Иван Костов: „Демократи за силна България“ и Демократическата партия могат да изиграят много сериозна роля в бъдещия парламент

Водещ Асен Григоров: Добро утро сега на премиера на България в 2001 г. и лидер на „Демократи за силна България“ г-н Иван Костов. Иван Костов: Добро утро. Водещ: Да не би стачката да ви хвана някъде по пътя? Закъсняхте малко. Ив. Костов: Задръствания има много. Водещ: Казвам – стачката, защото странно впечатление малко ми направи фактът, че синдикатите решиха да протестират на 10 ноември и на 18 ноември. Вие виждате ли някакъв знак в това? Ив. Костов: 18 ноември е денят на първия свободен митинг, първата тръпка за усещане за свобода. Ние ще го ознаменуваме този ден, също ще се съберем в зала „Максима“ на ВИАС и аз каня всеки, който е бил на площада и който симпатизира на тази идея, да заповяда. Водещ: А като казвате, че каните всеки, който е бил на митинга – зала „Максима“ едва ли може да събере целия площад, който се беше събрал преди 15 години. Скромна е поканата все пак? Ив. Костов: Вярно е. Водещ: Да не би да се притеснявате, че няма да напълните площад и затова отивате в залата? Ето, между другото, картина от 18-и. Ив. Костов: Организацията на един вечерен митинг е трудна работа. Иска специални усилия. Водещ: Какво искате да кажете всъщност довечера на вашите симпатизанти със събирането в зала „Максима“? Ив. Костов: Първо, искаме да бъдем заедно, да си спомним за това как се стигна до този ден, да си спомним какво сме чувствали тогава и да си кажем какво правим в бъдеще, какво искаме от бъдещето. Водещ: Това е някакъв тип, така, второ четене на новата политическа история на България. До тази година, общо взето, 10 ноември беше датата, която се смяташе за начало на прехода – вие казвате, че това е 18-и. Ив. Костов: Демокрацията е такова състояние на обществото, което не само предполага, но и изисква различно четене на историята. Водещ: Около 10-и, обаче, тази година имаше 2-3 материала на хора, които по един или друг начин си спомнят онова време. Те казват – Иван Костов го нямаше на митинга на 18-и, защото е пишел статия в „Работническо дело“. Къде бяхте на 18-и? Ив. Костов: Разбира се, че бях на митинга на 18-и със съпругата сиЕ Водещ: Но не бяхте на трибуната. Ив. Костов: …и бях точно в средата. Не бях на трибуната. Водещ: А на мен ми стана интересно каква статия сте писали за „Работническо дело“. Намерих я тук благодарение на „Справочна редакция“ на Българска национална телевизия. Ето я, не знам камерата дали ще я види. Тя се казва „Никаква отсрочка“, кандидат на икономическите науки Иван Йорданов Костов. Доста е дълга статията. В нея ние се обявявате за радикална икономическа реформа. Чели ли сте я скоро? Ив. Костов: Не, но знам съдържанието. Това е статия, която на базата на анализа на съществуващата криза в момента сочи пътищата, които трябва да се следват, тъй като преди това имаше една кръгла маса, която казваше, че България трябва да премине през стадий на стабилизация. А аз настоявам, че трябва да започне веднага с радикални реформи, и ако я прочетете, ще видите колко съм бил прав. Водещ: Аз я прочетох. Били сте прав. Мога да, така, да възразя единствено по един последен абзац, в който вие се обръщате към партията тогава да стартира тези реформи. Ив. Костов: Ами, тогава тя беше на власт. Тогава нямаше нищо друго. Даже 14 декември нямаше. Водещ: Е, нямаше още 14 декември, но е имало вече 18 ноември. Ив. Костов: Това беше единствената обективна възможност – те да започнат, а иначе да се завърши от едно демократично общество. Впрочем така стана на много места в Източна Европа. Българската комунистическа партия тогава обаче не беше способна на такива усилия. Водещ: Как си обяснявате сега около този 10 ноември големите спорове за това чия е датата всъщност? БСП излязоха с официална позиция. СДС направиха събиране за обединение на десните сили. Очевидно, че има някакво усилие тази дата да бъде разпозната и припозната. Ив. Костов: Мен лично тази дата не ме интересува. Водещ: Добре. Да се върнем към, така, актуална днешна политика… не знам всъщност дали и политика да го наречем. Ген. Атанасов вчера беше арестуван по… във връзка с едно съдебно дело и заради това, че не си е платил гаранция от 9500 лв., но делото е във връзка с един доклад за корупцията, който беше поръчан от вас. Ив. Костов: Това е единственият доклад за корупцията, който е станал известен на общественото мнение, и той е станал известен на общественото мнение заради това, че го официализира предишният президент Петър Стоянов, който го извади по време на телевизионен дебат – нещо, което не бива да се прави. Водещ: Не се разбра обаче какво има в доклада. Ако вие ни кажете, може би ще си обясним и действията на съдебната система. Ив. Костов: Разбра се, тъй като беше публикуван в медиите, и точно в това се състои нарушението, ако има нарушение. Иначе докладът съдържа оперативна информация, а не доказателства. То е дело на цяла една служба – не е дело на един човек. Той представлява една регулярна процедура на информиране на президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание с висока степен на конкретност за състоянието на престъпността. Назовават се имена, хора. Разбира се, това е, пак казвам, са оперативни данни. Това, че този доклад е станал обект за прокурорско повдигане на обвинение, ще парализира службата, никой няма да смее да пише повече такива доклади. Това е най-сериозният минус на подобно поведение, тъй като той, ще подчертая още един път, е колективно дело. Освен това, това задържане, ако разрешите, това задържане под стража за 72 часа, изобщо задържането под стража се постановява от съда, постановява се от прокуратурата само в много редки случаи, когато има опасност обвиняемият да извърши отново престъпление, което Атанас очевидно няма такава възможност, защото вече не е шеф на Националната служба за сигурност, или когато има опасност да се укрие – той не се е укривал никога досега. Това му е трето дело. Водещ: Е, как си го… Ив. Костов: Така че мярката е много пресилена и аз вярвам, че съдът скоро ще я разгледа и ще постанови нейното отменяне. Водещ: Как си го обяснявате обаче? Ив. Костов: За да се повлияе на решението на съда днес, защото днес трябва да има произнасяне на съда по т. нар. дело „бръмбаргейт“. Идеята на прокуратурата е да заведе с белезници Атанас Атанасов или въобще да не го заведе, и по този начин да прекъсне делото, за да може… тъй като съдебният състав ще се… от него ще напуснат двама души, които ще заминат на мисия в ИракЕ да се започне отначало делото, т. е. да продължи психическият и морален тормоз върху ген. Атанасов. Водещ: Това ще бъде във всички случаи тълкувано като част от обвиненията към прокуратурата, включително и за нейното поведение по отношение на софийския кмет Стефан Софиянски. Виждате ли общи черти в двата случая? Ив.Костов: Не, не не виждам общи черти, тъй като в единия случай става въпрос за повдигнати обвинения, свързани със стопанисване, с решения, които са взимани – правилни или грешни, престъпни или… това ще реши съдът, но по отношение на имущество, на собственост, тоест, това са стопански престъпления. Докато в другия случай става въпрос за един доклад, който въобще не трябваше да е известен на широката публика, ако не беше размахан от предишния президент и не беше даден за публикуване в медиите. Водещ: Добре, в понеделник имаше едно събиране на изселници от Турция, което се свърза с вас под една или друга форма – това, че вие се опитвате да разцепите електората на Движението за права и свободи. Така ли е? Ив.Костов: Събирането на изселниците е тяхна воля, свободна – 33 от 38-те организации с около 200 клуба в Турция не могат да бъдат организирани нито от мен, нито от когото и да било друг – те трябва да се самоорганизират. Те се бяха самоорганизирали. Водещ: Вие присъствахте ли на събирането в Боровец? Ив.Костов: Да, да, бях поканен. За мен е чест, тъй като това са хора, постигнали много – те са заминали в Турция със своята висока компетентност и образованост. Постигнали са много там, хора, които милеят за родината си и искат да направят нещо за нея. Освен това те са и български граждани по силата на уреждането на тогавашната депортация на насилственото им прогонване. Те имат и турски, и български паспорти. Те гласуват на изборите, така че няма нищо по-добро от това те да се интересуват за това как вървят нещата в България. Водещ: Ясно е, че вие като партия и като лидер поставихте под съмнение… Ив.Костово: Впрочем, това доказва, че всички обвинения на Филип Димитров за червено-кафяво или за национализъм и прочее нямат нищо общо с реалността. Водещ: Да повторя, че поставихте под съмнение българския етнически модел, който се твърди, между другото, че е… Ив.Костов: Той беше поставен под съмнение и от тях, и то по такъв категоричен начин, че трябваше да се присъства, да се чуе. Например на репликата, че щяло да си пролеем реки от кръв, на Юнал Лютфи, ако не е бил Ахмед Доган, хората се смееха в залата. На твърденията тук, че ръководството на ДПС ни е спасило от фундаментализъм, представете си, от ислямски фундаментализъм, също имаше много гръмогласни реакции. Просто никой не го взима насериозно такова нещо. Тоест, основите на този етнически модел бяха наистина разпердушинени, ако ми позволите тази дума. Водещ: В този контекст, обаче, се появи една политическа фигура, каквато е Гюнер Тахир, на когото поне се приписваха функции на разбивач на ДПС по времето на управлението на ОДС. Той създаде една друга партия, която се нарича НДПС. Това реално продължение на тази политика ли е, според вас? Ив.Костов: Осман Октай също се появи там, Яни Янев беше, бяха поканени и други политически лидери. Уважихме ги, сравнително… тези всъщност, които са ви известни. Водещ: Добре, виждате ли… вие виждате ли политика за разбиване на ДПС като партия или на електората на ДПС? Ив.Костов: Виждам много силно разочарование на изселническите организации, които, нека да не се лъжат нашите колеги от ДПС, са абсолютно представителни за изселниците. Всичко това, което те се опитаха да поставят под съмнение, знаят самите, че не е вярно. Това е всъщност голямата маса от изселнически организации – те не одобряват управлението на Движението на права и свободи и на НДСВ. Това е безспорно ясно и е казано в прав текст. Те казват, че техните членове не одобряват това управление, което личи от една анкета, която са направили и която е много категорична, и казват, че трябва да следват мнението на своите членове. Те имат много силен вътрешен мотив да застанат на тези позиции. Водещ: Колко интересни са за вас тези около 40 хиляди гласа, ако броим това как гласуваха изселниците в Турция за изборите 2001 година? Ив.Костов: За нас много по-интересно е да бъдат извадени от гетото на социално-икономическото отчуждение българските турци, тези, които живеят тук, и тези, които са напуснали, да имат гордост за това какво прави България, а не да се срамуват от положението на своите сънародници. Това е интересен… Водещ: Смятате ли, че те имат вече готовност да се разпределят в различните класически политически партии, да търсят политическото си представителство в левицата, в центъра, в десницата? Ив.Костов: Те самите в поведението си показват желание за обединение с десни формации. Водещ: Това е заключението? Ив.Костов: Това става ясно от изказванията, които аз специално чух и проследих. Водещ: Добре, две думи за БСП. Чух сутринта в прегледа на печата, че освен събирането на „Демократи за силна България“ довечера, БСП пък организира днес фотоизложба „Лицата на БСП от 10 ноември 1989-а година до днес“. Как ви се струва? Ив.Костов: Какво да коментирам? Те търсят начин да покажат, че имат, макар и нищожен, но някакъв принос за прехода. Нещо, което, ако се приеме, означава да измамим историята. Водещ: Как гледате, между другото, на посланията, които те дадоха от техния пък семинар в събота и неделя – идеите за промени в изборния закон, идеите за промени в Министерството на вътрешните работи, това да има повече от един главен секретар – мисля, че не сте коментирали досега темата? Ив.Костов: Те развиват една такава активност, която по-скоро е пропагандна, ако позволите. В тези идеи няма сериозна дълбочина, но показва, че на нивото на ниската компетентност, която по принцип има БСП в условията на демокрация и пазарна икономика, правят каквото могат. Толкова могат. Водещ: Не ми отговорихте… аз искам все пак да затворим разговора с протестите на синдикатите. Отговорът е важен, първо, защото наистина е интересно защо те протестират на 10-и и 18-и, и второ… Ив.Костов: Аз не съм синдикалист, няма как да знам. Няма, наистина, как да знам. Водещ: Ще подкрепите ли по някакъв начин този протест? Има ли основание, има ли основания, които… Ив.Костов: Така, както не е редно държавата и политиците да се намесват в църковните дела, така не е редно политиците да се намесват в делата на синдикатите. Добре е да има диалог и той да става в рамките на тристранното сътрудничество – там, където синдикатите изразяват една позиция, която се отчита от всички нас. Те могат да се консултират с нас и ние можем да се консултираме с тях при решаването на конкретни въпроси. Да подкрепяме техни действия, които са синдикални по своя характер, не е редно в демократична държава. Партията, която го прави, се занимава с популизъм. Водещ: Добре. Ще се окажете ли в края на краищата пречката за обединение на дясното – изолациониста в дясното пространство? Ив.Костов: Дясното се раздели на проправителствено – такова, което се отрича от своето управление, от управлението на Обединените демократични сили – и такова, което не се отрича, което е днес опозиция. Дясното се раздели на такова, което днес с… разбира се, някои малки уговорки, приема управлението на НДСВ, ДПС и БСП, и си затваря очите пред това, че БСП е във властта, и десница, която си дава ясно сметка, че това управление не е добро за България и че БСП е на власт. И се разделяме още по една линия – тя е как виждаме бъдещето. Една част от десницата – Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Филип, Едвин и там всички тези 11 и прочее, които се събират, или 10… които искат втори мандат за Симеон Сакскобургготски, и другите, които не искат в никакъв случай втори мандат за Симеон Сакскобургготски. Това са много сериозни разделителни линии. Едното дясно се е обезличило напълно, защото се е отказало от собственото си управление и е прегърнало едно чуждо управление.