Водещ Георги Коритаров: По какво си приличат държавата и ЦСКА? Мой гост е лидерът на “Демократи за силна България” Иван Костов. Добро утро и добре дошли!
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Озаглавихме така темата ни, тъй като в Шумен на заседание на вашата партия направихте сравнение между държавата и ЦСКА, което, така, доста негативно отразява кризисните процеси.
И. Костов: Да.
Водещ: Има ли основание за такава аналогия?
И. Костов: Ами, безспорно има, защото хората направиха всичко, каквото зависеше от тях, понесоха жертви, България да се класира, да стане член на Европейския съюз. Обаче накрая се оказа, че хем сме там, хем ни няма. Ползи няма никакви, страната… страната се превръща в обект за наказания, за санкции. На практика сравнението се налага от само себе си. Хората… хората, разбира се, точно както и играчите, са дали… дали са своя принос, от тях нищо не зависи и това не е упрек към тях безспорно.
Водещ: Класирали са се и…
И. Костов: Класирали са се…
Водещ:…всъщност в един момент не са там.
И. Костов: …дали са всичко от себе си и в един момент наистина виждат разочаровани, че няма ефект от усилията им. Точно същото е. И причината между другото също е една и съща.
Водещ: Каква е тя?
И. Костов: Неспазване на правилата. Неспазване на вътрешните правила, неспазване на външните правила, не съответстваш на правилата, на изискванията, на стандартите. Просто си позволяваме поведение, българските управляващи, което се счита абсолютно неприемливо.
Водещ: А не е ли нещо друго?
И. Костов:Призовават ги да бъдат редовни, призовават ги да не… да не съсипват европейските пари, да не ги дават на мутрите. Те обаче продължават да го правят и накрая им казват добре, ще ви… ще ви санкционираме.
Водещ: Не е ли обаче нещо друго, нещо по-различно, не просто неспазване на правила, а неверие, че някой може наистина да приложи правила? Досега са се чувствали безнаказани и смятат, че и занапред ще се чувстват така. Това е същото, когато си домакин на едно състезание, ако продължим с футболните аналогии, ето, както беше при мача от европейското първенство между Австрия и Хърватия, австрийците невярващо проследиха как още в началото отсъждат дузпа срещу тях, защото такива са правилата. Ето, срещу България в момента е отсъдена… почти такъв наказателен удар, ЦСКА го получи. Невярващо наблюдаваме какво става.
И. Костов: Да. За тези, които считат, че правилата не са за тях, винаги е така. За съжаление в България години наред, особено по времето на комунизма цели прослойки от хора, например олигархията комунистическата, специалните служби, просто си позволяваха да вършат каквото си искат в страната. А след идването на демокрацията една значителна част от икономиката, от обществения живот се разплиска извън правилата, превърна се в сива икономика, в черна икономика, изобщо започнаха много хора да се движат далече от нормалността, която изискват например европейските правила и законите в България.
Така че за всички тези хора, това, разбира се, не са обикновените хора, това не са и голямата част от хората, които правят почтено бизнес и които се борят с цени, особено с горива, с цените на енергия, с какво ли не. За тях това, разбира се… не зависи. Но за останалите, за тези, за които говоря, правила на практика в България никога не е имало.
Водещ: Добре, според правилата ли е интервюто на премиера Сергей Станишев пред “Файненшъл таймс”, в което той обръща внимание на Брюксел, че ако са прекалено критични нотките по отношение на борбата срещу корупцията у нас, това ще засили позициите на политическите екстремисти?
И. Костов: А, не, той говори и за опозицията. Това, знаете ли, това е недостойно поведение, това е един политически хленч. Той хленчи, той казва “не ме наказвайте, може да съм виновен, ама ако ме накажете много строго, съвсем няма да ме има”. Пък нали той е без… нали няма друг избор освен тях, трите партии? Нали казаха в Хисаря, че нямат алтернатива, т.е. няма българите за кого друг да гласуват. И при това положение, представете си, Европа ще вземе да поеме тежкия грях да вкара България в една криза. А пък хората пак ще ги изберат. Той това им казва горе-долу, но това е хленчене, това е наистина много недостойна позиция.
Водещ: Да, но ако управляващите легитимно, тъй като са управляващи, се опитват да си осигурят следващ мандат и да внушават на избирателите, че няма алтернатива на тяхното управление, то нека да си зададем въпроса, а има ли алтернатива наистина. Ако държавата прилича на ЦСКА, то на какво прилича опозицията?
И. Костов: Вижте, онзи ден се проведоха избори в Сандански, нали така?
Водещ: Да, така беше.
И. Костов: И всички политически партии искат касирането, включително и изпълнителното бюро на БСП. Това е шизофрения – собственото ти изпълнително бюро да ти казва, че не си провел избори. Нима може да се казва в България, че няма кой да проведе нормално избори, няма изобщо сили в страната, които да проведат нормално избори, така че да ги признаят останалите. Ако такова е твърдението, знаете ли, ние сме за оплакване абсолютно всички и сме в безизходно положение. Аз, разбира се, не мога да приема, че сме в безизходно положение.
Водещ: Затова ви питам, ако държавата прилича на ЦСКА, то опозицията на какво прилича? Тя носи ли реална алтернатива и в какво състояние е?
И. Костов: Много е просто това, което трябва да се направи във футбола. Футболните клубове трябва да поемат активите и пасивите. Като професионални футболни клубове да има строг контрол върху парите. Да не бъдат встрани от законодателството. Да бъдат принудени да си плащат данъци и осигуровки. След това да бъдат редовни участници в първенството. Да не подкупват съдиите, както в България се подкупва съдебната власт. И тогава безспорно това е алтернативата, няма как другояче.
Водещ: За футбола – да. А опозицията в какво състояние е?
И. Костов: Ама така е и за държавата.
Водещ: А… попитах за опозицията.
И. Костов: Опозицията би трябвало да има сила да предложи и да убеди хората, че носи в себе си тази алтернатива.
Водещ: Работи ли се по изготвянето на широка основа за алтернативна програма, която обединява всички опозиционни сегменти?
И. Костов: Аз, разбира се, не мога да отговарям за опозицията във… Мога да отговарям това, което прави ДСБ. Ние работим върху такава програма. Отправили сме своите послания. Изчистваме своите послания. Опитваме се да набележим дефицитите в българското общество. Защото в момента българското общество от управленска гледна точка, намирайки се в предкризисна или в почти кризисна ситуация, то има определени дефицити. Трябва да се… както имаше през 1997 г. Тогава беше… дефицитите бяха срината банкова система, огромна инфлация, фалирали предприятия. Мутрите си наслагали навсякъде стикерите, излезли по улицата и т. н. И трябваше всичко това нещо да бъде едно по едно оправяно. Това бяха тогавашните дефицити. Сега има други дефицити.
Водещ: Това беше тогава реалността. Какви са сега?
И. Костов: Ами, ето, това, което обсъждаме в началото. Например високата инфлация е много тежък дефицит за огромна част от българите, за хората със средни доходи.
Водещ: Е, има ли нещо, което може да я намали?
И. Костов: Ами, разбира се.
Водещ: Какво е то?
И. Костов: Антиинфлационна политика, казано с две думи. Почти никой няма да ме разбере какво казвам, но има такова понятие антиинфлационна политика.
Водещ: Разбира се, че има такова понятие.
И. Костов: Европейската централна банка призова всички правителства да водят антиинфлационна, а не проинфлационна политика. Българското правителство есента, вместо да се чуе в предупрежденията, че цената на петрола няма да бъде такава, че не трябва да повишава акцизите на горивата, че не трябва административно… цени да ги повишава, че трябва да намали ДДС, то не направи нищо от това. И сега виждаме, че цените хвърчат нагоре. Разбира се, че има друга политика, която сдържа цените.
Водещ: Ролята на бюджетния излишък каква е в случая?
И. Костов: Между другото аз два пъти съм управлявал след БСП – и през 1990, и през 1997 г., и съм заварвал огромна инфлация, която съм показвал как се спира. Нали така, вие поне би трябвало да помните това?
Водещ: Аз го помня, но…
И. Костов:Така че има дефицит. Има решение на въпроса. Има друга тежка слабост или порок… Но да наричаме… аз ги гледа преди това с г-н Карбовски, да наричаме държавата си тресавище е много тъжна констатация на отчаяни демократи.
Водещ: Това във всеки случай е констатация.
И. Костов: Да, на отчаяни демократи.
Водещ: Констатация е на отчаяни или на хора, които просто са, да речем, патоанатоми на демокрацията, така да го наречем. Но от гледна точка на…
И. Костов: Знаете ли, няма патоанатоми на демокрацията. Няма умряла демокрация, никъде няма умряла демокрация. Изобщо тезата, че демокрацията може да умре, е лоша теза в страна, която е част от ЕС, която е част от организацията на Северноатлантическия договор. Не може да се твърди, че демокрацията ни е умряла и се нуждае от патоанатоми.
Водещ: Само вчера две интервюта, две позиции, на Антоний Гълъбов и на Божидар Димитров, две позиции от ляво и от дясно като ценностна система, стигат до извода, че има изчерпване на представителната демокрация.
И. Костов: Защо? Защото нарочно се прави проинфлационна политика, за да се събира инфлационен данък, да се прави бюджетен излишък и да се дава на мутрите. Затова.
Водещ: А има ли алтернатива на бюджетния излишък?
И. Костов: Ами, разбира се, че има алтернатива.
Водещ: Каква е тя?
И. Костов: Ами намаляване на данъците. Повишаване на пенсиите, както предложи…
Водещ: С тези пари, които са събрани в излишъка, какво трябва да се направи с тях?
И. Костов: Ами, първо, не трябва да се събират. Първо, не трябва да се събират. Най-важното правило е да не се събират. Защото след това се харчат…
Водещ: А какво да стане? Но така или иначе, вече са там. Те са там.
И. Костов: След това се харчат за една седмица. И след това не се отчита вече половин година къде са похарчени. А е ясно къде, на Божков, на Таке, на Къро, на не знам си кой.
Водещ: Ама това са пари на хората, това са на избирателите.
И. Костов: Да, да… и къде са отишли?
Водещ: А какво да се направи с тях?
И. Костов: Как може да се казва при това положение, че няма друго управление. Което и да дойде, ще прави същото. Ами, разбира се, че няма да прави същото.
Водещ: А ако… идвате вие, какво ще направите с излишъка?
И. Костов: Просто няма да има излишък.
Водещ: Какво ще го направите, след като го има? Тази даденост, която е там в това налично състояние.
И. Костов: Още сега на 1 юли можеше да се намалят акцизите, тъй като излишъкът на 30 април е вече равен на годишния, можеше да се намалят и ДДС, и акцизът за горивата, и нямаше да бъдат такива цените, каквито ще бъдат в края на годината. Има алтернатива.
Водещ: Защо… да, да кажем, като икономически мерки алтернатива има. Но от гледна точка на подготовка за изборите вие излизате с тезата, че самостоятелно се подготвяте.
И. Костов: Както има алтернатива и за Сандански. Защото, когато приемахме мерки срещу купуването на гласове, БСП и ДПС и НДСВ не пожелаха, сложиха тази фиктивна глоба от 2500 лева. Вижте, има мерки, които трябва… могат да спрат купуването на гласове. Примерно. Примерно 100 хиляди лева глоба, щом този човек извършва престъпление. А той извършва престъплението политическа корупция. Той купува власт заради корист, за да отиде в управлението и да направя някаква далавера в нея. Щом има толкова пари, глобата не може да е 2500 лева.
Водещ: Да, прав сте.
И. Костов: Две хиляди и петстотин лева може да е глоба за пътно-транспортно нарушение или за нова книжка. Но да купуваш ти политическа корупция, да извършваш пред очите на цялото общество и да те наказват с 2500 лева е смешно. След това този, за когото ти си купил гласове, ти да не му ги отнемеш, защо да не му ги отнемеш? Отнеми му гласовете в секциите, които ги е купил. Махни му гласовете, няма да се считат, за да видим дали ще ги купува. И да лежи в затвора непременно този, който е организатор. И след това… какво става със спортист, когато го хванат да взима дрога?
Водещ: Спират го за определен период да се състезава.
И. Костов: Ами да ги спират тия партии, които са уличени и хванати в корупция, да не участват в изборите завинаги или за следващите избори. Как може да няма мерки? Как може да казваш няма избор? Това е, което Станишев предлага, Симеон Сакскобургготски и Доган. Как може това нещо да се прави?
Водещ: Чувствате ли се политик на прехода?
И. Костов: Не, не се чувствам. Чувствам се политик на настоящето.
Водещ: Тъкмо щях да ви попитам какво мислите за акта, с който Филип Димитров се оттегля?
И. Костов: Защото, ако се чувствам политик на прехода, наистина трябва да викаме патоанатом и за мен.
Водещ: Да.
И. Костов: А, както виждате, не съм за патоанатом.
Водещ: Да, така изглежда. Но тогава защо…
И. Костов: Така изглежда или така е?
Водещ: Така е. И затова водим този разговор.
И. Костов: Ами, щом е така… ето, аз непрекъснато казвам какво трябва да се направи. По всеки въпрос мога да ви кажа какво трябва да се направи. Как така обществото ще търпи, ще се унижава от хленченето на министър-председателя си. Той ще казва “няма друг избор, това сме ние тримата тук и край”. И ние се питаме какво става сега, ами той… защо Филип Димитров си отива, ами ние умрели ли сме, живи ли сме… Тоя хленч пък на демократите в България винаги ми е идвал много…
Водещ: Защо да е хленч? Отива ли си?
И. Костов: …особено за т.нар. дясна интелигенция, която, освен да намира кусури, освен да хленчи, освен да се отчайва, нищо друго не може да направи в България.
Водещ: Не, дясната интелигенция мисли, това й е качеството – да мисли.
И. Костов: И се отчайва. Мисълта е положително усилие, ако говорим за истинската мисъл. Мисълта е положително усилие, пълна с вяра отвътре към доброто и с надежда, че отпред има положителен изход. Мисъл, насочена навътре, която те убива, разбира се, скоро ще те убие, както убива гневът, както убива злобата. Отчаянието убива обществото.
Водещ: Отчаянието понякога е стимул за търсене на нестандартни решения. Защо например не мислите за създаване на широка десноцентристка коалиция още отсега?
И. Костов: Мислим, отворили сме вратата. Какво да направим, хайде, хайде предложете.
Водещ: Влиза ли някой през вратата?
И. Костов: Никой не влиза.
Водещ: Никой ли не влиза?
И. Костов: Никой не влиза.
Водещ: Ами, излезте вие.
И. Костов:Ами ние сме излезли.
Водещ: Отидете при някой друг.
И. Костов: Добре, ще отидем. Ще отидем, ще излезем.
Водещ: Добре, защо така нито влиза, нито излиза?
И. Костов: Нито влиза, нито излиза.
Водещ: Добре, със СДС, партии със сроден корен, ДСБ и СДС, нищо ли не се получава?
И. Костов: Има, разбира се, различия. Ние призоваваме тези различия да бъдат решени по принципен път, за да се стигне до еднакви цели в управлението. Вижте, ако целта ни е да вкараме ДПС отново на власт, ДСБ е категорично против.
Водещ: Защо ДПС, къде виждате ДПС, когато говорим за СДС?
И. Костов: ДПС… защото СДС защити ДПС, лидерът му каза, че Доган е един почтен човек, че няма обръчи от фирми. Онзи ден…
Водещ: СДС?
И. Костов: Разбира се, лидерът на СДС г-н Юруков, освен това онзи ден бяха сложили в дневния си ред да приемат отново Христо Бисеров, Йордан Цонев и т.н., т.е. да приемат хора, които в момента заемат ключови позиции в ДПС. Това за нас е…
Водещ: Това затваря ли вратата?
И. Костов: Това за нас е неприемливо. Не, не затваря вратата, но това е неприемливо.
Водещ: Добре тогава, добре, ГЕРБ, да кажем.
И. Костов: От това трябва да се откажат.
Водещ: ГЕРБ перспективен партньор ли ви е?
И. Костов: ГЕРБ, ние имаме, разбира се… ГЕРБ чука на вратата, нека да го кажем ясно.
Водещ: На коя врата?
И. Костов: На отворената врата.
Водещ: На отворена врата не се чука, през нея се влиза.
И. Костов: Така, но те чукат на отворена…
Водещ: На вратата на ДСБ ли чукат?
И. Костов: На вратата на ДСБ, те са отворени за контакти, търсят тези контакти, опитват се да изработим общи позиции. Ние на тях им написахме едно писмо, в което им казахме, че за нас те, ако искат да бъдат дясна българска политическа сила, трябва да направят определени неща, трябва да извървят определен път, трябва да направят определени заявления. Примерно? Примерно да посочат г-н Първанов като основен архитект, ако искате, или конструктор на управляващата коалиция, да заявят негативната си позиция срещу него, да заявят ясно различията, а не да оставят мост между Първанов и себе си, защото ние от такъв мост нямаме нужда и от този вид възражения и подкани ние сме отправили към тях. Те казаха, че те го били направили това нещо.
Водещ: Споменавате Първанов, подсещате ме за неговата позиция точно след изборите в Сандански, призива за радикална промяна на политическата система. Как си го представяте?
И. Костов: Аз се боя, че той не знае какво говори точно. Извинявам се, но г-н Първанов наистина не знае точно какво говори, защото, ако има някой откъснат от хората, ако има някой откъснат от политиката, ако има някой, който се занимава с едно, как да го кажа, политическо инженерство вътре в собствената му партия, в коалицията и прочие, човек, който е много далеч от реалните проблеми, това е г-н президентът. Може би така трябва да бъде, но той не може компетентно с чувство за съпричастност и дълбоко разбиране да каже как трябва да се реформира политическата система в страната, така че да няма покупка на гласове, да няма изборен туризъм, защото той го организира това нещо.
Водещ: Добре.
И. Костов: За да бъде избран г-н Първанов, той сключи сделка с Движението за права и свободи, той вдигна тези възможности, той ги създаде, така че няма как сега този човек да казва какво да се направи. Първото нещо, което трябва да се направи, е това, което тези бели, които те са направили, този пазарлък, който те сториха заради втория му мандат, който е в основата на може би най-грозните черти в българската политическа система, той да бъде прекратен. Трябва да има дълбока радикална реформа на българската политическа система, смела и докрай. Това трябва да има. Не може да се купуват гласове.
Водещ: С други думи, продължение на европейския реформаторски проект от 1997 г. до 2001 г.
И. Костов: Разбира се.
Водещ: Ами за целта трябва да има широка основа и да се съберат парчетата, нали така?
И. Костов: Да се надяваме, че през отворените врати ще минат хората, които носят това послание.
Водещ: През отворените врати трябва да започнат да минават наистина хора, а не само да става течение, защото отворените врати имат и това свойство. Добре. Благодаря на лидера на…
И. Костов: Течението е полезно също.
Водещ: Да.
И. Костов: От течение се боим само българите, нали знаете това.
Водещ: Да. Е, може би и други се боят, зависи какво е течението.