Иван Костов за Бюджет 2012

Водещ: „Седмицата“ продължава с Иван Костов – министър на финансите на България през 1991-1992 г., министър-председател в периода 1997-2001 г. Здравейте, г-н Костов.

Иван Костов: Здравейте.
Водещ: Това всъщност е вашият бюджет, нали, вашият модел на бюджет от 1997 г.? Вътре се сменят цифрите, но моделът е вашият или не сте съгласен?
Иван Костов: Не.
Водещ: Всички преписват бюджетите.
Иван Костов: Преписват, но това е лошо на епигоните, че се съобразяват с променените обстоятелства и действителност. И когато не се съобразяваш с променените обстоятелства, ставаш все по-неадекватен и все по-неадекватен. Управлението е реагиране на случващите се неща, които се променят непрекъснато. Не може с един и същ бюджет да се оправяш от 1998 г. насам. Не може, това е неразумно.
Водещ: Значи все пак сте съгласен, че бюджетът на Българя се преписва през всичките тези години?
Иван Костов: Да, част от него сериозно се преписва – да.
Водещ: Какво трябва да се промени, според вас, в модела, който сам сте създал?
Иван Костов: Тежки промени трябва да се направят в няколко сфери, защото трябва да се отрази големият демографският процес на свиване на населението. Това е основно, ако говорим най-общо. Населението намалява примерно за 10 години с половин милион. Освен това има емиграция. Т.е. то намалява ефективно още повече и в този смисъл се пита дали тази публична сфера, цялата публична сфера с отделните сектори е адекватна към намаляващите се по брой хора. След това вътре в тази демографска структура има промяна на възрастовия състав. Стават все повече възрастните и все повече децата. Всичко това има мощно отражение върху публичните сектори на образованието, на здравеопазването, на МВР, всички служби, свързани със земеделие, с какво ли не, хигиенни и т.н. Защото просто хората стават много по-малко и нуждата да бъдат обслужвани, защото това се забрави в последните 10-12 години, че публичната сфера съществува заради хората, а не хората съществуват заради издържането от бюджета. Това са огромни промени и да не бъдат отразени … Ще ви дам примери – все по-малко болни, все повече болници. Един лекар, за да бъде специалист в сектора, в който работи, трябва да лекува много хора, той трябва да има много практика. Голям лекар се става с голяма практика, без голяма практика не може да станеш никога голям лекар. А как ще станеш голям лекар, след като са пръснати в малки болници толкова много хора, които изнемогват? И между другото, при тях идват много малко пациенти. Как ще стане качествена медицинската помощ при тази структура? Естествено, че не може да стане. И се губи качеството на този сектор, на здравеопазването, непрекъснато, поради това, че той не се адаптира.
Водещ: Тоест, каква промяна трябва да се направи?
Иван Костов: Друг пример. Ние сме писали, давали сме, подписвали сме се с това правителство, давахме им програми, писахме им планове какво трябва да се направи. И аз ако се върна и започна да повтарям всичко това, може би няма да е съществено, защото същественото е, че не се разбира нуждата от реформа. Защото излезе министърът на образованието …
Водещ: На здравеопазването.
Иван Костов: И на образованието, и на здравеопазването излязоха и те се оправдаваха с глобалната криза. Кризата е финансова за тези, които имат задължения. Те имат пари, защото те разполагат с парите на българския данъкоплатец. Те не са в криза. Те са господарите на кризисното време, защото са хората с парите. Разбирате ли ме? Кризата прави този, който има кеш на лични пари особено важен. Той диктува условията, той може да диктува цени, защото това е пазар на търсенето, не на предлагането. Т.е. който търси, той определя условията. И тези министри, които търсят на практика услугите, плащат заплати и прочее, те се оправдават със световна криза, което показва в каква степен не разбират каква роля имат те, каква е функцията, която имат. Ето примерно министърът на образованието не може да отговори на въпроса, защо толкова много висши учебни заведения има, след като освен промяната в демографското състояние и намаляващият брой млади хора, намалява още по-силно броят на младите хора, които завършват средно образование, примерно, поради промяна на етническия състави и т.н. И се получава така, че всички, завършили средно образование, имат места да завършат висше. Това е анормално. Никъде не става такова нещо.
Водещ: Тоест вие искате закриване?
Иван Костов: Не, не, аз искам реформи, аз искам оптимизиране, искам модернизиране, защото образованието не е заради 14-те учителя, а заради 8-те ученика, които отиват в защитеното училище, разбирате ли? Защото тези 8 деца, те се учат по взаимно учителната метода. Т.е. четвърти клас учи трети, трети учи втори, втори учи първи. 14 учители ги наглеждат. Всичките са в един клас – безумие. Това училище съществува заради 8-те деца, не заради сградата и не заради учителите, разбирате ли? Децата трябва да получат качествено образование, децата са важните, те са на върха на интереса на министъра. А той това разбира ли го, не го ли разбира, аз не знам. Но защитените училища, вместо 100, както успя да ги устрои, неправейки нищо тройната коалиция, станаха 103. Ето това е политика, която показва, че парите на данъкоплатеца се разхищават. За тези 8 деца решението е много просто. Едно бусче ги кара там, където има други деца, където първи глас ще са с първи, втори с втори, трети с трети, нали разбирате колко е проста логиката? А това училище си намира друго предназначение. Може да бъде преустроени, просто идеи има.
Водещ: От това, което казахте за демографския проблем, излиза, че ще подкрепите предложенията за пенсионна промяна още от следващата година. Не виждате ли в тези предложения някакъв опит да се отговори точно на демографския проблем?
Иван Костов: Там има катастрофа на това, което те нарекоха реформа. И не може да се подкрепи нищо без да се договорим какво се е случило и защо се случи това нещо. Ние имахме три много сериозни възражения срещу това, което миналата година се рекламираше като реформа. Реформата, самата дума в момента се обезпредмети, тя няма същото съдържание, каквото имаше преди 10 години. Сега реформа се нарича всякакъв напън нещо да се направи, но напъни не се подкрепят.
Водещ: Е, какво да се направи, ако не да се вдигне от догодина пенсионната възраст, какво да се направи?
Иван Костов: Няма такива елементарни решения. Ето, по медиите вървят дебати, има толкова идеи, предложения, трябва да се седне пакет, комплекс от действия трябва да се направят. Не е само вдигане на възрастта. Възрастта трябва да се вдигне, когато останалият комплекс от мерки се види, че не може да даде очаквания резултат. Разбирате ли? Тогава част се вдига. Защото синдикатите имат много силен аргумент. Това поколение веднъж му вдигнаха възрастта с 5 години, след това на жените с 3, на мъжете, и след това още веднъж да им се вдига, идва им твърде много. Те са прави в този смисъл да казват, че не може едно поколение да изнесе цялата тежест на пенсионната реформа. И аз чувам либералните икономисти от другата страна как се нахвърлят върху синдикатите с техните очевидно не дали ефект мерки. Кажете ми какво от това, което либералните икономисти предлагаха и беше внедрено по време на управлението на либералната така да се каже коалиция на Симеон Сакскобургготски, нали така се наричаха, и ДПС и след това социално либералната, коя от мерките даде ефект? Коя? Дали борсата, която се създаде и която се напълни с акционерни дружества със специална инвестиционна цел. Станаха перачници и като станаха перачници ги затвориха без да ги почистят в това окаяно състояние, в което е в момента Софикс на 322 пункта, представяте ли, в какво жалко състояние е българската борса? Дали плоският данък, какво даде като ефект на българската икономика? Къде са чуждестранните инвестиции?
Водещ: Тоест вие сте против плоския данък?
Иван Костов: Не, не, аз питам какво даде.
Водещ: Но нали беше дясно предложение.
Иван Костов: Това не е дясно предложени, моля ви се. Това е либерално предложение. Това е предложение да се изперат пари. И в момента не го атакувам с оглед да предложа друго, а аз питам – какъв е ефектът. И вижте какъв е окончателният извод – ние продаваме евтино територия без сигурност на инвеститорите. Какъвто и евтин данък да сложим там и от 10 на 8 да го намалим, каквото да им предлагаме то ще е по-евтино и по-нежелано от ниската цена, която даваме. Защо инвеститорите ходят в страни, където и данъците са съвсем други, има и високи, насочващи и подкрепящи бизнеса, защо? Защото има изключително високо качество на средата, която се предлага. Предлага се бизнес среда, предлагат се публични услуги, предлага се адекватна система на публична сфера към обществото. Предлага се сигурност. Къде е сигурността в България, след като едно дело във ВАС може да бъде спечелено с едно телефонно обаждане? Къде е сигурността, когато наритват чуждестранните инвеститори във ВКС при търговски дела? Как може да дойде тука, като вижда какво е безчинстването? И накрая – всички виждат, нека да не си правим илюзии, че това правителство управлява изцяло в интерес на олигархията, изцяло в интерес на олигархията. Кой чуждестранен инвеститор ще отиде в олигархична икономика, а не в конкурентна? Защо да ходи в олигархична? За да плаща по-скъп дизел, отколкото го плаща в собствената си страна ли? Защо да го направи? Или пък да купува лекарства двойно по-високи, защото тука има монополисти и картелиране на пазара и доят бюджета? Как може такова нещо. Кой е луд да го направи това нещо, ако е чуждестранен инвеститор. Те са прогонени от останалата цялостна политика и не могат да бъдат върнати с такива мерки. Трябва да бъдат върнати с истинска промяна, с истински решения на най-болните въпроси на страната.
Водещ: Сега, приходите на България догодина. По данъците вие изразихте съмнение, че България трябва да продължава тази данъчна политика с плоския данък. Аз дадох за пример Марио Монти, новият италиански премиер, той първото, което каза е – ще вдигна данъците на богатите. Това трябва ли да стане в България?
Иван Костов: Да. Това нещо е абсолютно закъсняло. Дебат не може да се проведе сега. Той трябваше да се проведе предварително. Данъците на богатите ако се вдигнат, в смисъл всички данъци и осигурителни вноски, това обаче означава и пълна промяна в пенсионната система. Защото не можете да накарате човек да се осигурява върху 3 хил. лв. заплата и да получава 700 лв. пенсия. Нали разбирате защо, то е очевадно? Защото той ще се запита, а къде са ми другите пари, на които съм се осигурявал, аз съм се осигурявал на 2-3 или 4 хил. , а къде ми е пенсията, вие ми давате 350 евро пенсия, няма такъв мач никъде в Европа, никъде в света. Разбирате ли, те са свързани нещата. При нас обаче има таван на максималните пенсии, има и таван на максималните осигурителни вноски. Понеже говорите за пенсиите, навлизат в тази тема – този въпрос е нерешим по този начин. Или след това – минималните преговори, задължителните минимални прагове за облагане. Миналата година ги вдигнаха. Ние казвахме – няма да има ефект, няма да се съберат парите. Ами не се събраха парите. Видяха, че не се събраха, видяха, че намаляха като брой самоосигуряващите се лица, видяха, че изчезнаха от полезрението на НОИ маса пари, сега отново вдигат осигурителните прагове с близо 6% и намаляват, този път са вече мъдри, намаляват приходите, които очакват от тях. Т.е. казват – да, да, така е, ще изтекат още хора в сивата икономика. Разбирате ли колко се обърква? Всичко става една абсолютна каша без решение.
Водещ: През данъците за следващата година няма решение, през инвестициите, според вас, в тази среда няма решение. Европейските пари, това, което разбрах от г-н Горанов, е, че част от сметката е България да задели все пак по-голяма сума за съфинансиране.
Иван Костов: Е, да, то иначе те не могат да влязат.
Водещ: Той всъщност каза – ние искаме да дадем шанс да влязат.
Иван Костов: Това е една хубава приказка. Дано.
Водещ: Те много бяха критикувани, защо залагат такъв голям приход от европейски фондове.
Иван Костов: Да, огромен е. Скокът е огромен.
Водещ: Но пък има и логика в това, което той обяснява, че ако пък не го заложим, а наистина българският бизнес се окаже активен, няма да могат да влязат тези пари. Другата възможност са заеми. Трябва ли да вземе България догодина?
Иван Костов: Разбира се и то преди да излязат огромните пари за рефинансиране, защото Италия ще се появи догодина с 370 млрд. дълг главница, която трябва да рефинансира. И ако ние се появим тогава в „окото на тайфуна“, нали си представяте колко ще платим за една емисия, за нашите мънички 1 млрд., които ни трябват, за да погасим еврооблигацията.
Водещ: Нашето държание, до колкото разбирам, ще бъде – ние пари ще имаме, защото сме си събрали там, обаче хайде, добре, ще вземем, щом искате, ще заменим дълга с нов. За да не ни вдигат много, защото ако отидеш и кажеш – закъсал съм много – те ще ни кажат – о …
Иван Костов: Но те всички знаят, че сме закъсали и че трябва да излезем.
Водещ: Ама ние се правим, че не сме, така ли?
Иван Костов: Вижте, всички инвеститори дебнат българското правителство в момента. Дебнат, смисъл чакат го да стъпи върху терена на истинската емисия, защото знаят, че зад него няма централна банка, която да му напечата пари, знаят, че сме във валутен борд, т.е. знаят, че нямаме никаква маневреност. Знаят, че фискалният резерв е на прага на изтощаването, защото вътре са останали сребърния фонд, парите за извеждане на централите на АЕЦ „Козлодуй“ за централите и ги чакат да излязат.
Водещ: Какво да направи България?
Иван Костов: Трябва да излезе преди, трябва да излезе веднага.
Водещ: Да изпреварим Италия?
Иван Костов: Не само Италия, там са Испания, кой ли не. Ако погледнете какво е влошаването на условията за тези страни, които се откъсват в Еврозоната от водещите, вие ще видите драматична разлика вече между Германия, Финландия, Холандия, Австрия и останалите. Даже Франция вече започва да отива към страните, които трябва да плащат много по-скъпо за своя дълг. Защо не могат да платят скъпо за своя дълг? Защо Италия не може тези 370 млрд. да ги рефинансира на 7%? Защото лихвените разходи в бюджета ще станат огромни и ще изместят не лихвени разходи, не лихвените разходи са тези, които създават живота в публичния сектор, лихвените отиват по банките.
Водещ: Т.е. вашият съвет е България бързо да взима заем?
Иван Костов: Много бързо, но не виждам от кой ще го вземе.
Водещ: Понеже следващият събеседник е Милен Велчев. В какво се състои упрекът ви към замяната дълга?
Иван Костов: Не, не, няма да се връщам.
Водещ: Защото това, което вие съветвате, не е ли също да смениш един дълг с друг? Т.е. на пръв поглед външната опаковка е същата, че правилното икономическо поведение е, ако имаш да връщаш пари, бързо да се договориш.
Иван Костов: Само че тогава тактиката да бъде изкупуван български дълг на много ниски цени в рамките на 73-75 цента за долар, беше успешната тактика за намаляване на дълга. Дългът беше заменен на много по-висока сума. Т.е. върху интересите на България беше нанесен тежък удар. Първо се капитализираха брейди облигациите и след това на най-високите нива бяха купени. И всъщност беше платено много повече. Сега вече последният останал аргумент, който аз чувам, е, че така сме си платили за повишения рейтинг. Аз пак да питам сега. Добре, ние сме с повишен рейтинг, къде са чуждестранните инвестиции, къде е куражът на българското правителство да излезе на пазара и да изтегли необходимите му оперативна резерви? Защото той трябва да има оперативен фискален резерв момента. Не само да погаси еврооблигациите в началото на последващата година, а ако се сбъдне предупреждението на рейтинговата агенция „Фич“ за финансова паника, да отиде срещу паниката, да я блокира бързо. Т.е. много реални буфери трябваше да има в бюджета. Ако ще идват много тежки времена, а те ще бъдат тежки за правителства, за банки, за пенсионни фондове, за застрахователни институции. Разбирате ли, няма да са много тежки за селскостопански производители, за индустриалци и т.н., защото кризата се развива преди всичко във финансовия сектор. И ако идват такива тежки времена, значи трябва да имаш финансови възможности да отреагираш. Ние в момента нямаме финансови възможности да отреагираме. Имаме правителство, което го е страх да се появи на пазара и да каже – искам 1 млрд., защото ще чуе сигурно лихви, които в момента искат от Италия и от Испания. Няма как да чуят по-малко.
Водещ: Накрая разходите. Кой от недоволните, според вас, е прав и трябва правителството задължително да удовлетвори исканията му – земеделци, спешна помощ, железничари, учени, студенти?
Иван Костов: Аз не разсъждавам така върху тези неща. Никога не съм се готвил да отговоря на въпрос – кой от недоволните трябва да бъде удовлетворен. Взимам пример, за да го обясня това. Земеделските производители в предходната година реализираха гигантски печалби от покачената цена и от обстоятелството, че Русия не излезе на пазара предвид тежката година на своето зърнопроизводство, направиха огромни печалби. Земеделието не се прави всяка година с огромни печалби до степен да можеш да обновиш всичките си трактори, комбайни, да купиш джипове и т.н. и да ти останат пак толкова много пари. Това не е земеделие. Това се случва, това е хубава година. Но вие спомняте в Библията за 7-те тлъсти и 7-те кльощави крави, които сънувал фараон и как Моисей му обяснил – има добри години, има и недостатъчно добри. Но именно мъдростта на управлението, което Моисей е демонстрирал, помага да се преминава през тези неща. Къде е мъдростта на управлението, което на тлъстата крава й се слагат още толкова в яслата, за да няма в следващата година, когато, между другото, годината е съвсем нормална сега. И аз наистина не мога да разбера, защо тези, преди всичко страшно, те имат наистина тръстова структура българските зърнопроизводители. Това са гигантски латифунди. За да си ги представите, за кой изнемощял става въпрос, трябва да му се дадат пари. Най-голямата е 1,2 млн. дка, най-голямата структура там от зърнопроизводство. 30-40 хил. това е нормална латифундия. Знаете ли какво значи латифундия? Латифундия няма нищо общо с конкурентно стопанство. Те понеже по веригата държат мелниците и държат хлебопроизводството, те могат да диктуват цена, каквато си искат на хляба и са го направили. И от миналата година ни накараха, България, зърнопроизводител да плащаме цена, която е като в Европа.
Водещ: Т.е. правителството трябва да е твърдо със зърнопроизводителите, да не отстъпва на техните искания?
Иван Костов: Аз в момента само анализирам.
Водещ: Въпросът е ще разчитат ли на политическа подкрепа, защото това би окрилило една твърдост на министър-председателя, на министъра на земеделието, когато знаят, че тяхната братска партия от ЕНП ги подкрепя.
Иван Костов: Ние отказахме да подкрепим бюджета на първо четене, заради всички тези неща, които той съдържа, заради липсата на противодействие, буфери срещу рисковете, заради липсата на реформи, заради тези банкрутирали министри. Вие ме питате реформа на пенсионната система. Ами той е банкрутирал отвсякъде министъра. Той е пробвал всичко. Не могат синдикатите очевидно да направят реформа в пенсионната система. Трябва да дойдат хора, които все пак гледат общия интерес, а не синдикален някакъв интерес и да направят реформата. Поради всички тези причини, че няма отговори на тези въпроси, че на един полицай на улицата седи един в канцеларията, заради всичко това не може да бъде подкрепен този бюджет, защото и не може сега на второ четене, вие ще ме питате, ще гласувате ли определени суми. Те не се гласуват по този начин, членуват се сумарно чл.1 приходи, чл.2 разходи. Там ще има против приходи, против разходи и т.н.
Водещ: Благодаря ви. Иван Костов – гост на „Седмицата“ на Дарик.