За корупцията

Българската корупция е ендемична – дълбоко вкоренена както в обществото, така и в държавните институции. Превърнала се е в рутинна практика, възприема се като „нормален“ начин за получаване на услуги, на административни позиции, за печелене на обществени поръчки или за заобикаляне на закона. Гражданите и бизнесът я възприемат като неизбежност, тъй като официалните механизми не са ефективни. Среща се навсякъде – от ниските административни звена до върховете на изпълнителната и съдебната власт.

Освен това малка група лица – брокерите за влияние – удовлетворяват интересите на
организираната престъпност и олигархията, свързвайки ги с властите. Те осигуряват корупционната логистика и гарантират безнаказаност от правосъдието. Това го има и в други страни, но корупцията у нас има още една много важна характеристика.

Особеното на българския корупционен модел е крайно порочната му деградация.
Първоначално ролята на брокери на влияние се изпълняваше от креатури на бившата Държавна сигурност – като Илия Павлов, Емил Кюлев и Ахмед Доган. По-късно тази роля бе поета от лица с произход от силовите групировки. Така организираната престъпност навлезе в корупцията и като овладя властите, се превърна в мафия.

Българската корупция се самозахранва както всяка друга, на която не се противодейства.

Присвоеният публичен ресурс се използва за укрепване на властта; укрепената власт от своя страна защитава и стимулира нови корупционни практики, които генерират още ресурси, а те още повече и още по-опорочена власт. Така корупционният механизъм се самоускорява и разраства.

Това у нас доведе до все по-голямо обогатяване и овластяване на мафията.

„Борците“ с корупцията

Избирателите многократно търсеха изход. Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов заклеймяваха корупцията и обещаваха да я борят, но се оказваха част от нейния механизъм. Енергично нападаха само реформаторското управление на Обединените
демократични сили от 1997-2001. Брокерите на влияние се сменяха или оставаха, но изпълняваха своята роля. Причините бяха различни – поддаване, безсилие, некомпетентност, страх, но резултатът сега е, че заради мафиотското облагодетелстване институциите все по-брутално се използват като инструмент за беззаконие и насилие.

Днес обществото възлага надежди на Румен Радев, който обеща управлението му енергично и решително „да бъде двигател на борбата с корупцията“. Но след четвърт век разрастване на корупцията въпросите и към него остават същите: знае ли как да разгради този модел и готов ли е да го направи, дори ако това застраши политическото му оцеляване? Ще допусне ли да се появят нови брокери на влияние или ще елиминира тази съсипваща държавата и обществото ни роля?

По делата ще познаем дали новите управляващи ще разрушат корупционния механизъм или
просто ще се наредят на опашката за повече пари, които мафията и олигархията вече заделят за тях.

Ще започнат ли веднага да действат решително и смело със системни антикорупционни реформи или корупцията ще ги превърне в следваща брънка на своето развитие? Ако бъдат инсталирани нови брокери или направени само персонални смени по върховете на
изпълнителната и съдебната власт, това много скоро ще стане видно.

Рискът за новите управляващи

Корупцията е злоупотреба с власт, тоест винаги е порок на властимащите. Сега цялата власт ще бъде в ръцете на „Прогресивна България“. От тази огромна отговорност произтича рискът да се провалят в противодействието на корупцията. Този риск се формира от две опасности.

Първо, с встъпването си в управление управляващите неизбежно поемат и отговорността за корупционните практики по всички нива на администрацията. Тя не е създадена от тях, но бързо ще започне да им се приписва – особено ако не бъде своевременно осветена и пресечена.

Второ, те не са имунизирани от това на най-високите им нива да се окажат лица, готови да използват властта за корупционно облагодетелстване. Затова най-трудните битки срещу корупцията, които трябва да водят, са навътре сред тях самите и сред управляваната от тях администрация.

Управлението на ОДС пострада най-силно от посочените две опасности. Това, което ние правехме, бе да противодействаме с реформи срещу заварения от нас брокер за влияние, неговата „Мултигруп“ и срещу силовите групировки. До голяма степен успяхме да го неутрализираме.

Естествено, понесохме последиците от корупционната уязвимост и от самото противодействие.

Оттук следва и най-важният въпрос: ще имат ли още в началото новите управляващи
необходимата компетентност, смелост и решителност да неутрализират посочените корупционни опасности? Те не могат да правораздават и санкционират. Овладяването на съдебната власт може да им се привижда като бързо и ефективно решение, защото тя самата е дълбоко засегната от корупционния механизъм и поръчково произвежда безнаказаност. Но овладяването ѝ не решава нито един от проблемите.

Ако се съди по внесения от „Прогресивна България“ Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, новите управляващите не са готови до извършат пълно прочистване и реформиране на съдебната власт.

Очаквайте Част 2 на анализа.

Източник: www.medisapool.bg