Какви ще са последствията от решението на Европейската комисия окончателно да спре замразеното финансиране по програма ФАР?
– Ще задълбочи кризата. Ще се закрият работни места. И още нещо – хазартно сключени от управляващите договори ще трябва да се финансират от държавния бюджет. Така се въвежда данък “лошо управление”, който всички ние ще плащаме. Най-тежкото последствие обаче ще е разривът между България и Европейския съюз. Започва война между сегашните управляващи и ЕС. Те ще се опитат да обърнат собствената си некомпетентност и корумпираност в антиевропейски настроения сред българите.
Ще нарасне ли според вас обемът на загубените средства от европейското финансиране?
– Най-лошата новина, която едва ли всички прочитат, е, че е отнет атестатът на Министерството на финансите за работа с фондовете. Интересно е как министерството ще управлява оперативните програми. За мен това е най-голямата заплаха. Това отнемане на акредитацията може да отключи верижна реакция на спиране на пари.
Антикризисен или предизборен e бюджетът за 2009 г., който се разисква в парламента?
– Предизборен. Най-сериозните намерения обслужват обръчите от фирми, които ще напълнят партийните каси в навечерието на изборите. Става въпрос за увеличаване на инвестиционната програма с един милиард, който през обществени поръчки ще се разпредели в приближените фирми. За първи път от началото на това управление бюджетът прави жестове и към пенсионерите. Те обаче може да се окажат несъстоятелни, ако кризата се развие бързо, безработицата нарасне и НОИ не успее да посрещне изплащането на пенсиите с обещаното в аванс увеличение с над 9% от първи юли. При всички случаи това си е предизборен бюджет, който може би ще остави дългове към следващото управление.
Ако макрорамката и заложените политики в бюджета не се променят, какви ще са негативите за България?
– Сегашната макрорамка не е адекватна към бързо променящите се условия. Бюджетът няма да е в съответствие с обстоятелствата, при които трябва да се прави фискална политика. Това е много лошо, защото означава, че Министерството на финансите и министерството на икономиката обитават различни реалности.
Когато всички правят икономии в условия на криза, когато се съкращават работници, а домакинствата съкращават разходи, държавата не може да трупа излишъци. Така тя поставя себе си пред данъкоплатците. Фактът, че не се намаляват данъците, показва, че държавата не е готова да поеме върху себе си допълнително бреме в знак на солидарност, че не е готова да сподели с данъкоплатците бремето, което стоварва върху тях кризата. Правителството прави обратното. Ще инвестира огромни суми в нереформирани сектори – повече от 50 млн. лв. допълнително за съдебна власт; 380 млн. лв. за образование, което остава под всякаква критика, без реформи и при намаляващ брой деца; над 400 млн. лв. за здравеопазване, отново нереформирано; над 270 млн. за полиция, вътрешен ред и сигурност. Това означава изливане на пари, без да се държи сметка за ефективността от тях, а така се деморализира системата. Увеличените суми на практика създават условия само за нарастваща корупция.
Защо управляващите не са склонни да променят философията на бюджета – от харчене на държавата към харчене на гражданите й?
– Няма да е много справедливо да кажем това, защото през годините преките данъци много се намалиха. Става въпрос обаче за променени условия, не за нормална политика в условията на икономически възход, а за антикризисна и антициклична политика. В този момент държавата е принудена да промени модела на фискалната политика. Ако преди приоритетът е бил да се запази финансовата и макроикономическата стабилност, сега фискалната система трябва да се натовари по-сериозно, отколкото реалната икономика. Това са различни дейности. Когато едната е по-здрава, трябва да понесе по-сериозно натоварване, както става във всяко семейство или във всяка фирма. Когато има изпитание, силната система трябва да поеме тежестта. Неправилно е бюджетът да не поема никаква част от затрудненията, а да “трупа тлъстини”
Но точно това е контрааргументът на управляващите – те казват, че бюджет 2009 е антикризисен и реалистичен и ако се намалят данъците, той ще се продъни?
– Да се нарича този бюджет антикризисен е словоблудство. Не може да се определя като антикризисен бюджет, който предвижда 3% излишък и увеличения на данъците (по линия на повишените оценки за недвижимите имоти и по-високите акцизи), вместо да ги намалява. Антикризисният бюджет предполага дефицит. Предполага държавата да поеме дълг. Защо е трупала излишъци в добрите години, ако не поеме дълг в условията на криза, за да облекчи гражданите си? Това е икономическата логика и тя е желязна.
Очаквате ли коалицията все пак да промени нещо преди окончателното приемане на закона?
– Не очаквам сериозни промени, защото управляващите са некомпетентни и не смеят да пипнат нищо. Те не са творци и хора, които разбират начина, по който е изградена финансовата устойчивост на страната. Не си и помислят да творят и ще ви дам пример. В условията на падаща борса на практика всички инвеститори се преобърнаха в посока към банките. Когато техните собственици започнат да изтеглят вкарания в страната ресурс, започва огромна борба за депозити. Банките започват да изпитват ликвидни проблеми, но те са външни. Те се задават от собствените им централи и лихвата тръгва нагоре. Трябва да се противодейства на това движение на лихвата, а управляващите не знаят как да го направят.
Какво според вас трябва да се направи?
– Има цял комплекс от мерки, стига да познаваш устройството на финансовата система. Първо, трябва да се намалят задължителните резерви на банките, защото те бяха вдигнати с цел да се охлади кредитът в България, а това вече е налице. БНБ трябва да се възползва от възможността в закона и в правилниците си и да започне да начислява лихва по минималните задължителни резерви на банките, които държи. Тоест ще започне да се плаща лихва за парите, които са иззети от банките в стремеж да се регулира икономиката. Освен това, като започне да дава лихви по задължителните резерви, БНБ ще започне да определя базисен лихвен процент в страната. Срещу това Стив Ханке много възразяваше, но ние го направихме като изключение от канона в дизайна на нашия валутен борд. Малцина знаят за тази възможност, а размерът на тази лихва може да играе значителна роля.
Ето начин икономиката да се притегля в посока, в която правителството и БНБ желаят тя да тръгне, но мерките не се правят, защото управляващите са ужасно некомпетентни и не смеят да мислят.
Освен това, въпреки че управляващите се опитват да крият, всички знаем, че има доста правителствени депозити в банки в много затруднено положение. По света подобни ситуации се обявяват публично, а тук не. Няма трагедия в това някоя банка да фалира. В такъв случай трябва централната банка да й отнеме лиценза, а не непременно правителството да я спасява, и то тайно.
Има много възможности и част от тях се използват, но се мълчи от страх да не би самите думи да предизвикат криза. Думите не предизвикват криза и нямат тази сила, както твърдят някакви пишман управляващи. Кризата се развива обективно.
Няма ли да им повлияе призивът на Европейската комисия правителствата да намалят ДДС и данъчните ставки за хора с ниски доходи?
– Ние предложихме това много преди комисията, но не вярвам управляващите да се съобразят, макар да им се казва и отвън. Данъците трябва да се намалят целенасочено, за да се повлияе на икономиката и лихвата да тръгне надолу. Дори и с цената на дълг.
Какви ще са главните проблеми за България от кризата и кога ще е пикът на тяхното проявление?
– Трудна тема за политик. Така трябва да става лош вестител. Мисля, че трябва да си отворим широко очите и да приемем, че след половин година ще видим икономическа криза, рецесия и намаляващ брутен вътрешен продукт, но за съжаление тогава времето за управленски решения вече ще е изтекло.
А виждате ли възможност бордът да се окаже под натиск?
– За съжаление бордът ще работи в посока на усилване на кризата. Това е една от критиките ми към бюджета. В доклада към него липсва изследване за поведението на борда в условията на криза и не са набелязани противодействия. Как ще се случи? Металургията, азотно-торовите заводи и всички големи износители навлизат в криза и рязко ще съкратят продукцията си. Тежък удар връхлетя шивашката промишленост, при тях също ще има сериозен спад. Износът ще се свие много по-бързо от вноса и дефицитът по текущата сметка ще остане висок. Намаляването на преките инвестиции пък ще попречи това да бъде компенсирано. Банковите групи ще започнат да си изтеглят депозитите, а няма да вкарват кредити в страната, защото рискът ще бъде много висок. Тогава бордът ще започне да свива паричната маса в обращение. А това ще ускори кризата. Този процес ще протече доста бързо, а правителството не предвижда да му противодейства.
Това ли е най-лошото, което може да се случи?
– Икономическа криза, фалит на една или две банки, безработица и най-вече много фалити, препродажби на безценица на фирми, магазини, хотели. Много хора, които си опитаха късмета в предприемачеството, ще напуснат бизнеса. Всички балони от типа на недвижимите имоти ще се спукат. В крайна сметка ще се стигне до една здрава основа и бизнес, който може да се задържи с цената на истински технологични отговори, икономии на разходи, усъвършенстване на продукция. Тоест тези, които ще съумеят да отговорят на кризата, ще са първите истински бизнесмени, първите преживели това, което е преживявал капитализмът на Запад.
Обвиняват вашето управление, че е заложило мините пред “Кремиковци” още при приватизацията, как избрахте Валентин Захариев за собственик?
– Спечели конкурс.
Но се твърди, че големи инвеститори, включително “Ю Ес стийл” са проявявали интерес към комбината през 90-те и са били отпратени.
– Не, никой не е отпращан. Първо, аз не съм продал “Кремиковци”. Продадено е от Агенцията за приватизация от съответния министър. Г-н Захариев аз не съм го познавал тогава, запознахме се през 2004 г., или пет години по-късно. Всеки, който има интерес, знае, че загиващият “Кремиковци” беше пред ликвидация буквално ден преди приватизацията. Той беше продаден, за да бъде спасен. Държавата вкара и изкара 180 млн. лв. в “Кремиковци”, за да го освободи от задълженията му към самата нея. Това е смисълът на политиката на оцеляване. В онези времена не можехме да допуснем “Кремиковци” да умре, защото шокът щеше да е огромен и кризата щеше да добие апокалиптични размери. Продажбата беше срещу задължението да се запазят работните места и да се изплатят съответните данъци. Г-н Захариев даде най-доброто предложение от всички останали и спечели, защото офертата му беше най-добра съобразно политиката на правителството.
Тези, които сега се осмеляват да говорят изобщо за миналото, нямат никаква стратегия. Трябва да попитате каква е стратегията на правителството и ако смята да затвори “Кремиковци”, каква ще е следващата стъпка, как ще се справи с огромния брой кредитори. Защото това се превърна в една гигантска агония, която ще продължи. Или пък ще запазват предприятието – как. Ще изкупят ли облигациите, за да отстранят Митал. Могат да го направят бързо и оперативно, да поемат отговорност и да решат проблема, но няма да го направят, защото нито са компетентни, нито разбират, нито имат куража. Поинтересувайте се колко струват облигациите.
10% от номинала.
– Тези 10% са 32 млн. евро. За 32 млн. евро вие ще можете да влезете като основен собственик в “Кремиковци”. Заслужава си да се направи, ако си отговорно правителство. В случая аз не казвам какво да се прави, мога само да давам идея, след като съм в опозиция. Правителството трябва да дава отговори.