Иван Костов: Договорът за силна България е предназначен да се пребори с думите

Водещ: Сега ще прочета договора за силна България. „Ние, Демократи за силна България, създадохме партия на честните отношения с гражданите. Срещу нашия глас на изборите днес поемаме следните задължения:
1. Да върнем смелостта, решителността и компетентността в политиката;
2. Да създадем предпоставки за усвояване на доходите чрез ускоряване на икономическия растеж;
3. Да насърчаваме всички предприемчиви и работливи българи чрез намаляване на данъците и осигуровките и общо съкращаване на преразпределителната роля на държавата;
4. Да разходваме пестеливо и ефективно всеки лев на българския данъкоплатец;
5. Да завършим реформата в здравеопазването и го направим достъпно и качествено;
6. Да установим върховенство на закона с всички средства, включително – с промяната на Конституцията;
7. Да премахнем имунитета на депутатите и магистратите;
8. Да възобновим и спечелим войната с организираната престъпност и с корупцията;
9. Да създаваме и укрепваме силни институции и местна власт близо до хората;
10. Да отстояваме българските интереси в Европейския съюз и НАТО;
11. Да се противопоставим на реабилитацията на комунистическия режим и на присъствието на неговия репресивен апарат в обществения живот. Няма давност на техните престъпления.
12. Да се борим срещу изолирането и партийния контрол върху българските турци.
Задължаваме се да положим всички усилия, за да поправим щетите, нанесени от настоящото управление:
Ще ревизираме договорите, които стовариха ненужни финансови тежести върху българските данъкоплатци за едно поколение напред.
Ще потърсим отговорност за вредите, които бяха причинени чрез спекулации с външния дълг на България. Ще направим необходимото да върнем на българската държава незаконнопридобитите от Симеон Сакскобургготски имоти.
Декларираме пред българските граждани, че ще останем верни на своите принципи и ценности. Няма да се договаряме зад гърба на своите избиратели.
Публично поемаме задълженията по настоящия договор“. Добър ден, г-н Костов. Защо решихте да направите именно договор. Основните скептични гласове, които се чуха, бяха, че договор се поема обикновено от партия, която се кани да управлява, или от управляваща коалиция. Поне така било в чужбина.
Иван Костов: Договорът е предназначен да се пребори с думите. Защото думите, особено думите, изречени като обещания, се обезцениха напълно в последните четири години. Думите, казани преди изборите 2001 година не бяха подкрепени с дела. Оказа се, че този, който ги е изрекъл – г-н Сакскобургготски влага други смисли в тях – каквито ние, останалите не сме влагали. Думите се изпразниха напълно от съдържание. И идеята за честни отношения между политици и граждани, каквато роди „
Демократи за силна България“, изисква да се преборим първо с тази бездна в комуникацията. Защото това е бездна в комуникацията. Ако политиците говорят едно, а разбират друго, а хората не разбират това, което говорят политиците и разбират трето и четвърто, това означава, че нито хората имат политици, нито политиците са отговорни пред хората. Това е договор, в който съвсем кратко, на една страница, ясно поема определени задължения една политическа партия, каквато е ДСБ, пред хората, които ще пуснат гласовете си за тази партия и пред останалото българско общество. Ясно е какво ние ще правим в Народното събрание. Толкова ясно е казано, че да не можем да се измъкнем ние, да можем винаги, по всяко време, като отворят и кажат: добре, вие защо не – ето, предложиха ви примерно да махнете имунитета на депутатите и магистратите – защо не го подкрепите, ние да кажем: ние го подкрепяме това. Или примерно да е ясно, че когато сме против това да се дават ордени на бивши величия от репресивния апарат, то е защото ние сме против реабилитацията, казали сме го предварително и сме казали нещо повече – няма давност за престъпленията, които са извършили, т.е. – тези хора винаги ще са наш противник. С другите можем да опонираме, можем да се състезаваме, но тези ще бъдат противник. И така – това е съвсем коректно. Това е връщане към честността, към основата на политиката.
Водещ: Има акценти в този договор, към които другите партии се пазят – въобще да повдигат като въпрос с оглед – бъдещо коалиране със Симеон. Например – задължавате се да ревизирате договорите, които стовариха ненужни финансови тежести върху българските данъкоплатци за едно поколение напред.
Иван Костов: Например – магистрала „
Тракия“. Например – договора за Детската педиатрия. И много други такива действия на правителството.
Водещ: Другото е – отговорност за вредите, които бяха причинени чрез спекулации с външния дълг. Аз си спомням, че Вие бяхте първият, който повдигна този въпрос публично преди около две години мисля. И третото е за незаконно придобитите имоти от премиера Сакскобургготски. Какви конкретни действия могат да се предприемат, ако управляващото мнозинство е ваше?
Иван Костов: Ще потърсим реализация на общите ни интереси. Общият ни интерес е да се възстанови справедливостта. Това, което се притежава не по право, да бъде върнато. Ако са нанесени щети – да бъдат казани ясно какви са щетите. Ако са нанесени щети на българския данъкоплатец с огромни спекулации с външния дълг – това може би ще е интересно – половин година Милен Велчев бяга от отговор на въпроси за външния дълг. В Народното събрание, защото няма какво да отговори. Той твърдеше, че ще се покачат лихвите и ще му излезе сметката на онова обратно откупуване, при което той замени изключително евтин за много скъп дълг. Надяваше се, но времената го опровергаха категорично. В момента показва, че над 95 милиона долара България плаща повече вследствие на спекулациите всяка година за обслужването на дълга. Това са сметките. Той натовари българските данъкоплатци, включително – и пенсионерите с тази тежест. Този човек го направи. И трябва да отговаря. Той, и неговия екип, и правителството, което застана зад него и президентът, който им даде благословия по един странен начин – свиквайки една група, уж икономисти, които са от БСП, които всички заявиха, че това е една добра операция. Ето, оказа се, че това е една изключително вредна операция. И не само тази, и много други, които последваха – те обогатиха много бившите колеги на Милен Велчев в инвестиционните банки. Обогатиха много притежателите на български брейди облигации, но стовариха ненужни тежести на българските данъкоплатци. И това трябва да има развитие. Освен това, забележете, този човек, още преди 2001 година, като инвестиционен банкер с това се занимаваше. Ходеше към българските институции и се опитваше…
Водещ: Включително и към вашето правителство.
Иван Костов: Да, и се опитваше да ни ангажира с тази операция за замяна на българските брейди облигации. Ние винаги сме отказвали, защото знаем какъв е корупционният потенциал, който е скрит вътре.
Водещ: Какъв е механизмът?
Иван Костов: Огромни комисионни. Огромни комисионни, които се дават на тези, които участват в замяната на този договор. Знаете ли защо? По следната причина – че брейди облигациите не са добър инструмент за притежателите на този договор. Не са добър инструмент, защото са пуснати срещу кредити, които не са били обслужвани. И този инструмент всеки би желал да го замени с някакъв друг. Например – с глобални облигации. Които да могат лесно да се търгуват и да му носят и прираст на стойността. Това нещо, точно защото е в интерес на инвестиционните банкери, беше избягвано от предишното правителство. Всъщност Милен Велчев беше брокерът, който се движеше и се опитваше да намери такава подкрепа. Най-вече – пак казвам – заради корупционният потенциал на тази операция и заради вредата върху българските интереси това никога не е било реализирано от предишното управление. Но след като се реализира, изведнъж се оказа, че фамилия Велчеви стават много богати хора. Започват да строят хотели, стават изключително заможни. Трябва някой да проследи тези връзки. И нещо друго – две банки, които Милен Велчев беше министър на финансите, когато бяха продадени – тези две банки дават кредити на брат му в кавички. И то – десетки милиони евро кредити. Прощавайте, ама това е толкова нечистоплътно. И е толкова абсурдно това да не се вижда от хората. Как да не се потърси сметка?! И кога дават тези банки тези кредити – след замяната на брейди облигациите. Има връзка в това нещо. Всичко това е верига от една машинация, която е изключително крупна и сме прави да запишем този текст.
Водещ: Сега ще ми простите този въпрос, но понеже съм го чувал много като задаван. Знам, че Вие не обичате такива неща, но се случи като заговорим за хотелите на Милен Велчев. Имате ли някакъв хотел на българското Черноморие?
Иван Костов: Никакъв хотел нямам! Нито аз, нито съпругата ми. Никога не сме имали и нямаме и претенция да имаме. Безобразия е да се говорят тези неща. Ако има такова нещо, то ще се види веднага. Ще проличи по всичко. Аз толкова мога да кажа.
Водещ: Да, да, това е достатъчно. Исках да го чуем лично от вас. Защото ми прави впечатление, че хората не забелязват очевидните неща. Т.е. – веригата на това, което описахте преди малко. А са по-скоро склонни да вярват на слухове. Вие сте в позиция на обща атака в момента. Има впрегнат огромен ресурс (казвам вие като партия). От страна на управляващите има впрегнат огромен ресурс, виждаме как се харчат държавни пари за предизборна кампания. Какъв ще е вашият номер в добрия смисъл на думата в тази предизборна кампания?
Иван Костов: Няма номер – има договор! В договора е казано съвсем ясно – по отношение на бившия комунистически режим има заета една категорична позиция. По отношение на най-вредната част в БСП – генералското движение, генералите в резерва на репресивния апарат, които излязоха напред – срещу тях няма давност. Това е твърда и категорична позиция. Ще направим необходимото да върнем на българската държава незаконнопридобити от Симеон Сакскобургготски имоти. Това означава – никакъв мир на основата на евентуална кражба. Това е ясна позиция. По-ясна от тази – здраве му кажи. Защото ние нямаме много голям арсенал от оръжия. Ако имахме хотели, ако бяхме грабили така, щяхме да имаме кампания скъпо платена, социолозите нямаше да казват, че имаме 4,5 %, а щяха да кажат истинските проценти, ако не да ги надуят. Очевидно няма такива неща зад ДСБ. Няма икономически самолетоносачи, както ги нарече някой духовито. Няма такива. И заради това – с честна, ясна и много твърда, и много категорична позиция – с това.
Водещ: Да поговорим малко за икономика. Един от девизите ви беше „
България може повече“. Как ще обясним на хората, че тези четири години, които са минали, са по някакъв начин пропуснати за България.
Иван Костов: Много е просто. Вижте колко е просто. Правителството вместо да динамизира икономическото развитие, го саботира. Със следните неща – първо с това, че събираше много повече приходи, отколкото имаше право да разходва. По този начин изземваше над милиард лева повече от българските данъкоплатци и пречеше на хората да инвестират или да харчат, да купуват стоки на пазара. По този начин спираше развитието. От друга страна правителството изостави програмата за развитие на инфраструктурата и опазване на околната среда. По силата на която трябваше да се завършат пътища, магистрали, язовири, пречиствателните станции, да се направят канализации и т.н. Когато беше изоставена тази програма, на практика всичко беше отложено с години като развитие на нашия стандарт на живот. Защото един е моят стандарт, ако имам канализация и ако имам редовно изчистване на сметта, извозване, друго е, ако стоварват сметта ми на София в двора ми, както е в Суходол при тези хора. Това са съвсем различни неща. За какво качество на живота – ясно е, че децата там дишат лош въздух, че водата е лоша, че са изложени на замърсяване и т.н. Тези неща не бяха направени. По този начин не се направи нищо, за да се задвижи българското развитие от български фирми. Защото построяването на една пречиствателна станция е проста работа. То става с български материали. Както с български материали се прави една магистрала, или се прави един път, или се поддържа един язовир. Това е бетон, който ние произвеждаме, това са инертни материали, които ние произвеждаме, това са инертни материали, които ние произвеждаме, това са все неща, които ги има в България, има такива строителни фирми. Ако тези неща бяха останали тук в България, това щеше да покачи общото ниво на парите, с които българските фирми разполагат. И третата спирачка, която те пуснаха, това е неусвояването на европейските предприсъединителни фондове. Като оставим програма САПАРД – 9 % усвояемост на фондовете.
Водещ: 9 % от всички фондове?!
Иван Костов: 9 % от дадените 100 % са усвоени. Само 9 евро от сто са взети от останалите програми. Това е ИСПА и прочие.
Водещ: Какво става с останалите пари?
Иван Костов: Връщат се на Европейския съюз. И няма право България повече да претендира да ги получи. Става въпрос за пари, които са уредени още 2000 и 2001 година. За проекти, които са готови още тогава. Такъв проект е например магистрала „
Тракия“. Тези пари – 2 милиарда лева, както беше констатирано в НС, са върнати обратно на ЕС. Заради това тези пари не са в България и не са в ръцете на българските фирми, на българските работници, които да са си ги изкарали с честен труд. Тези пари са върнати обратно на ЕС. Затова няма изпълнение на обещанията на Симеон Сакскобургготски за бързо и несимволично покачване на доходите. Затова реалното увеличение на средната заплата е само два пункта. Два процентни пункта. Това ще рече – ако е била сто, станала е 102 лева. В реална покупателна стойност.
Водещ: Как се повишаваха заплатите и пенсиите по ваше време?
Иван Костов: Ние заварихме заплатите 56,60 лева през май, 1997 година.
Водещ: 56 лева?!
Иван Костов: …ъъъ? 65,50 лева! И оставихме 252 лева през юни 2001 г. Сега е 290 лева. Между 290 – 295 лв.
Водещ: 2001 г. колко е била?
Иван Костов: 252. Сега е 290.
Водещ: 40 лева.
Иван Костов: 40 лева. Но междувременно инфлацията е изконсумирала една значителна част от тези 40 лева. Така че в тези 250 лева има едно петлевово увеличение истинско в реална покупателна сила. Това става заради ниския темп на растеж. Заради неусвояването на предприсъединителните фондове, заради изоставените програми на публичното развитие, заради високите данъци, които спираха частните инвестиции в България и ограничаваха потреблението.
Водещ: Веднага въпроса: Вие казахте онзи ден по телевизията: аз знам ключа. Знам как да добием бърз икономически растеж. Записали сте го и във Вашия договор. Може ли да кажете отговора на този въпрос?
Иван Костов: Един начин има, който е проверен. Който винаги е давал резултат. Начинът е – нещо, което се признава от всички теоретици на икономическия растеж, независимо към коя категория и коя теория спадат. Това е увеличаване на инвестициите. Една страна, в която инвестициите са малко, не може да нараства бързо. Трябва инвестициите да имат стимул да се увеличават с много бърз темп. При това частните инвестиции са най-добрият стимулатор за растежа. Защото частните инвестиции развиват технологиите, развиват качеството на продукта и на услугите и плащат заплати, за разлика от държавата, която може да прави проекти, но не може да развива фирми, които да реализират тези проекти. Заради това частните инвестиции са ключът за развитието. И има само един начин те да бъдат форсирани и да бъдат облекчени – като бъдат облекчени данъците. Като държавата се изтегли от процеса на преразпределение и преотстъпи тези доходи така, че частните инвеститори да могат да ги върнат обратно. За да могат да компенсират това голямо технологично изоставане, да могат да дадат по-големи работни заплати, да диференцират разликите в заплатите вътре, да могат да получат стимули работниците да се конкурират за по-скъпо платените места чрез покачване на професионализма и подобряване качествата на самия работник като такъв. Това са механизми, по които може единствено да се стимулират частните инвестиции. И ние заради това казваме – знаем ключа. Някой ще каже – и ние знаем ключа!
Водещ: И го казват.
Иван Костов: И ние знаем, че така трябва да бъде. Някои, един, двама го казват. Но вижте, за да се направи това нещо, за да се оттегли държавата от процеса на преразпределение на доходите, да преотстъпи данъци, трябват много сила, много решителност и много компетентност. Защото, държавата, намалявайки разходите, веднага остава непокрити издръжката на значителни бюджетни сектори. Трябва да е толкова смела, и силна, и решителна държавата, че бързо да приключи реформите в здравеопазването, в образованието, в МВР, в армията, в администрацията. Бързо да приключи тези неща, за да може да намали издръжката на тези непродуктивни сектори и да преотстъпи тези доходи. За това се иска много сила. Това правителство, което досега управляваше, нямаше силата на тази компетентност да го направи, нямаше и политическата воля и решителност. Това е очевидно и ясно. То не завърши тези реформи, които му бяха оставени. Напротив – остави да се раздухват административните…
Водещ: Администрацията се разрасна неимоверно. Това е истината.
Иван Костов: Неимоверно, да. Това е причината за намаляване на потенциала за решаване на този въпрос. Заради това казваме – мярката може да изглежда проста и достъпна, но много малко са тези, които могат с решителност и компетентност да я приложат.
Водещ: Да, но аз съм чул от министри от сегашния кабинет например, г-н Василев, който казва, че инвестициите по времето на НДСВ, и то – чуждестранните – са рекордни в 15-годишната история на България. Сега не мога да цитирам точно цифри.
Иван Костов: Да, то е така. И е нормално. На тази фаза на икономическото развитие обаче те трябваше да са двойно повече. Защото, първите две години, когато дойдоха на власт, и когато същото това лице твърдеше с всичка сила се надвикваше над Световната банка и Международния валутен фонд, че България няма функционираща пазарна икономика – спомнете си го.
Водещ: Помня го много добре.
Иван Костов: Как, задействан от предизборната кампания, в продължение на още година и половина викаше на висок глас, че няма функционираща пазарна икономика – този същият човек с тези си призиви спря тогава инвестициите. Вярно е, че инвеститорите дойдоха, защото се увериха, че това правителство няма да пипне макроикономическата стабилност. Впрочем нека да кажем ясно – категорично не е вярно и не отговаря на истината, и нека да напомним на избирателите желанието на Симеон Сакскобургготски да припише постигането на макроикономическа стабилност на собственото си правителство. Тази макроикономическа стабилност последва от въвеждането на валутния борд, което беше направено 1997 година. И тази макроикономическа стабилност заедно с икономическия растеж бяха завещани на това правителство от предишното. И това, което правителството трябваше да направи, е не да се хвали със сегашните инвестиции от последната година, а да отговаря на въпроси: защо са толкова малко, защо не бяха двойно повече, защо бяха върнати тези пари, които можеха да се вземат от ЕС и т.н.
Водещ: Друг важен пункт и той е свързан с икономическото развитие – ефективна съдебна власт, ефективна прокуратура, липса на корупция, защото това е основният фактор, който възпира чуждестранни фирми. И го свързвам с втория въпрос – преди няколко години, когато влизахте във властта, един от лозунгите Ви беше „
Да отвоюваме държавата от престъпността!“. Актуален ли е този лозунг днес?
Иван Костов: Всичките медии, и то авторитетни медии, пишат за София като за град на Дивия Запад, в който шестват престъпници, необезпокоявани от полицията и най-лошото е, че на българските граждани изглежда това не им прави впечатление, софиянци с апатия гледат това, което се случва. Едно от нещата, които аз от личен опит искам да Ви кажа, едно от нещата, които преляха моята чаша на търпение, когато бях на кръстопът дали да се връщам в политиката или да не се връщам, имаше такъв период, в който аз исках да остана верен на намерението да напусна политиката, в този период два джипа „
Мерцедес“ преградиха „Граф Игнатиев“. Спряха трамваите и едно семейство от неизвестни хора тръгна да си пазарува по магазините, а охраната ги пазеше от двете страни. Спряха движението и всички хора стояха и безмълвно ги гледаха. Нямаше полиция, нямаше нищо. Това е отвоюване отново на улиците от престъпниците. Престъпниците си върнаха улиците, контрола върху улиците. Убиват човек на улицата, застрелват го пред очите на 60 човека, никой от тези 60 човека не иска да свидетелства. Всички тези, които дават най-високия рейтинг на полицията, а не иска нито един да свидетелства. Това е рейтингът на полицията, това е рейтингът на Бойко Борисов. Този човек не може да разбере сигурно, заедно с министър Петканов, къде е рейтингът на полицията. Рейтингът е, когато гражданинът е сигурен в тази институция и е сигурен – да й съдейства. Ако от 60 души нито един не иска да каже какво е видял на мястото на местопрестъплението, рейтингът на полицията е нищожен. Хората нямат никакво доверие, за да й съдействат, да й подадат ръка, да хване престъпника. Това означава, че улицата действително е на престъпниците отново.
Водещ: Не Ви ли е страх от това. Това са думи, които могат да възбудят преорганизация, действие. Те се страхуват от реална политическа воля, която може да ги помести. Спомняте ли си 1997 година какво беше?
Иван Костов: Нека се страхуват. Вие ме питате аз дали се страхувам?
Водещ: Да.
Иван Костов: Аз съм на 55 години вече. Аз нямам за какво да се страхувам. Основните неща, които е трябвало да направя в живота си, съм ги направил, сега трябва да давам пример на хората, които ще дойдат след нас. Те не трябва да ни виждат страхливи. Тези млади хора, които сега отрастват, трябва да знаят, че в поколението, което се е движило преди тях, на техните бащи и дядовци е имало бойци, имало е хора, които са дръзвали да се противопоставят, не са били склонни да пеят песните на мутрите и да им оставят какъвто и да е периметър. Трябва да знаят тези хора, че тук винаги е имало бойци, имало е смели хора. Трябва да оставим този пример. Това е по-важно от всичко останало. Няма никакво значение как ще си отидем. Всъщност единственото значение от начина на приключване на човешкия път, знаете ли какво е, г-н Дачков?
Водещ: Какво е?
Иван Костов: Как ще си отидеш точно пред очите на най-близките ти хора! Трябва да си отидеш по подобаващ начин. Трябва да са горди те след тебе, че ти по този начин си го направил. Няма по-важно нещо от това. всеки човек го разбира в живота си. Така че на тази фаза, на която аз се намирам в житейския си път няма какво да му уплаши. Имах си аз. Какво ще ме уплаши? Пред очите на тези дечица, които виждам около себе си, как ще се плаша? Само това остава.
Водещ: Друга тема от седмицата, която много силно прозвуча, след като Вие подехте Европейския съюз, бъдещето на България, тук говорихме и с г-н Маринов и с г-н Гълъбов, че всъщност много политици се изкушават да лъжат българите, че най-трудното е минало и сега остава да берем лаврите. Как ще коментирате Вие това и за какво всъщност трябва да се готвим незнаейки какво ни предстои?
Иван Костов: Знаете ли, управляващите, на тях се пада това. Трябваше да прочетат ясно Договора пред хората. Те ще кажат – ама, това е огромен договор. Работата на политика-управляващ е да прочете огромния договор по ясен начин на хората, така че хората да разберат той какъв ангажимент е поел.
Водещ:Тоест, те какви ангажименти са поели.
Иван Костов: Да. Той, политикът, какви ангажименти е поел, за да знаят хората, да се подготвят. Освен това какви шансове е открил, какви рискове има. Защото зад всяка отворена врата има шансове, има рискове, има всичко. Това е живот. Това не е врата в самолет, то дори самолет като се качи пак има рискове. Това е една врата в много човешко пространство. Това е Европейският съюз. Това човешко пространство е конкурентно. Там нищо няма наготово. Това не е Москва, това не е Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/, тук не подаряват пари. Тук показват пари и искат проекти. Ако ти нямаш проекти, те си прибират парите и ги дават на друг. Тук ти сам носиш собствените си рискове да останеш бедна и слаба периферия. Ако си такава, бъди какъвто искаш в Европа и периферията ще я има, но ти избираш какъв ще бъдеш, а не те. Ако искаш се развивай, ако искаш – не се развивай. Ако искаш толкова да не се развиваш, то не бъди опасен за останалите. Все пак затвори границата, фитосанитарният контрол, ветеринарният контрол, незаконната миграция, не излъчвай емисии вредни неща, промишлени отпадъци, не замърсявай средата, затвори атомните централи, които носят риск – това казва Европейският съюз, но той едновременно с това оставя много рискове на България. Те трябва да бъдат казани и да бъдат прочетени от българските политици. Не да бъде дебалансирана цялата представа, не рисковете да затъмнят възможностите, които българският гражданин неминуемо ще има утре и увеличаващи се, вярвам аз, в бъдеще все повече и повече. Не, но просто да се види всичко, да се видят всички страни на това, какво представлява влизането в ЕС, защото едно нещо хората не трябва да ги изненадва. Не трябва да влязат неподготвени, в смисъл да не знаят, че ЕС няма да ги направи богати, няма да ги направи силни, няма да ги направи здрави, няма до построи магистрали, няма да построи пречиствателни станции, т.е. – той няма да направи нищо със собствените си ръце. Всичко това трябва да го направят българите. Всичко това българските граждани трябва да го направят. Те трябва да го построят, те трябва да го изстрадат. В това усилно време те трябва да дадат от тебе си много, за да заживеят като истински европейци. Ако това българинът не разбере, ако застане в позата на онзи мърморко в кафенето, който търси недостатъците на ЕС, много скоро ще ги види. Ако той чака да влезе в ЕС, за да се намери легитимно лице, което да носи отговорността за собствения му несретен поради мързела му живот, ще намери вероятно веднага обяснение и тогава ще има истински евроскептицизъм в България. Аз се боя от това време и затова казвам, че управляващите бяха в дълг да обяснят на българина какви ангажименти са поели, какви задължения, какво трябва да се направи. Тези ангажименти не са до след година и половина, както съвършено и необяснимо за мен министър-председателят заяви пред Народното събрание. Той поиска консенсус до пълноправното ни членство, а всъщност ангажиментите са до 2014, 2015 година, тези, които са поети от името на България пред ЕС. Това са големи ангажименти, тези всичките пропуснати ползи. Утре санкции чрез пари, ЕС знаете ли колко умело санкционира отнемайки пари? Ще го видим.
Водещ: Ще го усетим?
Иван Костов: Дано не го видим, на ако ние се движим в неправилна посока, санкциите веднага ще започнат да се усещат и те ще бъдат болезнени.
Водещ: Между другото онзи ден избягахте от този въпрос, казвайки, че той е казан и разяснен веднъж за винаги, но аз знам, че не е нищо лошо в България да се повтаря по няколко пъти истината за АЕЦ „
Козлодуй“? Аз бях в Козлодуй преди един месец и там ми казаха, че все още хора смятат, че ОДС, правителството на ОДС е предрешило съдбата на тези реактори, а то е обратното, можем ли да обясним накратко, какъв е този въпрос?
Иван Костов: Този въпрос е следният. Предишното правителство остави терен за преговори за затваряне на блокове 3 и 4 подписвайки един документ с европейския комисар, който няма обвързваща стойност по принцип.
Водещ: По принцип меморандумът няма, това не е договор?
Иван Костов: Няма обвързващата стойност на главата от договора, която е глава „
Енергетика“. Няма такова нещо.
Водещ: Т.е. това са предварително заявени намерения?
Иван Костов: Има предварително заявени позиции и много ясно се вижда при прочита на това, че двете страни не са допрели напълно позициите си точно по въпросите за блокове 3 и 4. Европейският комисар е поискал едно, българското правителство е казало друго. Това не беше прочетено по този начин от правителството Сакскобургготски и то веднага прие исканията на европейския комисар тогава. Записа ги в договорите и предаде интересите на България. Тази позиция, която ние бяхме отворили и оставили за преговори; българските интереси не бяха защитени.
Водещ: Можеха ли?
Иван Костов: Можеха, разбира се, да бъдат защитени. Най-елементарното нещо, което може да бъде защитено, беше до края на отоплителния сезон през 2007 година да работи блок 3, а за блок 4 предателството е най-голямо, тъй като там разхождането на предишното и на нашето и исканията на европейския комисар бяха 3 години, 4, срок на работа. 4 блок беше действително харизан от правителството на Сакскобургготски.
Водещ: Какво означава „
Силна България в обединена Европа“? Може ли да се отстоява национален интерес под толкова различни интереси, това витае в българските глави, между другото нас са ни учили в училище, че ние сме малка страна като една човешка длан, от която общо взето нищо не зависи?
Иван Костов: На фона на Русия на Съветския съюз, какво да ни учат? Ние трябваше да се учим да стоим извърнати и с поглед на изток и да чакаме всичко от там. Да ходим, както ходи президентът, през месец, два при руския президент да питаме, какво да правим и това беше цялата философия. Тогава „
малка, човешка длан“ и т.н.
Водещ: Холандия е два пъти по-малка от България, но е империя?
Иван Костов: Холандия е два пъти по-малка, а е сред двете най-авторитарни страни със собствен образ, със собствена позиция и с тежест в ЕС. Швеция и Австрия са колкото България, а България е като лилипут за кандидат за европейско членство в сравнение с тях. Всичко зависи от нас самите. Това е което е най-трудното – смяната на менталността, смяната на представата, която имаме за себе си. Ако ние продължаваме да мислим за себе си в терминологията за комплекса за малоценност, ако не разберем, че влизаме в конкурентно пространство, каквото е ЕС, където каквото ще направим, ще зависи от силата, с която се преборваме за своите интереси, тогава действително нищо добро освен слаба и бедна периферия не ни чака. Трябва да се научим да се преборваме. Истината е, че България е слабо подготвена в сравнение с централноевропейските страни, тъй като по принцип е стояла далеч от европейските центрове културно, образователно, на въздействие на икономическата среда, защото едно е разстоянието между Будапеща и Виена, друго е разстоянието от Виена до София нали? Нека да признаем и това. В този смисъл ние сме в един ключов, но периферен до скоро за Европа регион. Това е регионът на югоизточна Европа, на Балканите и на Черноморието. Европа ще развива интереси тук, ще отстоява позиции и тук трябва да има силни представители, трябва да има центрове на европейската икономика, на европейската култура, на европейската политика, на европейската организация, законност на европейското право. Трябва да има центрове и от тези центрове, най-добре е този център да бъде София, да бъде Букурещ. Това са фактически позициите, с които Европа ще се разширява и ще въздейства върху едни изключително ключови региони, но това зависи от нас.
Водещ: Сега, само да кажа на слушателите, разбира се, със съответни редакции могат да прочетат и на страницата на вестник „
Седем“ и в този смисъл има и 3 въпроса от главния редактор на вестника Люба Кулезич, които са политически и мисля важни за дясното пространство. Някои коментатори твърдят, че посланията на ДСБ са отправени към много тесен сегмент от обществото и се прицелват в най-твърдото ядро от привърженици на партията и затова няма да получат широк отзвук, на кои теми залагате, за да бъде преодоляно това предубеждение и към каузата на ДСБ да бъдат привлечени така наречените меки периферии на десните избиратели? Между другото г-н Гълъбов сравни ДСБ с тежкотоварен влак, който напредва солидно, но с малко по-бавна скорост и тепърва трябва да се обръща към тези меки периферии? Какви са посланията?
Иван Костов: Две са посланията. Едното е свързано с удвояването на доходите чрез ускоряване на икономическия растеж, другото послание е насърчаването, начинът на насърчаването на предприемчивостта чрез изтегляне на държавата от преразпределението, а иначе нещото, което само ние можем да обещаем, това е да възобновим и да спечелим войната с организираната престъпност и с корупцията. Ние сме доказаният, непримирим враг на престъпността и на корупцията. Ние бяхме очистили илиците, ние бяхме успокоили хората. Тогава, без да има този рейтинг, полицията, когато разпитваше хората, хората помагаха. Тогава нямаше войни, нямаше гангстерски убийства, нямаше десетки и десетки гангстерски убийства на центъра на София.
Водещ: Те са около 70, 80 вече.
Иван Костов: Нямаше ги тези неща. Само ние можем да върнем тази смелост, решителност и компетентност. Това са ни посланията, ако искате към всички български граждани. Впрочем тези послания се разбират от обществото. Много хора си дават сметка, че ДСБ носят своя дух.
Водещ: А имате ли свое, втори въпрос, специално послание към симпатизантите на СДС, които са разколебани от коалиционната политика на сегашното му ръководство и могат да не излязат да гласуват или ще дадат своя глас за Симеон Сакскобургготски, за да бъде спряна БСП от властта?
Иван Костов: Симпатизанти на СДС, които ще дават гласа си на Симеон Сакскобургготски, не са симпатизанти на десницата. Това са хора с леви или с центристки убеждения, либерали, какъвто е самият Филип Димитров по същество. В сърцевината си Филип Димитров е истински либерален човек. Той неминуемо стои в това пространство. На другите мога да кажа следното – Коалиция ОДС бе съставена наистина от несъчетаеми неща. „
Гергьовден“ не може да е представител на десния избирател, това е лява формация. Още по-лява е формацията на Яне Янев. Той е ляв екстремист, той е ултра ляв екстремист. Тези смесици, тези коалиции показват крайно несериозно отношение към ценностите и интересите на левия избирател. Не може да е друго яче. Не можеш да направиш коалиция с хора, с които нямаш еднакви ценности и еднакви принципи, а имаш един и същ спонсор може би. Но не може това да се направи. Тези хора, които търсят каузата отново, които искат да гласуват за ценности, за принципи, за решителност и смелост, за компетентност, знаят къде е бюлетината на Демократи за силна България. Ще прочетат къде се намираме в интегралната бюлетина.
Водещ: Преди да прочета третия въпрос, 965 56 61 и 965 56 76 можете да започвате да звъните с въпроси. С какви думи пък бихте се обърнали към хората, разочаровани от управлението на НДСВ, за да се доверят на Вас като политически лидер и на предизборните ангажименти, поети от ДСБ? Какво Ви подсказва Вашата интуиция, има ли широк протестен вот в страната, на който разчитате въпреки мащабната медийна кампания в полза на управляващите? Има хора наистина, които са разочаровани от Симеон, но не си го признават чисто психологически, какво трябва да им се каже н тях?
Иван Костов: Повечето от хората, които са разочаровани от Симеон, си го признават. Те си дават сметка какво направи Симеон Сакскобургготски. По-малка част от хората си дават сметка какво той не направи и по този начин направи щети на най-много хора, тъй като уби устрема на движението на страната напред. Бързото движение беше елиминирано в тези години. Българските граждани не отидоха там, където мо