Добър вечер, вие гледате предаването “60 минути”. Лидерът на Движението за права и свободи Ахмед Доган, хвърли ордена “Стара планина”. Поводът беше, че парламентарният шеф Огнян Герджиков, номинира бившият главен прокурор на Народна Република България – Васил Мръчков за същият орден. Президентът и правителството подписаха указ за неговото награждаване. За първи път за номинацията на проф. Мръчков в общественото пространство заговори, Иван Костов. Това беше повод да го поканим тази вечер в предаването “60 минути”.

– Здравейте.

– Здравейте.

– Между другото, само да спомена, че има телефон, на който да се обаждат хората и да записват своите мнения за този разговор и телефонът е: 980 24 12. Г-н Костов, защо обърнахте внимание, толкова сериозно на този орден “Стара планина”, точно на този човек, точно на тази номинация ?

– Първо, защото той е бил главен прокурор на Народна Република България, след това защото е участвал в заседанията на Министерския съвет по време на тоталитарния режим, след това защото е бил член на ЦК на БКП, след това защото всичко това съвпада с края на етническото прочистване, което тоталитарната система проведе в България под името на Възродителен процес. Всъщност това е един процес, който започна в средата на 80-те години с насилствена промяна на имената и завърши с принудително наложено съгласие, тук използвам думите на самия Васил Мръчков, българските граждани от турски произход от страх, както казва самият той да напуснат родината си.

– Да, тогава от къде се появяват според вас твърденията, и в пресата и в медиите, че г-н Мръчков, проф. Мръчков изобщо не е свързан с Възродителният процес, твърди се, че той е назначен от Народното събрание през 1987 г. за главен прокурор.

– Така е. Така е, но но принудителното изселване, всъщност края на етническото прочистване става точно по времето на неговото, на неговия мандат като главен прокурор. То става през май – септември 1889 г. Тогава българските граждани от турски произход са принудени да си продават имотите, това е посегателство върху тяхната собственост. Тогава им се правят най-различни пречки. Наистина тогава се постига споразумение с Република Турция, която която трябва да приеме тези тези много уплашени хора.

– Повечето от нас си спомнят този период въпроса е какво общо има един главен прокурор с това насилствено изселване, за което си спомняме тогава? А това е просто било държавна политика.

– Цялата, според законите тогава и за Прокуратурата и за Народната милиция а главния прокурор е имал пълен контрол върху всички прокурори в страната и практически е упражнявал контрол върху този процес, включително върху дейността на полицията, включително върху дейността на разследващите органи. Ако той е имал желание, той е можел да защити правата на хората, или по някакъв начин да реагира и да спре това което се е случило.

– Добре, прави впечатление от както така особено ярко влезнахте в политиката, с нова политическа формация – Демократи за силна България, че много често говорите за етническото положение в България, за етническия мир, често се занимавате с това нещо. Първите обвинения, които всъщност отправихте към г-н Мръчков, към проф. Мръчков са точно свързани с етническия, с етническото прочистване. И като свържем това с

изказването ви или много силните ви изказвания за Ахмед Доган, някак си това се набива на очи. Защо се занимавате непрекъснато с това нещо?

– Аз съм бил в Турция на срещи с български изселници. Видял съм тези хора и имам силни симпатии към тях, и изпитвам огромно съжаление за това, че те са там, защото там са родили децата си, защото там ги отглеждат, а защото по този начин България загуби много и защото има осъзнаване на, на това каква голяма рана беше нанесена на страната и демографска и морална и всякаква. Това е причината, няма друга.

– А не примерно опит да торпилирате Движението за права и свободи, опит да вземете от неговия електорат? Или днес някой ми обясняваше: абе просто Иван Костов и Ахмед Доган не се понасят, лична вражда.

– Не това, което истински искам да торпилирам, това е т. нар. български етнически модел.

– Защо?

– Защото българският етнически модел е претенция, за начин за разрешаване на проблемите на местното съжителстване между хора с различна религия, с различен етнос. В Европа има такъв начин на съжителстване и това е самата Европейска общност. Претенцията да се твърди, че България има етнически собствен български модел, някаква някакво специално ноу хау, както твърдят от ръководството на Движението за права и свободи е абсолютно неуместно, когато го съпоставим с огромните проблеми, които са решени със създаването на Европейската общност между нации, които са враждували в продължение на векове по между си, които са водили кървави войни, и които все пак са поставили основата на Европейския съюз. Да се твърди, че най-успешното активно мероприятие на бившата Държавна сигурност, т. нар. Български етнически модел е някакъв принос е напълно неуместно и аз искам да го торпилирам, защото няма място и за Европейска общност и за Български етнически модел едновременно. Тъй като Български етнически модел с една дума обрича на изолация част от българските граждани.

– Защо ги обрича на изолация? Този Български етнически модел работи вече 15 години. Значи ние сме имали една ситуация, в която сме имали сериозни проблеми между двете общности, или поне проблеми които са били изиграни между двете общности, в един момент те са утихнали, Българският етнически модел работи и ние изведнъж 2004 г. казваме няма смисъл от него?

– Историческата истина е друга, че това което сега вие наричате Български етнически модел, това толерантно, мирно, добросъседско съжителстване и общуване между хора с различни вероизповедания и от различен етнос го има в България преди много десетилетия, столетия има го още. . .

– В смисъл, искате да кажете примерно. . .

– Искам да кажа, че . . .

– . . .преди 45-та година няма Движение за права и свободи, пък българите и турците живеят нормално и съвместно добре?

– Погледнете снимката на учредителите на България, на българската конституция и ще видите хора с чалми. Те са били заедно, те винаги са живеели заедно, така че това нещо да се нарича Български етнически модел в момента, това доброжелателно съществуване и съжителстване, добросъседсво, това е нещо неприемливо. Това е истинската сърцевина на доброто, което има в българската практика между многобройните различни социални групи, което много прилича на европейския модел. Това трябва да се запази. Но, но не това което се нарича Български етнически модел, защото какво се нарича Български етнически модел? Първо – българските турци да го гласуват само за една партия, т.е. хора с различни възгледи, различни интереси, различна ценностна система да гласуват само за една и съща партия, през която да изказват всичко, което биха желали да . . .

– Е факта е, че това работи.

– Не, не това не е редно. Освен това български граждани да черпят права от това, че са част от някаква група, или някаква общност – такова нещо е неприемливо в Европа. Никой не може да ползва права от това, че е . . .

– Тука вече е по-разбираемо между другото. Ако кажете обаче на българските турци, че не трябва да се организирани по някакъв начин някак и те. . .

– Трябва да са организирани, разбира се – в граждански общности, в групи, в неправителствени организации. . .

– Но такива опити бяха направени. . .

– . . . зависи от интересите им.

– . . . НДПС, всякакви други формации, които не успяха да съществуват и не успяха да влезнат така някак си сериозно в българският политически живот.

– Това нищо не променя в тезата, която защитавам.

– Какво да представлява, как да изглежда този Български европейски, както го наричате вие етнически модел?

– Модел, модел. Български европейски модел, трябва да бъде точно както е в Европа. Т.е. хората гласуват съобразно своите предпочитания, съобразно своята ценностна система, съобразно начина по които виждат перспективата. Гласуват за по-добрият проект за управлението, така както те го преценяват – това е.

– Тогава веднага скачат онези, които казват, ето сега пак Иван Костов дърпа към двуполюсния модел, синьо-червената мъгла, всички тия констатации. . .

– На толкова неопределени неща ми е трудно да отговоря.

( смее се )

– В смисъл, че желаете непрекъснато да се сменят двата полюса. Ето вие казвате всеки според своите предпочитания – за дясна или лява политика, а в центъра?

– Не, аз казах всеки съобразно своите предпочитания, съобразно своите интереси, съобразно своята ценностна система и това кое счита за по-добро за себе си и за страната си. Това може да го предложат различни политически формации.

– Мислите ли, че българските турци биха се съгласили на един подобен модел? След като, ето казахме, че подобни опити са претърпели провал.

– Ако погледнете от близо ситуацията с българските турци и това което първо се налага така в погледа, това е обезглавяването на мюсюлманската общност. В момента няма главен мюфтия, в момента няма Висш мюсюлмански съвет. Представете си, че няма патриарх и няма Свети синод. Няма устав на мюсюлманското изповедание. Нищо няма. Това става, затова защото се опитаха насила да назначат Фикри Сали с нарушения на закона и съда отмени резултатите от конференцията, която беше проведена под натиска на Движението за права и свободи, за да контролира вота на българските турци. Това е част от етническия модел, например обезглавяването е част. Това, към това не може да бъде нито един демократ да бъде хладнокръвен, защото все пак става въпрос за чувствата и за вярванията на повече от 1 млн. българи.

– Добре, но за да изчезне този модел, които съществува в момента трябва да изчезне ДПС, така ли?

– Не, просто този модел трябва да престане да съществува, след като на всички българи, всички българи възприемат, че гласуват съобразно своите ценности и интереси, а не съобразно своя етнос, или съобразно своето вероизповедание.

– В този смисъл тогава Ахмед Доган опитвайки се да изгради една либерална формация върви точно по този път, който чертаете вие. Той предлага политика, той не предлага етнос, етническа партия.

– Знаете ли, не виждам да предлага политика. Аз не знам вие виждате ли някъде да се предлага политика, но аз не виждам да се предлага политика, виждам. . .

– Общо взето неговия стремеж е към това да се създаде, ДПС да стане . . .

– Истината е, че ДПС като всяка партия на прехода изчерпи напълно своите политически послания, то е Движение за права и свободи. Да продължава да е Движение за права и свободи в държава член на НАТО и бъдещ член на европейският съюз е все едно да пледираш да има електричество в мрежата.

– Тогава трябва да се разпадне и ДПС, така ли?

– Защото правата и свободите са гарантирани не от една партия, а от цялата общност.

– Опитвам се, опитвам се да ви накарам да стигнете до край, защото вие казвате: трябва да бъде намерено някакво разрешение, но не казвате какво е то. Трябва да се разпусне Движението за права и свободи, трябва да бъде забранено?

– Не, аз казах, че на всички български граждани трябва да се даде възможност, специално на българските турци да погледнат отвъд тютюневите поля на своето тежко съществуване . . .

– То няма как да погледнат. Те се хранят от това.

– Има как, има как.

– Какво е предложението?

– Ами просто, включително да се промени поминъка им.

– Каква е офертата?

– Да се сменят, да се смени монокултурността на земеделието, което те отглеждат и имат десетки начини това нещо да стане.

– И един друг въпрос, който възниква – смятате ли, че електоратът на Движението за права и свободи е ляв или десен? Ако вие се опитвате. . .

– Има и ляв, има и десен, има всякакъв.

– Не е ли повече ляв? И ако вие се опитвате да . . . по някакъв начин да го изведете този електорат, да го приобщите към лявото и дясното, тогава може би наливате в мелницата на Българската социалистическа партия, каквото твърдение между другото чух днеска пак? Иван Костов иска БСП да дойде на власт.

– Моята дефиниция за дясно, сигурно не съвпада с това, което вие подразбирате за ляво и дясно. Дефиницията ми за дясно са всички хора, които имат куража да поемат смелостта за своя житейски избор и да кажат моята съдба зависи от мене самия, а не са готови да снасят тая отговорност в гнездото на държавата да речем, и да казват някой трябва да ни оправи. Това е дясното за разлика от лявото, то не е имуществено състояние, то е нагласа на човека към живота му, то е отношение към живота му. Това са хората, които могат да носят отговорност за себе си. Това е дясното.

– Добре. Ако пренесем, ако пренесем. . .

– Сред българските турци хората са свикнали да носят отговорност за себе си.

– Ако пренесем разговора в дясното, както започнахме, кой може да осъществи една такава политика на отговорност? Аз отговарям за себе си, аз отговарям за собствените си действия. Кои политически формации?

– Безспорно това е Демократи за силна България . . .

– Бих се учудил, бих се учудил ако пропуснете да кажете. (смее се) Кои други освен Демократи за силна България?

– Не вярвам, че ми повдигате така топката.

– Кои други, кои други? Добре.

– Всеки, който събере смелост за да представи пред България идеи за бъдещето отвъд хоризонта на прехода, отвъд европейското членство, отвъд натовското членство. Всеки, който има куража да помисли смело за бъдещето на страната, да пожелае амбициозно нещо за нея и след това да се обърне към хората и да каже: ние можем всички да постигнем това.

– Така много общо звучат нещата. Не можете ли. . .

– Това не е общо, защото никой не го прави.

– . . . да ги конкретизирате? Значи никой в дясното пространство не е способен да организира такава политика, освен Демократи за силна България, така ли?

– Гражданският проект. Това, което наричаме накратко граждански проект – това е изграждането на свободна и демократична България, с пазарна икономика, със западна ориентация е на прага да постигне своите окончателни цели. Това е истината за дясното. И в момента, в които по същия начин, по който се изчерпа потенциала на защитата на човешките права и свободи, на движението на Ахмед Доган, по същия начин се изчерпиха политическите идеи на десницата с постигането на тези цели. Това е безспорно основата за кризата в дясното. Втората причина за криза в дясното идва от обстоятелството, че в момента от 2001 г. се реализира проекта на Българската социалистическа партия. Този проект, по странно стечение на обстоятелствата го реализира Националното движение на Симеон II. Не е странно, че ДПС участва в тази реализация, но основните задачи на този проект, който вкара между другото в криза хората с дясно мислене и десни предпочитания, това е реабилитацията на първо место на комунистическия режим, реабилитацията на този режим, реабилитацията на този репресивен апарат. Това се прави съвършено целенасочено, този ход с . . .

– Защо реабилитацията на комунистическия режим на този апарат, на хората от него да вкарва в противоречие или в небрано лозе дясното пространство? Обратното, би трябвало да ги обединява, би трябвало да ги сплотява, да реагират еднакво.

– Защото е цел на БСП. Защото гражданите, десните, активните хора виждат, че се реализират цели, срещу които те са категорично против. И виждат, че това нещо става някак си. . .

– Не е ли нормално това да ги прави активни, а не пасивни?

– Би трябвало и аз се надявам, че започна да го прави активни, особено след такива предизвикателства като тази награда.

– Добре, но вие всичките. . . вие дори не си говорите, както се казва в самолета се разминавате, така поне бяха твърденията на репортерите от срещата в Будапеща.

– А, не как, ние дори обядвахме след срещата в Будапеща. Не е точно така.

– В смисъл? Може да седнете на една маса?

– В смисъл, ние бяхме на една маса два дена.

– И какво постигнахте?

– Не постигнахме много, тъй като бяхме от различната страна на барикадата.

– Какво толкова различно между вас, Надежда Михайлова, Стефан Софиянски, какво толкова?

– На първо място отношението към правителството, отношението към управляващите. Ние сме категорична опозиция, докато те са колебаеща се, силно колебаеща се опозиция. Те са ту така, ту иначе. На последния вот на недоверие не гласуваха, вота на недоверие срещу правителството под изкуствен предтекст.

– Каква е личната отговорност. . .

– Това е много важно и съществено.

– Каква е вашата лична отговорност за това нещо?

– Моята лична отговорност аз я разбрах така – че трябва на хората, които няма за кого да гласуват, да отидем срещу техните искания и очаквания и да създадем тази политическа партия Демократи за силна България. Моята отговорност е да им предоставя алтернатива.

– Добре, тези хора, които между другото виждам тук на плаката, тези хора бяха ваша отговорност и преди това. Вие управлявахте четири години България, бяхте министър-председател, бяхте съпартиец с тези хора. Тогава не знаехте ли всички тези неща, които знаете сега за тях?

– Хоризонтът е съвършено различен, хоризонта на 1997 г. и хоризонта на 2001 г. са коренно различни. 1997 г. България беше в тежка криза, хората нямаше какво да ядат, виждаха как непрекъснато се изпаряват заплатите, които взимат. Имаше миг, в които ние просто взимахме пари, които свършваха буквално на третия и четвъртия ден. Това беше да речем януари, февруари 1997 г. То онзи хоризонт не може да бъде сравняван с днешния, тъй като тогава се решаваше въпросът да се стартират много закъснелите реформи в България. Те се стартираха и бяха направени, с много високата цена, с която бляха свързани.

– В този смисъл вие тогава сте правили компромиси, така ли ?

– В този смисъл онази отговорност е била да се направят реформите. И това е било най-висшата цел на политиката, защото не е имало как да бъдат отлагани повече. А сега отговорностите са други, сега отговорностите са да има алтернатива, хората да знаят, че в политическото представителство хората не се сговарят зад гърба им, не са склонни всички и леви и десни да правят коалиции. . .

– Тогава хората се питат защо Иван Костов се сговори с тях 1997 г., пък сега не иска да се сговаря с тях?

– Казах веднъж и не мисля, че е удобно да повтарям. Заради големия приоритет да се стартират закъснелите реформи, трябваше това да се направи, с цената на всичко трябваше да не се отлага повече.

– Искате ли да чуем обаждания на хора?

– Да, разбира се.

– Добре.

Зрител:

Самото присъствие на Ахмед Доган в политическата сцена създава етническо напрежение.

Николова, София:

Искам да кажа, че г-н Доган не заслужава медала, толкова колкото и Васил Мръчков.

Зрител:

Добър вечер. Въпросът към Иван Костов ми е – по кое време Ахмед Доган и неговите хора издигнаха чешмата-паметник на хората, които взривиха влака на Буново и предизвикаха жертви?

Емилия Николова:

Радой Ралин навремето върна своята награда в знак на протест, че неговите колеги гладуват, така че това за Ахмед Доган , че си е върнал наградата, да си върне и парите. Въобще не се притеснява, поне лично аз.

Зрител:

Както един член на ЦК може да стане носител на ордена, така и един сватбар също може да стане и това се случи в България. Ордена много олекна.

– Ахмед Доган казва обаче – когато аз съм се занимавал с тези неща, Иван Костов е преподавал политикономия.

– С кои точно неща се е занимавал той? Той е писал текстове, които са станали идеологическа основа за етническото прочистване.

– Добре да не се връщаме на този разговор . . .

– Знаете ли много точна реплика имаше, ако позволите. Точно така както се девалвира българския лев през 1997г., точно така както се девалвираха българските институции, точно така се девалвира и една от най-високите ценности на Република България, нейния пръв орден – “Стара планина”. Даването на “Стара планина” на хора, които нямат достойнството да го носят наистина олекна, както казва. . .

– Как ще изглежда България след изборите, следващите парламентарни избори?

– Не съм врачка, аз не съм ядновидец а особено след приетите закони срещу ясновидците . . . въобще не мисля да . . .

– Ще прескочите ли 4 % бариера?

– Със сигурност мисля, че ще прескочим и ще постигнем много повече.

– А с кого ще се коалирате след това?

– Ние разглеждаме политическото пространство като отворен въпрос за всички партии. Считаме, че това, че голямата част от българските граждани заявяват, че няма да гласуват за парламентарно представени политически сили е най-голямата доказателство за криза на политическата система. Повечето от хората или се въздържаха, или гласуваха за партии извън парламента по време на местните избори. Това е истинската криза на политическото представителство. Затова ние считаме, че на тези избори трябва да има алтернатива на договарящите, сговарящите и коалиращите се различни формации като се почне от БСП и се стигне до Съюза на демократичните сили. Ние искаме да сме такава алтернатива считаме, че политическото пространство не е паркинг, на който ако са спрели в средата ти трябва да спреш съвсем от края, най-крайно, най в дясно. Напротив, считаме, че това е борба за доверието на хората и тя може да се води на всякакъв терен, по всички въпроси, по всичко което интересува хората, по цялата скала на тяхната ценностна система. И сме готови да се включим в това състезание. С една дума хората ще решат какво да бъде на следващите избори.

– Така, трябва да спрем до тука защото страшно много ме изпотихте и не знам дали знаете защо е така? Защото непрекъснато ме атакуват, че съм костовист.

– Аз съм сух.

– Благодаря ви много за това интервю.

– Благодаря ви.