Водеща: Точно преди 5 години за първи път в София се проведе среща под мотото “Българският Великден”. Тогава над 600 млади българи, постигнали професионален успех в чужбина, приеха инициативата на министър-председателя Иван Костов да подпомогнат напредъка на България и интегрирането ни към Европейския съюз. Всички видяхме вчера как беше направена поредната важна стъпка към членството в Европейския съюз с подписването на присъединителния договор. На 30 април ще се проведе шестата среща на “Българският Великден”. Разбира се, организаторите вече са други, а и участниците. Само някои от дошлите преди 5 години, за да се включат в тази инициатива, вероятно ще присъстват в събота вече като министри. И за превратностите на времето 5 години след първия “Български Великден” ще разговаряме в следващите минути с тогавашния инициатор, предишния министър-председател на България, днес лидер на “Демократи за силна България” Иван Костов, на когото казвам здравейте.

Иван Костов: Здравейте. Добро утро.

Водеща: Като се връщате, г-н Костов, 5 години назад, какво си мислите днес, изпълни ли се целта на тогавашната ви инициатива?

И. Костов: Не се изпълни в този вид, в който беше замислено, защото очакването беше, че българите, живеещи в чужбина, пък и напредналите българи в България, тези, които са успели да заемат добри позиции благодарение на високата си квалификация, ще помогнат при изработването на позициите за преговори с Европейския съюз, ще се включат в процеса на дебата по отношение на членството и така ще подготвят в много по-висока степен българите за членството. Това не стана, трябва да си го признаем.

Водеща: Някои от участниците в “Българският Великден” преди 5 години станаха министри и сега са на път да завършат един пълен мандат. Може ли да търсим някакъв символ или пък знак за смисъла на политическите процеси у нас през тези години?

И. Костов: Независимо, че някои използваха това като трамплин и станаха министри, те не направиха това, което се очаква от тях, те не дебатираха с хората, не ги подготвиха, не ги запознаха с ангажиментите, които пое България, не ги запознаха с рисковете, които има в европейското членство, не направиха нужното фирмите да започнат подготовка да посрещнат конкурентния натиск от страна на Европейския съюз и да изпълнят съответно европейските стандарти за производство.

Водеща: В смисъла на това, което казвате, вероятно трудно можем да говорим за приемственост в българската политика, като се има предвид, че вашето правителство започна преговорите с Европейския съюз, а следващото след вашето правителство ги завърши и стигнаха до вчерашното подписване на договора за присъединяване.

И. Костов: Може да се говори за приемственост. Разбира се, не съм съгласен, че трудно може да се говори за приемственост. Може да се говорим за приемственост, но качеството на изпълнението не може да не бъде критикувано, тъй като България стига до подписване на договора, но не изпълнява поне 3 от копенхагенските критерии, а тя трябва да ги изпълни, за да стане член на Европейския съюз. Първият критерий, който не изпълняваме, ние нямаме стабилни институции, които да гарантират върховенство на закона. И това е така не само според опозицията, т.е. според нас, така е според Европейската комисия, така е според европейските страни. А във въздуха се носят заплахи, че може да бъде отложено с една година членството на България или да бъде включена втората защитна клауза да не се признават решенията на българския съд. Вторият копенхагенски критерий, който не изпълняваме, е този, за който говорех, това е способността на функциониращата пазарна икономика в България да издържи конкурентния натиск на европейските производители. И третият копенхагенски критерий е защитата на малцинствата. В България малцинствата не са добре защитени, те са отчуждени от българското общество, в някои случаи нямат политическо представителство, а в случаите, в които имат политическо представителство, както е с българските турци, това представителство ги затваря в гето, измисля си някакъв модел, български етнически модел. И вместо европейска интеграция, вместо европейски начин на интегриране в едно многокултурно общество в България това нещо се осребрява от една партийна върхушка. И това не е пак оценка на ДСБ, на “Демократи за силна България”, това е оценка на изселническите организации в Турция, а и не само на тях. Да не говорим за отчуждеността на ромите и т.н.

Водеща: Да, ние бяхме предупредени по време на дебатите в комисиите към европарламента, че наистина трябва да обърнем повече внимание и върху интеграцията на ромите, за да станем пълноправни членки на Европейския съюз, а от подписването на договора до присъединяването ни остава година и 8 месеца и, разбира се, много работа.

И.Костов: Остава наистина малко време, за да бъдат изпълнени тези три много тежки за изпълнение копенхагенски критерии.

Водеща: Този етап в нашата евроинтеграция съвпада и с поредните избори и с една предизборна кампания. От какво според вас има нужда България, от каква политика след изборите, за да изминем успешно финалната права, а тя наистина е много кратка като време на фона на многото работа, която трябва да се свърши?

И.Костов: Това, което трябва да се направи, е да се дебатира и постигне национален консенсус поне в две направления. Едното направление е как България да удовлетвори и да изпълни тези три неизпълнени ангажимента – върховенството на закона, защитата на малцинствата и издържането на конкурентния натиск. Трябва открито и честно да се говори и да се намерят радикални решения, ако трябва, но да се намерят тези решения. Това е едното. Второто, по време на следващия мандат България ще стане член на Европейския съюз. Но какъв член ще бъде България в Европейския съюз, какво ще цели България в Европейския съюз? Безспорно не може да цели това, което говори върхушката на ДПС, разпределение между партизаните, политическите партизани, на предприсъединителните фондове. Това е грозно, това е отвратително, това ще събуди много лоши настроения в българското общество. Въпросът е и много голям, въпросът е и много конкретен – България, отивайки в Европейския съюз, защо отива там, как ще реализира своите цели, какви цели всъщност ще си постави и как ще защитава своите интереси. Никой в България не дебатира това, т.е. никой не разсъждава в България, с изключение на “Демократи за силна България”, които издигнаха лозунга, че искаме силна България в обединена Европа, никой не дебатира откровено какво е бъдещето на България в обединена Европа.

Водеща: А и в този смисъл виждате ли във вашите. . .

И.Костов: Трябва да има консенсус накъде вървим и какво правим в обединена Европа?

Водеща: Ще се стигне ли изобщо според вас след изборите, има ли шанс за подобна политика и. . .

И.Костов: Аз не виждам сигнали за подобна политика, не виждам готовност, не виждам сериозно отношение, не виждам сериозно замислени политици за бъдещето, не виждам и хора, които да усещат рисковете, пред които се изправя страната. Тъжно е да се каже, но е факт. Трябва много бързо за тези неща да се говори, защото в Европейския съюз, който е конкурентна общност, има съперничество, има съревнование. Ако България не е усвоила 2 милиарда, както се оказа по време на парламентарните проверки на усвояемостта на предприсъединителните фондове, друг ги е усвоил тези 2 милиарда. Т.е. съперничеството между страните за изграждането на добра инфраструктура, за привличането на капитали, то си е в ход. И ние трябва да сме наясно, че сме в една конкурентна общност, а не в една общност, която ще ни подпомага, която ще ни приюти, която ще ни осинови и ще се грижи за нас. Просто не са такива отношенията в Европейския съюз.

Водеща: Г-н Костов, не мога да се въздържа и да не ви питам кога ще са известни кандидат-депутатските листи на “Демократи за силна България”. Става ясно от новините, които идват от вашата партия, че вие наистина ще предложите структурите ви по места да подредят депутатите в листите.

И.Костов: Ами те ги подреждат. Ето, аз например довечера съм на събрание в Стара Загора. Непрекъснато стават събрания. Събранията подреждат листите. Бях онзи ден в Бургас, всичките ми колеги пътуват непрекъснато. Мина събранието в 25-и район в София, ние днес ще гледаме тези резултати. Но ние гледаме резултатите от събранията, ние не поставяме водачи на листи и не редим листи като национално ръководство.

Водеща: Вие не налагате наистина хора, които от центъра да заемат водаческите места. А кога горе-долу ще знаем кои ще са кандидатите на ДСБ?

И.Костов: До 15 май ще бъдат изяснени всички водачи.

Водеща: И накрая на нашето интервю да ви попитам. Всички говорят за следващо коалиционно правителство у нас, какви са според вас алтернативите в това отношение? И къде виждаме мястото на “Демократи за силна България”?

И.Костов: Видимата коалиция, която и сега си функционира, е между БСП и НДСВ, и ДПС. Знаците, които си дават взаимно БСП и НДСВ, сочат, че те се готвят за коалиция, т.е. те не са алтернатива един на друг, а последните назначения и изборът на г-н Гиньо Ганев, депутат от БСП, за омбудсман на Република България и изборът на бившия министър на финансите Димитър Костов за подуправител на Българска народна банка, а той беше финансов министър на Жан Виденов, който всъщност съсипа българския лев 1996-97 г., и това ние не сме забравили, това сочи, че коалицията е в ход, че там някакъв пазарлък става и че БСП получават някакво удовлетворение от НДСВ. Така че ако говорим за коалиции, като че ли тази коалиция изглежда най-напреднала.

Водеща: Благодаря на Иван Костов, бивш министър-председател, инициатор на “Българският Великден”, срещата, която за първи път преди 5 години събра в София успели българи в чужбина.