Водещ Кирил Вълчев: Следващият гост в “Седмицата” на “Дарик” радио е лидерът на “Демократи за силна България” Иван Костов. Добър ден, господин Костов.
Иван Костов: Добър ден.
Водещ: Да започнем с малко история. Вие сте три пъти политик на годината, избиран от слушателите на “Дарик” радио. Първият е през 1997 г., 1997 е и годината, която сте назначил Никола Филчев за заместник-министър на правосъдието. Сега от гледна точка на времето вярно политическо решение ли сте взел тогава?
Ив.Костов: Филчев продължава да бъде уважаван специалист по наказателно производство. Той като подготовка, като професионализъм е един от много уважаваните преподаватели. Човек, който е писал книги. . . Проблемът не е в личността Филчев, ако това, ако по този начин искате да поставите въпроса, далеч не е в личността.
Водещ: Влязохте в лични реплики през седмицата.
Ив.Костов: Всъщност по-точно е да се каже, че той влезе в лични реплики. Нито веднъж не съм отговорил по този начин, по който той си позволи да говори. Истината е, че ние реагирахме, защото прокуратурата се самозабрави. И в повдигането на дела и обвинения срещу хора, носители на вестта за корупция, а не срещу самите корумпирани, както стана с румънския журналист на Дунав мост, както стана с журналисти от Би Би Си, които разобличиха Иван Славков, както стана със самолета, украинския, с търговията с оръжие, който беше спрян, освободен от прокуратурата, очевидна корупция, както стана с доклада на НСС за корупцията. . . Всеки път прокуратурата откриваше дела срещу тези, които говорят и информират обществото за корупцията или за корупционни практики. И особено начинът на говорене на прокуратурата, който наистина показва самозабравили се хора. Това е, първо, гангстерският език и заплахите, които бяха отправени към известен американски общественик, както го нарече докладчикът за България Джефри ван Орден, господин Брус Джаксън. Заплахите срещу мен. Политическият език както в реакциите на говорителите на прокуратурата, така и в едно писмо, един пасквил, абсолютно нелеп, който ме нарече клиент на прокуратурата, след това те се отказаха от тази реплика – не били акционерно дружество, за да имат клиенти; на въпроса има ли дела – няма ли дела срещу мен, в какъв смисъл съм им клиент, само те си знаят.
Водещ: Доскоро давахте обаче прокуратурата и за положителен пример. Например по делата срещу Стефан Софиянски.
Ив.Костов: Винаги когато прокуратурата си върши работата, тя трябва да има подкрепата на обществото. Изобщо не е добре българските прокурори да бъдат наричани клоуни и сталинисти, както ги нарече Андрю Дженинкс. Нека да разпрострем тези оценки върху тези, които ги заслужават, а тези, които си вършат работата, не бива да бъдат смесвани с останалите. Както във всяка колегия, така и в прокуратурата не всеки заслужава упрек. Все пак има хора, които се борят.
Водещ: Никола Филчев лично заслужава ли? Професор Живко Сталев, един от доайените на българското право, го нарече много честен човек на представянето на книгата му тази седмица. Вие бихте ли го казал?
Ив.Костов: Аз бих казал друго, че всеки човек, поставен на мястото на Татарчев и на Филчев, ще започне рано или късно да се държи като тях. Проблемът е в това, че ние имаме една прокуратура, която не носи отговорност за делата си, която е безконтролна от страна на която и да е власт и поради която досъдебното производство на България е неефективно, мудно и несъвършено. Прокуратура, от която по отношение на останалите власти тече влияние, което ги дезорганизира и дестабилизира. Това е съвсем друго от това, което вие се опитвате да ме накарате да направя, да вляза в размяна на реплики. Искам просто съвсем принципно да поставим този въпрос.
Водещ: Само да изясним – вие започнахте обяснения на един от основните упреци, които отправиха към вас, че сте оказал натиск или думата беше ходатайство. Вие казахте, че не сте го правил и винаги сте искал прокуратурата да си върши работата. Разговарял ли сте обаче с конкретни имена с главния прокурор?
Ив.Костов: Разговарял съм и за конкретни имена и ще обясня – това например е на Александър Божков. Изпратени са материалите до прокуратурата за. . . сигнализиращи за поведение, което се счита за недопустимо. Прокуратурата е добре в такива случаи да отговори ефективно и бързо. Това е добре за самия човек, който е извършил или не е извършил нарушението. Най-тежкото нещо, което може да се случи на един човек и което се прави от страна на редица прокурори, е да се забатачват делата им дълго време и по този начин тези хора, срещу които делата се водят, да бъдат изнудвани или тормозени психически. Ако един човек не е извършил престъпление, но има сигнали, че е нарушил законите на страната, прокуратурата е тази, която трябва да го оневини. Тя трябва да разгледа сигналите и да каже – този човек не е извършил престъпление. Да го каже ясно пред обществеността. Защото прокуратурата не е само обвинител, тя е и инстанция, която проверява законността на действията на изпълнителната власт, и съответно казва има или няма нарушение. В този смисъл тя трябва да действа ефективно и в този смисъл аз винаги съм настоявал да бърза в оповестяването на тези резултати, особено когато случаят касае обществен интерес във висока степен. Това нека да бъде ходатайство, аз. . . въпреки че тази дума не съответства на този случай. Обратно. Ако този, който е извършил нарушението, реално е извършил нарушението и то се докаже, прокуратурата трябва да повдигне обвинение и съответно съдът да се произнесе има ли нарушение или не. Във всички случаи е добре процесът да протече бързо, да протече ефективно и човекът или да разбере, че е виновен, или да разбере, че е невинен. Лошото в поведението на редица прокурори у нас е, че те държат хората между вината и невинността в продължение на дълги години. Това е и част от механизмите да упражняват власт във всички сектори на живота.
Водещ: Защо чак сега предлагате прокуратурата да стане част от изпълнителната власт? Емануил Йорданов твърди в “Стандарт”, че именно хора от ДСБ, той споменава конкретно Йордан Соколов, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова, били против предложенията на СДС за промяна на конституцията и преместването на прокуратурата, за което сега вие говорите. Татяна Дончева от БСП, естествено като ваш политически противник, твърди, че СДС под ваше ръководство носи отговорност за това състояние.
Ив.Костов: Е, това е наглост вече от страна на Татяна Дончева. Тя наистина е малко безогледна по отношение на реалностите. Това, за което аз говоря, се дължи не на позицията на СДС, а на конституцията, която беше подписана и която дава днешното разпределение на властите, която гарантира безконтролността на прокуратурата. Тази конституция аз не съм подписвал, тази конституция беше приета с гласовете на БСП и на част от депутатите от Съюза на демократичните сили. Така че това положение няма как да се дължи на Съюза на демократичните сили, нито на управлението на Обединените демократични сили. Що се отнася до думите на Емануил Йорданов, аз предпочитам да не коментирам чужди думи. Той си носи отговорност за приказките, пък вие попитайте, намерете начин и попитайте и господин Абаджиев, и господин Соколов какво са мислили и какво не са мислили.
Водещ: Т.е. вие винаги сте подкрепял тези идеи, за които СДС от две години говори, за преместване на прокуратурата и още като министър-председател сте имал подобна идея.
Ив.Костов: Аз не си спомням кога СДС е говорело за преместване на прокуратурата в изпълнителната власт, добавям и подчертавам това. Въпросът е прокуратурата, аз самият еволюирах и казах онзи ден – това вече ме кара да съм привърженик на идеята и аз вече съм твърдо привърженик на идеята прокуратурата не да бъде извадена от съдебната власт, както е в 24-те идеи, които ние сме разработили и които бяха обявени преди две-три години, а прокуратурата да бъде в изпълнителната власт, да бъде фактически в Министерството на правосъдието, а следствието да отиде в Министерството на вътрешните работи и формира единна структура с криминалната полиция. Това вече е пълна яснота на едни идеи, за които ние самите еволюираме.
Водещ: Да, но вашата остра реакция е по повод. . . и основният ви пример е една история от 2001 г., когато вие не реагирахте така остро, с този украински самолет. Впрочем от прокуратурата се опитаха да обяснят през седмицата, че всъщност ембаргото е било вдигнато срещу Еритрея и Етиопия, е било вдигнато, преди да освободят самолет.
Ив.Костов: Това беше незаконен износ на оръжие. Това беше незаконно действие от страна на фирмата, която го осъществяваше. Използваше се територията на България, за да се укрие фактическият, истинският износител на оръжие. Аз не съм толкова вещ. . .
Водещ: Как реагирахте тогава? Публично не си спомням, но от гледна точка на институциите как реагирахте тогава?
Ив.Костов: За мен това е моментът на дълбокото разочарование от прокуратурата, защото видях, че тя застана на страната на престъпниците, тогава за пръв път застана на страната на престъпниците.
Водещ: Как виждате да стане промяната, за която говорите? Очевидно според тълкуванието на Конституционния съд трябва Велико народно събрание. Очевидно изглежда невъзможно това да се случи в кратки срокове, предвид политическата ситуация в България.
Ив.Костов: Така изглежда очевидно, но невинаги очевидността е. . . определя и възможностите за действие в политиката. Ние. . .
Водещ: Какви възможности виждате вие?
Ив.Костов: Знаете ли, първо, ако позволите, да кажа нещо за достойнството на страната, защото това е важно да се каже на хората, защото те имат огромна власт – гражданите, гражданското общество. И ще дам пример със случая с Иван Славков. Когато журналистите го набедиха за склонност към корупция и това беше показано пред всички, българското гражданско общество начело със своите водачи, начело със своите политически лидери замълча, с редки изключения, между които бях и аз. Замълча и по този начин петното, което Славков хвърли върху собственото си достойнство, се прехвърли върху България. Ако тогава беше реагирало гражданското общество и беше принудило Славков да напусне Българския олимпийски комитет, да напусне България футболен съюз, ако тогава се беше формирало обществено движение, петното щеше да остане само върху репутацията на самия Славков. Сега, в момента, това петно вече попива върху България. Сега Славков ще продължи да се бори за собственото си оцеляване, ще се надява на някакви машинации, докато се види дали може да удържи това недостойно положение, в което вече се намира, и през цялото време това ще се отразява на достойнството на България. Значи, първото нещо, което трябва да се направи, сега се връщам към отговора на вашия въпрос, е в България да се събуди гражданската съвест, гражданското общество да заяви ясно позицията си, че наистина няма да търпи самозабравила се прокуратура. Ако това нещо стане, всичко, откриват се пътищата за всякакви. . .
Водещ: По ирония на съдбата, само да вметна, защото е любопитна позицията ви по този въпрос, по ирония на съдбата текстът в Наказателния кодекс, който се използва срещу журналистите от Би Би Си, е приет през 1997 г., по време на управлението на СДС, на вашето управление, и той е очевидно несъвършен. Вие бихте ли подкрепили промяна в Наказателния кодекс, която да позволи законното използване не само от журналистите, а и от гражданите, защото то е незаконно в момента, на фотоапарати, камери и оттам нататък скрити камери.
Ив.Костов: Текстът е. . . Ще подкрепя по принцип, но не по този начин, по който вие го предлагате. Аз се запознах с вашия текст, защото очаквах този въпрос. Казано е в конституцията, че са защитени определени човешки права. Сред тях правото да не бъде сниман без негово знание, записван и прочие – това е част от суверенитета на личността. Освен, казва конституцията, в изрично предвидени в закона случаи. Това, което вие предлагате, е несръчен начин да се предвиди в закона случай, който да се оневинява. Не трябва да става в Наказателния кодекс. Трябва да стане в специалния Закон за медиите, където да се уточни точно какво е разрешено на журналистите или какво не се санкционира от страна на Наказателния кодекс.
Водещ: Да, ама няма закон за медиите. . .
Ив.Костов: Например. . . Моля ви, нека да довърша.
Водещ: . . . господин Костов, има само за радиата и за телевизиите, печата е без.
Ив.Костов: Ами хубаво, тогава да се направи, но това е начинът, който е предвиден в конституцията. Например може да бъде винаги филмиран, сниман, записван политик по време на своята работа или в действие. Може винаги да бъде заснеман, да бъде записван държавен служител в момента на неговото работно място или тогава, когато извършва задълженията си. От този род неща напълно ще устройват журналиста. Или примерно – може да бъде записван и снимано местопрестъпление, освен ако не се нарушават ограниченията, поставени от полицията, и т.н. Тези неща трябва да бъдат уредени по този начин в закон, а не да бъде отслабвана нормата за санкция в Наказателния кодекс.
Водещ: А скрити камери? Също да бъдат разрешени в определени случаи?
Ив.Костов: Където. . . В случаите, за които казах. Аз подсказах как може да бъде решен въпросът и се наемам дори да участвам в едно такова, в създаването на един такъв проект, който да уреди този въпрос за медиите. Съвсем очевидно е, че текстът не действа за обикновените граждани. Тази, тези неща, които вие сте казали, че не могат да притежават камери. . .
Водещ: Така пише в закона, че не може да притежават специални технически средства. Тогава най-благородни са идеите на господин Лучников. . .
Ив.Костов: Не се има предвид тези за граждански…
Водещ: Дано са ви разбрали правилно – вие предлагате закон за медиите?
Ив.Костов: Аз предлагам да се уреди специален закон, всъщност аз не го предлагам, предлага го решението, самата конституция, ако я четем внимателно.
Водещ: Да се върнем на друг дебат от седмицата. Този доклад за корупцията, повод за дело срещу генерал Атанас Атанасов. Асоциацията на прокурорите твърди в онази декларация, че вие сте поръчал скалъпването му, и ви обвинява, че не сте го дал на прокуратурата.
Ив.Костов: Е, това е пасквил.
Водещ: Дадохте ли го на прокуратурата?
Ив.Костов: Това е пасквил. Въобще не ми се коментира толкова долнопробен политически документ. Пълен с лъжи, инсинуации и заплахи. Казах онзи ден, че доколкото си спомням, самият главен прокурор заяви, че притежава доклада, че му е даден. В онези години точно не мога да се върна, за да възстановя, но си спомням, че имаше такова негово изказване.
Водещ: Дал сте доклада, но реакция е нямало, така ли?
Ив.Костов: Аз се изразих съвсем точно. Спомням си, че главният прокурор каза, че притежава доклада, и то на въпрос на журналисти.
Водещ: А какво мислите за разпитите на споменатите лица, търсенето на източника на тази информация, въобще делото, което. . .
Ив.Костов: Делото ще рикошира много тежко срещу тези, които го започват.
Водещ: Какво имате предвид?
Ив.Костов: Същото, което имахме предвид, като казахме, че генерал Атанасов е задържан излишно и противозаконно, което се доказа вчера. Той е задържан излишно, мярката му е наложена несъразмерно и противозаконно. Това вчера го определи съдът. Все още в България има съд и има правосъдие, има съд, има адвокати, които си вършат работата. Това имам предвид, че някои неща са толкова очевидни, поне за такива хора като мен, които непрекъснато са работели с тази материя, че могат лесно да предсказват как ще се развие и тази акция на прокуратурата. Тя ще доведе до ново уронване на престижа на самата прокуратура.
Водещ: Богомил Бонев обяснява в “168 часа” в интервю, че атаката срещу него била свързана с ваши интереси в РВД, хотела и ресторанта на “Копитото”. Имало разработка, казва той, на НСБОП за това. Вие знаете ли за такава разработка?
Ив.Костов: Не, не знам. И въобще на такива безогледни клевети от страна на когото и да било няма да отговарям. Това. . . в продължение на три години, ако отговарях на всяка такава клевета, на всяко такова недостойно пропагандно и синхронизирано помежду им твърдение, аз трябваше само да стоя тук на радиостанцията ви и да бъда постоянен гост. Никой няма да ми позволи да се оправдавам по този начин.
Водещ: Как ще формулирате въпроса към. . .
Ив.Костов: Ако има нарушения, винаги съм го казвал и това е моят отговор, ако има нарушения, прокуратурата е била длъжна тези три години да ги разглежда, включително ако има мои нарушения. Три години бяха огромен срок. Прокуратурата се занимава непрекъснато с делата, с които аз съм се занимавал, непрекъснато оглежда това, което съм вършил. Три години те не са намерили нищо, с което да им даде основание да започнат следствие или да повдигнат обвинение. Ако бях извършил нещо, досега със сигурност тази прокуратура, Никола Филчев щеше да направи това нещо. В това не можете да имате никакво съмнение. И сега ще използвам основния си аргумент – ако имаше от нещо, от което аз да се опасявам, не от такива подхвърляния на Богомил Бонев, от подхвърлянията на Асоциацията на прокурорите, в кавички ще я сложа, защото това е всъщност гласът на самия главен прокурор отново, ако имаше от нещо да се притеснявам, аз щях да се държа като останалите политици. Щях да примигвам на всяко безобразие, което прави прокуратурата. А аз не се държа така. Това ми е основният аргумент на всички клевети, с които ме заляха в тези години, а и ще продължат да ме заливат вероятно и в следващите до изборите, а и след тях. Не ме е страх от прокуратурата, защото не съм извършил нищо нередно. Имам чиста съвест. Заради това мога да застана на тази позиция днес…
Водещ: Как ще формулирате въпроса към Конституционния съд за мястото на следствието и прокуратурата? Остава ли това ваше намерение да търсите пререшаване?
Ив.Костов: Може да няма въпрос към Конституционния съд.
Водещ: От ДСБ дойде идеята да се попита отново.
Ив.Костов: В момента работим много интензивно върху тази тема. Ще имаме сигурно развитие, ще започнем консултации, това може би е новина, за това как да решим въпроса. Защото въпросът за нас е очевиден. Знаете ли какво казват другите политици, с които се консултираме засега? Всички са за, но никой не смее да го каже на глас.
Водещ: Всички са за какво?
Ив.Костов: Всички са за това съдебната власт да остане само съдът. Всички са за преместване на следствието и прокуратурата. Всички разбират, че по този начин единствено България може да реши въпроса за кризата в досъдебното производство, за която непрекъснато Европейският съюз чрез Европейската комисия и Европейския парламент, докладчикът там, напомнят на България. Единствената критична точка за нашето членство през 2007 г. е състоянието на досъдебното производство. Всички искат този въпрос да се реши, всички без изключение. Досега не сме срещнали политик, пред който да поставим тази задача и който да не е съгласен, че тя трябва да бъде решена.
Водещ: И управляващите, НДСВ?
Ив.Костов: С тях още не сме започнали консултациите.
Водещ: А БСП?
Ив.Костов: С БСП сме направили сондаж.
Водещ: И те са също така. . .
Ив.Костов: Знаете ли, ако се замислите и се върнете назад, ще си спомните, че един техен бивш министър на правосъдието. . .
Водещ: Младен Червеняков.
Ив.Костов: . . .имаше стратегия, в която това се предвиждаше,така че ако отдаваме дължимото на някого, то нека да отдадем дължимото на Червеняков, защото негова е най-старата идея за такова решение.
Водещ: Да направя един преход към темата за посещението ви в Брюксел и срещите там с искането на десницата за наказание на Спартак Дочев. Може ли тази тема, темата за съдебната власт, да се превърне в мост между вас, когато вие не намирате причини например да се срещате?
Ив.Костов: Трябва да има взаимодействие между всички, които считат, че поне знак, твърд знак трябва да се даде на прокурорите, че те са преминали една граница, от която не трябваше да преминават. Специално този гангстерски език, специално тези заплахи срещу такъв виден американски общественик, който, на когото дължат членството си в НАТО толкова много страни, и който между другото беше основният коментатор на Би Би Си за събитията в Украйна, защото той продължава с неотслабващ интерес да се занимава с проблемите на страните от нова Европа. . . Тогава е възможно да бъдем заедно и даже не точно в този формат. Тогава аз очаквах да има и подписа на Станимир Илчев например под това искане за наказание на Спартак Дочев, за снемането му от длъжност, той се отказа, уплаши се да подпише.
Водещ: След срещите си в Брюксел мислите ли, че “Демократи за силна България” имат шанс да станат член на Европейската народна партия?
Ив.Костов: Да, защо не? Имаме.
Водещ: А СДС има ли потенциал да ви създаде пречки за това?
Ив.Костов: Има засега, да.
Водещ: Защо допускате вече НДСВ в дясноцентристка коалиция?
Ив.Костов: Това го казах в. . .
Водещ: Как беше – младши участници, айде младши партньор. . .
Ив.Костов: Младши партньор. . . Това е, това какво ще стане след изборите е воля на българския избирател. Ако спирането на Българската социалистическа партия, за спирането на Българската социалистическа партия не са достатъчни гласовете на дясно, на десния център, тогава трябва да се мисли за разширение на центъра, само това разбирайте под моите думи. Впрочем те бяха посрещнати доста студено от моите колеги.
Водещ: В ДСБ?
Ив.Костов: Да.
Водещ: Диляна Грозданова напуска парламентарната група на НДСВ, напуска и парламента. Дава ли това шанс на коалиране със Съюз на свободните демократи?
Ив.Костов: Това е едно от условията от пътната карта за Съюза на свободните демократи.
Водещ: Пътната карта? Тяхната пътна карта. . .
Ив.Костов: Да, ако си спомняте, в Будапеща имаше няколко условия, които нарекохме пътна карта, тогава още. Това беше първото условие – да престанат да участват в управляващото мнозинство. Второто беше да потвърдят оценките и да заемат позиция категорично срещу управлението на Симеон Сакскобургготски, и то в авторитетно решение на свой политически орган, на висшия си политически орган. Да го заявят безусловно и след това все пак да поемат отговорността за това, което става в София. И, разбира се, отговорността за това, че са крепили в продължение на три години и половина управлението на Симеон Сакскобургготски, някаква форма на извинение би трябвало да има все пак за това.
Водещ: И тогава коалиция е възможна на ДСБ и ССД?
Ив.Костов: Тогава. . . пътната карта казваше – тогава ние ще приемем Съюза на свободните демократи в консултациите, които водим помежду си, такава беше идеята.
Водещ: Как гледате на тези…
Ив.Костов: Вие отивате още по-нататък, много далеч напред. Ние в Будапеща дотам стигнахме.
Водещ: Как гледате на прогнозите, че ДСБ има два процента и няма да влезе в парламента? Че без коалиция с госпожа Мозер нямате шанс?
Ив.Костов: Считам, че прогнозите са несериозни. Изобщо на значителна част от социологическите агенции им личи и кой им плаща прогнозите, и кой им плаща социологическите резултати. Самите водачи на тези социологически агенции се занимават с политика. Те нанасят удари, защитават политици, изобщо дълбоко са потънали в политическата структура, така че са ненадеждни изследователи на общественото мнение.
Водещ: През седмицата направихте едно от най-острите изказвания срещу този бюджет. Защо не приемате, че той е бюджет на растежа, както твърди правителството?
Ив.Костов: О, безспорно не е бюджет на растежа. Аз го доказах така убедително, че никой не можа да репликира, никой не взе думата, никой не…
Водещ: Това беше парламентарната им тактика на НДСВ, те не взимаха думата по принцип.
Ив.Костов: Не, взимаха, министрите взимаха думата и отговаряха след всяко изказване, когато имаше какво да кажат. В частност нито министър-председателят след моето изказване, нито министърът на финансите реагираха. Според мен това се дължи на обстоятелството, че те въобще не могат да реагират на такова, на такава критика. Под такъв ъгъл беше атаката насочена и с толкова безспорни аргументи, специално за макроикономисти и политици, че наистина няма как да се казва, че това е бюджет на растежа. Ако това е бюджет на растежа, трябва всички котви да се вдигнат, за да тръгне нагоре страната. Една от котвите е, първо, да няма тази данъчна тежест и това огромно преразпределение чрез бюджетните разходи. Особено пък за неефективни отрасли – третата рецепта. Четвъртата е много амбициозна инвестиционна програма. Нито един от големите инвестиционни проекти, за които тук министърът говори, като че ли ги чува за пръв път, а те бяха 2001 г. подготвени – и магистрала “Тракия”, и магистрала “Хемус”, и магистрала “Марица”, и електрификацията на пътя Пловдив – Свиленград, и летищата, и пристанищата, и Дунав мост – всичко беше сложено и подготвено за реализация. Както виждате, нищо не се случи. Това е петият аргумент. Това ако се задейства, ще има наистина много силен икономически растеж. Но котвите са спуснати още по-надолу, защото знаете ли какво прави съставът на Министерството на финансите? Предусещайки сътресение след изборите по някакъв свой начин, дълбоко стабилизират финансовата структура, фискалната структура на страната и може би инстинктът им е верен. Не мога да кажа обаче, че това е полезно за България. Полезно е за финансовата стабилност, за обслужването на външния дълг и за макроикономическата стабилност, но все пак това са цели, които България е постигнала още 1998 г. А това е приоритетът в момента на Министерството на финансите. Тоест те спускат жалузите, опитват се да стабилизират силно страната. Това правят в момента – пускат котвите надолу.
Водещ: Приемате ли 2009 г. да се въведе еврото в България? Това, което…
Ив.Костов: О, разбира се, това е моя теза от много време. Не мога да приема своята теза два пъти. Радвам се, че тя беше приета от правителството чрез Министерството на финансите и банката. Много се радвам, защото имаше много силни гласове за едностранна евроизация, които ме принудиха даже да напиша статия. Мога да кажа защо.
Водещ: Защо?
Ив.Костов: По много проста причина. Влизането в еврозоната дава много повече свобода на България, отколкото валутният борд. И за фискална политика, и за кредитна, и за банкова, за всякаква политика степените на свобода пред България ще нараснат и тогава наистина ще се създадат много реални условия за форсиране на икономическия растеж, на нашата заетост и на нашите доходи. Бордът играе ролята на една от котвите.
Водещ: Подсещате ме да ви питам – в Брюксел казаха ли ви датата за подписването на договора с Европейския съюз, защото който се върне оттам, идва с дата.
Ив.Костов: Не, не казаха дата. Напротив, всички, с които ние говорихме, но все пак това беше ръководството на най-голямата фракция на ЕНП и. . ./не се разбира – бел.ред./. . . и специалисти, и имаше един хубав коктейл в посолството – научихме отвътре, от кухнята нещата вечерта, беше и Меглена Кунева, всички казват, че зависи от това дали Румъния ще приключи преговорите на 14, до 14 декември. За съжаление онзи ден Румъния не затвори нито една глава, както се очакваше, и в момента й остават няколко глави и притеснението, че преговорите й няма да бъдат завършени. Ако не бъдат завършени, ще й се дадат няколко месеца след Нова година, което прави невъзможно подписването през пролетта.
Водещ: Да завършим с годината, с която започнахме, 1997 г., тая, в която за първи път слушателите ви избраха за политик на годината на “Дарик” радио. Сега в Украйна събитията, изглежда, се повтарят, само че по-късно. Какво не би трябвало да повторят според вас украинците?
Ив.Костов: Какво не би трябвало?
Водещ: Не би трябвало, да, от това, което България направи от 1997 г. насам, от това, което се случи? Историята започва еднакво с нашата – протести, съпротива срещу власт. . .
Ив.Костов: Няма, няма, не може да се направи аналогия в случая. Много са различни случаите, но по принцип това е сблъсък на демокрацията с това, с което постсоциалистическото общество заменя демократичното устройство, а то е олигархията, организираната престъпност, мафиотизирането, така наречената фасадна демокрация, която и в България започна да се връща. А това, което те трябва да направят днес, е да съберат сили, за да преминат по нашия брод. В това отношение България не помогна. За съжаление вчера Народното събрание прие една декларация, която сигурно ще бъде приветствана от Путин и ще бъде приемлива за Янукович, но в никакъв случай няма да е добра за привържениците на Юшченко, както трябваше да бъде и както фактически всички страни от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Европейският съюз, НАТО застанаха. Те застанаха на позицията на практическо непризнаване легитимността на изборите в Украйна, а българският парламент не застана на тази позиция и по този начин не подаде ръка. Това означава, че днес на власт е едно наистина про. . . такова, руско, едно проносталгично мнозинство, а малцинството е проевропейско, защото не можа дори една такава декларация да направи. Самото поведение на българския министър на външните работи, който е председател на ОССЕ, е красноречиво. От името на ОССЕ в Украйна е Квашневски, е Лех Валенса, не знам си кой друг, а не е там председателят на ОССЕ, защото няма позиция. Това е лошо. Не бива да ходи предишният външен министър да замества липсващия днешен. . .
Водещ: За Надежда Михайлова ли говорите? Тя ще отиде другата седмица…
Ив.Костов: . . . да, казвам, за да замества действащия ни министър, който е и председател на ОССЕ, защото неговите възможности са несравнимо по-големи да повлияе там на нещата – както да се намери мирно решение, но така и да не се отстъпва от позициите, заети от всички страни в Европа, към която и ние все повече се причисляваме.
Водещ: Добре, трябва да свършваме. Радвам се, че се върнахте в ефира на “Дарик” радио. Знаете ли, че имате номинации, които, ако вече не бяхте три пъти политик на годината, трябваше да участвате в тази класация, но ние сложихме това ограничение, но истината е и е честно да кажем, че вие сте сред номинираните от медиите. . .
Ив.Костов: Може би след години за цялостен принос ще ми дадете някоя статуетка, както дават на такива естрадни изпълнители с много дълго пребиваване на сцената, когато се оценява вече самото пребиваване на сцената, а не постиженията.
Водещ: Започнахте да се усмихвате много. Иван Костов, бивш министър-председател и лидер на “Демократи за силна България”, в “Седмицата” на “Дарик” радио.
