Иван Костов: Държавата загуби авторитет

(видео)

Водещ: Иван Костов ни е на гости, лидер на ДСБ. Добро утро.
Водеща: Здравейте. Малко изненадващо ще започнем това интервю. Предишната ни тема беше темата за защитата на животните, за хората, които носят кожи или пък не носят кожи, ядат или пък не ядат месо. Бяхте споменат от нашия събеседник, като човек, който не яде месо. Имате ли отношение към защита правата на животните? Замисляте ли се дали имате естествена кожа върху себе си и дали портфейла Ви, колана Ви или обувките Ви са такива? Т. е., какво е отношението на Иван Костов към защитата правата на животните? Изненадахме Ви.
Иван Костов: Права имат хората. Те са праведни и неправедни. Животните са …, трудно може да се говори за права. Това са някакви крайности, според мен.
Водещ: Т. е., правата да ги търсим по-скоро, като начин на хранене?
Иван Костов: Разбира се, че е начин на хранене, което не означава, че не е вярно, например това, че не мога да убия в никакъв случай животно. Това е невъзможно просто и да си го помисля. И в този смисъл, не намирам за необходимост нито крайно да се интерпретира тази тема, нито да се прави така, че да се измъчват животните. Защото така или иначе една значителна част от хората ядат месо и месото се произвежда, включително по брутални съвременни методи.
Водещ: Вие как решихте, между другото, ако не е прекалено лична тази тема, за да не ядете месо?
Водеща: Продължаваме с изненадващите въпроси.
Водещ: Тръгнахме в тази посока.
Иван Костов: Аз съм естествен вегетарианец. Има хора, които са естествени вегетарианци и трябва човек да се наблюдава. Има моменти, в които например младият организъм се нуждае от месо. И тогава го търси. Но в последствие, всичко зависи от изработването от страна на организма от един ензим, който …, или на група ензими, които смилат месото и които, ако не достигат, се появяват проблеми, които човек трябва да наблюдава. И, ако ги види, ако ги усети и ги анализира, трябва просто да спре месото, защото не може ефективно да го усвоява. И аз, и съпругата ми, и дъщерите ми, ние всичките сме вегетарианци. Просто, може би, сме така предразположени. Не стигам до крайности. Никого не карам да бъде вегетарианец или …
Водеща: И не сочите с пръст тези, които обичат да похапват месо. Да спрем с диетата на г-н Костов до тук. Казахте, че …
Иван Костов: Това не е диета. Това е начин на живот. Нали и китайците казват, че ние сме това, което ядем. Така, че нека всеки се замисли. Това е вярно. Защото много пъти, когато така или иначе се е случвало да съветвам някой човек, който примерно получава тежки проблеми със здравето, аз му казвам – промени коренно начина си на живот и начина на хранене. Това е радикално средство да се намесиш в един процеси, които така или иначе сам си предизвикал, разрушавайки своето здраве. Така, че най-силното средство, с което човек може да се лекува, това е, примерно, да промени начина си хранене. Но не да отслабва. Говоря за друго. Говоря за това, да има пред вид, самонаблюдавайки се, да избере за себе си най-подходящия режим.
Водеща: Казахте, не толкова животните, хората имат права. Кога за последен път станахте свидетел на драстични нарушения на човешки права в България? Хайде да се хванем за една Ваша дума, за да влезем в разговора, такъв, какъвто го предвиждахме да бъде, когато Ви поканихме.
Иван Костов: Вижте, може би не е точната дума „драстично нарушаване на човешки права“. Това, което аз първо искам да подчертая и оттам излиза такова усещане, тези слухове, примерно, около убийството на момичето в Перник, нарочно не казвам имена, тези версии, всевъзможни, ето и Вие чух как обсъждате – какво е трябвало, какво не е трябвало и пр., това че се е самоубил или един Господ знае какво е станало с основен заподозрян, това говори за обстоятелството, че държавата няма авторитет. Намесвайки се с тежките думи, които ще изрече през устата на своите авторитети, да въведе ред във всички тези хаотични мисли на хората. Снощи, например, показаха протест в Перник. Хората подозират, че има още замесени. Нали разбирате, това нарастване на подозренията говори, че няма вяра, че някой авторитетно може да се намеси и да успокои нещата.
Водещ: Трябва да се излезе от тази ситуация, защото наистина авторитети са подронени, хората започват да раждат слухове. Сега се сещат, като казвате за протеста, че Вашето правителство имаше проблем с нещо, което хората, обществото не искаха да приемат. Почти щяха да съборят правителството Ви при Пепи …
Водеща: Убийството на малкия Пепи, когато всички смятаха, че държавата е убиецът. Заради всички неща, които Вие изброявате сега, като несигурност.
Иван Костов: Тогава не всички …, това беше организиран протестът на таксиметровите шофьори от собствениците на таксиметрови дружества. Но, да оставим това настрана.
Водеща: Но, помните, че беше страшно. Оказа се, че убиецът е майката.
Иван Костов: Да. Но имаше авторитет. Имаше авторитет, който каза – ще заловим. И това беше министърът на вътрешните работи и главният секретар, казаха – ще заловим убиеца и буквално след няколко дни го представиха. Рухналият авторитет в момента може да бъде закрепен само с драстични мерки.
Водещ: Какви?
Иван Костов: Например, с искане на оставка на най-високо ниво в ГД „Борба с организираната престъпност“, Флоров да си отиде.
Водещ: Каква вина има той?
Иван Костов: Да се направи дълбока … Е, как? Изпраща хората …
Водещ: Той твърди, че това изказване, че момичето е вероятно в чужбина е било, за да се държат в заблуда лицата, които са били в обсега на разследването. Имаше едно изказване, че вероятно е в чужбина момичето.
Иван Костов: Да, де, ама вижте, това е израз на отношение, на крайно непочтено отношение към семейството на момичето. Защото ти, като полицай, когато ги караш …, ги унижаваш по този начин, в смисъл, казваш, че тя едва ли не съдейства да бъдат изнудвани родителите. А като е заминала в чужбина, в същото време ти унижаваш достойнството на това семейство. Това е недопустимо. Аз не знам какво си мислят в Главна дирекция … Например за това трябва да му се поиска оставката. Защото има ходове от този тип, за които говоря, които са недопустими. Ще дам пример, не че искам изобщо да се сравнявам с тази трагедия, но на три пъти, от 7-те пъти, когато са влизали крадци в дома ми, полицията е излизала с версията за самоинсценировка.
Водещ: 3 от 7? 7 пъти е обирано жилището Ви?
Иван Костов: 3 от 7, да. А последният път версията за самоинсценировка …, не последният, а предпоследният път, версията за самоинсценировка беше, когато гръмна един взрив пред дома ми. Тогава Филчев каза, че това е самоинсценирано, една от версиите – „Костов си го е сложил“. Аз съм все пак бивш министър-председател, нали? Можете да си представите, щом прокуратурата … и това беше версия, подета от тогавашния главен секретар Бойко Борисов, който пък, за да я направи по-автентична, дойде на място в дома ми и не се сети, примерно, да провери камерите какво са показали.
Водещ: Какво се разкри, между другото?
Иван Костов: Нищо не се разкри.
Водещ: А за другия?
Иван Костов: Лошото е, че зад тези версии, които полицията и ГД „Борба с организираната престъпност“ пускат за сметка на хората, се прави, за да се скрива тяхната некомпетентност и неспособност да разкриват истински престъпления.
Водеща: То може да е било за пред публиката и за пред медиите, за да могат да стигнат правилните послания до извършители и хората, които държат Мирослава, момичето от Перник. Думите на Флоров, които цитира …
Иван Костов: Другата причина да му бъде поискана оставката е, че в момент, в който е арестуван и се претърсва единият от обвиняемите, се прави така, че той посяга на живота си успешно. Отговорността за арестувания вече е на хората, които са го арестували, на институцията. Той умира, фактически, в ръцете на властта. Разбирате ли какво се случи? Това е драматичното. Това е …
Водещ: Той признава тази грешка, че е груб гаф, поне този факт …
Иван Костов: Ами това, че самият премиер иска натривки от ръцете на тези хора, които са го арестували? Че това е съвсем скандално. То само поражда …, самата власт поражда тези интриги и тези слухове. Защото, ако ти подозираш, че някой наистина е помогнал на този, в кавички, да се самоубие, това е още по-хаотично. И вече думите на министър-председателя и на вътрешния министър, в опит да се замаже всичкото това нещо, като пък се поиска извинение от семейството, които са абсолютно недопустими и скандални и които взривиха интернет-обществото, както казах от трибуната. Абсолютно недопустимо е министър-председател да говори по този начин. Той не може да търси сметка от българските граждани тогава, когато са преживели такова нещастие.
Водеща: Той се извини и каза, че не е разбран правилно. Помните си, че и при Вас имаше една реплика, за която изключително много хора Ви критикуваха, онази реплика – „Ами, ако са виновни?“, за медицинските сестри. Вие тогава обяснихте …
Иван Костов: „Ако са виновни?“, означава, че сме се съгласили да бъдем изправени пред либийско правосъдие, това означава, че трябва да се доверим на процеса. А тук се иска извинение от потърпевшо семейство. Това е наистина брутално, това е скандално, това е осъдително поведение.
Водещ: Не смятате, че извинението и исканата прошка решават проблема?
Иван Костов: Извинението не е само към семейството. Аз казах това пред Народното събрание. Унизени са десетки хиляди български граждани, които виждат на какво ниво е достойнството им в държавата, която стига до там, да кара потърпевшо семейство да се извинява на органите на реда. Това не се отнася до отношенията между министър-председателя и потърпевшите. Това става пред очите на всички. Всеки може да е на мястото на това семейство. И от всеки ще се поиска извинение. Това е недопустимо, наистина е скандално и заради това така бурна беше реакцията в интернет. Между другото, сега вероятността министър-председателят да се появи на масово събитие и да бъде освиркан е огромна. Той заради това си монтира всичките изказвания в малка, тясна група, с няколко журналисти с камери, за да си произнесе думите. Но той много трудно може да се появи пред голяма група хора в настоящия момент, може би и в следващите месеци. Защото не е намерил правилните постъпки след гафа, който е направил.
Водещ: Имаше среща със сестрата. Може би има някакъв опит да се успокоят страстите. Кажете Вие, като човек с опит …
Иван Костов: Аз пак казвам, не е въпросът за сестрата и за семейството. Тук въпросът е съвършено друг.
Водещ: Разбрахме Ви. Какъв е начинът, по който публично един премиер да се държи? Питам Ви от гледна точка на това, че Симеон Сакскобургготски беше упрекван, че много мълчи, че не формулира добре мислите си, не дава аргументи. Вие бяхте упрекван за това, че сте имали надменно отношение към медиите, после дори мълчахте. Премиера Борисов го упрекват, че много приказва, пък, и че от това прави гафове. Има ли обща формула за начина, по който да си адекватен и безгрешен? И Вие сте бил в позиция на премиер и знаете, че скандал от всяка дума може да стане действително?
Иван Костов: Така е. Наистина е трудно …
Водеща: Прословута Ваша реплика – „Гласувах с отвращение“, за Ваш човек гласувахте. И тя беше много коментирана и критикувана.
Иван Костов: И беше правилно. В последствие се оказа, че абсолютно правилно, т. е., казал съм много преди времето му правилно нещо. Сега, Вие сте прав. Знаете ли, аз си мисля, че времето промени до голяма степен представата, която хората имат за дейността на министър-председателя. Ако министър-председателят върши това, което трябва, той трябва да бъде непрекъснато над преписките, непрекъснато на съвещания, да обсъжда важни проблеми и да взема тежки, трудни решения. Това е работа на министър-председателя. И представете си го това как изглежда пред камера и ще разберете защо министър-председателите, не само г-н Бойко Борисов, а и други в Европа, непрекъснато се стремят да се показват пред медиите. Защото, примерно, ако дадат Бойко Борисов така – стои над една заповед и се подписва „за“ това ген. Марин да бъде награден с орден „Стара планина“. Това не е новина. Нали? Няма как да е новина. Въпреки, че подписът му е същото, като изявление пред телевизията. Защото …, т. е., той е прочел, съгласил се е и е изпратил съгласуването. След това, обаче, той намира за удачно пред телевизията да каже – не, той не заслужава.
Водещ: Не казвате, че жалите за ордена на г-н Марин?
Иван Костов: Когато се заслужава … Не, не, моето отношение към Марин е много ясно. Аз много пъти съм го казвал. Неговата заслуга, едната ще я пропусна, другата е, че е освободил Цветелин Кънчев от затвора. Министър-председателят трябва да си дава ясно сметка, че не може да си обръща мнението, след като се е подписал. Защото по телевизията му идва някак си удобно да свърже два скандала и да прехвърли част от скандала върху ген. Марин. Защото това е упадъкът на властта. Аз съм съгласен, че тази съществена част от работата на министър-председателя, когато той търси баланс, когато той търси равновесни решения, когато взема много трудни решения, когато е изправен да реагира в момент, примерно, на голямо изпитание, той преди това трябва да е преминал огромен процес на четене, на слушане, на обсъждане, на дискутиране.
Водещ: Това физически възможно ли е?
Иван Костов: Това физически е възможно. Само, че трябва да бъдат прочитани, аз съм ги смятал, средно по 200 страници на ден. Затова са нужни минимум 5 часа труд.
Водещ: Четене и подписване, само това?
Иван Костов: Да, само това.
Водеща: От работата на министър-председателя. Трябва да изчетеш 200 страници на ден.
Иван Костов: Ако се подписваш с пълно съзнание за съучастие в съответния материал. Т. е. … Вижте, 200 страници, например тези вестници колко страници са, според Вас?
Водещ: Всеки по 40 поне. 10 вестника по 40, 400, хайде некролозите и малките обяви не ги броим.
Иван Костов: Така. Ако трябва аз, като премиер да ги прочета, ще ги прочета за не повече от половин час. И като гражданин Вие ги четете не повече от половин час. Преписките не са толкова страшни, но страниците си стоят. В този смисъл, вярната рецепта е много да се работи с проблемите, да се намират решения, да се канят вещи хора, които да съветват, да се следи какво се предлага в обществото, какво говори опозицията, какви са възможните решения? Много по-лесно е да отидеш и да кажеш – ще Ви сложа калорифери, нали, защото видяхте (…) за предаването. Какви калорифери ще се сложат? Земята е замръзнала. Как ще се правят археологически…
Водещ: Добре. Ако излезем извън рамките на тези конкретни реплики, по други актуални теми да използваме присъствието Ви в студиото. Като, например, нещо, което засяга огромна част от зрителите, които имат да изплащат кредити. Като финансист искам да Ви попитам нещо. В този спор, който се породи между финансовия министър Симеон Дянков по отношение на това, че лихвите на банките би трябвало да се смъкнат заради по-добрата среда и контрареакцията на банките, че това не е Северна Корея и …
Водеща: И държавата не може да се намесва в ставките на лихвите.
Водещ: Вие къде стоите тук?
Иван Костов: Така е. Очевидно не може.
Водещ: А нормално ли е банка да ти вдига лихвата неочаквано, с по 300 евро от това, което ти е било обявено, че ще плащаш месечно?
Иван Костов: Не е, но това се прави по друг начин. Това се прави през нормативите.
Водеща: Може ли държавата да регулира лихвите?
Иван Костов: Разбира се. Тя може да дефинира още по- …
Водеща: Как би звучала тази дефиниция за целите на банковия сектор?
Иван Костов: Примерно, променливата величина да я дефинира точно как се получава.
Водещ: Тази, плаващата, дето …?
Иван Костов: Да, плаващата. Казва – плаваща величина е това и това, и това, и това … Дефинира го и банките не могат да го интерпретират всяка, според себе си.
Водещ: Ще направите ли такава инициатива, Вие например, законодателна?
Иван Костов: Да. Аз бих могъл да обмисля такава инициатива. Но не може банките да бъдат натискани да свалят лихвите. Това е невъзможно. Но могат да бъдат вкарани в много по-тесни маневрени рамки за себе си, за сметка на по-голяма сигурност на кредитираните. В този смисъл, това е абсолютно възможно.
Водеща: Вие, за Вас, изяснихте ли си къде отиват или отидоха, или ще отидат парите на независимите вече народни представители? Слухове, един е дал парите, които носи …
Иван Костов: Една значителна част от тези пари, очевидно, то по признанието на министър-председателя Борисов и на Цветанов, се връщат у депутатите, което е грубо нарушение на закона в Република България. Това са пари, дадени за партийна дейност. Независимите депутати не са партии и не могат да харчат тези пари.
Водеща: Независимите депутати отричат изобщо да са се връщали при тях парите. Някои от тях казват дори – аз не съм посочил партията и парламентарната група, в която да отиват, което означава, че се връща в бюджета?
Иван Костов: Да, но на някои, на тези, на които се разчита, за да направят мнозинството, не се връщат в бюджета. Но останалите са неразпределени. Ние поискахме комисията за противодействие на корупцията в парламента, която е най-висшият орган от всичките, създадени „да се борят“, според мен в кавички, с корупцията, да се занимае със случая, да поиска тази информация, цялата, да разбере какво става с всяка отделна субсидия.
Водещ: Не е ли много грозно? Депутати се карат за пари, 17 хиляди, кой взел … И в един момент се оказа – каква голяма дейност на българските народни представители за пари, как да си ги разпределят помежду си, видяхме и сметки тук, вода, минерална – 3, 50 – 4 …
Иван Костов: Той заради това Бойко Борисов казва – не ме интересуват тези пари, не ме интересуват тези малки партии …
Водещ: Защо твърдите, че е важно?
Иван Костов: Защото го интересуват гласовете. На него гласовете са му важни. А как ще ги получи …?
Водещ: Т. е., това е „покупка“ на гласове, така ли?
Иван Костов: Разбира се, че е покупка на гласове. Повече от очевидно.
Водещ: Отиват ли по 17 хиляди месечно в ръцете на тези независими депутати?
Иван Костов: Аз не знам точно колко са, но допускам, те казаха, че ги плащат за парламентарна дейност. Те го казаха.
Водещ: Според Вас, това е покупка на гласове. Това е по-сериозното, а не същността, че депутати се карат за пари?
Иван Костов: Според мен, и според комисията ще излезе, че е покупка на гласове. То не е каране за пари. Ние нямаме право да се караме за тези пари. Вие тук съвършено правилно засилвате интереса върху този въпрос. тези пари не са за това да се карат определени персони – мои ли са, Ваши ли са? То не е въпрос между Цветанов и някой независим депутат, то е въпрос на закон, че тази субсидия, т. е., парите на българския данъкоплатец се дават на политическите партии, за да не се корумпират и да не се купуват лесно. Т. е., той е институционален въпрос – къде да отиде субсидията. Обстоятелството, че са започнали да се карат пред очите на обществото, означава, че е рухнала цялата тази система за субсидиране или извратена. И вместо резултатът – независима партийна и политическа дейност, се е получило точно обратното.
Водеща: Редно ли е, кажете ни, Вие сте партиен лидер, редно ли е една партия да изразходва, може би не малка част от субсидията, която получава от нас, данъкоплатците, за партийна телевизия и вестник и да се вменява вина, в случай на Бойко Борисов, че заради него ще спрат да излизат партийният вестни и партийната телевизия? Говоря за Волен Сидеров и „Атака“.
Иван Костов: Трябва да бъдат дефинирани, както в немски закон, точно перата, по които партиите могат да разходват средства. Примерно . за обучение на партийни членове в общинските съвети може да бъде отделено толкова, за консултации, за изготвяне на законопроекти, за свикване …
Водеща: За партиен вестник – толкова.
Иван Костов: За партиен вестник, може би няма да пише нищо.
Водещ: Защо да не пише? И „Демокрация“ сме имали, и „Дума“. Навремето, мисля, че си беше директно с бюджет от партийна субсидия, сега може би не, но имаше партийни вестници.
Иван Костов: Не, нямаше тогава партийна субсидия, когато имаше в онова време, към което Вие се позовавате. Тези вестници тогава се издържаха на базата на продажби.
Водещ: Може би времената бяха други.
Иван Костов: Времената бяха други. В момента вестници …, една голяма част от вестниците може би се нуждаят от субсидия, за да се издават. Искам да кажа, че то е въпрос на регулация и ние трябва да регулираме този въпрос, след като чуем комисията да се произнесе по тази „покупка“ на гласове.
Водещ: Всички ли партии са съгласни да им се регулират парите, изразходваните вече пари от държавния бюджет? Защото пак се сещам за онази касова бележка с вода – 4, 50, бутилчицата минерална вода … 3 000 лева са вечеряли парламентаристи, очевидно с партийни пари, които очевидно идват от бюджета.
Иван Костов: Дори и да не са съгласни партиите, няма да смеят да гласуват „против“, ако комисията предложи текстове и регулира много строго начина на изразходването на тези пари. Аз съм абсолютно сигурен, че няма да посмее никой …
Водеща: Там перо „вечеря“, „рожден ден“, „съпартиец“ …
Иван Костов: Перо „вечеря“ … То е казано в немския закон, че има представителни пари, които са за такива, но те са строго лимитирани. Не могат да бъдат, примерно, повече от 0, 5 процента от цялата субсидия или нещо такова. Т. е., това е много малко перо, защото има такива срещи. Примерно, аз се срещам с посланик в София. Той ме е поканил на обяд. Аз трябва да върна поканата на обяд. Как да я върна, ако нямам възможност да дам един обяд? В седмицата това може да не се случи. Но в месеца, поне два пъти …
Водещ: С вегетарианско меню?
Иван Костов: Аз точно така правя …
Водеща: Ако искат ядат, ако не искат – не.
Иван Костов: Знаете ли никой не отказва вегетарианско меню.
Водещ: Един въпрос към …
Водеща: Добре. И аз искам да се върнем към началото на разговора и да вървим към финал.
Водещ: Кратък коментар – доволен ли сте от едно изказване на министър Трайков, може би яснота ще има в близките 1-2 седмици, че на площадката на АЕЦ „Белене“ е по-добре да се строи нещо друго, различно от ядрен реактор …
Иван Костов: Това е старото решение от 91-а година.
Водещ: … а да се строи на АЕЦ „Козлодуй“ друг реактор, може би седми? Вие доволни ли сте от това? Защото тезата „Русия иска да ни узурпира“ е Ваша?
Иван Костов: Това беше старото решение, от 91-а година, на правителствата веднага след 89-а година. На първите демократични правителства решението беше – прекратява строителството на АЕЦ „Белене“ и освобождава площадката за строителство на парно-газова електроцентрала. Това беше старото решение, което Симеон Сакскобургготски, с целия си кабинет, в който тогава и Даниел Вълчев, и г-жа Кунева, и т. н. отменя това решение и започва строителството на …
Водещ: Но има твърдения, че токът ще скочи 18 пъти, ако 2017-а и 2019-а, сегашните пети и шести реактори, с помощта на Русия, в желание да си отмъсти за „Белене“, саботира тяхното продължаване на живота?
Иван Костов: Затова трябва да бъде изградена бързо или увеличена мощта, която имаме в басейна на „Марица Изток“ или да се изгради седми блок, ядрен, но много модерен, по последна технология, в зависимост от нуждите …
Водещ: Не руски, според Вас?
Иван Костов: Аз мисля, че не трябва да бъде руски, защото това, което е поръчано и платено е последният реактор от този (…), защото той е толкова стар вече, че няма никой никъде да поръчва подобни реактори да се произвеждат.
Водеща: И аз да си задам последния въпрос, защото много навлязохме във времето …
Иван Костов: Така, че това е добро решение. Това е всъщност в контекста на политиката, която е следвана веднага след началото на демократичните промени.
Водеща: Сменям темата. Ще Ви помоля за кратък отговор …
Иван Костов: Вие сменихте много теми тази сутрин.
Водеща: Казахте седем пъти, факт, но накрая …, наистина сменям темата и се връщаме към началото на разговора, казахте, че седем пъти или са влизали в дома Ви, или пък слагането на онази бомба? Обири ли са били?
Иван Костов: Обири, повечето от тях обири.
Водеща: Има ли разкрити?
Иван Костов: Нито един.
Водещ: Последният кога беше?
Иван Костов: Последният беше преди няколко месеца, когато …
Водещ: Какво взеха?
Иван Костов: Откраднаха една камера, която показва улицата пред дома на дъщеря ми. Аз винаги правя уговорката, че тези седем са за нашата къща и за къщата на дъщеря ми.
Водещ: Охранителната камера?
Иван Костов: Охранителната камера, за да бъде ослепено наблюдението на улицата.
Водеща: Благодаря Ви за това гостуване. В 8 и 40 казваме „лек ден“ на лидера на ДСБ Иван Костов.