Иван Костов: ДПС лишава българските турци от правото на демократичен избор

Водещ Георги Коритаров: Започваме разговора ни тази сутрин. Той ще бъде с лидера на Демократи за силна България Иван Костов, на когото казвам добро утро. Иван Костов: Добро утро. Водещ: Г-н Костов, какъв политически символ трябва да търсим в тази новина, че български изселници се обявяват срещу Движението за права и свободи, виждайки в него партия, която ги е разочаровала и обявявайки намерението си да правят нова партия? И. Костов: Той е повече от ясен, символът. Те се мотивираха с това, че са нараснали много настроенията срещу управлението на Движението за права и свободи. Техните анкети са недвусмислени, едва 14.9 от запитаните одобряват, докато 85.1 не одобряват. Това е много масово настроение очевидно. Те се мотивират също така с това, че Движението за права и свободи не изпълнява обещаните на своите избиратели. . . не продължава по никакъв начин политиката за гарантиране на културния им живот, на духовния им живот. Имаше тежки думи, които се говориха по отношение на намесите на ДПС в мюфтийството. Вие знаете, че там Движението за права и свободи на една монтирана конференция избра Фикри Сали за главен мюфтия, съдът го отмени, след това пак под техен натиск вероятно съдът назначи трима души, които да бъдат мюфтии. След това Апелативният съд отмени това решение като несъстоятелно и неоснователно. В момента мюсюлманската общност е без. . . обезглавена, няма представителство, а това се изживява тежко от тях. Освен това те имат дълъг списък от неща, зад които стоят. Той не е труден за реализация, но очевидно е забравен, след като веднъж е бил написан някога. Така че това е една част от аргументацията. Другата е – за тях не е тайна начинът на живот на ръководството на Движението за права и свободи. Говориха за това с гняв, с възмущение. Това са им мотивите. Водещ: Това са техните мотиви, но всъщност има един въпрос, който е не по-малко интересен. Защо за вас, бивш министър-председател, лидер на най-голямата партия – Съюз на демократичните сили, в миналото, сега на една, така, партия, набираща много сериозен обществен престиж, Демократи за силна България, с какво за вас темата за българските турци е привлекателна и то по начин, че да бъде водеща политическа тема или една от водещите политически теми? И. Костов: В България в демокрацията има сериозни несъвършенства. Едно от големите несъвършенства е това, че за една част от българските граждани, това са български роми най-вече и българските турци, фактически демокрация няма. Няма политическо представителство за българските роми. Те са отчуждени икономически и социално. Икономическото и социално отчуждение е валидно и за българските турци. В този смисъл България има две гета, съвсем видими, които правят болезнено усещането на хората за това, че някак си наистина страната се движи по посока на Европа и ще стане член, но това няма да се отнася за всички. Всъщност тези хора си дават сметка, че ще станат европейци като хора от гетото, като хора без необходимото образование, които ще бъдат некоркурентни за пазара, които не могат да си осигурят здравната осигуровка, пенсионната осигуровка, социалните мрежи не работят за тях. Така че всяка една партия, която иска доброто на България, би трябвало да е особено чувствителна към тези въпроси. Демократи за силна България много ясно са заявили, че т. нар. български етнически модел, който всъщност запазва и задълбочава това отчуждение, и затваря хората в тези гета, трябва да бъде преодолян именно по пътя към Европа с едни общи усилия. Водещ: Нека да обясним обаче нещо също, което продължава да бъде повод за спекулации. Логиката, по която българският етнически модел затваря тези хора в гета. Пропагандно, така, както е представян от своите носители, да речем, от ДПС и от хора, които подкрепят това понятие, той е насочен към тъкмо обратното, да разчупва гетата. Как така става, че той всъщност ги узаконява? И.Костов: Преди всичко, като не дава възможност на тези хора да гласуват съобразно своите ценности и съобразно своите интереси, и ги принуждава да правят едностранен избор в полза само на една политическа върхушка, на един политически елит, който по силата на това става безотговорен. Водещ: Става монополист. И.Костов: Всеки опит да бъде критикувано ръководството на Движението за права и свободи завършва със заплаха от тяхна страна едва ли не за социалния мир. Това създава една гарантирана неприкосновеност на един политически елит, който, грубо казано, стопанисва своите избиратели, играе ролята на политически брокер, представящ техните интереси. Това затваря хората в гетото. А след това, когато се добере до властта, както стана в случая, не изпълнява никакви ангажименти по отношение на тези хора, напротив, води една либерална политика, която най-малко може да помогне за решаването на проблемите на българските роми и българските турци. Водещ: Всъщност това, което не присъства по никакъв начин, така, вербално експлицирано в този български етнически модел като понятие, това са ромите. Създава се впечатление, че се говори само модел между турците и българите като етнически общности. И.Костов: Това е най-сериозното несъвършенство или. . . Това е всъщност истинският абсурд на т. нар. български етнически модел, защото той практически не решава въпросите на нито един етнос. Но най-вече, най-очевидно това се вижда по отношение на българските роми. Водещ: Използвам това, че заговорихме за ромите, за да ви попитам. Появи се точно преди два дни една идея на Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, който предлага да се въведе специална политика за ограничаване на ромската раждаемост. Тази своя идея той е разпратил на 11-те партии, които се събраха на 10 ноември, за становище. Как гледате на една такава идея? Допринася ли тя наистина за етнически мир или напротив? И. Костов: Аз мисля, че това е много нелепо, крайно неуместно, изобщо някак си ми е неудобно даже да коментирам, защото това е израз на неща, които аз считам, че в България не се споделят от широките маси, от хората и изобщо не отговаря на представите на българското общество за толерантност и за коректност. Първо, тази раждаемост не е така голяма, както му се струва на Каракачанов, нека да сме наясно. Такава легенда се поддържаше дълго време по отношение на раждаемостта на българските турци. В момента и те са смаляваща се демографска група. Водещ: В каква степен всички тези неясноти и инсинуации, и спекулации с понятието етнически модел стават възможни, поради неразгръщане и неприлагане на ратифицираната по времето на управлението на ОДС Рамкова конвенция за малцинствата, която всъщност е истинският регламент за етнически баланс и етнически мир? И.Костов: Те са забравени, тези ангажименти, които страната е поела. Това най-ясно се вижда например по отношение на една програма, която се прие за интеграция на ромите в българското общество. Тя е загърбена напълно. А това беше документът, около който за първи път те се обединиха и казаха, че това е нещо добро за тях и че, ако се прилага упорито, постоянно, настойчиво, ще даде резултати. Така че тези ангажименти, които има в конвенцията, са изоставени. Странното е, че с участието на ДПС в изпълнителната власт са забравени точно този вид ангажименти. Нищо не е направено от това, което беше направено от управлението на Обединените демократични сили за интеграция на българските турци и, разбира се, и на ромите. Няма напредък. Водещ: Очаквате ли да се появи ромска партия нова, цялостна, която да кандидатства за тези парламентарни избори и да има шансове за успех по аналог на ДПС или на някакъв друг етнически модел партии? И.Костов: Не, не очаквам най-вече защото политическите разделения вътре в ромската общност са много големи. Различията в стандарта на живот са изключително големи. Те са много различни по религиозна принадлежност, по култура, бит. Когато се говори за ромите много хора, които не ги познават, си мислят, че това е едва ли не една еднородна група, а всъщност те са много различни. Има най-различни роми. И обединението им стана за първи път около тази програма за интеграция, която беше приета от предишното правителство, което беше голям успех само по себе си. Така че не очаквам те да се обединят поне. . . Тъй като ние работим много с тях, има много техни представители в нашите ръководства и, да кажем немного, но има достатъчно, така че знаем за какво, какви са техните настроения, знаем какви са техните очаквания от властта и т. н. Работим с тях, сега ще започнем всъщност втора серия от семинари. На тях идват високообразовани или студенти, които сега напредват. Те проявяват много жив интерес към политиката, към работата с хора, към лидерството и т. н. Така че те са тръгнали по друг път. Водещ: А имате ли впечатление дали между ромската общност и турската общност в България има някакво отношение на неравнопоставеност, да речем, ромите да се чувстват комплексирани или потискани поради това, че, да речем, турците са много по интегрирани? И.Костов: Истината е, че те както са отчуждени от мнозинството, така са отчуждени помежду си. Това е неприятната истина. В смисъл мултикултурното българско общество е дълбоко разделено. В този смисъл има определени контакти, те са по линията на ромите мюсюлмани съответно с българските турци или по-скоро по духовна линия. Но, вие знаете, сред ромите има много православни, има евангелисти, има протестанти и т. н. Водещ: Тук една от идеите от семинара в Боровец е да бъде създадена нова партия на български турци, която да бъде алтернатива на ДПС и която да се стреми към обединение вдясно. Има ли реалистично, така, потенциал в една такава нова партия? И какво да се разбира под обединение вдясно? И.Костов: Първо, искам да ви кажа, че в Боровец бяха представени 33 от 38-те изселнически организации, които са добре изградени и добре функциониращи в Република Турция. Трябва за българските слушатели да кажем, че българските турци в Турция запазват своята монолитност, по някакъв начин запазват определена автономност, самостоятелност, поддържат много живи контакти помежду си и представляват една високоразвита част от турското общество. Това просто за информация. От тази гледна точка тези хора, до голямата си степен добре образовани, добре квалифицирани и компетентни, заемат добри позиции в турското общество, както те самите казват те са решили своите проблеми житейски. И самото обстоятелство, че по силата на начина, по който беше уредено насилственото им прогонване от България, те имат и български, и турски паспорти, което не се отнася за предишните изселнически вълни. И на тази основа аргументът за тяхното участие и за техния жив интерес към българската политика е това, че те са всъщност български граждани, те поне така го представиха пред всички нас. И аз мисля, че това е естествено да бъде прието. Казаха и нещо друго. Казаха това, че те не се затварят в собствените си семейства и търсят, и обръщат внимание на проблемите в България, и се ангажират с тези проблеми. Това трябва да се възприема от всички в България като една загриженост, която желае доброто на нашата страна. И аз мисля, че те имат такива намерения. Водещ: Е какво значи обаче обединение вдясно? И.Костов: Това, знаете ли, самата тази теза за създаване на партия вдясно, тя не е била формулирана в мое присъствие. И тезата за обединение вдясно е станала, след като аз напуснах семинара. Аз стоят до обяд, а вероятно е станало следобеда и за мен е необходима допълнителна информация. Там имаше представители от Демократи за силна България. Но естествено е стремежът да се участва активно в политическия живот на страната. Това трябва да разбирате под обединение вдясно и висока степен на доверие към програмните документи и към политическото поведение на Демократи за силна България, на БЗНС-Народен съюз, Демократическата партия, които бяха поканени там, на БЗНС на Яне Янев, това трябва да се разбира. Водещ: Да. А вие на 18-ти ще имате, така, събиране, ще отбележите тази дата. Какъв е поводът? Защо всъщност 18-и е по-важна дата от вас за 10-и? Ив.Костов: О, разбира се, че е по-важно, защото 10-и е дата на един вътрешнопартиен преврат и то срещу човек, който, както се оказа, сам си е подал оставката. Докато 18-и е денят на първия свободен митинг, това е първата изява, първата искра, която ни запали, която ни заведе на площада. Това е нашият първи усет за свобода. Това беше забележителен момент и заслужава да бъде напомнен след 15 години. Каним всички, които са били на площада, които са изпитали това чувство, които са останали верни на него да дойдат в зала „Максима“ във ВИАС. Водещ: Да, където ще бъде отбелязването на датата. И.Костов: Подготвили сме една малка програма и ще бъде много хубаво. Водещ: Благодаря ви. Благодаря на Иван Костов, лидер на Демократи за силна България, участник в ефира на Радио „Нова Европа“ в предаването „Блиц“.