Иван Костов: ГЕРБ е правителство на монополите

Роден на 26 декември 1959 г.

Икономист.

Министър на финансите в кабинетите „Димитър Попов“ и „Филип Димитров“.

Лидер на СДС през 1992 – 2001 г.

Премиер на България от 1997 до 2001 г.

Съпредседател на „Синята коалиция“ в 41-вото НС.

С лидера на ДСБ ИВАН КОСТОВ разговаря ЛИЛИЯ ЦАЧЕВА

– Г-н Костов, след Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) казахте, че там има хора, които не работят за интересите на страната, а вадят собствените си карти на масата. Какво чухте, за да стигнете до извод?

– КСНС е политическа гаранция за сигурността на държавата. На държавата, а не на ГЕРБ, не на ДПС, на Ахмед Доган, на Бойко Борисов… Но много хора не го разбират. Например Цветанов изкара на преден план интересите на ГЕРБ, интереси, които не държат сметка за стабилността на страната и не удовлетворяват никаква част от исканията на протестиращите. Лютви Местан поиска сметка за думите на премиера в оставка, че Доган бил поръчал да го убива. Което няма никаква връзка с проблема – политическата и социалната криза. Аз се опитах да им кажа, че не може хората да излязат на улицата да искат ниски сметки за ток и ясни антимонополни мерки, а БСП и ДПС да получават предсрочни избори. Защото това е резултатът и той е безкрайно далече от социалния мотив на протестите. Предупредих, че ако не отговорим на исканията на хората, кризата няма да бъде преодоляна. И още една опасност – прибирайки се вкъщи разочаровани, без да са постигнали каквото и да било, хората може да излъчат екстремни политически формати. Примерно национал-социалистически.

– За такъв риск стана ли дума в докладите на Цветан Цветанов и на ДАНС?

– Да, докладът на председателя на ДАНС беше доста подробен и откровен. Но не мога да кажа повече. Хората какво виждат сега – ГЕРБ приема ултиматума и капитулира пред БСП и ДПС. Отива с тях на избори да спори кой да управлява. Големият проблем е, че това създава нестабилна политическа среда. Да допуснем, че спечели Станишев и с това ниско доверие управлява с ДПС, хората ще разпознаят веднага старата коалиция, която няма да предприеме никакви мерки по исканията им. Затова ние, от ДСБ и „Единство“, настояваме първите стъпки на антимонополно законодателство да започнат още сега, за да може следващото правителство да бъде принудено да се придържа към този курс и да ги продължи. БСП обаче това въобще не ги интересува. Стигнало се е дотам Станишев и Цветанов да спорят, да искат три месеца да не се плащат сметките за ток и да няма санкции. Това би взривило държавата! Станишев и ГЕРБ ако искат да не се плащат сметки, как смятат да управляват без бюджетни постъпления? Какво става, като се натрупат тези сметки, имат ли представа?

– Г-н Плевнелиев е направил опит парламентът да продължи да работи, да приеме мерки, с консенсусен кабинет, и след това предсрочен вот. Защо не стигна докрай? Защо не поиска това след оставката на кабинета?

– Въпрос към президента е защо не стигна докрай. Аз му казах, че ако той получи подкрепа от ГЕРБ заедно с нашите гласове, ще има в Народното събрание мнозинство, което може да започне веднага да сменя състава на контролните органи като ДКЕВР, да приема антимонополно законодателство, да отговаря на исканията на хората. Видя се обаче, че ГЕРБ не искат мерки. Тоест – че са правителство на монополите.

– Защо не могат да постигнат разбирателство с президента, когото излъчиха?

– Президентът направи опит. Но изглежда, няма достатъчно авторитет, не е силният човек за ГЕРБ. Очевидно е влиянието на монополите в ГЕРБ.

-С изненада се прие заявката на Мартин Димитров, че сините бихте поела мандат. Защо сега? И парламентът с изчерпано доверие ли е – хората протестират пред НС?

– Именно. Това е отговорно поведение. Има протести. Въпросът е за какво са те. Хората искат да бъдат в контролните държавни органи. Ами нека бъдат! Ние настояваме за това. Настояваме за драстични мерки срещу монополите, промени в Закона за защита на конкуренцията. Бихме приели мандат, за да го дадем на президента. Това би бил по същество негов кабинет, но с ясна платформа какво да свърши, за да отговори на исканията на хората. В момента няма легитимна платформа. Няма законови основания служебното правителство да започне антимонополни мерки. Мисля, че голяма част от организаторите на протестите го разбират.

– Преди 15 дни никой не подозираше, че ще има масови протести, кръв, оставка. Защо властта изтърва положението, Борисов досега успяваше да говори с хората?

– Нека си припомним древната максима за управление на римляните – хляб и зрелища. Борисов предлага само зрелища. И беше ясно, че рано или късно хората ще потърсят хляба. Това е метафора, но не може само със зрелища, тази магия се разваля. Властта не се справи дори с този вариант, да не говорим за по-сложните представи за управление – че трябва да се балансират интересите, че не може да се оставят монополите да господстват и да злоупотребяват на гърба на немонополния сектор и домакинствата. Че държавата трябва да бъде балансьор и да защитава конкуренцията. Това са сложни неща. Но и при простата формула – за да се стигне до липсата на хляб, всичко е изпуснато отдавна.

– Ден преди да подаде оставка, Борисов каза, че „държавата му е по-мила от партията“. Какво се случи за ден, за да промени решението си – кръвта на Орлов мост?

– Оказа се, че партията му е по-мила. Разбрал е, че губи партията и реши да хвърли държавата в хаос. ГЕРБ усещат, че губят подкрепа. Те са третото правителство, което бе свалено заради неспособност да решава проблемите.

– Обяснението на Борисов е, че БСП, ДПС, опозицията го свалила с метеж и щом е така, да поемат властта. Как хората да разчитат тази заявка и бързането към вот?

– Булката беглец. Дезертиране. Какво значи „н ви да управлявате?“ Борисов трябваше да даде антимонополни мерки и законодателство, това автоматично снижава цените. А вместо това той дава властта на БСП и ДПС. БСП са в ужас, че може да бъдат задминати в изборите от неокомунистическа формация. Може да е национал-социалистическа. Може да са две. И бързат. ДПС са солидарни.

– Част от гласовете на улицата, макар неканализирани, са стряскащи – забрана на партиите, национализация…

– Да, затова предложихме, както и президентът, Народното събрание да приеме декларация за ценностите, които изповядваме – европейски правила, многопартийна политическа система, демокрация. А не олигархия, не анархия, не връщане към комунизма, не национализацията, неплащането на сметки и т.н. Изненадата е, че тези, които искат да отиват спешно на избори, не искат да я приемат. Защото ги е страх от тази вълна. Страх ги е да се изправят срещу екстремистите. Заиграват с тях. Точно както Борисов го е страх да се изправи срещу монополите. Гласовете да излезем от ЕС, да му палим знамето, да си изгорим конституцията, са на крайни екстремистки формации. Проруски гласове – да си го кажем.

– Казвате, че политиците не допускат дневния ред на хората, но и хората не желаят политиците, в това число и вас. Интерпретацията е – бунтът е срещу 23-те години преход.

– Това са крайни мнения. Защо протестиращите не искат да допуснат политици? Защото знаят, че властта веднага ще превърне гражданския им протест в политически инструмент. Прави са хората, прави са да пердашат всякакви атакаджии тук-там и всички, които се бутат непрекъснато в опит да оглавят протеста. Това не може да стане. От друга страна – когато уточнят исканията си, хората имат поканата ни да дебатираме. Това е нормален диалог. Няма да бъдем сервилни към тях – на нереалистичните им искания ще кажем, че са такива, на крайните комунистически и национал-социалистически призиви ще кажем, че това няма да мине през нас. Категорично. Без шикалкавене.

– За тези 10 дни останал живот на парламента за кои искания на хората може да стигне времето?

– Истинските спешни решения са смяна на състава на ДКЕВР. Промяна в законите, даваща възможност за промени в методиката на изчисление на сметките, и ограничаване на възможностите за злоупотреби от страна на ЕРП-ата, производителите на ток и т.н. За целта не трябва да се бойкотира работата на парламента. Тук има доста майстори на саботажа – знаят как да се удължи дебат, да се протака. Но ако има консенсус, мерките ще минат.

– Изненада ли ви поисканата оставка на Дянков в края на мандата? Май само неговата оставка и тази на Трайков не искахте, но пък се случиха?

– Аз мисля, че Дянков сам е напуснал. Търсил е основание да напусне потъващия кораб и го е намерил. След това нещо се разколеба, но това е характерно за него. Уви, опита се с някакви много недостойни ласки към премиера да си възстанови позициите, с което загуби достойнство. Тези неща, за съжаление, не се прощават.

– Сбърка ли „Синята коалиция“ за кредита на доверие, даден на ГЕРБ в началото? Сега то се обръща срещу вас под формата на обвинение от премиера?

– Не. Въпреки всичко – не. Другото знаете ли какво би означавало – идва политическа сила, която е преписала, взела вашата програма за управление. Заявява я и вие казвате „Не, аз съм срещу себе си“. Това би било крайно непоследователно поведение. Необяснимо. Защото програмата за управление на ГЕРБ от септември 2009 г., ако я сравним с тази на „Синята коалиция“, те са почти еднакви. Като се видя, че ГЕРБ няма никакво намерение да я прилага, загубиха подкрепата ни. Оставайки верни на политическия принцип, сега трябва да отговаряме на този въпрос. Често се случва това в България – когато се води принципна политика, а не политика на личностни връзки и конфронтации, не се разбира. Всичко трябва да се прокара през личните отношения. Тон на това дава Бойко Борисов. Той казва: „Те мен ме подкрепиха“. Не, не сме казали, че подкрепяме него. Казахме, че подкрепяме програмата за управление. „И след това ме оставиха“, казва Борисов. Не сме оставяли него, той си изостави програмата! Неговите думи са прости, брутални, неистинни, но разбираеми. Когато заговориш за принципи и програма, става сложно, хората се объркват. Имам предвид антикризисна програма, борба с монополите, довършване на реформите, възстановяване на солидарността между хората…

– Целта на явяването на избори е влизане в парламента и участие във властта. С кого? Вратата към ГЕРБ затворена ли е?

– Това ще решат хората. Има два варианта за управление. Първият е дясно реформистко правителство, което да свърши реформите. Там обаче Борисов и Цветанов не съществуват. И хората, които гласуват за нас, трябва да го знаят това. Вторият е кабинет на ОФ, някакъв вариант на тройна коалиция. Той би довел до нова криза и дестабилизация на страната след около година.