Иван Костов: ДСБ запазва представителността си на партия, изразяваща десни и дясноцентристки политически идеи

Водещ Георги Коритаров: Г-н Костов, има един информационен повод, един от многото, но този може би е най-актуален и произтича от анализ, публикуван на страниците на в. „Труд“, който се отнася тъкмо към ДСБ. Негов автор е социологът Цветозар Томов. „100 дни опозиция, ДСБ отслабени в силата си“. Тезата е, че тъкмо заради това, че ДСБ показаха най-ярка идентичност в дясното политическо пространство, те по този начин са встрани от конкретните обществени и значими проблеми на деня. Още повече, че възрастовият профил на ДСБ се доближава до този на БСП, висока степен на идеологическо говорене, което се опира на тезите от периода на антикомунистическото говорене. Авторът се опитва да направи извода за себе си, че ДСБ няма потенциала да обедини дясното политическо пространство. Предизвикателство ли е за Вас подобна теза?
Иван Костов: Според мен самата идея да се обърнат погледите към опозицията, а не към управляващите след 100-те дни, е плоска и не може да роди нищо повече от това, което Вие прочетохте, тъй като стоте дни се дават на управляващите, за да се види с какъв старт те ще влязат в решаването на проблемите на държавата и ще започнат да постигат своите проекти. Вие знаете откъде датират тези сто дни. Знаем, че големи държавници за100 дни са правели изключително мощни стартове и са преобразявали политическите реалности около себе си. Заради това се правят тези 100 дни.
Водещ: Къде?
Иван Костов: Ами във Франция, Наполеон.
Водещ: Още тогава, но след Наполеон имало ли е други?
Иван Костов: И след това е имало например на Рузвелт.
Водещ: А, от Рузвел насам имало ли е, някъде в Източна Европа имало ли е такива случаи особено в годините на прехода?
Иван Костов: Имаше много бърз старт на полските реформи. Ако си спомняте имаше един старт, наречен „шокова терапия“. Аз тогава написах една статия, която се казваше „Сабленият удар на Пан Балцерович“. Това също бяха мощни реформаторски усилия за 100 дни. Исках да кажа, че стоте дни са времето на управляващите, а не на опозицията.
Водещ: Проблемът е, че стоте дни се броят за управляващите като сто дни на правителството, а тук се взимат 100 дни парламент малко по-рано и затова са взели повод да насочат вниманието си към опозицията. ДСБ каква роля играе в дясното опозиционно пространство днес, отчитайки този символичен стодневен период от началото на този парламент?
Иван Костов: Първо ние запазваме представителността си на партия, която изразява ясно и отчетливо десни и дясноцентристки политически идеи и ценности. Това може и да е много идеологизирано за някои наблюдатели, но това е политическа реалност и тя не може да бъде подменяна примерно с консенсуси, с компромиси.
Водещ: Какво му е лошото на консенсуса?
Иван Костов: Аз не видях консенсус във Вашия разговор с г-жа Пешева преди малко. Вие самият попадате под ударите на тяхното становище, защото използвахте на моменти езика на конфронтацията, както те са се изразили.
Водещ: Езикът на полемиката.
Иван Костов: Добре, но той често е и конфронтационен.
Водещ: Не си нося тълковния речник, но във всеки случай конфронтация…
Иван Костов: Знаете ли откъде дойде белята на СЕМ? От опита им да интерпретират смисъла на понятието „добри нрави“. Това е станало по наша информация, по идея на един виден представител на БСП в СЕМ, който скоро беше провъзгласен за будител български. Опитът да се интерпретира понятието „добри нрави“, като се изключи от него езика примерно на конфронтацията или циничен, вулгарен език, сензацията води до това, което Вие видяхте.
Водещ: В България трудно. Тук дори има два синода, така че дори Светият Синод в институционалния смисъл трудно би могъл да тълкува понятието „добри нрави“, камо ли СЕМ, но ние говорим за политическото измерение на понятието „консенсус“. Какво му е лошото на консенсуса? Нали има случаи, когато подобни правителства на иначе непримирими формации са били сглобявани? В Израел често пъти, блокът „Ликут“ и партията на труда правят коалиционни правителства. Сега в Германия виждаме моделът. Какво от Ваша гледна точка е лошото в консенсуса?
Иван Костов: Аз не казвам, че има лошо в консенсуса, но политиката не може да се превръща в консенсус. Не може да се гледа на политиката само от едната й страна.
Водещ: Ами да, естествено.
Иван Костов: Защото тя от една страна е постигане на съгласие чрез преговори, от друга страна тя е сблъсък на позиции и конфронтация.
Водещ: Никой не го отрича, разбира се. Но консенсусът би могъл да бъде основа за правене на такава политика.
Иван Костов: Нека да Ви върна към идеята на този…
Водещ: …на Цветозар…
Иван Костов: …защото ние по този начин се отдалечихме от първоначалната си тема. Смисълът на това да отстояваш своя облик, своята идентичност чрез отстояване на своите принципи и позиции, е един от начините да се прави политика. Другият начин, той често води до сблъсъци, до дебати, до конфронтации.
Водещ: Отстояването на идентичност.
Иван Костов: Разбира се. Ние сме различни хора и защитаваме своя човешки периметър, защитаваме своите възгледи.
Водещ: Другият принцип?
Иван Костов: От друга страна, разбира се, има и моменти, в които трябва и да се разбираме по важни въпроси, които са общи за всички нас.
Водещ: Добре, освен този принцип да се отстоява идентичност, какъв друг принцип има, основен в съвременната политика, който Вие не споделяте? Понеже казахте, че са два, единият е смисълът да се отстоява идентичност, а другият?
Иван Костов: Най-важното е това, за което досега говорихме и се опитахме да го изясним. Другото е самият компромис, самият консенсус, който трябва около националните…
Водещ: Пак давате знак за равенство между консенсус и компромис, защо?
Иван Костов: Две страни на, защото е така по принцип.
Водещ: Но какъв ресурс Ви дава политиката на отстояване на идентичност?

Иван Костов: Политиката на отстояване на идентичност и на отстояване на тези ценности идва от гражданското общество, което създаде ДСБ. Тези хора искат това да виждат като политика и го виждат чрез поведението на нашата парламентарна група. Аз не съм съгласен с тезата, че ние не участваме в обществения дебат, напротив, много често участваме, и то много активно и сме единствените, които са повдигали по критичен начин въпроси. Ето например в политическата сфера ние повдигнахме въпроса за решението на СЕМ, след Вашето предаване сутринта и след публикацията на вестник „24 часа“. Но ние бяхме тези, които повдигнаха този въпрос.
Водещ: Да, Новото време също излезе.
Иван Костов: Другият случай беше, нека да Ви напомня, Общественият съвет, който създаде министърът на вътрешните работи Петков около себе си. Това беше пак опит да се приложи непозволено действие към една демократична система и тогава отново се срещна съпротива и отново се даде заден ход, както става сега с решението на СЕМ.
Водещ: Нека да изясним обаче…
Иван Костов: Искам да кажа, че и тогава бяхме в активна позиция, освен това по всеки един от въпросите на страната, например по данъчните закони, които току-що се гласуваха в НС, ние бяхме основните говорители на опозицията. Така че ние говорим това, което трябва да се говори. Това, че някои слушат избирателно все пак си остава за тяхна сметка.
Водещ: Добре, като казвате бяхте основни говорители на опозицията, ето това е също много важно да бъде изяснено. Какви са Вашите политически цели, насочени вътре в опозиционното пространство? Каква роля бихте искали ДСБ да играе там?
Иван Костов: Преди всичко целта ми в това предаване е ако може да ми дадете малко възможност да кажа каква позиция имаме спрямо данъчните закони. Тогава ще се разбере и каква цел имаме в политическото пространство.
Водещ: Да започнем да говорим за данъчните закони.
Иван Костов: Не, да кажа просто позицията, защото те бяха приети вчера.
Водещ: Да, разбира се.
Иван Костов: Тези данъчни закони запазват данъчната тежест, това трябва да се каже, защото сме опозиция и трябва да го заявим ясно. Запазват данъчната тежест и само преразпределят тази тежест като натоварват фирмите да плащат акцизи и да плащат имотни данъци за сметка на известно намаляване на вноската за социално осигуряване. Намаляването на вноската за социалното осигуряване може би ще подпомогне големите фирми, в които има много хора заети. Но малките фирми, малките и средните фирми при това променяне на тежестите на данъците ще затънат още повече, ще има фалити или замразяване на малки фирми.
Водещ: Дясна позиция ли е това?
Иван Костов: Защото това, което направиха управляващите, не е в полза на бизнеса, особено на дребния и на средния бизнес. Това се вижда веднага от погледа върху тези данъчни закони.
Водещ: А Вашата критика на данъчните закони от десни позиции ли е?
Иван Костов: Да, разбира се, че е от десни. И още нещо. Тези данъчни закони ще съберат, предвиждат да се събере в следващата година 18 млрд. лв. приблизително приходи, малко повече от 18 млрд. лв. приходи. Тази година ще се съберат 18 млрд., т.е. данъчната тежест в следващата година предвижда да събере същите приходи, които са събрани тази година.
Водещ: Какъв е смисълът тогава?
Иван Костов: Момент. Но това е направено, за да се скрият бъдещите преизпълнения на приходите, които ще ги има в края на следващата година. Аз още сега мога да кажа, че тъй като паричните потоци в страната ще се увеличат приблизително с около 10 и над 10%, а приходът ще бъде много по-голям за бюджета. Ето срещу това сме ние като дясна опозиция.
Водещ: Г-н Костов, след парламентарните избори през 2001 г., спечелени от НДСВ, Вие вече не сте премиер. Вие много отдавна не сте и финансов министър, а Вие във всяко предаване говорите или като финансов министър, или като премиер. Аз съм Ви поканил като лидер на ДСБ, шестата по влияние в парламента политическа сила със свой облик, със своя партийна програма и свои виждания. Какви са Вашите виждания?
Иван Костов: Точно това за мен е особено важно, да кажа позицията ни по данъчните закони, които бяха приети вчера.
Водещ: Така е, разбира се.
Иван Костов: Не като финансов министър и не като премиер, а като водач на една от опозиционните формации в парламента.
Водещ: Е, от данъчните закони какъв извод можем да си направим за ролята на ДСБ в дясно?
Иван Костов: Че изказваме позициите, които съответстват на нашите ценности и принципи, че изказваме позиции, които са полезни за България. Защото, ако бяха приети поне част от нашите предложения, например, ако беше намален данъкът върху добавената стойност от 20 на 18%, нямаше да има това преизпълнение на приходите, което се задава и в следващата година и щеше да има много по-бърз растеж на икономиката и щеше да има по-бързо покачване на доходите. Това нещо се изпуска сега и това не е в полза на България.
Водещ: Пак Ви казвам, Вие сте лидер на партия. Вашата експертна подготвеност не бива да измества темата за политическата визия. Каква роля искате да играе ДСБ в дясното пространство и виждате ли ресурс то да се окаже отново обединено?
Иван Костов: Първо, дясното пространство трябва да започне да говори.
Водещ: Ами то говори.
Иван Костов: То говори, но много слабо и не се чува дори.
Водещ: Е, как тук Ви гледат…
Иван Костов: След като го занимават дясното пространство само със себе си и след като му поставят непрекъснато въпроси дали ще се коалира, как ще се разрешат неговите противоречия, практически не му се дава въобще възможност да се произнесе по проблемите, които са важни за България.
Водещ: Нали Ви дадох възможност за данъчните закони.
Иван Костов: Добре, но аз имам желание да говоря и по други неща.
Водещ: По какви?
Иван Костов: Ами, например по нашето желание да се създаде Временна анкетна комисия, която да проучи доклада „Петрол срещу храни“, защото има машинации…
Водещ: Моля Ви се, този доклад работи добре. В Индия външният министър подаде оставка, защото Индийският национален конгрес като управляваща партия е в списъка. Така че демокрацията работи.
Иван Костов: В Индия.
Водещ: Ами, в Индия.
Иван Костов: Ето това е проблем на българската демокрация, че тя не работи в България.
Водещ: В Индия работи, светът е единен.
Иван Костов: А защо не ме питате за това?
Водещ: За Индия Ви питам.
Иван Костов: Питайте ме за България.
Водещ: Поощрява ли оставката на индийския външен министър?
Иван Костов: Разбира се, че поощрява, защото това е начин да се изчисти петно от Индия.
Водещ: Ами разбира се, значи Индия върви по правилен демократичен път в годините на прехода.
Иван Костов: Нека да кажем как върви България обаче.
Водещ: Добре, нали Ви питам за ролята на ДСБ в дясно?
Иван Костов: ДСБ поиска и предложи да създаде Временна анкетна комисия, ще кажа и защо. Ние активизирахме със специално писмо Главна прокуратура, с настояване тя да проведе това, което трябва да се проведе – проверка на информацията, която идва от доклада за машинациите с програмата „Петрол срещу храни“.
Водещ: Тя как реагира прокуратурата?
Иван Костов: За съжаление Главна прокуратура нарече тези информации, които има в доклада на ООН „костовистки лъжи“ и каза, че няма да се занимава с тях.
Водещ: Момент. Майкъл Чорни, когато говори, че е дал 200 хил. долара на фондация „Демокрация“, тогава прокуратурата как нарече твърденията на Чорни?
Иван Костов: Не знам как ги е нарекла, но…
Водещ: А взе ли повод от тях да започне някакви действия?
Иван Костов: Взе.
Водещ: Е, защо всъщност прокуратурата взема повод от Майкъл Чорни, а не взема повод от доклад на специална комисия на ООН?
Иван Костов: Ами ето, сериозен въпрос. Но след като прокуратурата се отказва от правосъдие…
Водещ: Ама Вие не сте и Главен прокурор.
Иван Костов: Нека да кажа. Ако прокуратурата се отказва от правосъдие, а Съветът за сигурност със специална резолюция призовава институциите на всички държави-членки да съдействат на това разследване, остава да съдейства кой? Министерският съвет и НС.
Водещ: Вижте какво, може би нещата започват все пак от Индия. Може да започне верижна реакция. Индийският външен министър подава оставка, нека да изчакаме.
Иван Костов: Ролята на една опозиция не е да чака. Ролята на една опозиция е да изисква да се изтрие това петно от Република България.
Водещ: Че кой го е сложил?
Иван Костов: Който и да го е сложил.
Водещ: А кой е той?
Иван Костов: Защото вижте как… Ще се върнем към онзи случай, при който един български спортен деятел, който беше член на МОК, хвърли голямо петно върху България. Тук всички замълчаха до момента, до който той беше отстранен от МОК.
Водещ: Олимпийският комитет може да отстранява свой член, но кой да отстрани другия?
Иван Костов: Знаете ли и Ирак може да започне дело срещу споменатите фирми в доклада срещу БСП, за да си търси парите.
Водещ: Откъде знаете това?
Иван Костов: Ами така казват в Ирак, че ще започнат да съдят тези, които…
Водещ: Вие имате ли пряка информация от там?
Иван Костов: Аз ще се видя днес с иракския посланик и ще имам много повече информация.
Водещ: Значи очаквате Ирак да започне такива действия?
Иван Костов: Очаквам, защото това са иракски пари.
Водещ: Добре, Вие ще си стиснете ли ръцете с Петър Стоянов, лидерът на СДС?
Иван Костов: Това метафора ли е?
Водещ: Метафора е разбира се, но тя има конкретна основа и това е основата на идеята за вътрешно десен диалог.
Иван Костов: Нека в тази метафора да опишем конкретни политически действия, а те са прости. Днес сутринта, ние трябва да подпишем заедно това искане за създаване на Временна анкетна комисия, защото то трябва да има 48 подписа на депутати.
Водещ: До кого да подпишете искането?
Иван Костов: Да се внесе в НС. За да се създаде Временна анкетна комисия трябват 48 подписа. Ние нямаме по отделно 48 подписа и заради това, ето начин за стискане на ръка. Просто да внесем заедно искане за Временна анкетна комисия.
Водещ: Досега защо нямаше подписки до Конституционния съд за хипотезата, че Станишев незаконно е избран за премиер, че има редица нарушения на Конституцията и други?
Иван Костов: Това по какви въпроси ще взаимодейства опозицията, ние предлагаме да се уреди с излъчване на хора от ръководството на парламентарните фракции, които непрекъснато да поддържат контакт и да съгласуват тези общи действия.
Водещ: Въпрос от публиката.
Публика: Въпросът ми е към г-н Костов, понеже явно на избирателите не им стана ясно защо има разделение в дясно. Какво го причинява, за да се налага да има консенсус след това?
Водещ: Въпросът е важен, защото той показва, че хората наистина все още може би не са наясно. Кажете го ясно.
Иван Костов: Нас ни разделиха неща в миналото, в настоящето, което стана минало и трябва да бъдат казани. Едното е, ние се разделихме в оценките си по отношение на управлението, на реформаторското управление от 1997 до 2001 г. Едните го нарекоха провал, а другите казахме, че то е било полезно за България. Другото беше отношението към управлението на Симеон Сакскобургготски-Ахмед Доган. Едните му подаваха ръка и го подкрепяха в ключови моменти, другите смятахме, че то спира реформите. Това бяха принципните въпроси, които доскоро бяха проблем и след това по време на кампанията вече предизборната, едните говореха за коалиране със Симеон Сакскобургготски, а другите, ние, казвахме, че той ще се коалира с БСП. Това бяха разделителните черти, поне три от тях.
Водещ: Г-н Костов, има въпрос от живата ни връзка на „Спирката на Нова“, после ще продължим. Иван Черкезов. Лоша е връзката. Аз ще Ви попитам защо не назовахте корумпираните, както Ви призоваваше Петър Стоянов? „Иване, кажи си“, каза той. За да е ясно, защото това също е един от може би… Предисторията на разделението започна от това „Иване, кажи си“.
Иван Костов: Не, не бих казал. Петър Стоянов имаше възможност да си каже. Той го направи по време на президентската кампания за втория мандат.
Водещ: Да си каже какво?
Иван Костов: Каза си каквото имаше срещу Богомил Бонев и това доведе до загуба на изборите. Един президент, един държавник не може да влиза в ролята на прокурор и на обвинител, особено когато за това си има специални държавни органи, както е в демократичната държава. Не може да се сеят такива обвинения, както е написано тук: „Уважаване на човешкото достойнство, зачитане правата на другите…
Водещ: Това в СЕМ ли е?
Иван Костов: …и не накърняване на доброто име и авторитет“.
Водещ: Ето и Вие вземате повод от становището на СЕМ.
Иван Костов: Вземам, то е много интересно.
Водещ: То е интересно. Има ли още въпроси?
Публика: Едно уточнение. Вие казахте, че главно отношението ви спрямо управляващите ви разделя. Това означава ли, че общите ви идеи остават? В смисъл имате общи десни идеи и това не е ли някаква предпоставка за бъдещ съюз евентуално в дясно?
Иван Костов: Това е предпоставка. Вие много правилно виждате перспективата. Тя е в общи действия, в изграждането първо на една мощна опозиция. Ако това стане, по-нататък ще се открият вратите и за консолидацията на дясното.
Водещ: Тоест практическата политика ще бъде обединителната основа?
Иван Костов: Разбира се, практическата политика и ефективността като опозиция, иначе само си говорим.
Водещ: Добре, след 1994 г., когато тогавашният СДС загуби изборите и Вие наследихте Филип Димитров, точно Ваша политика олицетвори тогавашното обединение на дясното и формулата ОДС. Какво от онзи практически опит може да послужи и днес като основа за евентуално сближаване?
Иван Костов: Казах го току-що. Ефективна опозиция, ярка, разбираема, понятна за хората. Това е единственият начин. Защото хората по естествен начин виждат слабостите в управлението. Трябва някой да вижда тези слабости в още по-ярки цветове и по още по-убедителен начин да сочи причините, поради които тези слабости се допускат, за да се формира и представа за него като алтернатива за управление. Това е логиката на всяка опозиция.
Водещ: Очаквате ли днес СДС да подкрепи искането за подписка?
Иван Костов: Би било абсолютно необяснимо, ако не бъде подкрепено.
Водещ: Благодаря Ви!