Водещ Асен Григоров: Добро утро. Мой събеседник сега е лидерът на “Демократи за силна България” и премиер в мандата от 1997 до 2001 година господин Иван Костов. Добро утро.

Иван Костов: Добро утро.

Водещ: Последните няколко дни са дни на доста усилени коментари около навършването на три години от управлението на правителството на НДСВ. Между другото в петък вие не четохте декларация от парламентарната трибуна по повод на тригодишнината. Защо?

Ив. Костов: Утре ще има общо заседание на националното ръководство на “Демократи за силна България” и на членовете на парламентарната група и тогава ще излезем с общата си оценка.

Водещ: Това ще бъде обща оценка по всички теми – икономика, външна политика и така нататък?

Ив. Костов: Всяка наша комисия, вътрешна, партийна, излиза със своите оценки, когато намери за подходящо. Например вчера беше отразена добре оценката на Комисията по външна политика и отбрана, а преди това имаше оценка на Комисията по здравеопазване по екология и води, и така нататък. Така че всяка от комисиите излиза със своите оценки, което ни дава възможност ние да дадем една най-обща политическа оценка.

Водещ: Направи ми впечатление, когато се готвех за този разговор, че от 17, ако не се лъжа, позиции, които сте заемали от създаването на партията досега, само две са по икономически теми, тоест малко говорите за икономика. На какво се дължи?

Ив. Костов: Първо, темата е много сериозна, изисква много специална подготовка и освен това не искаме да бъдем с повърхностни оценки, за които не може да се определи леви ли са, десни ли са, в интерес на хората и бизнеса ли са или са в интерес на едно популистко говорене. Искаме да бъдем наистина сериозни.

Водещ: В петък най-много ме впечатли едно изказване за, така, мъките на магазинера, който, вместо да продавал по едно кило сирене, вече продавал по 200 грама. Вашият квартален магазинер споделя ли това мнение?

Ив. Костов: Вижте, това може да означава различи неща. Например аз съм виждал на Запад хората на купуват по 2 ябълки и само тази храна, която изяждат в деня, така че то е въпрос и на оптимизация на покупките, която човек може да си позволи, когато има широка мрежа за предлагане на всякакви продукти, няма нужда да се държат запаси вкъщи. Така че може и това да означава. Аз между другото също виждам, че хората не взимат излишни количества, което е добре, започнаха да оптимизират покупките. Разбира се, това обаче означава, че тези, които са социално слаби, наистина вземат само крайно необходимото.

Водещ: Добре, какъв е… кой е най-обективният поглед, когато се оценява развитието на икономиката – от микрогледна точка или от макрогледна точка, тоест, така, от страната на магазинера или потребителя или от страната, от която ни наблюдава Международни валутен фонд например?

Ив. Костов: Ами, еднакво важно е, въпреки че едното е по-неразбираемо, а другото е по-понятно за хората. По-неразбираемото е как се поддържа общата монетарна, парична и финансова стабилност, как банките функционират добре, как се създават предпоставки за засилен икономически растеж – това са все такива общи неща, макроикономически, които са далеч от представите на обикновения производител, на потребителя и така нататък. Но пък за обществото и за отделните общности, за отделните хора, най-важно, разбира се, е това, което те виждат.

Водещ: Добре, от гледна точка, така, на една консервативна политическа формация, каквато сте вие, как преценявате в икономически смисъл изминалите три години от това управление?

Ив. Костов: Първо ние трябва да кажем следното – че който и да бъде в управление на страната, при тези дадености и обстоятелства, които са договорени като условия за присъединяването на България в Европейския съюз, трябва да гарантира парична стабилност, и то много добра, трябва да подготви страната за влизане в еврозоната, тоест трябва да изпълни критериите от Копенхаген, а те са много сериозни, освен това трябва да поддържа един добър… тоест нисък или нулев бюджетен дефицит. Тоест нещата, които се считаха за изключително големи постижения през 1997-1998 година и които все още сегашното правителство си приписва като много важни, а именно поддържането на тази обща макроикономическа стабилност и равновесие, това ще бъде задача и дълг на всеки, който управлява страната. Тоест това нещо трябва да го извадим пред скоба и след това да гледаме вътре какво остава в скобата, ако говорим за едни мерки, които са в интерес на развитието на конкурентоспособността, и на тази основа – бързо нарастване на доходите, или на мерки, които са в интерес на насърчаване на потреблението. Това, което става, безспорно е насърчаване на потреблението, то расте с много бързи темпове преди всичко и поради бурното развитие на кредита.

Водещ: Това според вас недостатък за икономиката ли е, имаше даже коментари, че може да доведе до прегряване, или е по-скоро част от постиженията на това правителство?

Ив. Костов: Безспорно е недостатък. В тези темпове на ускорение на кредита и на разбухване на потреблението, тук вече има опасности, включително и за банките, надявам се, че те си ги изчисляват достатъчно добре и вземат превантивни мерки. Но самият растеж, базиран на нарастване на потреблението, е типично социалистическа или лява формула, това е либерално-социална или социално-либерална формула за насърчаване развитието на икономиката.

Водещ: Тук сте съгласен фактически с позицията на Международния валутен фонд, които препоръчаха някои мерки, така, за ограничаване на ликвидността в банковата система…

Ив. Костов: Не е здрав растежът, който е опрян на бързо разбухване на кредита. При темпове на растеж от 50 процента на годишна база и над 50 процента на даването на кредитите това не може да е здравословен процес. Той не се дължи на нарастване на способността на икономиката да произвежда висококачествени и конкурентни стоки и услуги, а се дължи на други фактори. Така че безспорно това не е качествен растеж.

Водещ: Добре, вие какъв път бихте намерили в рамите на тези три години, за да осигурите стабилен растеж?

Ив. Костов: Още нещо говори за недобра и лява политика в областта на икономиката, това е относителният дял на бюджетните приходи спрямо брутния вътрешен продукт. Този дял до 2001 година колебливо се поддържаше някъде около границите на 39 процента. Значи, 39 процента приходи за държавата от брутния вътрешен продукт, тоест от всички доходи държавата прекарва през своите преразпределителни канали една такава сума. Обещанието на управляващите беше да намалят този относителен дял, което е и даване на повече икономическа свобода на икономическите агенти да могат да разполагат с по-голяма част от своите доходи. Само че това, което се случи, е покачване на този относителен дял на приходите до 41 процента от брутния вътрешен продукт. Така че и тук очевидно има неизпълнение.

Водещ: Да, но все пак имаше спадане на някои данъчни нива в областта на преките данъци основно, например данък печалба падна, данък общ доход падна.

Ив. Костов: Само че обещанието беше съвсем друго. Когато дойдоха на власт Симеон Сакскобургготски и неговите юпита, обещаха, че няма да има данък върху реинвестираната печалба, а това не се случи. В момента те следват една линия на снижаване на данъка върху печалбата, която имаше още в нашата средносрочна стратегия. Така че там нищо не се случва повече от това, което се…

Водещ: Вие бихте ли приложили нулева ставка на данък печалба например?

Ив. Костов: За реинвестираната печалба е добре да има особено насърчение, но въпросът е даже не къде точно се дава насърчението, защото насърчението при моделирането на данъците би трябвало да отиде там, където според икономическите условия ще даде най-голям прираст на конкурентоспособността и на заетостта в българската икономика, доколкото безработицата остава високо. Тоест, ако има резерви, казваме ние още в своите програмни насоки, те би трябвало да бъдат дадени така, като облекчения във вноските за работна заплата, че да насърчат заетостта и конкурентоспособността.

Водещ: Виждате ли реално алтернативи в общата водена икономическа политика от това правителство?

Ив. Костов: Разбира се, че има алтернатива, и тя е да се постигне икономически растеж поне от 6 процента и половина, както ние обещавахме. Тогава се стори, през 2001 година, това изключително малко, тъй като Симеон Сакскобургготски и неговите икономически съветници обещаха двуцифрен темп на растеж, ако си спомняте. Сега, предполагам, всички са забравили тези неща, но тогава нашите 6 процента и половина абсолютно реално достижими, защото ние ги виждахме как могат да бъдат достигнати, изглеждаха много малко. А това сега щеше да даде между другото някъде около 2-3 милиарда в повече доходи, създадени в брутния вътрешен продукт, и щеше да даде възможност за много по-бързо нарастване на доходите, поне два пъти годишно, както беше преди.

Водещ: Но вие знаете прекрасно, че политиката е изкуството на възможното. Беше ли възможно всъщност да се постигне това нещо?

Ив. Костов: Беше възможно да се програмират икономически растеж и по-бърз растеж на доходите и на инвестициите на базата на една разумна програма. Това беше направено в един от първите доклади, които ние изпратихме в Европейския съюз, като казвахме каква е перспективата на България. Тогава това нещо изглеждаше наистина много скромно като обещание, но се вижда, че не е достигнато.

Водещ: Една от въпросните две позиции по…

Ив. Костов: Но нека кажа още нещо. Има важен фактор, който трябва да се има предвид за това, че е изцяло изоставен, и който можеше да генерира такъв растеж. Всъщност те са два фактора. Единият е инвестиционната политика, това е програмата за инвестиции, за публични инвестиции на държавата България, която трябва да гарантира много по-добри комуникации, инфраструктура, неща, които частният бизнес трудно, или поне не сега, би направил в нашата страна. Тази програма беше напълно изоставена, а от нея идват импулсите на икономическия растеж. И вторият важен фактор това е усвояването на предприсъединителните фондове от Европейския съюз, където, както направиха…

Водещ: Добре, но, ако не се лъжа, когато…

Ив. Костов: …оценка в парламента, е един от големите провали.

Водещ: Ако не се лъжа, когато се приемаше бюджетът за тази година, там имаше едни 700 милиона, които трябваше да отидат за инфраструктура. Вие тогава се обявихте доста категорично против.

Ив. Костов: Да, защото трябваше да отидат под черта, а не защото отиват за инфраструктура. А защото трябваше да отидат под черта. Всъщност те бяха записани под черта, след това бяха качени над черта и така не можа да стане тази операция, която искаха да бъде извършена.

Водещ: Една от икономическите позиции, които сте обявили, е, общо взето, против начина на приватизация на електроразпределителните дружества. Тя беше публикувана обаче преди отварянето на офертите. Каква е позицията ви сега, когато видяхте инвеститорите, цените и т.н.?

Ив. Костов: Значи вижте, две неща… Аз не съм гледал това нещо съвсем конкретно и с тази информация ще се запозная тепърва, тъй като това стана сравнително скоро, тогава ще имаме и своята позиция. Но две неща правят впечатление. Първо, че предприятията, най-големите предприятия, които са и най-печеливши от сферата на публичните услуги, каквито са телефонните услуги и електроразпределителните дружества, се приватизират при възможно най-неблагоприятни условия от гледна точка на българските интереси. Една най-силнопечеливша българска компания, каквато е БТК, се продава на стойността горе-долу, грубо, на двугодишната си печалба, която самата генерира. Това се прави като едновременно, освен че се продава на срамно ниска цена, освен това се вдигат телефонните услуги за населението, преди да се продаде. Т.е. даже не се изчаква новият собственик да ги вдигне, защото той може да прецени да не ги вдига, защото той влиза в една конкурентна битка с мобилните телефонни оператори, така че може и да прецени и да не ги вдига. Но цените се вдигат нагоре, нанася се удар върху населението. По същия начин се направи и с електроразпределителните дружества. И там ситуацията е същата – цените се увеличиха на електричеството двойно, при положение че трябваше според средносрочната стратегия да се увеличат с 36 процента, те сега са с 96 процента увеличени.

Водещ: Да, де, но сега влизат от друга страна 700 милиона евро в бюджета от приватизацията на тези три електроразпределителни района. Въпросът ми е друг…

Ив. Костов: Това са най-печелившите части от българската икономика и те стават още по-печеливши, това исках да кажа, след като бяха увеличени цените и на електричеството, и на телефонните услуги, неминуемо стават много силно печеливши. Т.е. те се превръщат в печеливши и се продават като много печеливши.

Водещ: Вие сте човек с дясно мислене и априори не би трябвало да сте нито против приватизацията на БТК, нито на каквото и да било всъщност друго…

Ив. Костов: Разбира се, че не съм. Но в нашите програмни насоки, в нашата програма на практика е записано, че държавата трябва да бъде строг арбитър, който стои между производителите и потребителите, за да балансира интересите им. Защото, когато се покачат много цените, се нанася тежък удар върху социално слабите и уязвимите от социална гледна точка български семейства. Аз го виждам по моите родители. В тези 15 години аз в различна степен е трябвало да ги подпомагам да вържат сметката си, защото те са пенсионери през цялото време на прехода. И виждам къде отиват парите, които не им достигат. Те в момента не могат да си плащат тока, не могат… в смисъл сами, не могат да плащат тока, не могат да плащат в никакъв случай лекарствата, не могат да плащат и водата, и водата вече не могат да си плащат. Не могат да плащат отоплението, което трябва да си гарантират зимно време. Т.е. в тези случаи трябва да им се помогне. Точно там бяха покачени цените, забележете го това. Това е лош баланс, който държавата позволява. Това не е нито ляво, нито дясно. Това е просто недобър баланс.

Водещ: Казвате арбитриране на държавата. Обаче държавата арбитрира примерно специално за БТК от 1996 до 2001 година…

Ив. Костов: Да, и превърна БТК в добре инвестирано, добре развито и печелившо дружество. Особено в периода…

Водещ: Но не я продаде и не създаде…

Ив. Костов: …1997 – 2001.

Водещ: Не я продаде и не създаде по този начин по-силна конкурентна среда.

Ив. Костов: Добре, сега ще я продадат и ще видите, че конкурентната среда с тези цени на телефонните услуги няма да е по-добра. Просто много хора ще ползват мобилни оператори…

Водещ: Да, всички твърдят, че реално ще паднат цените на мобилните оператори…

Ив.Костов: Ами това ще стане. Аз заради това казвам, че е лошо балансиран интерес. Все пак стационарният телефон трябва да е най-лесен и най-евтин и най-достъпен.

Водещ: Общият поглед върху…

Ив. Костов: Неправилно е да се вижда дясното като политика на стоварване на тежестите върху потребители, особено върху уязвимите слоеве на населението. Това не е дясна политика. Дясна е добре балансирана.

Водещ: Но е дясна създаването на конкурентна среда.

Ив. Костов: Дясна е добре балансирана и създаваща конкурентна среда. Много пъти, когато се остави да се стовари тежест, ценова тежест върху социално уязвимите слоеве, това става за сметка на убиване на стремежа към по-висока конкурентоспособност. Това не бива да се прави. Това не е добре за икономическото развитие. Трябва да бъдат притискани фирмите да снижават цените на услугите, които дават, и да покачват тяхното качество. Това е най-добрата социална политика. А не да се вдигат цените. Това не е добра социална политика.

Водещ: Как виждате…

Ив.Костов: Не е дясна.

Водещ: Как виждате икономическото развитие в следващата една година? Има определени намерения, изразени от премиера в писмото му отпреди десетина дни. Смятате ли, че това ще бъде добре насочена икономическа политика?

Ив. Костов: Вижте, трудно е да се коментират заявленията на днешните управляващи най-вече предвид това, че те показаха, че за три години не изпълняват обещанията, които са дали. Нито едно от обещанията, които бяха дадени, особено в сферата на икономическата политика за по-бърза приватизация, за премахване на държавните субсидии, за завършване на реформа в здравеопазване, образование, нито едно от тези обещания не беше изпълнено. Така че не мога сега на базата на тези тригодишни неизпълнени обещания да коментирам обещанията за следващата една година, тъй като самият аз ще изглеждам малко несериозно. Това, което виждаме ние, е, че вместо тези обещания беше изпълнен един скрит план. Нека да кажем, че скритият план стана явен. Вместо да се направят тези неща, беше реабилитирана Българската социалистическа партия. Нейният елит беше възстановен на позиции във властта, беше му позволено да си легализира незаконно придобитото, беше му позволено да се поевропейчи. Това стана, като едновременно на Българската социалистическа партия й беше дадена възможност да поеме контрола върху българската армия, върху вътрешното министерство, върху полицията, върху специалните служби, върху държавната администрация, върху горите и да заеме ключови места навсякъде в държавните институции, в здравеопазването, образованието и прочее. Това стана, без да има избори. И това стана въобще вън от обещаното, тъй като обещаното беше съвсем друго. И накрая…

Водещ: Вие казахте обаче, че…

Ив. Костов: …в сферата на икономическата политика скритият план стана явен със следното – беше извършена незаконно реституция на имоти, които принадлежат на българската държава, в полза на семейството на премиера г-н Симеон Сакскобургготски. Беше осъществена една замяна на външен дълг срещу интересите на българските данъкоплатци, която кара българската държава да плаща едни огромни суми, близо 96 милиона долара годишно в повече за обслужването на този дълг. И бяха прибрани огромни комисиони, които ние знаем колко са, тъй като те са предлагани и преди това, по време на нашето управление. Беше сключена тази сделка за продаване на БТК, за нея говорихме достатъчно, на безценица на най-скъпото българско предприятия. И отново бяха облагодетелствани тези кръгове, за които говоря вече втори път. И накрая бе извършена подготовка да се сключат договори за доставка на ненужно въоръжение за българската армия на стойност милиард и половина лева. Всичко това е вече явният скрит план на управлението на Симеон Сакскобургготски. Това от икономическа гледна точка не подпомага България. Напротив, една значителна част от нейните ресурси изтичат по този начин навън или през обслужването на по-скъпия външен дълг, или чрез възлагането на част от държавните поръчки на чужди фирми. Има на три турски фирми, които всъщност изпълняват най-големите държавни поръчки, които се дават в сферата на ифраструктурата. Всичко това изтича от България, а не втича в нея.

Водещ: Добре, вие знаете, че има и контрааргументи по всичките тези въпроси, но това е…

Ив. Костов: Не съм чул сериозни контрааргументи.

Водещ: Е например, че по линия на дълга дълговото бреме сега е под 60 процента от…

Ив. Костов: Щеше да бъде много по-ниско дълговото бреме…

Водещ: …под 60 процента от брутния вътрешен продукт.

Ив.Костов Г-н Григоров, много по-ниско щеше да бъде, ако не беше извършена тази операция. Вие сте икономист, можете да го пресметнете. Защо щеше да бъде много по-ниско? По една проста причина – че един много скъп долар беше разменен за много евтино евро. Когато се осъществи замяната на доларов дълг с дълг в евро, доларът струваше 2.25, сега струва 1.60, оттам идва. Това, за което говорите, това е абсолютно несъстоятелен аргумент. Дългът сега щеше да бъде относително много по-нисък, отколкото е в момента, тъй като той има една компонента, увеличена в евро, а тази компонента остана скъпа. Иначе просто целият дълг щеше да се девалвира…

Водещ: Доколко вие като…

Ив.Костов: …с курсовата разлика.

Водещ: …като партия сте склонни да разговаряте за национални приоритети в областта на икономиката, имам предвид и това, което премиерът обяви в писмо, и това, което финансовият министър вчера лансира в едно интервю за политически консенсус около една стратегия за образованието?

Ив.Костов: Това е много нелепо, което казвате, последното. Какъв консенсус в сферата на образованието? Това е огромно задължение, което беше почти решено или беше подготвено, бяха проведени конкурсите, трябваше да има компютърни класове във всички български училища още в първата година, още в 2002, веднага след изтичане на този мандат, който ние завършихме. Какъв консенсус? Защо не беше изпълнено това, което беше почти готово и бяха намерени и парите, и дори търговете бяха проведени и всичко беше готово да се направи. Какъв консенсус след три години за нещо, което очевидно не е свършено? Защо е необходимо да се търси в момента консенсус? Консенсус трябва да се търси върху това, което ние с вас се опитахме да извадим пред скоби – парична стабилност, влизане на България директно от Европейския съюз в еврозоната през IRN механизма, през валутния механизъм, който трябва да стане, защото ще даде повече степени на свобода, строга бюджетна дисциплина, намаляване на данъците до това ниво поне нека да е 39 процента от брутния вътрешен продукт, да не е повече, и на тази база гарантиране на финансовата стабилност. Ето ги основите. А иначе всяко управление ще създава това, което може да създаде. Днешното не създава предпоставки за ускорен растеж. Социалистите никога не са били майстори на политиката на икономическия растеж. Те ще направят това, което могат, ако дойдат на власт. Това е, което може да бъде извадено пред скоба и за него да се потърси национален консенсус. А още по-просто – да се спазва това, което е договорено с Европейския съюз.

Водещ: Влязохме във времето, но ме изкушавате за един последен въпрос. Има ли дясното ресурс – човешки и експертен, да осъществи политика на икономически растеж?

Ив. Костов: Разбира се, че има, и единственият ресурс, където го…

Водещ: В състоянието, в което е.

Ив.Костов: …където го… който има в България, той е при нас.

Водещ: Добре.

Ив. Костов: Дори в това състояние, в което е.

Водещ: Добре. Благодаря ви за разговора.