Иван Костов в „На четири очи“

Водеща Цветанка Ризова: Здравейте отново. Сега вече в студиото е новият и стар лидер на ДСБ, основателят на партия ДСБ Иван Костов. Здравейте, г-н Костов.

Иван Костов: Здравейте.

Водеща: Сега искам да ви попитам нещо. Аз слушах едно ваше изявление, разговор с Асен Григоров мисля че беше, след изборите за евродепутати, и от вашето изявление аз и мнозина останахме с усещането, че вие искате да се оттеглите от политиката, че вие искате да се оттеглите от лидерството на ДСБ поне. И сега някои казват, че всъщност сте направили това, за да подкокоросате Петър Стоянов да се откаже, блъфирали сте.

И. Костов: Не.

Водеща: Не сте блъфирали, така ли?

И. Костов: Не.

Водеща: Добре, а тогава?

И. Костов: Просто в ДСБ за съжаление няма алтернатива в този момент за смяна.

Водеща: Но това е лошо.

И. Костов: Това не е добре, но това е положението, и да се създава проблем за лидерство преди избори никак не е здравословно за никой. Така че моята дилема беше тази – дали да реализирам едно такова намерение, или да не напускам партията преди избори. Сега си дадохме, аз самият си дадох определен срок около година и половина, година и девет месеца да пречупим тези тенденции, които са много негативни, и се надявам, че ще успеем.

Водеща: Сега, аз когато задам политически въпрос, не изпитвам никакво неудобство. Когато задавам обаче по-лични въпроси, изпитвам известно неудобство. С известно неудобство ще си позволя, г-н Костов, да ви попитам нещо. Открай време…

И. Костов: Останало ли е нещо лично, дето да не са ме питали?

Водеща: Сега вие ще прецените. Открай време говорят за вас, казват вашите съратници, бивши и настоящи, че имате проблем с това да работите с хората, че трудно давате път на по-младите, на по-амбициозните. Че сте мнителен може би или авторитарен може би. Това не е ли лична ваша вина, че в ДСБ няма…

И. Костов: Не, това въобще не отговаря на истината.

Водеща: Питам аз, не съм от близките ви сътрудници. Това са думи, които съм чула.

И. костов: Това въобще не отговаря на истината. Това са все хора, думи на хора, с които ние сме се разделили по принципни и по политически съображения. И това, което вие в момента казвате, е просто една напълно несъществуваща картина. Няма такова нещо. Напротив, аз работя само колективно.

Водеща: Добре де, а това, че няма…

И. Костов: И всички, които са работили с мен, знаят какъв е начинът, по който се работи. Аз съм научил много хора да работят в държавата, научил съм цели администрации да работят – и тази на Министерството на финансите, и тази в Министерския съвет, и кого ли не съм научил да работи. Така че аз умея да работя с хора и знам как се прави това нещо. В това отношение съм може би един от най-успешните хора, защото съм оставил зад себе си администрации, които не са докоснати. Ако не беше така…

Водеща: Сега, като заговорите за администрация…

И. Костов: …щяха и администрации, и формации, това е пътят ми, който съм оставил. Така че да се говори това е пресилено.

Водеща: Знаете ли какво казват също за вас? Че вие сте… хора, които нямат лошо отношение към вас, че вие сте един добър държавник и лош политик. Самият вие казвате, че… да сигурна съм, че сте направили нещо за администрацията, че сте ги научили…

И. Костов: Това е елементаризиране…

Водеща: Елементаризиране ли е? Чувала съм го от хората, които имат добро отношение принципно към вас.

И. Костов: Знаете ли защо? Защото трябва да се сравняват задачите, които сме решавали като правителство, те бяха неимоверно тежки и струваха огромна загуба недоверие. Винаги е така. Който и да направи тези неща… Впрочем причината да не се пристъпва към реформи и в момента е, че всички, които са на власт, и трите партии си дават сметка, че ще загубят веднага доверието на хората, и то изключително бързо. Всеки, който се захване да завърши реформата в здравеопазването, ще бъде вероятно сред големите губещи в политиката. Същото е и по отношение на образованието. Няколкото сфери, които са останали, ясно демонстрират по страха на политиците да пристъпят към реформи, тази мисъл, за която вие казвате. Не е обаче добра политика да заобикаляш 6 години едни и същи въпроси, едни и същи недовършени реформи да не ги завършваш, защото, когато изминат тези 6 години, от 2000 година досега, доходите се оказват увеличени само с 13 процента. А преди, по време на бурните реформи от 1997 до 2001 за 4 години средната заплата се увеличи три пъти, повече от три пъти, три пъти и половина. Три пъти и половина срещу 13 процента за 6 години, защото е каца без дъно, защото бюджетът е каца без дъно, защото никой не смее да завърши реформите. Така че това не е добра политика – да се усмихваш на хората, да им правиш шоу, да им се показваш, да им говориш това, което хората очакват, а в същото време да се натрупват непрекъснато, да нарастват проблемите и икономиката да загуби катастрофално своите темпове. Защото аз казах пред националното събрание, това е най-силният ми упрек към управляващите и той ще си остане такъв – България през 2000 година изпреварваше Румъния по средна заплата, сега нашата средна заплата е наполовина от румънската, наполовина. Настигнала ни е Албания.

Водеща: Да и аз прочетох една такава информация и много се озадачих.

И. Костов: Можете ли да си представите, това е по данни на МВФ…

Водеща: Четох това наистина.

И. Костов: …а румънците онзи ден си вдигнаха пенсията с 45 процента.

Водеща: Прочетох и това, да.

И. Костов: Защо си вдигнаха румънците с 45 процента, а ние не можем?

Водеща: Нямам отговор, за съжаление.

И. Костов: Аз имам отговор.

Водеща: Кажете го.

И. Костов: Ако искате, можем цялото предаване да посветим на…

Водеща: Е, не, а може ли малко по-кратко да го кажете, все пак хората да разберат.

И. Костов: Защото в Румъния след кризата с правителството на социалиста Нъстасе и след решителното разчистване на администрацията и отстраняването на Секуритате от всички позиции, в които се намираше, в страната има ред и законност. В страната са завършени в основни линии всички реформи, техният бюджет не е каца без дъно, ами се разходва по правилния начин и Румъния е изключително привлекателна за развитие на икономиката и на всички други сфери. Изключително привлекателна в степен да развива вече високотехнологични производства, големи западни фирми да отиват в Румъния, за да пренесат там високотехнологично производство. Румъния няма нашия проблем с недостатъчен износ, да няма какво да изнесе, срещу вноса. Напротив, тя е една силно просперираща и добре работеща икономика – икономика, която ни изпревари два пъти по доходи само за 6 години.

Водеща: За съжаление ни е изпреварила. Но аз искам обаче да довършим все пак разговора за десницата, заради който ви поканих. Мисля, че ще остане време…

И. Костов: Вие винаги ме каните само за разговори за десницата и когато се опитам да заговоря за неща, които биха вълнували много по-широк кръг от хора, не ми давате възможност.

Водеща: Ще ви дам възможност. Ами защо…

И. Костов: Върнете ме към десницата, заповядайте.

Водеща: Ще ви върна към десницата, да, защото просто десницата в момента не можа да избере евродепутати, не можа да събере достатъчен брой гласове. Затова ви връщам защото вие сте лидер на половината десница, така да кажем, на една за партиите в десницата. Затова е този разговорза бъдещето на десницата, защото има и друга теза за този просперитет. Десните избиратели се отдръпнаха, г-н Костов, за съжаление.

И. Костов: Защото не можем да започнем този съществен разговор. Това е. Ако искате най-краткия отговор, който мога да дам и на проблема на десницата, е, че ние не можем да започнем този разговор с хората. Не можем да им кажем: вие можехте да не взимате сега 178 евро средна заплата, а щяхте да взимате 347, ако България беше продължила със същото темпо реформите и не беше допуснала да изостане два пъти от Румъния. Ето това е най-краткият отговор. Защото ние в този дебат не можем да участваме, някак си не можем да вземем думата.

Водеща: Не можете да вземете думата, защото просто няма как хората да ви се доверят. Защото вижте какво казахте вие, г-н Костов, тогава, преди един месец или два месеца: очевидно избирателите не разбират разделението между СДС и ДСБ. Вчера казахте или онзи ден, не си спомням: структурите не приемат обединение със СДС. Кое е по-важно, структурите на ДСБ или десният избирател, който не приема това разделение.

И. Костов: Знаете ли как е решен въпросът и как се решава в момента.

Водеща: Как е решен въпросът?

И. Костов:Навсякъде ще бъдат, почти във всички общини ще бъдат заедно на изборите. Ще подкрепят едни кандидати за кметове и на много места ще бъдат в една листа.

Водеща: А не поставяхте ли…

И. Костов: Така ще решат въпроса, т.е. изкуствен е в момента този въпрос. Няма нещо, което да противоречи на това, което вие казвате, на терена на местните избори са намерили общ език.

Водеща: Добре, а защо вие поставихте това ограничение за ГЕРБ? Защо, за „Атака“ не поставихте ограничение, за коалиция с „Атака“, а за ГЕРБ поставихте?

И. Костов: Вижте… не, напротив, ако сте слушали внимателно, но предполагам, че не сте имали възможност да чуете…

Водеща: Е, не съм била на събранието. Каквото съм могла, съм прочела и чула по новините.

И. Костов: Докладът ми е на сайта на ДСБ, да го рекламирам, ако позволите.

Водеща: Рекламирайте го.

И. Костов: Който пожелание, може да го отвори. Напротив, поставям на едно и също ниво и ГЕРБ, и „Атака“, въпреки че между тях има едно съществено различие. „Атака“ е примерно за национализация, срещу НАТО и е ксенофобски ориентирана политическа формация, докато ГЕРБ, напротив, е за развитие на бизнеса, и за НАТО, и т.н. Има такава разлика, но ние показахме…

Водеща: Защо тогава ги отхвърляте? Аз чух едни доста интересни възгледи, които представиха в първата част на предаването…

и. Костов: Ние наричаме и ГЕРБ, и „Атака“ фалшива опозиция, фалшива алтернатива и те ще се окажат в последна сметка, може би не сега, но след 5 години или след 4 ще бъде ясно, че са фалшива алтернатива, както фалшива алтернатива беше Симеон Сакскобургготски и НДСВ на изборите през 2005 година на БСП.

Водеща: При това положение…

И. Костов: Т.е. при нас… аз поне в доклада се опитах да формулирам такъв критерий. Ние сме силно за това десницата да се реформира. Ние, казах аз, не сме слепи за процесите, за опитите да започнат реформи и в БСП. Основната цел на тези реформи, на всички, които искат да се реформират, е един изключително важен въпрос – да прекъснат всякаква зависимост с мафията, с организираната престъпност. Да се разделят завинаги с това да допускат зад себе си като зад фасада някой да определя тяхното поведение. Всеки, който прави усилия в тази посока, трябва да бъде поздравен. Българското общество трябва да… според мен трябва да проявява вече усет и трябва да насърчава тези процеси в политическата ни система. Защото политическата система очевидно е в криза вече като цяло.

Водеща: А как ви звучи следната теория, която, аз правя една компилация от различни изказвания, мога да ви цитирам и имена, но това няма никакво значение, ако, разбира се, прецените, ще ви ги кажа. Десницата губи, нямаше да е на този хал, ако беше приела коалицията с НДСВ преди 5 години, преди 6 години всъщност и по този начин нямаше да изчезне. Втора теория: сега, отблъсквайки ГЕРБ, зорлем ги бутате в ръцете на БСП. Защото колкото и да сте силни, дори обединени, с еднакви кандидатури със СДС, не се заблуждавате, че можете много.

И. Костов: Изглежда, не казах достатъчно ясно. За нас големият проблем на българската политическа система е наличието на обвързаност на значителна част от партиите, и няма значение дали са стари или са нови, а на значителна част от партиите – и стар, и нови, с мафията и с организираната престъпност, със старата олигархия. И тези следи всичките водят в една и съща посока – към бившата олигархия, към бившия репресивен апарат. Тази обвързаност трябва да бъде прекъсната. От тази гледна точка всичко, което прави комисията по досиетата, е част от усилията обществото на базата на едно сериозно съгласие да реши този въпрос. Значи, крачка по крачка ние трябва да изстискаме това от себе си и от това нещо трябва да се отървем. Защото точно мафията не допуска в България, точно мафията не допуска да има ред и законност. Никога не е имало ред и законност нито за бившия репресивен апарат, нито за олигархията, нито за олигарсите. Те винаги са били встрани от тях или над тях и т.н. Но една пазарна икономика, една конкурентна икономика не може да се развива, ако няма еднакви правила за всички. Ако на един му се забранява да строи хотела си на първа линия, а другият може да го сложи на самите дюни, очевидно това е абсолютно несправедливо. Ако един може да преправи плана за „Натура 2000“ и да направи камчийската коса, пясъците и дюните терен за строителство на сгради, а друг не може, очевидно няма равнопоставеност на бизнеса. И така, вървейки по всички тези сравнения, ще се види, че пазарна икономика, силно развиваща се и високотехнологична, без законност и ред не може да има. А това означава да бъдат прекъснати тези връзки. Това не е въпрос на… чух тук вашият събеседник преди малко да казва злоба, омраза, негативно говорене. По най-позитивния начин говоря за това, че ние трябва да се отървем от това, защото по друг начин не можем да бъдем привлекателни.

Водеща: Добре, сега обаче следва логичният въпрос. Така е, хубаво е…

И. Костов: Защото румънците се отърваха и заради това са двойно по-…

Водеща: А защо вие, г-н Костов, не ни отървахте? Бяхте ни премиер 4 години, имахте абсолютно…

И. Костов: Същият въпрос ми зададохте в последното интервю и аз ви отговорих.

Водеща: И в по-предпоследното, този въпрос ще ви го задавам винаги, защото…

И. Костов: Добре, ама аз ви отговорих. Пак ли да кажа същия отговор.

Водеща: Знам, че сте ми отговорили. Ами не знам, ако искате, кажете.

И. Костов: Досиетата бяха отворени и бяха затворени, най-краткия отговор. Сега се отвориха отново.

Водеща: Не знам, но вие имахте такова мнозинство, което никоя партия не е имала.

И. Костов: Не, досиетата бяха отворени и след това бяха затворени. И всичко е обяснено за всеки, който е любопитен. Мен не ми се говори за досиета.

Водеща: Добре, не ви се говори за това, но… Искате да се махне нещо…

И. Костов: Да, защото… Нека да говорим за това, което хората ги вълнува.

Водеща: Ако г-н Пламен Юруков говори по този начин, без да е бил на върха на държавата, е разбираемо. Но когато вие говорите така…

И. Костов: Аз се опитвам да кажа – ние сме опитали и не сме успели да решим този въпрос.

Водеща: За съжаление.

И. Костов: Да, не сме успели.

Водеща: Понеже заговорихме за комисията по досиетата, не мога да не ви попитам…

И. Костов: Вижте, за да излезе Гоце, сътрудник на Държавна сигурност, секретен сътрудник, през 2000 година да отправи абсурдни заплахи и абсурдни клевети срещу действащия премиер на страната и след това всичко да се забрави, очевидно той е бил част от една система, даже в 2000 година, която го е направила безнаказан, а след това го е направила и президент. Т.е. не сме успели. 2000 година е било очевидно, че не сме успели да решим тази задача.

Водеща: Добре, но вие казвате липсват 36 страници, мисля, че споменахте.

И. Костов: Не го казвам аз, казват го хора от комисията.

Водеща: Първи вие го произнесохте. Наистина чух и Екатерина Бончева да го говори по Нова телевизия.

И. Костов: Да, аз го чух от Екатерина Бончева.

Водеща: Но значи, ако те са изчезнали наскоро, вероятно вие сте имали достатъчно доказателства, когато вашият министър Богомил Бонев четеше тези имена, да ги прочете, ако в тях се сдържа нещо повече.

И. Костов: Аз обясних в статия във в. „24 часа“ как е станало точно. Конституционният съд извади президента от проверките и по този начин извади и кандидат-президентите от тези проверки. От друга страна, въведе понятието картотекиран сътрудник и на тази база изтегли от списъците точно такива лица като Георги Първанов. Сега обаче законът е по-радикален и го показа.

Водеща: Добре, това обяснение наистина го знам, но бях длъжна да ви попитам отново, защото не всеки е гледал предишното ни интервю. Защото сега темата е актуална и никой… не мога да препращам към интервю отпреди една година например.

И. Костов: От зрителите, които ни гледат, една много малка част от хората вероятно се вълнуват от това нещо. Ако моето послание може да стигне до тях, то е много просто – основният проблем на нашата държава е тази мафиотска обвързаност, това, че в България всичко е фасадно, че няма ред и законност и заради това не можем да се развиваме бързо. Заради това има огромен сив сектор, затова пропадат доходите там, затова изчезва, затова не може да се плащат високи пенсии, затова няма увеличение с 45 процента на пенсиите на българските пенсионери. Защото всичко се пронизва в сивотата, в скришните сделки. Не се плащат доходи, не се регистрират, не се плащат осигуровки, какво ли не се прави в България. Цели огромни сектори от жизнена важност за хората като образованието и здравеопазването функционират по следния начин: пращаш си детето в училище и плащаш, за да се яви на кандидатски изпити. Дори пращаш детето си в частно училище и пак плащаш, за да го подготвят за кандидатстудентски изпити. Отиваш в болницата и там плащаш, за да получиш всякаква услуга. Т.е. системите на солидарност, а най-очебийните, най-старите системи на солидарност са образованието и здравеопазването. От Възраждането хората събират пари помежду си, за да си образоват заедно детето. Събират заплата на даскала, за да може да им учи децата. Така е било и със здравеопазването. Значи, най-старите системи, основани на солидарност, са се разпаднали пред очите ни, не функционират. Трябва да бъде завършена реформата и на едното място, и на другото, за да спрат да бъдат наистина. Защото те стават страшно опасни за държавата. Знаете ли…

Водеща: Аз мълча сега, защото многократно съм казвала, съм говорила, че за мен здравеопазването и образованието са секторите, които трябва да бъдат приоритет.

И. Костов: Единствените, които атакуваха непрекъснато министър Гайдарски, поведохме вота на недоверие, осъществихме вот на недоверие. Министър-председателят обеща, че в края на февруари ще има нова здравна стратегия. Ето сега сме края на юли, няма…

Водеща: Това е цял сапунен сериал – и аз я търся, и министърът я търси даже.

И. Костов: Не, няма просто такава здравна стратегия, нова…

Водеща: Знам, че няма.

И. Костов: Има вече законни протести на лекарите и има седем закона, които ние сме внесли в Народното събрание, с които ние казваме: ето дебат, дайте да почнем дебат. Ето това е начинът да продължи и завърши тази реформа.

Водеща: Е, какво става с тези закони?

И. Костов: Навсякъде са спрени, спрени са всичките. Защото това е един пълен цикъл, извършен от опозицията.

Водеща: Аз понеже се вълнувам от здравеопазването, затова питам.

И. Костов: Започнали ме с отрицанието на действащата политика, на министъра, минали сме през вота и сме стигнали до предложения за промяна на законите. Седем закона, ако се приемат, нещата ще станат съвсем други.

Водеща: Ние ще продължим нашия разговор, а сега ви предлагам да изгледаме заедно с нашите зрители, редакторът на предаването Мира Иванова отиде вчера сутринта пред УНСС, където се провеждаше изпит по история. Тя разговаря с няколко млади човека, които може би са на 18-19 години, за това какво е отношението им към управляващите, към управниците. Там е и вашето име, чуйте какво мислят за вас съвсем младите хора, кандидат-историци.

(излъчва се репортаж – бел. ред.)

Водеща: Замисляли ли сте се наистина какво ще пише в историята за вашия управленски мандат?

И. Костов: Когато България подреди своите ценности, което неминуемо ще стане, когато важните неща за европееца, тези, които го образуват като такъв, като демократ, като свободен човек, като човек на справедливостта и солидарността, когато всичко това намери своето място в България, тогава ще има и по друг начин написани учебници, ще има посока за вътре в българските исторически съчинения, ще има посока от това, което е заварено, към това, което е положително, и към това, което е отрицателно. Ще са ясни големите исторически посоки. В момента това, което вие чувате, и това, което виждате, е…

Водеща: Те са много малки, те нямат спомен всъщност от вашето управление.

И. Костов: Не, не, няма нужда да имат.

Водеща: Може би, но това е по-доброто.

И. Костов: Няма нужда да имат, защото, ако в момента им се обяснят нещата, те вероятно ще останат с впечатление, че въобще няма положителна посока, както според мен са останали с впечатление от това, което са учили досега, въобще няма положителна посока в историческото развитие на страната. На това момченце, което говори за Стефан Стамболов, ще кажа, че ако знае коя е основната идея на Стефан Стамболов, а тя е връщане на България в Европа, България беше върната в Европа точно от политиците, сред които той не разпозна нито един направил стъпки в тази посока. Идеята на Стамболов България да излезе от орбитите на руско или на турско влияние и хазайничене в страната ни като в собствен заден двор, е да отидем в Европа и тази идея беше реализирана с членството на България в НАТО и Европейския съюз. Но някой трябва да им свърже всичките тези неща, някой трябва по този начин да напише. Трябва да се каже, че българската история се развива сега, каквото и да говорим, все пак в положително направление.

Водеща: Вие казахте, когато се правеха промените в кабинета, когато се гласуваха двамата нови министри, че за по-прозорливите е видно, че назрява криза. Вие нещо прозряхте ли, г-н Костов?

И. Костов: Че то не е ли ясно вече за… няма нужда да е човек нито екстрасенсът на Берлускони, нито някой друг, те са ясни нещата, кризата е очевидна.

Водеща: Каква криза е очевидна? Имаме някакви нормални данни за повишение на икономическия растеж. Тук мога да разполагам… ето, г-н Овчаров, когото вие упрекнахте, каза, че ръстът на брутния вътрешен продукт за последните 2 години е 12.7 на сто. Преките чуждестранни инвестиции на зелено за 2006 г. са 4.1 милиарда лева, а за 2005 г. 3.2 милиарда лева. За две години са дошли повече инвестиции, отколкото за 15-те години преди това.

И. Костов:Трябваше да дойдат много повече, защото предишните 15 години са време на реформи, време, в което страната ни се откъсва от един начин на живот и изгражда съвсем друг начин на живот. Не могат въобще да се правят сравнения с годините на Жан Виденов и да се търсят там такива чуждестранни инвестиции. Това един обикновен поглед върху другите източноевропейски страни го показва по един абсолютно категоричен начин. Навсякъде има години, в които, и това са последните години, в които идват големите инвестиции. Това обикновено става около и след членството в Европейския съюз, след влизането в НАТО, защото тогава бизнесът става сигурен, защото тогава перспективата става съвършено друга, перспективата става…

Водеща: Тогава за каква криза говорите?

И. Костов: …общия пазар. Кризата е това, което хората изживяват, това изоставане на техните доходи, протестите на пенсионерите, протестите на миньорите, побоищата върху хората, които протестират, на които се фактически по този начин отрича правото да протестират. начинът, по който управляващите се държат със стачкуващите. Сегашният министър Петър Димитров каза: ами, напуснете, ще дойдат други на ваше място, има безработни. Не може да си отива инвеститорът от България. Така не говори дори самият инвеститор. Това, което назрява, е общественото недоволство. Пенсионерите не могат да бъдат залъгани с тези проценти при тази инфлация. Лесен е отговорът на цифрите на Румен Овчаров. Той никога не е бил впрочем конкретен, когато трябва да защитава някаква тема. Това, което аз казах, са числата от реалния растеж на брутния вътрешен продукт и реалния растеж на средната заплата. Реалният растеж, реалният, не номиналният, не в цени, а реалният растеж е 45 процента на брутния вътрешен продукт за 6-те години, а растежът на средната работна заплата е 13 на сто, само 13 на сто. Тези 13 на сто правят тези протести, които ние виждаме. Така че това от една страна. От друга страна, който може да чете знаците, които оставя икономиката, те са видими. Напускат много важни инвеститори, много важни предприятия.

Водещ: Кой напуска?

И. Костов: Ами напусна „Идеал стандарт“, „Калиакра“, напускат различни фирми, които са влезли в България, направили са бизнес и си отиват и това са технологични фирми.

Водеща: Вие смятате, че…

И. Костов: За първи път, за първи път полугодието на тази година инвестициите са по-малко от полугодието през миналата, за което Румен Овчаров каза, че щели да се оправят нещата до края на годината, дано. Но инвеститорите губят интерес към България. Това е също знак. Няма откъде да дойдат тези повишавания на доходи и на пенсии, ако икономиката не завърши своите реформи. Никого не убеждаваме в икономика…

Водеща: Между другото поскъпва хлябът. Смятате ли, че ще има зърнена криза? Питам ви като икономист.

И. Костов: Има и ще има, ще има, да. Неминуемо…

Водеща: Всъщност аз усещам наистина едно увеличение на хляба.

И. Костов: Имаше голяма суша, която направи реколтата много неубедителна. Сега още нямаме точни данни и ще видим може би след 15-20 дни какво е точно положението, но годината не е добра за България, а международните цени са високи. В същото време под ръководството на Движението за права и свободи, както е известно, Държавният резерв беше обран. Оттам зърното беше изнесено и още не е възстановено, така че…

Водеща: Смятате, че има липси в Държавния резерв ли?

И. Костов: Не, аз не смятам, това е установено от комисиите на Народното събрание. Отдавна известен факт е, че от Държавния резерв се нанесоха сериозни щети, като се изнесе зърно, което допуснаха Нихат Кабил и Емел Етем, и не беше възстановено. Така че и… между другото и горива също. Но това са известни неща в Народното събрание, всички знаем за тези неща.

Водеща: Сега ще ви задам един въпрос, защото е много горещ, само не ми казвайте пак, че съм ви питала. Питала съм ви много пъти, питала съм ви включително и преди 7 години, г-н Костов, за Либия. Сега това е една гореща тема. Много често сме говорили за това, но с днешна дата как оценявате собствената си роля в този казус? Можехте ли да направите повече, отколкото направихте тогава?

И. Костов: Това, което показва, това, което се вижда вече като вероятен изход от делото в Либия, е, че през цялото време нашите медици са били в ръцете на либийския диктатор Кадафи, през цялото време. Той е хвърлил нашите хора на разгневените си съграждани, за да им даде изкупителни жертви за безобразията, за огромните пороци на либийската здравна система, болнична система. Това беше ясно още в самото начало. Това, което ние започнахме да правим и което се правеше с недомлъвки, непризнато през цялото това време, в последна сметка се оказа единствената резултатна защита. Поставяме…

Водеща: Т.е. какво правехте?

И. Костов: Преди всичко мобилизиране на международното обществено мнение, преди всичко обръщане към тях.

Водеща: Добре, но има една теория, че много други държави са успели да измъкнат своите медицински работници, които са били…