Г-н Костов, останахме с впечатлението, че има разнобой в Синята коалиция по отношение на приходната част на бюджета за 2011 г. – част от депутатите в парламентарната ви група смятат, че е подценена, а останалите, че е надценена. Какво е вашето становище?

Няма разнобой. Приходите са подценени. Синята коалиция внесе предложение за увеличаването им с 900 млн. лева. Настояваме да се запази събираемостта на ДДС и акцизи като дял от крайното потребление. Там е истинският резерв, а не в спекулациите на БСП с 2 млрд. и нагоре. Прави впечатление, че кривата на събираемостта през последните години непрекъснато спада. На такъв аргумент не може да се отговори с увеличаване на износа, както ГЕРБ отговаря, защото това увеличение се отчита в крайното потребление. Бюджетът предвижда спад на приходите от ДДС като дял от крайното потребление, а това са 589 млн. лева. Това е първият ни аргумент. Вторият е свързан с акцизите. Ставките са увеличени, а делът на предвидените приходи от крайното потребление спада с 0.5 процента. Тази тенденция съществува, откакто тройната коалиция и ГЕРБ вдигат тези ставки.

Анализирали ли сте причините за спада на приходите от ДДС и акциз?

Нашето убеждение е, че спадът на приходите от ДДС и акциз или е непочтена игра на Министерството на финансите спрямо Народното събрание с цел да бъде подведено в числата и да се създаде възможност, дори при неизпълнение на макрорамката да се изпълнят приходите на нивото, на което са зададени, или е резултат от срив в противодействието на сивата икономика. В цивилизованите страни процесът е точно обратен – в условия на криза правителствата мачкат сивата икономика и я вадят на светло. Това е и в основата на борбата с кризата, а българското правителство прави точно обратното.

Какво е предложението на Синята коалиция по отношение на дефицита?

Предлагаме с 900-те млн. лв. увеличение на приходите.

Реалистичен ли е предвиденият ръст от 3.6% на брутния вътрешен продукт (БВП) за следващата година?

Не. И европейските прогнози се разминават с 1% от вижданията на правителството. Но това са много пари – става въпрос за 770 млн. лв. по-нисък БВП.

Редно ли е според вас да се вземат нови кредити за държавни компании, които не могат да обслужват старите си задължения – имам предвид БДЖ, където държавата вече е принудена да плаща по гаранциите?

Тоест има материализирана гаранция срещу държавата. Плащаме тази цена заради отказа на предишните две правителства да реформират БДЖ. Нереформираната компания трупа огромни загуби, които се покриват с най-различни заеми и субсидии от страна на правителството. Същевременно по недопустим начин спадат средната скорост, товаропотокът, пътникопотокът… И това е типичен пример за харчене на пари за поддържане на един губещ и нереформиран сектор.

Наясно ли сте с идеите на финансовия министър Симеон Дянков за вземане на нови заеми?

Има един заем, който аз лично бих подкрепил, и мисля, че Синята коалиция също би го подкрепила. Става въпрос за парите, които са необходими на България за участие в проекта “Набуко”. Страната ни ще влезе с 400 млн. евро, но ще получи инвестиция от 1.5-2 млрд. евро. Това са огромни пари, които ще се реализират на територията на България. Това е един от най-големите проекти. Тази инвестиция, първо, ще стимулира икономиката, а след това срещу участието си, срещу транзита на газ ще получим много сериозни европейски гарантирани приходи, каквито нито един друг проект не ни осигурява. Бих подкрепил и искането на финансовия министър подобен кредит да не се брои в дефицита, защото е свързан с шенгенски проект и би трябвало да се намери начин Европа да ни позволи да участваме, въпреки че в бюджета не са предвидени подобни средства.

Ще се съобразите ли с препоръката на лидера на ЕНП Вилфред Мартенс да не рушите единството на десницата?

Това е стандартна фраза.

Ще ви задам въпроса по друг начин – ще продължавате ли да подкрепяте ГЕРБ?

Става все-по-трудно с тези бюджети, с тези национализации, с одържявяването на парите на
здравната каса. Това са нелегитимни действия, които вървят срещу закона. А ние сме десница – десницата стои зад закона и иска той да се спазва винаги. И да не се търсят вратички да се заобикаля. Не може да вземете над един милиард лева резерв на НЗОК и да ги използвате за различни нужди на бюджета. Това са пари от наши вноски, които ние сме направили, защото сме разчитали на гаранции от Закона за здравето, че тези пари ще бъдат използвани именно за нашето здраве, а не за пенсии или нещо друго. Това е тотално нарушаване на правилата и ние няма как да се съгласим. Същото се отнася и за национализация на професионални пенсионни фондове. Там има и друг скандал. Сега тези средства не са предвидени в бюджета на ДОО, но щели да се появят, когато това се уредяло със закона -т.е. правителството отсега планира някаква скрита и нелегитимна актуализация на Закона за държавното обществено осигуряване. Впрочем те извършват и скрита актуализация на бюджета за НЗОК със 100 млн. лева. Това е нарушаване на наложената вече 20 години парламентарна практика. Когато не ти стигнат парите за определен бюджет, влизаш в Народното събрание и се мотивираш. Кажете ми, тези 100 млн. лв., с които ще се финансират допълнителни задължения на бюджета на НЗОК, как се получават от бюджета на следващата? Практиката е Законът за бюджета да влезе в сила от 1 януари. Ако тази клауза не влезе от 1 януари, следва, че тя не е част от бюджета. Може да стане част от друг закон, например за актуализация на бюджета за 2010 година.

Ако бюджетът за 2011 г. бъде атакуван пред Конституционния съд, възможно ли е страната да се окаже без бюджет и какво би означавало това?

Не мога да прогнозирам какво ще стане. Но ангажиментът на държавата към здравето на хората е закрепен в конституцията. Тръгвайки от конкретния член в основния ни закон, Конституционният съд много лесно може да каже, че правителството не може да вземе парите, дадени за здраве, и да ги ползва за други цели.

Вътрешният министър Цветан Цветанов призова президента да му помогне за откриването на “Наглите” в политиката. Вие знаете ли кои са “Наглите” в политиката?

Първанов десет години е президент. Има и трибуна, и огромно влияние върху обвинението и съда. Защо досега не направи нищо, за да разкрие пред обществото “Наглите” в политиката. Защо се сети за този проблем в края на президентстването си? Защото спекулира и се подиграва на българското обществено мнение. Опитва се да накара хората да забравят за тясната му обвързаност с хора от организираната престъпност. Иска да забравим за убитите му съветници, за спонсорите му, за опитите му да защитава уличени от европейските институции, за това на кого раздава отличия. Опитва се да отклони общественото внимание, да търси другаде “Наглите”, а те са около него. Опитва се да направи това, което направи с Филчев – да бъдат преследвани не тези, които натрупаха богатства, нарушиха законите. Филчев не преследваше тези, които бяха освободени от правителството на ОДС заради разкрития за корупция и нарушения, а по заръка на Първанов той атакува тези, които осъществяваха реформите – като Александър Божков, Илко Семерджиев, и които разкриваха корупцията в онова правителство – като Атанас Атанасов. Защо Филчев не поиска такива доклади и от останалите служби. Защо Първанов като президент не го направи и не поиска от службите доклади и разкриване на престъпността?

Да не би Борисов да се отказа от реформи под подобен натиск?”

Нека той да каже от какво го е страх.

Налага ли му се да направи това, което вие направихте – основен ремонт на кабинета?

Пак само той може да отговори на този въпрос.

в-к “Банкер”, интервю на Павлина Живкова, стенограма БТА