кога се прави обединение, къде се прави, след избори или преди избори. Това не ги засяга, не е техен въпрос. Само много силно политизирани хора имат изработено много прецизно становище по този въпрос. Искат да видят, че има носител на алтернативата, че отсреща има някой, който е готов да поеме в тези много тежки условия да започне да чисти образа на България, който така се съсипа тези дни. Някой, който има куража да го прави и който знае как да го направи.