Водеща:
В студиото на “Денят започва” вече е лидерът на ДСБ Иван
Костов. Здравейте и добре дошъл в нашето студио.
Иван Костов:
Добро утро.
Водеща:
Вчера лидерът на ОДС Надежда Михайлова реши да избърза и
изпрати писма за лидерска среща, която вместо в сряда, да се
проведе днес, в дясното. Ще отидете ли на тази среща?
Ив. Костов:
Ще отиде господин Веселин Методиев вероятно, тъй като
шансовете за успех на това начинание са нищожни.
Водеща:
Тоест, вие виждате идеята на Надежда Михайлова за
реализиране на парламентарен съюз като неуместна?
Ив. Костов:
Не, така я виждат от Български народен съюз, тя става
неуместна, понеже те имат такава оценка за нея. Без Български
народен съюз и без Движението за права и свободи идеята на ОДС
да се формира дясноцентристки кабинет с участието, разбира се,
на НДСВ, е невъзможна, просто е невъзможна.
Водеща:
Смятате ли, че вече е изчерпана възможността да се сформира
кабинет в рамките на втори мандат?
Ив. Костов:
След позициите на. . . заявените позиции от Българската
социалистическа партия практически вторият мандат трябва да
приключи с неуспех, и то по-скоро като един вид наказание и
назидание за НДСВ.
Водеща:
Господин Костов, сякаш нито една политическа сила обаче не
се ангажира с ясен отговор на въпроса защо България все още няма
правителство? Виждаме, че България се издави, хората страдат,
има смъртни случаи. Какво, какво прави правителството в оставка
в този момент и какво би трябвало да направи?
Ив. Костов:
Аз ви благодаря, че все пак поставяте този въпрос на политик
от опозицията, тъй като в тези много тежки дни за десетки и
стотици хиляди български граждани трябваше да бъдат питани както
управляващите, което е съвсем редно – да бъдат питани за
действията, които предприемат, така и опозицията, за да каже
какво те не правят, което би трябвало да се направи. В
действията на управляващите има недопустими грешки и пропуски. И
аз искам съвсем накратко да кажа какво би трябвало да се
направи, то не е късно да се направи сега, трябва да се направи
веднага. Трябва да се събере. . .
Водеща:
Знаем, че още от 1998 година има ефективно действащ закон.
Ив. Костов:
Има три кризи, които аз съм преживял като
министър-председател, те ми дават основание да интерпретирам
съществуващите правила и норми в страната по следния начин – има
Съвет за сигурност при министър-председателя, той трябваше да
се е събрал отдавна, не е късно да се събере веднага, той трябва
да вземе решение и да препоръча на министър-председателя да
обяви кризисно положение в страната в тези области, които са
най-засегнати от наводнението и от бедствието. Трябва да бъдат
инструктирани областните управители да създадат веднага
действащи кризисни щабове в съответните области и да влезе в
действие съответната нормативна уредба, тъй като правилата са
такива – ако в повече от една област има бедствено положение,
трябва Министерският съвет да носи отговорността по
координацията и организацията. След това трябва да се създаде
Национален кризисен щаб. Националният кризисен щаб трябва да се
ръководи от вицепремиер, това трябва да му бъде основната
задача, при него трябва да се събира цялата информация, да се
анализира и да се координират и организират действията на
държавните власти, не само на държавните органи, но и на
местните органи, на местните власти. Това, което виждаме по
телевизията, са опити на кметовете да се справят със ситуацията
сами, подпомагани, командвани на ръка от хора от изпълнителната
власт, неизвестно защо точно тези хора, тъй като липсва
Национален кризисен щаб, няма обща координация. Неговата роля е
не само да координира действията на държавните служби и
ресурсите, да насочва, за отразяване и погасяване на последиците
от кризата, за да го усетят хората буквално в същия момент,
неговата роля е и да говори, да дава официална информация. Аз
виждам Българската национална телевизия как се опитва да замести
липсата на национален кризисен щаб, показвайки къде какво се
случва, но няма истинската. . .
Водеща:
Действително е така, нашите репортери денонощно следят
обстановката. . .
Ив. Костов:
. . .няма истинската експертиза на самата власт. Тя трябва
да каже колко опасно е положението, колко сложно е, тъй като. .
. оттича се наистина водата на места, на места не се оттича за
съжаление, но веднага има нови рискове, има рискове за здравето
на хората, те нямаха питейна вода, може да избухнат зарази,
много са последиците от едно такова кризисно положение, които не
можем да обхванем, нали, ако се съберем дори специалисти.
Трябва да има цялостна организация, която да отразява това нещо,
тъй като то е явление, бедствие с големи мащаби. При това,
вижте, то заплашва. . . заплаши, и то, както видяхме, отне
живота на хора, заплашва здравето им, съсипа имуществото на
десетки хиляди български граждани. Типично състояние на криза.
Просто криза трябва да бъде обявена и трябва да се предприемат
тези действия. Ние виждаме, че те обаче не се предприемат.
Водеща:
С какво си го обяснявате това – политическа безотговорност
или?
Ив. Костов:
Наистина политическа. . . липса на компетентност, от една
страна, от друга страна, наистина безотговорност на правителство
в оставка. Наличието на национален кризисен щаб обаче не е
необходим на правителството в оставка. Той е необходим на
България. Защо? Защото тази ситуация може да се повтори буквално
след няколко седмици. Ние видяхме как ни заляха вълни от
наводнения.
Водеща:
Тя се случва няколко пъти.
Ив. Костов:
Трябваше да се направят изводи още от първото бедствие,
трябваше да се каже какво трябва да се направи, за да не се
допусне второ такова, и веднага да се предприемат мерки. Там да
се хвърлят сили превантивно, да се премахнат възможностите
бедствието да предприеме такива размери. Ако ние не се държим
като цивилизовани хора, ако държавата не се организира, тя първо
не е солидарна към хората изпаднали в беда. Защото
солидарността на изпълнителната власт е да организира, да
координира действията. Тя не е солидарна, като
министър-председателят или министрите ходят по наводнените
райони.
Водеща:
Това видяхме по време на предизборната кампания.
Ив. Костов:
Там те са съпричастни като обикновени граждани и нищо друго.
Те не използват властта, която имат, за да им помогнат. А това,
което трябва да се направи, аз искам да се върна. . . изводите
от всяка криза, държавата преживявайки кризи, натрупва опит и
следващия път е все по-силна да ги отразява. Кризите са нещо,
което естествено съпровожда живота на едно общество, не може без
кризи. Една година ще се палят горите, друга година ще има
наводнения, няма как, това нещо, то е с живота на хората. Ние
трябва да бъдем все по-умели, все по-компетентни и все
по-организирани да се справяме с това. Ако не напредваме в тези
си умения и ако изпълнителната власт не създава предпоставки
това да става все по-добре и все по-ефективно, ние тъпчем на
едно и също място и гледаме на всяка криза като последна, а тя
не е последна.
Водеща:
И все пак последствията едва ли щяха да бъдат толкова
драматични, ако инфраструктурата в страната беше по-добра или
ако бяха почистени навреме коритата на реките. Кой носи
отговорност за завареното положение, което доведе всъщност до
тези изключително тежки последици?
Ив. Костов:
Наистина изоставената инфраструктура и нерешаването на
проблема, т.е. той е огромен, цялостен проблем за управление на
водите в България, на него не му се обърна внимание. Цялата тази
програма, да напомним, беше изоставена, имаше разработена
национална програма за развитие на тази инфраструктура, тя беше
изоставена и вследствие на това се получиха основните причини за
явлението, но има нещо друго. И сега не е ясно какво трябва да
се предприеме, а самите хора вижте как реагират, казват –
изпуснаха язовирите. Никой няма автентична информация
действително ли са изпуснати язовирите. Изпуснат ли е язовир
“Искър”, за да причини наводненията по Нови Искър и по поречието
на реката, или не е изпуснат? Никой не казва и никой няма
автентичната информация да каже. Ако има специален орган,
наречен Национален кризисен щаб, той ще управлява и държавно
стопанисваните язовири, и частно стопанисваните язовири. Той
отнема правото на всички да управляват тези обекти, които
