Иван Костов: ГЕРБ трябва да поеме цялата отговорност за превръщането ни в свой противник (ВИДЕО)

Водещ Витомир Саръиванов: Добре дошли отново в студиото на „Здравей, България“. Продължаваме нататък с със следващия ни гост, лидерът на ДСБ г-н Иван Костов. Добро утро и добре дошъл.
Иван Костов: Добро утро.
Водещ: Успяхте да чуете разговора ни допреди малко с министър Трайков. Какъв е вашият коментар по това, което чухте?
Ив. Костов: Моят коментар към позицията на самия министър Трайков е положителен, защото се вижда, че той се опитва да удържа позицията на българските интереси. Но коментарът ми по отношение на този стил, в който се водят и в който трябва да се водят преговорите с руската страна, която много силно защитава собствените си интереси, и така би трябвало да бъде, все пак това е голяма страна. . . Договарянията и отстъпленията на руските искания трябва да бъдат направени симетрично и по отношение на руските приемания на български искания.
Водещ: Видяхте ли такива стъпки от тяхна страна?
Ив. Костов: В този час на преговорите би трябвало – България казва да, но Русия казва да също, като това нещо се подготвя преди преговорите. Създава се съответната атмосфера да се постигне съгласие, подготвя се обществеността и т.н. Три открити тежки въпроса има, които България трябваше да постави и вие ги поставихте. Единият е дефицитът в търговския баланс с Русия. За данните, които има в Националния статистически институт, сега ги гледах сутринта отново, за последните 2 години, 2008 и 2009, 10 милиарда и 79 милиона и 100 хиляди лева България е платила чисто на Русия, защото е внесла много повече руски стоки, отколкото е изнесла. Десет милиарда близо и 100 милиона лева, представяте си какво е, само за 2 години. Това са очевидно небалансирани търговски отношения и ако някой твърди противното. . .
Водещ: Правителството май го оправда някак си с това, че в голямата част разходите са заради енергийните проекти.
Ив. Костов: Ама, няма значение. България трябва да развива отношения със страни, от които получава енергийни доставки, но все пак изнася свои стоки, нали. Тоест има взаимна обвързаност на икономическия интерес, а не е едностранен интересът. Ще ви кажа защо. Защото Русия при това положение може винаги да спре износа за България, разбирате ли. Тя ще се лиши от малко пари, а не от много стоки, които идват срещу тях. Така че българският министър-председател трябваше срещу някои от своите „да“ на Русия, трябваше да каже, да получи, да чуе „да“ от Путин на исканията на България за отваряне на руския пазар за български стоки. Не може български стоки да отиват в цяла Западна Европа и по целия свят, и да не могат да отидат в Русия, ако там няма бариери. Второто нещо е, което пак вие поставихте и пак би трябвало да се постави в този контекст, особено във връзка с „Южен поток“, ако се движи този въпрос, е да се поиска намаляване на цените. Със 7.5 процента падат цените на газа. Руската страна поиска предоговаряне на стария договор, който трябваше да изтече до 2010 година, само на основание на. . . на качването на цените. Нали си спомняте как обясняваха Станишев и Овчаров. Ами, ето го сега обратното основание да сядат и да се договорят. Значи, щом е могло България да отстъпи и да уважи руския интерес тогава, сега Русия да отстъпи и да уважи българския интерес, защото той е съвсем закономерен. И дано са се разбрали, но някак си. . .
Водещ: Не изглежда така.
Ив. Костов: . . . на мен ми изглежда, че не е. Ако са се разбрали, то не докрай.
Водещ: Щяха да го обявят най-малкото.
Ив. Костов: Трябваше да има договор, трябваше да се финализира договор в момента, в който се дава някакво българско съгласие за каквото и да е руско настояване. Така се водят тези преговори в едно кратко време от 1 час.
Водещ: А какво е третото нещо, което трябваше да постави министър-председателят?
Ив. Костов: Е, третото, трябваше договор.
Водещ: Договор.
Ив. Костов: Договор, цени и митата да се свалят, това е.
Водещ: Според вас. . .
Ив. Костов: Това са българските интереси, освен архива, освен това, че България трябва да поиска от Русия да даде възможност на разселвани в Сибир български граждани да се върнат в родината си. Защото има такъв тежък проблем през Втората световна война, т.нар. кримски българи са били разселени от. . . И не само кримски, и в южните части на Русия са били разселени в Сибир и в Казахстан. България винаги трябва да поставя тоя въпрос, те там са подложени на русификация, а всъщност тия хора са оставили плодородните си земи на Кримския полуостров в момента необработваеми. И ако отиде някой ваш екип и види. . .
Водещ: Далече е, сигурно няма да стигне дотам. Да ви върна към темата за „Южен поток“. Какво смятате, полезно ли е за България в крайна сметка това, което се случва, ако приемем, че ще се прави вече окончателно?
Ив. Костов: Знаете ли, за всички такива проекти трябва да се види бизнес планът. Трябва да се види колко струва. Аз мисля, че „Южен поток“ ще струва колосални суми. Аз мисля, че разходите за изграждането му са неоправдано високи предвид съществуващите налични трасета и възможността за тяхното увеличаване.
Водещ: Смятате ли, че тая цифра между 800 милиона и 1 милиард е нереалистична и смятате, че ще е по-висока, така ли?
Ив. Костов: Аз, първо, считам, че цялото изграждане ще бъде изключително скъпо. Второ, считам, че България не бива да участва в изграждането на „Южен поток“ със собствени средства, не. Считам, че такъв проект, ако е устойчив, ако е. . .
Водещ: Вече е късно, 50 процента ще си плащаме.
Ив. Костов: Ако е устойчив от гледна точка на бизнеса, който носи печалбата, то би трябвало да може да се издържа самичък. Аз мисля обаче, това е споделен риск за един проект, в който ще се вложат огромни пари, а изгодата ще бъде или много малка, или нищожна. Има практика със „Син поток“. „Син поток“ и в момента не достига капацитета, тази обещана мощност на прехвърляне на газ, и в момента не вървят нещата. Не знам дали поради сложни отношения между Русия и Турция или поради някакви технологични причини, не съм чак толкова вещ в тези неща, но не върви. Тоест там се хвърлиха огромни пари, а няма възвращаемост, така да кажем.
Водещ: Да си поговорим малко и покрай този скандал, който се получи по някакъв начин между вас и министър-председателя Бойко Борисов. Даже и днес в интервюто в „24 часа“, което ние показахме тук в нашия преглед на печата, със заглавие „Да успокоя Костов?! А да не би и Меркел, и Обама да са изпаднали под руско влияние!“ и тук той коментира вашите думи, че сте на път и на една крачка от това да се превърнете в опозиция реално.
Ив. Костов: Да, и казва, че няма нужда от нашата подкрепа.
Водещ: Колко голяма трябва да е тая крачка?
Ив. Костов: И казва, че не сме го подкрепяли в най-важните моменти, когато. . . Нека да припомня, аз в това студио подкрепих в момент на най-остри атаки срещу него вицепремиера Симеон Дянков.
Водещ: Така беше.
Ив. Костов: И обясних, че ако той си тръгне сега, ако бъде сменен, това ще бъде много зле за правителството и атаките към него утихнаха. Аз бях единственият, който защити министъра, другия вицепремиер, г-н Цветанов, когато поискаха парламентът да му направят парламентарна комисия, за да разследват неговите имоти. Бях единственият, който застанах твърдо и казах, че това не бива да се прави. По време на вота на недоверие „Синята коалиция“ гласува „против“ вота на недоверие. Така че в трите ключови момента за това правителство. . .
Водещ: Вие сте били зад гърба му.
Ив. Костов: Ние сме били зад гърба му, но сега сме на крачка от опозицията, защото. . .
Водещ: Коя е тая крачка, какво трябва да се случи, за да направите тази крачка? Голяма или малка ви се вижда?
Ив. Костов: Вижте, първо. . . Аз казах пред нашето национално събрание – ГЕРБ трябва да направи тази крачка. ГЕРБ трябва да поеме цялата отговорност за превръщането ни в свой противник, политически, защото ние сме сестрински партии. Ние не можем да провокираме управляваща партия с такива преднамерени действия.
Водещ: Да де, но да стигате чак дотам пък да пишете до ЕНП, това изглежда малко като. . .
Ив. Костов: Не, не, това е друго, това е друго. Това е реакция на реабилитация на комунистически диктатор в България, която през тези 21 години никой не си е позволил да направи, напротив, всички са се разграничили – и управляващи, министри от БКП, БСП, министър-председателя имам предвид, от всички партии, никой не си е позволил подобна реабилитация. Никой не си е позволил реабилитация на комунистически диктатор в цяла Източна Европа. Никой в Русия министър-председател не си е позволил такова нещо.
Водещ: Въпросът е, че вие сам казвате. . .
Ив. Костов: Така не може. . . Вижте, това означава на хората да им се каже така: вижте, посоките не са ясни. Ние се намираме в един идеологически мирогледен хаос. Тодор Живков е нещо добро. Той е нещо несравнимо. Ние с него не можем да се сравняваме.
Водещ: Мнозина в България са склонни да се съгласят с. . .
Ив. Костов: Да, но тази мнозина е в опашката на обществото, а не в неговия авангард. Тези хора не ни водят по пътя към европейската. . .
Водещ: Ще ви намразят ужасно, нали знаете?
Ив. Костов: Моля?
Водещ: Ще ви намразят ужасно след тази реплика.
Ив. Костов: Нека ме намразят, аз съм показал, че мога да понасям чуждото негодувание и омраза по отношение на политическите си възгледи. Но сега казвам нещо просто, ние се движим по посока на това, което Тодор Живков наричаше империалисти, нали така, западни империалисти, така ги наричаше той, а ние сме се интегрирали със западните империалисти. В този смисъл авангардът на обществото води българското общество и българската държава по посока на евроатлантическа интеграция. Това е глобално преориентиране на ценностите и на посоките на политиката. И тези, които не са съгласни, те следват тези, които ги водят. Въпросът е, че в момента от тези, несъгласните с тази оценка, се оказаха на върха на държавата, които да се опитат да реабилитират персонално Тодор Живков като несравним образец на политическа роля в България.
Водещ: На какво го отдавате това, защото за всяко нещо трябва да има някаква логика?
Ив. Костов: Това обърква хората, това обърква. . .
Ив. Костов: Откъде-накъде изведнъж министър-председателят трябва да прави тези изказвания по отношение на Тодор Живков?
Ив. Костов: Моето обяснение с авангарда и с ариергарда не дава отговор защо съм толкова против и защо ще бъдем толкова. . . защото ние сме скандализирани от това нещо. Не е скандал между нас, ние сме скандализираните от това поведение. Защото на всички останали хора между авангарда и ариергарда се объркват понятията, защото, ако Тодор Живков е доброто, значи, къде са добродетелите, които ние следваме сега? Кое е наистина добро и кое не е добро в демократична България? Вижте как се объркват всички стойности и след това ние всичките казваме – ние сме в криза на ценностите. Е, как, и тази криза се задълбочава с подобни опити за реабилитация. Аз съм абсолютно убеден, когато вие отваряте такива врати, всички хора в обществото те почват да губят ориентири, представите започват да се губят. Къде сме тръгнали всъщност ние?
Водещ: Ама, знаете ли пък, от друга страна, понеже вие сам казахте – ние сме сестринска партия на ГЕРБ, и съответно едно писмо до ЕНП изглежда малко, хайде да не го наричам като донос, ами като такова, както беше едно време – моля другарко, Иванчо нещо не прави както трябва.
Ив. Костов: Е, не, не. . .
Водещ: Изглежда, че вие сами не можете да си оправите нещата тука и трябва да се обърнете към големия брат.
Ив. Костов Не е такъв въпросът.
Водещ: Така изглежда отстрани.
Ив. Костов: Не, въпросът е друг. Добре, ето сега ще го наредя. Въпросът изглежда така: съгласна ли е ЕНП, която беше наистина в авангарда на освобождаването на Централна и Източна Европа от комунизма, защото това беше благодарение на Маргарет Тачър, благодарение на Хелмут Кол, това са все десни политици, все политици от дясната политическа традиция, съгласна ли е ЕНП, това е въпросът, председатели на партии и нейни членове да реабилитират комунистически и други диктатори. Това е въпросът. Това е голям въпрос, то е политическо предизвикателство към самата ЕНП. Ако ЕНП променя курса си и казва – вижте, хайде, нали, да направим една каша в ценностите и това нещо ще го изсърбаме някак си по пътя напред, нека да го кажат. Но аз съм на мнение, че няма да кажат такова нещо. Ние искаме те да се определят по отношение на тази политическа линия. Ние искаме от тях да застанат отново там, където стояха, когато падаше Берлинската стена, това искаме от тях.
Водещ: Ама, какво ще спечелите от цялата работа? В смисъл то пак изглежда като такова типично балканско клепане. Вижте сега, нашите хора тука направиха едни грешки, сега издърпайте им ушите. Така изглежда.
Ив. Костов: Не, за нас е важно, ще ви кажа. . .
Водещ: Защото в крайна сметка, едва ли ГЕРБ провежда политика на възраждане на идеята колко е хубаво времето на Тодор Живков благодарение на ЕНП. ЕНП сигурно хал хабер си няма за това нещо.
Ив. Костов: Ако ЕНП отговори, че това е неговата политика, „Демократи за силна България“, вероятно и СДС ще напуснат Европейската народна партия. Ето, това е гвоздеят. Няма какво да правим в такава партия.
Водещ: Това вече е силно изказване. Но вие не очаквате подобен отговор.
Ив. Костов: Нямаме какво да правим в партия. . . Ние все пак сме антикомунистическата реформаторска формация тук, в нашата страна. И ако ЕНП е престанала да бъде това, има възможност ние да отговорим по друг начин. Нас ни интересува дали сме на правилното място, а не да клепаме Бойко Борисов.
Водещ: А безвъзратен ли изглежда този разрив или в крайна сметка има начин отново да си стиснете ръцете и да работите заедно с управляващите.
Ив. Костов: Ние ще ги подкрепяме и това беше отношението и на нашето национално събрание. Всички хора споделят идеята да ги подкрепяме. Там, където те правят нещо полезно за България, нещо, което ние виждаме като добро и съответстващо на реформаторска политика.
Водещ: Ама, напоследък не виждате много такива неща – за бюджета не ги подкрепихте. . .
Ив. Костов: Да, но подкрепихме Аню Ангелов за програмата за развитие на въоръжените сили. Така че. . .
Водещ: Вие си подкрепяте г-н Ангелов, аз съм забелязал.
Ив. Костов: Не само него.
Водещ: Да, има двама-трима министри, които одобрявате.
Ив. Костов: Ще проведем. . . ще защитим, аз казах пред всичките делегати, казах, ще защитим силно една радикална съдебна реформа, стига да я видим, нали. Така че. . .
Водещ: Чувствате ли се обиден от това, което каза министър-председателят и вие сам го споменахте, че едва ли не не му пука много от това дали ще бъдете с тях или не. Тоест, че не играете никаква роля на практика.
Ив. Костов: Нека десните избиратели да преценят това. Защото. . .
Водещ: Ама, те го преценяват. Тези три години. . .
Ив. Костов: Скоро ще го преценят, защото следващата година има избори. Аз съм дълбоко убеден, че след такива изказвания десни демократи ще променят своя вот. Г-н Борисов загуби подкрепата на демократичната десница в България с реабилитацията на Тодор Живков. Нека въобще да не си прави илюзии, че опитът да представи това нещо по друг начин ще мине. Хората са чули много ясно какво той казва и това, заедно с високомерието, което демонстрира, не са въобще черти. . . не са в характера на демократичния десен избирател.
Водещ: Понеже сега споменахте избори. Накрая да ви питам. . .
Ив. Костов: Ние сме търпими, хора на ценностите, хора, които носим сами отговорността за себе си. Нямаме нужда някой да ни казва полезни ли сме или не сме полезни. Ние не живеем в комунистическото общество или в социалистическо, или в диктаторско. Ние. . . десният човек си носи своите собствени отговорности – към семейството, към близките, към това. . . и е солидарен към обществените си задължения. Той изпълнява законите. Той изпълнява приличието, така както е възпитан, и не зависи от чуждите оценки. От чуждите оценки зависят преди всичко левите хора.
Водещ: Наистина за край да ви питам, понеже споменахте и ви чух, че го казахте и преди. Ще участвате със самостоятелни кандидати по време на местните избори.
Ив. Костов: Да.
Водещ: И няма да подкрепяте кандидати на ГЕРБ. Това твърдо ли е?
Ив. Костов: Твърдо е нашата. . . нашият мандат за преговори. Ние това искаме да постигнем, доколкото знам, позициите в Съюза на демократичните сили са същите.
Водещ: А по отношение на президентска кандидатура ще издигнете ли собствена кандидатура?
Ив. Костов: Ще издигнем собствена кандидатура и тези неща са свързани с това, което вие преди малко ме питахте как ще се. . . и аз ви отговорих – как ще се отнесат десните избиратели. Силно се настройват хората в „Синята коалиция“ да воюват на тези избори и да бъдат конкурент, да бъдат реална демократична и реформаторска алтернатива. Защото ние вече ясно си спомняме, а и всички видяха 9 години. . . Значи, първо, си спомняме, че ние сме архитектите и ние сме първите строители на този европейски път. Второ, всички видяха за 9 години, че никой не желае да продължи реформите. Никой няма нито компетентност, нито решителност, нито смелост да ги направи, нито да плати цената за реформите. И затова трябва да имаме самочувствие и затова го имат вече самочувствието хората. Имат и желание да го направят. Така че ние сме във фаза, при която разумът и сърцето влязоха в синхрон. Защото досега с разума си ние правехме едно, със сърцето си ни теглеше в друга посока. Сега поне при нас има хармония.
Водещ: Наистина последен въпрос. Задавал съм ви го и преди. Обсъждана ли е вашата лична кандидатура евентуално за издигане за. . .
Ив. Костов: Моята кандидатура не е обсъждана и стъпките са следните. Първо, да формираме „Синята коалиция“ като политически субект, да се опитаме да я разширим и след това да решим въпросите вътре в нея, как тя ще издигне всички представители свои на изборни длъжности. И нека това да стане с пълен консенсус, да стане в пълно разбирателство или да намерим политически механизъм да го решим.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор, г-н Костов.

Нова телевизия, „Здравей България“, стенограма БТА