Иван Костов: Дясното обединение няма да се получи

Следовниците на Ал. Стамболийски ще се отдръпнат от БЗНС, ако готвената коалиция осигури на Симеон Сакскобургготски втори мандат
СДС е съглашателски настроен към БСП още от създаването си
– Г-н Костов, изненадан ли сте от предпочитанията на делегатите от БЗНС-НС за коалиция с ВМРО и ССД?
– Не, не съм.
– Защо?
– Защото този резултат се очакваше предвид дългата подготовка на коалицията между ВМРО, ССД и БЗНС-НС. Очевидно този период е дал отпечатък върху мнението на делегатите.
– Г-жа Мозер заяви, че очаква оферта от Демократи за силна България. Вие готвите ли такава оферта?
– Не, ние оферта не готвим. Такива разговори не се водят на базата на оферти, а на базата на принципи. Оказа се, че по някои от тях не сме много близки, особено по това, което ние заявяваме ясно – че не искаме втори мандат на Симеон Сакскобургготски. А г-жа Мозер казва: много трудно си представям как ще работя за втори мандат на Симеон Сакскобургготски. Има нюанс и различието е в нюанса. Но ние компромис по този въпрос не можем да направим.
– Отношението към Симеон Сакскобургготски ли е основният проблем между вас и партиите, които се събират на 10 ноември?
– Да, защото този проблем дели десницата на проправителствена и опозиционна. Ние сме опозиционната десница, а тези, които искат втори мандат за Сакскобургготски, още отсега са проправителствена десница. Другата роля – опозиционната, за тях е само под формата на пожелания, но не и на действия. И каквито и опити да се правят за обединение, те са само в сферата на т.нар. проправителствена десница. Тя е склонила да съглашателства с НДСВ, т.е. да преглътне реабилитирането и връщането във властта на БСП. Щом могат да преглътнат това, значи в тях няма вече този патос, който носехме преди години.
– Защо се случи така?
– Ами, вижте, още от самото си появяване СДС беше съглашателски настроен спрямо БСП. Първият председател д-р Желю Желев беше типичен пример на съглашателство с Андрей Луканов. Те направиха единственото досега коалиционно правителство на Димитър Попов, за да започнат реформите, както се изразяваха тогава, с потенциала на БСП и с ентусиазма на СДС. Така че традицията на съглашателство с БКП, БСП, НДСВ е много дълга – 15 години, че и преди това. Една част от опозицията винаги си е представяла, че ще влезе в политиката, разбирайки се по някакъв начин с комунистическия елит.
– Кой носи най-голяма вина за кризата на десницата?
– Тези, които споменах, тези, които реабилитират, раздават ордени и връщат на власт лица от онова време и то не какви да е, а ключови, знакови – като бившия главен прокурор Мръчков, като Бригадир Аспарухов, като корумпирани и замесени в международни скандали какъвто е Иван Славков и др.
– А Симеон Сакскобургготски има ли пръст в разбиването на дясното?
– Той е основната фигура, която реабилитира и върна във властта БСП – подари й армията, полицията, специалните служби, държавната администрация и какво ли не още. Освен това той е човекът, който отслаби много държавните институции и разби дясното пространство. Той разби партиите и изгради фасадна демокрация.
– Ако след срещата на 10 ноември евентуално се получи някакво дясно обединение…
– Няма да се получи.
– Защо?
– Защото СДС е заявил, че ще се яви сам на изборите, най-много с някакви бивши присъдружни партии. На СДС срещата му трябва за друго – за кампания, която да демонстрира идеята за единство, но не и за да готви предизборна коалиция – това е очевидно за всички, които разбират какво се крие зад думите в политиката. Единствената коалиция, която може да се създаде, е тази, за която гласуваха земеделците – БЗНС-НС, ССД и ВМРО. Аз считам обаче, че такава коалиция ще бъде ад, в който земеделците ще загубят значителна част от избирателите си. Много от тях не могат да си представят, че наследниците на Александър Стамболийски ще направят коалиция, за да подарят втори мандат на Симеон Сакскобургготски – това противоречи на земеделските традиции.
– Какъв е според ДСБ начинът за спиране на БСП по пътя към властта?
– За разлика от проправителствената десница, ние считаме, че БСП вече е на власт и заради това задачата е по-широка – не само да бъде спряна, но и същевременно да бъде извадена от властта, защото тя е дълбоко проникнала в нея. Лявото е ретроградно в много висока степен. Ако дойдат на власт, те ще направят големи бели на България. Може би това не се разбира от много хора, но истината е, че България не може да понесе една лявоориентирана политика, без да е приключила с реформите. Социалистите не са доказали, че могат да управляват страна с пазарна икономика и демократично общество. Не е необходимо човек да стои вдясно, за да вижда това, може да е вляво и пак да го вижда, ако например се казва Александър Лилов. Виждайки тези дълбоки пороци вътре в БСП, Лилов твърди, че трябва да се прави правителство на историческия компромис, т.е. БСП да не управлява сама, а да привлече НДСВ. БСП вече има страх от властта.
– Смятате ли, че вариантът БСП-НДСВ е възможен?
– Този въпрос трябва да отправите към Симеон Сакскобургготски.
– Ами той казва, че е твърде уморен… Вие вярвате ли, че Симеон ще се пенсионира?
– Много неща каза той, за които очевидно ние трябва да сме снизходителни – например, че трябва да си смените чипа, че е премиер само на тези, които са гласували за него… Излиза, че в момента той е министър-председател на малцинство и се държи като такъв.
– Опасявате ли се от появата на нова партия, например на Бойко Борисов?
– Ние нямаме опасения. Други трябва да се опасяват, защото ще изчезнат от политическата сцена, ако е вярно това, което казват социолозите.
Твърде самоуверено звучи за нова партия. Ще успеете ли да се подготвите за изборите и какви са критериите ви за успех?
– Ние първо ще излъчим своите регионални предизборни щабове. Те трябва да определят целите, които ще преследват, и след това ще ги обобщим в една обща заявка за изборите. Предизборните щабове ще се появят някъде между 15 януари и 20 февруари и тогава ще сме наясно какви цели можем да преследваме. В момента целта ни е да изградим цялостната структура на партията – общински и градски организации. Аз съм оптимист от начина, по който изграждаме партията- става бързо, има обществено настроение, хъс и желание у хората.
– Не ви ли притеснява дистанцирането от вашата партия на Спас Гърневски, който е сред емблематичните фигури в Пловдив. Възможно ли е сътресение в пловдивската организация?
– Това, че Спас Гърневски се дистанцира, от една страна е по-добре за новата партия, от друга – не. Доброто е, че тя няма да носи тежки следи от миналото – Спас носи някои знаци от миналото и това е известно и в Пловдив, и навсякъде. Той по принцип дава подкрепата си за Демократи за силна България, но е преценил, че е по-добре в момента да не участва в непосредствената процедура по изграждането на партията. И аз мисля, че трябва да уважим неговата позиция. Мисля, че няма да има сътресения, по-скоро хора като Гърневски ще работят за ДСБ – те са демократи за силна България, даже се наричат костовисти.
– Дразни ли ви или ви ласкае определението „костовист“?
– Знаете ли, аз вътрешно за себе си го приемам по-скоро като избор в полза на определено поведение, на отношение към нещата, които отговарят на дадени критерии, каквито хората са си измислили – например яснота, категоричност, енергичност, смелост в заявяването на позиции, мисъл за България. Те са се привързали към тези ценности и в по-малка степен към мен самия. Същите тези хора казват, че самият аз трябва да мина през изпитания, за да се види дали съм костовист. Тоест, те имат някаква по-висока представа за своята ценностна ориентация от това, което примерно аз съм доказал досега. Това са и най-откровените ми критици, които например ми казват в очите: г-н Костов, вие показахте, че не можете да се справяте с кадровата политика, направихте много грешки, и т.н. Те си имат своя ценностна система, с която мерят мен и всички останали, а не вземат мен за мярка на собственото си мислене.
– Г-н Филип Димитров ви призовава към смирение, покаяние и връщане назад. Ще го направите ли?
– Що се отнася до моето лично осмисляне на събитията, аз отдавна съм се смирил с всичко, което ми се е случвало преди, по време и след управлението ни. Така че подобен призив е малко като изстрел в празно пространство. Говорейки тези неща, Филип Димитров не отчита следното: една много значителна част от хората си дават сметка, че СДС преживява такава тежка криза, намира се в такава безпътица от гледна точка на идеи, политика и лидерство, че никога няма да гласуват за тази партия. Той не си дава сметка за това. Той си мисли, че ако някой приеме него и неговите сподвижници като Любомир Павлов и т.нар. присъдружни организации на СДС, нещата ще се оправят. Няма да се оправят, защото има силно гражданско негодувание, хората не го припознават като свое и няма да гласуват никога за него.
– Какво ще е предизборното мото на вашата партия?
– Ние ще заложим на положителни послания – какво може България, какво трябва да постигне, къде трябва да отиде, и т.н.
– Ще останете ли верен на Пловдив и на тези избори?
– Има си хас. Разбира се, че ще остана верен. Аз съм дълбоко свързан политически с град Пловдив, в някакъв смисъл съдбоносно. Просто ще бъда в политиката, докато имам доверието на този град.