С лидера на ДСБ Иван Костов разговаря Милена Бордън
– В Англия и богати, и бедни имат благотворителна дейност, която е точно това – правиш нещо за другите. Всеки ден ни се казва, че който има, трябва да дава.
– Не става въпрос за къшей хляб. Е, в такъв смисъл английският консерватизъм не може да влезе тука, защото е далеч от българския културен и политически корен.
– Как да си представим крайната цел на ЕС?
– Представете си обща инфраструктура. Пътища, които свързват целия континент. Единни граници, свободно движение на хора, на капитали, на стоки и, разбира се, на културни прояви. Това е Европа. Простор за развитие. Но и много по-тежка конкуренция между страните. Това много хора не си го представят. По-голяма продуктивност и конкурентоспособност. Но за съжаление ЕС обрасна бързо и тежко с бюрокрация. И корупция. Не точно като в България. Но има корупционни практики. Много власт има самата европейска администрация. Много “държава” има в съюза.
– Може ли да се иска “малка”държава в България? Повечето хора работят на “соцзаплати” и си представят живота само на държавни служби, с пенсии и платени болнични.
– Така е. Но въпреки това в момента България има “малка” държава, пресметнато спрямо други европейски страни. Почти всички по-стари страни в Европа са с “по-големи” държави. Но на България и тази й е много.
А надеждите на хората, че държавата ще ги оправи, са абсолютно неуместни. Казвам това не заради политическите си възгледи. Навсякъде администрацията заграбва власт. В момента това го виждам в усвояването на европейските фондове. Заграбват власт и част от парите. Българската администрация, а и не само българската, когато оперира с пари, насочва част от тях към себе си. Хората трябва да разберат, че държавата трябва да е “малка”.
– Защо?Не е ли това една модна идея на дясното?
– Не. За да е ефикасна. Представете си държавата като едно истинско, не фалшиво NGO – като истинска неправителствена организация.
– Не трябва ли държавата да е на по-високо ниво?
– Едно истинско NGO харчи много малко за себе си и дава много на обществото. Това е “малката” държава. В нея парите на данъкоплатеца трябва да отиват обратно при него във формата на услуги. Държавата трябва да произвежда евтини услуги. Услуга “образование” – евтино и качествено; услуга “здравеопазване” – евтино и най-качествено. Това е, което се иска. Другото са глупости. Сега например борбата за болниците. В България има 400 болници. В Израел, която е страна, еднаква с нас по население, има 20. Денонощни, мощни, могъщи, световноизвестни. Нашите са абсолютно неизвестни. Няма и 20 от тях, които да отговарят на дефиницията, както е в Израел – денонощно здравно обслужване. Всичко се лекува непрекъснато. Казваме ние, десните, дайте да се рационализира системата. И всички скачат срещу нас. А къде са истинските български болници? Това са хосписи, специализирани клиники, диспансери и други. На всичко това му казваме болници и се издържа като болници.
За да станеш голям доктор, трябва да лекуваш хиляди хора. Как ще станеш добър доктор в Нови пазар например, когато при тебе няма никой да дойде? Опит се натрупва с по 12 часа работа, пациенти, мощна техника. Всичко това трябва да е обърнато към човека, а не към самата болница. Има болница с гигантска сграда в Нови пазар. За какво? Кой ще отиде там да се лекува? Във Варна има изключително авторитетна болница – “Света Ана”. Там се ходи. Защо да ходим в Нови пазар? Поддържат бърза помощ и какво ли не още!
– Какво здравеопазване трябва да има по принцип според десните? Трябва ли да има национално, платено от всички за всички?
– Трябва да има. За лекуване на социално значимите болести. Ако няма, рязко спада средната продължителност на живота. Ако няма силна, здравна мрежа, която да защитава обществото, се губят много работни дни в болнични. За специалните болести също трябва да се осигури помощ. Здравната каса трябва да поддържа живота на хората в една държава. Това е грижа на цялото общество. В това няма ляво или дясно.
– Защо е популярна лявата идея?
– Хората са много бедни. И си мислят, че тя е решение.
– В по-общ план. Например в английските университети има много изследвания на леви за други леви. По-малко на десни теми.
– За да направиш сериозен принос в дясната мисъл, трябва да потънеш много дълбоко. В сложни работи. Като например да познаваш английския консервативен мислител Едмънд Бърк. А в лявата е достатъчно да гледаш в маргиналните неща. Изобщо в живота е така. Дясната мисъл е много по-дълбока. Да виждаш историята по десен начин е трудно. Да мислиш дясно за това кое е правилно и кое не – не е проста работа. По-лесно е да си ляв.
– Не е ли идеята за равенството, която прави левите популярни? Често изглежда, че десните говорят жестоки неща, като например, че винаги ще има бедни и богати, щастливи и нещастни хора?
– Равенството не е лява идея. Тя е буржоазна идея по произход. Идеята за Европа също е дясна идея. Разбира се, в нея има и ляво участие. Но самата идея за равенство, че България е например една силно изостанала страна, която трябва да се изравни с европейските, европейската интеграция е дясна идея у нас.
– Какво мислите за парите принципно? С какво трябва да се възпитава един десен човек? За какво са парите?
– Средство. Основно за икономическо развитие. Парите са събирателната структура на конкуренцията. Стремежът към пари ни кара всички да влизаме в съперничество. Така се развиват в света икономическите отрасли. Така се развиват собствените възможности на човека. Така човек се дисциплинира.
– Поквара ли са парите?
– Парите сами по себе се не са поквара. Има покварени хора, които с помощта на парите се допокваряват. Самите пари не са злото. Те са живата сила на икономическия живот. Покварата може да бъде само в човека. Самите пари в обществения живот са живата сила на икономическия живот. В основата на семейния живот. Парите учат човека да е морален. Да не харчи за всичко. За пороци, наркотици например. Да ги пази, за да изгради една по-висока платформа за този, който идва след него. Така се развива обществото. Ако всички използваме парите, за да живеем по улиците с алкохол и наркотици, докъде ще стигнем? С отрицание на парите. Без стотинка в джоба. Да просим.
– Защо има бедни и богати?
– Защото едни хора могат да работят много ефикасно, да организират деня си и да правят неща. Бедните, това, което се вижда, е, че не могат точно така. За да станеш богат, първо трябва да дадеш много. Да инвестираш. Трябва да произведеш много добавена стойност, за да станеш богат. В богатите страни е произведена гигантска добавена стойност. Затова са богати. Там хората са работили страшно много време и са трупали. Нали се разправя, че англичаните, когато са в Индия, местните хора им се чудят защо работят много и ги хапят комарите. Всичко това, за да се приберат в дъждовна Англия за пенсионни години. Уморени. Докато местните не се преуморяват, не работят така много.
И това се отдава сега на културни различия. Но истината е, че богатство натрупва този, който работи, а не този, който се чуди защо другият работи.
– Всъщност не са ли развитите страни със съзнание, че животът трябва да се гради с мисъл за бъдещето и опит от миналото?
– Да. Не просто да зяпаш и да не те интересува нищо.
– България и Русия? За какво става въпрос?
– Става въпрос за руски имперски амбиции. Икономически, политически, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси.
– Каква е вашата дясна политика към Русия?
– Ние се опитваме да формулираме българския интерес навсякъде. Особено в енергетиката. България е точно колониална страна. По дефиницията на известния колониализъм. Русия изцяло доминира в неравностойни икономически отношения с България. Те изнасят над 90% повече у нас, отколкото ние – у тях. Това някога се е наричало колониализъм. Всяка година ние даваме на Русия милиарди валута. Това е България. Ние не изнасяме за тях почти нищо, а те внасят много – основно енергийни суровини. И отнасят пари. Това е икономика, която активно смачква българската. Ако ние изнасяхме за тях толкова, колкото те за нас, това би значело много работа, доходи за българите, икономическа мощ за България. България е смачкана от Русия. Това е сърцевината на отношенията. Това е историята за транзита на газ у нас.
– Къкъв е изходът?
– Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото периоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия.
– А сега?
– Има много “рубладжии” у нас. Както дирекно са им казвали навремето в Народното събрание. Тия, които са били български политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само България. Тя купи например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.
– Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем?
– ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще можем да решим въпросите си с нея. За ток, енергетика и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини.
– Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия?
– И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки, който се опита да им се противи, ще бъде елиминиран.
– Много време ще мине, докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли?
– Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен.