Водеща: Задава ли се зима на социалното недоволство? Това е темата, по която ще разсъждаваме в следващите минути в “12 плюс 3”. Поканихме за разговор лидера на “Демократи за силна България” господин Иван Костов, ще припомня – бивш финансов министър на България и премиер на страната в периода 1997-2001 година. Добър ден, господин Костов.

Иван Костов: Добър ден.

Водеща: Избрахме да поканим точно вас за този разговор, защото вие имате опит в управлението на държава в криза. Затова съвсем умишлено припомних и периода, в който бяхте премиер на България. Сега, слава на бога, държавата не е пред фалит, но ситуацията отново е сложна. С всеки изминат ден расте социалното напрежение, синдикатите се готвят за ефективни стачни действия заради ускоряването на пенсионната реформа и премахването на добавките за прослужено време, казват, че ще изкарат на протест над 15 хиляди души. Железничарите започват безсрочна стачка, земеделците, миньорите, лекарите от спешната помощ се готвят за протест, учените и студентите протестират. Кои от тези групи според вас имат основание да са недоволни и да протестират и кои не? Кои от исканията правителството трябва да удовлетвори и кои не?

Ив. Костов: О, на така поставен въпрос аз едва ли ще мога да отговоря. Първо, защото не приемам точно формулировката ви. Вие казахте например – ускоряване на реформата в пенсионното осигуряване. Там няма реформа, там има катастрофа. Това, което се опитаха да направят през миналата година, катастрофира. . . с бюджета през миналата година, катастрофира през настоящата, катастрофира с гръм и трясък. И оттук нататък не мога да разбера как ме питате за ускоряване на реформата, тъй като реформа там очевидно няма. Освен това, за да отговоря на въпроса кой има основание и кой няма, да заема ролята на арбитър в тази ситуация, означава да имам информацията, която е предназначена за министър-председателя. Само министър-председателят има отредена роля на съдия между споровете между министрите, синдикатите, работодателите, гражданското общество и т.н. Той трябва да балансира своя кабинет, своята политика, така че да не позволи да възникне недоволство и да не. . . да няма напрежение. Негова е ролята. . . не да реже ленти, а да е точно такъв арбитър. Сега се разбира защо не бива да бъдат рязани ленти, нали. Аз примерно не мога да пропусна. . . да не кажа това. Защото това е изключително сложна роля, тя изисква обработване на огромно количество информация, той трябва във всеки въпрос да бъде на “ти” с неговите основания, история, досието, с възможните решения, да знае изчерпал ли е неговият екип всичките действия, които трябва да предприеме, преди да отиде към съответните управленски решения. Защото аз примерно чета. . . за БДЖ да взема пример, чета, новият директор казал – щели да режат тлъстини. Ами, то там е останал само скелет. За какви тлъстини говори този човек? Това означава, че той, той не оценява правилно ситуацията. И тук е мястото на министър-председателя.

Водеща: Какво може да направи той в БДЖ, след като компанията години наред, както твърдят те, умишлено е водена към фалит?

Ив. Костов: Ами, той защо не дойде да потърси, министър-председателят, съгласие в Народното събрание, защо не изложи проблема, защо не каза – ето го проблема, ето наследството, в тези години се е случилило това и това, ето, искам да направя това и това, търся подкрепа на тази политика, защото без това ще се случи това и това? Ето, както в Италия. Защо не го направи? Защото. . .

Водеща: Те предложиха план за оздравяване на компанията, но синдикатите скочиха.

Ив. Костов: Моля?

Водеща: Казвам, че предложиха план за оздравяване на компанията, който включва, разбира се, жестоки съкращения, над 2000 души, но синдикатите скочиха. Какъв е изходът в една такава ситуация?

Ив. Костов: Ама не се прави това със синдикати. Ама не се прави това съссиндикати. Аз казах, в парламента трябва да се отиде. Там трябва да се потърси съгласие. Вижте къде Италия и Гърция потърсиха решение на своите проблеми. Със синдикатите, с работодателите ли, с гражданското общество, или в парламента? Къде потърсиха консенсус? Вижте колко е очевиден отговорът. Самоче това са работещи демокрации. Докато при нас, при нас няма парламент на практика.

Водеща: Какви реформи бихте подкрепили вие, ДСБ и “Синята коалиция”? Питам ви, защото, ако съдим по поведението ви напоследък и последния пример с бюджета за следващата година, вие гласувахте “против”, какви реформи бихте подкрепили?

Ив. Костов: Реформите примерно в. . . смели реформи бихме подкрепили, реформи, които са насочени към трайно решаване на проблемите, които балансират системите, които възстановяват принципите, върху които те функционират. Защото примерно пенсионната, ако вземем, реформа, принципът. . . .

Водеща: Да, вие казахте – няма реформа. Но управляващите предлагат възрастта за пенсиониране да се вдигне с една година. И съвсем скоро тази реформа ще влезе в парламента. Бихте ли я подкрепили?

Ив. Костов: Това не е реформа, това е вдигане на възрастта за пенсиониране. Това е една мярка. Не наричайте реформа една мярка. Това е само една мярка. Реформата е пакет от действия, доста сложен пакет от действия, в който има балансиране на тежестите на реформата върху различните групи, които имат интереси от функционирането на дадена сфера. Не трябва да има остро недоволни, не трябва да се решават въпросите на гърба само на една от групите. Това е много сложно нещо. . .

Водеща: Добре. Какво според вас трябва да се направи, защото дефицитът в НОИ расте, господин Костов?

Ив. Костов: Моля?

Водеща: Какво трябва да се направи по отношение на пенсионната реформа, защото, виждаме, дефицитът в НОИ расте и един ден може би няма да има пари и за пенсии, ако не се вземат спешни мерки?

Ив. Костов: Мерките са първо да чуем какво става точно, защото това не е говорено в парламента, това не е дискутирано с народните представители, не е търсен консенсус за продължаване или за осъществяване на реформата в пенсионната сфера, съобразно новите условия. Тези неща не са ни казани. Това е говорено с някакви профсъюзи и някакви работодатели. Това не е говорено с нас въобще, това не. . . не е търсено съгласие от нас. Аз това се опитвам да ви кажа.

Водеща: Те също са изненадани. Както виждате, те излизат от тристранния съвет.

Ив. Костов: Ами, излизат, защото те през тези 20 години един-единствен път са участвали в постигане на съгласие и са дали подкрепа.

Водеща: Какъв е изходът обаче от тази ситуация? Социалното

напрежение расте с всеки изминал ден. Как може да. . . Какво решение трябва да се намери на тази ситуация? Какъв е изходът?

Ив. Костов: Изходът е търсене на политически консенсус за силни мерки, това, което е изход в Гърция, това, което е и изход в Италия. Това е изходът и за България. Навсякъде, където има желание да се правят остро непопулярни или нежелани от обществото или от

части от обществото реформи, трябва да се търси широк политически консенсус, както бяха направени реформите 1997 година. Тогава имаше декларация за национално съгласие, подкрепена от всички политически сили в парламента. Всички

застанаха зад реформите и те бяха проведени бързо, стремително и решително, защото беше. . .

Водеща: Независимо от това, че ще има недоволни, че ще има протести, че ще има стачки?

Ив. Костов: То и тогава имаше. . .

Водеща: Така ли да разбирам?

Ив. Костов:. . . и тогава имаше протести, и тогава имаше стачки. Цялото управление 1997-2001 мина в стачки, цялото. Нямаше ден без стачки.

Водеща: А смятате ли, че социалната. . .

Ив. Костов: Въпреки това имаше реформи, въпреки това се поставиха основите на решаването на много въпроси, някои даже бяха и решени. Това е начинът, който аз познавам. Сега, някой може да знае някакъв друг начин, примерно да се правим на палячовци всички пред хората, да им говорим това, което искат да слушат, и да питаме журналистите или социалните партньори какво, какво да се прави в държавата. Ами, това са нелепи неща. Това е бягство от отговорност, това е отказ от управление на държавата, това е…

Водеща: А изходът от тази ситуация минава ли и през министерски оставки, господин Костов?

Ив. Костов: Моля?

Водеща: Казвам дали изходът от тази ситуация минава и през министерски оставки?

Ив. Костов: Едно от най-недостойните неща, които чух онзи ден, е, че трябвало да се справи министърът на труда и социалната политика с този въпрос, защото той допуснал синдикатите. . . Как може да се твърди това нещо, след като целят кабинет е гласувал законите, които иска сега да се променят между първо и второ четене? Как е отговорен само социалният министър за това? Аз това не го разбирам, например. Това е търсене на изкупителна жертва, така го разбирам.

Водеща: Ясно. А смятате ли, че. . .

Ив. Костов: Може ли, премиерът и кабинетът му застават зад трите бюджета, на държавата, на държавното обществено осигуряване и на здравната каса, и след това се правят като че ли не са ги прочели? След това се появява вицепремиерът и финансов министър и казва – не, не, ще бъде другояче. Е, как така? И щял да промени и параметрите на бюджета. . .

Водеща: Да, това исках да ви попитам дали с промяната на параметри в бюджета между първо и второ четене ще спадне напрежението в страната?

Ив. Костов: Как ще спадне напрежението. . .

Водеща: Ето, чухме, че готви корекции в заложения икономически ръст, в посока надолу, вторият показател, който най-вероятно ще претърпи промени, е дефицитът, третият показател, който ще бъде преразгледан, е инфлацията.

Ив. Костов: Защо трябва да се преразглежда? Това ми прилича като онзи… вица за шопа, дето имал мнение и бил срещу него. Кабинетът влезе в тази роля – на шопа, който има мнение и е против него. Има закон и след това е против него и ще го поправя. И това става само за няколко седмици тук, за 2-3 седмици. Колко стабилно е управлението, което си променя мнението в разстояние на три седмици? Колко сериозно е това управление и това ли е управлението, което е нужно на България в момент, в който тя очаква да я удари отново кризата? Аз си мисля, че това не е това, което трябва да имаме. И ако ме питате. . .

Водеща: Да, какво трябва да се направи? Според вас да остане във варианта, в който беше приет на първо четене ли е по-добрият вариант. . .

Ив. Костов: Когато се правят определени действия, не трябва да има колебание. Самото това колебание създава обществено недоверие и страх. Това казаха колегите ми вчера. Самите тези подхвърляния, самата тази. . . това издевателство върху нервите на хората, с което ги лашкат насам-натам да си подават оставки, да си връщат оставките, да се боят от това, което ще се случи, и след това да се случва нещо, самото това колебание и страхът, който разпалва то, е най-лошият управленски ход, който може да се предприеме в момента. Това само по себе си може да породи и да засили зимата на недоволството.

Водеща: Ясно. И накрая да обобщим, г-н Костов, вие призовавате управляващите към смели реформи, реформите обаче, които да се обсъждат в парламента, да бъдат подложени на широка дискусия.

Ив. Костов: По които да има консенсус, да бъдат подкрепени. Ами, не може. . . аз поне друго не знам, не знам, в политическата си практика не знам друг успешен опит за реформи. Първо, те искат смелост от тези, които ще ги правят, огромна смелост, както се вижда, която отсъства у политиците популисти. След това трябва наистина да има съгласие и трябва да има компетентност. Това управление очевидно не е компетентно. Тотю Младенов застана на всички възможни позиции по отношение на пенсионната реформа, какво ли не приказва, какви ли не позиции не заема. Наистина, наистина не е ясно. . .

Водеща: Но твърдо стои на позицията, че премиерът е прав например.

Ив. Костов: Моля?

Водеща: Това е непроменливата му позиция, че премиерът бил прав.

Ив. Костов: Е, това му е единствената стабилна позиция.

Водеща: Да, да, това казвам.

Ив. Костов: Той е прав, дори когато съгреши. Аз и това съм го чувал. Навремето така се говореше за БКП. Това е посткомунистическо съзнание на министър.

Водеща: И накрая съвсем. . .

Ив. Костов: Съжалявам, че слагам етикет, но на това прилича.

Водеща: Съвсем накрая да ви попитам дали се вълнувате от вота на доверие в Съюза на демократичните сили, дали ще запази лидерския си пост другият съпредседател на “Синята коалиция”?

Ив. Костов: Ами, те имат тежки проблеми и трябва да ги решават някак. Вълнуват ме решенията, ще ми се да намерят правилния път, защото наистина, наистина допуснаха изключително тежки грешки. Как точно ще се реши. . .

Водеща: Ще оцелее ли “Синята коалиция”, как мислите?

Ив. Костов: Ами, много зависи от това дали Съюзът на демократичните сили ще намери сили в себе си да намери верните отговори на предизвикателствата, изпитанията, в които сам до голяма степен се вкара, и, от друга страна, беше вкаран съвършено целенасочено от ГЕРБ, от министър-председателя, от Цветан Цветанов. С тази политика – тояга за ДСБ и морков за Съюза на демократичните сили. . . и вижте докъде стигнаха. . .

Водеща: Някои пък от СДС обвиняват вас, че вие сте подвеждали Мартин Димитров, че сте го водили в неправилна посока?

Ив. Костов: Коя?

Водеща: Ами, не знам, така твърдят.

Ив. Костов: Коя е неправилната посока?

Водеща: Ами, ето, резултатите от изборите показаха каква е била посоката.

Ив. Костов: Ами, аз в такъв разговор, аз в такъв разговор съм готов да участвам, но не с откъслечни гласове оттук-оттам, а на сериозно равнище на ръководства на двете партии. Ако седнем. . . ако се прецени и ако те преценят, ще седнем, ще си кажем всичко, но това трябва да бъдат авторитетни хора, които все пак могат да издържат на дадената дума и да я удържат, нали, защото ако не си удържаме думата. . .

Водеща: А иначе диалогът между вас и Мартин Димитров нарушен ли е, или не?

Ив. Костов: Вижте, ние работим в Народното събрание. Съвсем скоро се явихме заедно, обявихме позиция по отношение на трите бюджета на страната. Очевидно, че сме свършили преди това сериозна работа.

Водеща: Благодаря ви за това участие в “12 плюс 3”. Чухте лидерът на “Демократи за силна България” Иван Костов.