Иван Костов: Взаимодействаме с ГЕРБ по необходимост

Господин Костов, настоявате за дебат по световната финансова криза. Какви са опасностите пред България?

– Рисковете са преди всичко за българските домакинства и фирми. При достатъчно сериозен отлив от чуждестранни инвестиции не може да бъде компенсиран дефицита в търговията, така нареченият дефицит по текущата сметка. Това води до намаляване на резервите на БНБ и свиване на паричното обръщение. По-малкото пари причиняват ограничено търсене и икономиката изпада в криза. При недостиг на пари не можем да противостоим с други средства, тъй като страната е във валутен борд. Сега преките чуждестранни инвестиции в България ще намалеят от световната финансова криза. Например, при очевидните съмнения за липса на икономическа ефективност, няма банка, която да кредитира голямата гордост на Първанов и Станишев – АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и „Бургас-Александруполис“. „Газпром“, поради кризата и шеметното си пропадане на борсата, няма да е в състояние сам да финансира последните два проекта и вероятно ще ги отложи с няколко години.

От БСП твърдят, че големият фискален резерв е достатъчен гарант за стабилност. Вие какви мерки бихте препоръчали?

– В случая фискалният резерв не може да е гарант за паричната стабилност, защото не може да замести преките чуждестранни инвестиции. Нали трябва да влезе в бюджета и да бъде разходван, да формира бюджетни разходи, а те на свой ред да формират друго съотношение между приходите и разходите. В този случай такава политика не може да бъде предложена.

Има мерки като тези, които взеха министрите на финансите в ЕС. За да спасят доверието в банковата система, увеличиха до 50000 евро долната граница на гарантираните банкови депозити. Това е един по-мащабен отговор, отколкото опитите на отделни министър-председатели да успокоят паниката, гарантирайки вербално депозитите. Друг е въпросът дали е навременен и дали няма да породи нова вълна на страх. Мнозина ще се запитат дали щом се дава такава гаранция, няма риск. Никой не знае как хората ще реагират на такива спешни мерки.

Има и структурни мерки. Българската икономика има тежки структурни дефицити. Тя страда от недовършени реформи и има огромни нецелесъобразни и неефективни разходи. Освен това, като цяло икономика е 10 пъти по-енергоемка от европейските и 90 на сто зависима от вноса на газ, петрол и ядрено гориво. Така че, важно е за колко дългосрочни мерки говорим, за какъв времеви интервал.

Например, ако фалира една българска банка, какво ще направи правителство? Ще се втурне ли да я спасява? Наше правителство досега не е спасявало български банки? Може пък да го прави тайно и да го разберем така, както разбираме, че г-н Станишев подслушва медиите. Дали някъде министерският съвет не е дал огромни депозити с цел да се стабилизира някоя банка? Стилът на непрозрачно управление ни кара да се опасяваме от развитие на финансовата криза. Една рухваща банка е достатъчна да всее паника в цялата страна.

Нито банковата система е защитена, нито фирмите, нито домакинствата. Върху фирмите ударът идва от покачващите се лихвени проценти. Те скочиха с 1.5 процентни пункта. При лихви от 6% това е 25% утежняване на обслужването на кредита. Това е шок за всеки инвестиционен проект. Всички инвеститори, взели кредите от банките, вече са в затруднено положение. Същият удар са получили и домакинствата, които са взели потребителски и ипотечни кредити. Домакинствата са ударени и от високата инфлация, която вече втора година бушува в страната. Сега това ще бъде усилено и от скока на цената на газа.

Заключението е че, първо трябва да се степенуват заплахите и да се помисли къде да се насочат противодействията. Въпросът е кого предпазваме и от какво точно. Това, за което призоваваме ние от ДСБ в този момент. Искаме истината за намеренията на управляващите.

Не можем да оставим управляващите с техните заклинания от рода на: кризата не ни засяга, всичко е наред в България. Изказвания като това на управителя на БНБ господин Искров, че банките в Югоизточна Европа са добре, са нелепи. На втория ден след неговото изявление премиерът на Гърция Караманлис даде вербална гаранция за депозитите, а половината банки у нас са гръцки.

Каква е истината за цената на природния газ. Доколко последният договор с „Газпром“ влияе на сегашното увеличение?

– Сегашното увеличение е повлияно от предоговарянето. Договорът от 1998 очевидно е по-добър. Новият възприема по-висока базисна цена и ощетява България. Ние не знаем съдържанието на трите контракта, за които се твърди, че са по пазарни условия. Не съм виждал тези договори, не знам какво има в тях. Сигурно е, че разликата в цените между тях е над 100 долара на 1000 м3. В този смисъл да се твърди, че под обществения натиск е разкрита цялата истина е невярно. Никой не знае как „Булгаргаз“ калкулира цените, затова не са ясни мотивите им за увеличение. Две години правителството кри проблема, който е създало и постави „Булгаргаз“, и потребителите на колене. Стовари на хората ценовия шок на отоплението в началото на зимата и го превърна в кошмар за повечето българи. Днес бягат от отговорност. Президентът я прехвърля на премиера, той пък на бившия министър Румен Овчаров. Обясняват предателството си с нелепи аргументи. Били гарантирали доставка на газ в България до 2030 г. като че ли някой може да продаде 20 млрд. кубически метра газ на Балканския полуостров и да не продаде на България. Та нали тези 20 млрд. трябва да минат през България. Русия не може да извива ръцете ни със заплахи за спиране на доставките, защото през нашата територия минава доставката за другите й клиенти. Какво щеше да стане ако не се бяхме съгласили да прекратим изгодните ни условия и да предоговорим? Нима Русия ще си затвори достъпа до пазар за 20 млрд. куб.м. само заради цената на българския транзит. Защо да го затваря, къде ще го продаде? На Китай. Това са приказки за кръчма. Ние предупреждавахме за скока на цените на газа още преди две години. Тогава никой не ни обръщаше внимание. Никой не вярваше че правителството може да предаде брутално интересите на собствените си граждани. Надявам се вече всички да разбират за какво става въпрос.

Казвате, че ни очаква нова „виденова зима“. Означава ли това, че са възможни и нови януарски събития?

– Аз не съм казал, че ни очаква „виденова зима“, но има доста елементи, които съвпадат. Поразява ме как управляващите говорят за кризата днес – точно както през 1996 г.: „опозицията си измисля, няма никаква криза, всичко е наред, правителството се справя, какви мерки искате вие, каква политика?“. Другият сходен момент е критичното положение на Нефтохим тогава и на „Булгаргаз“ сега. Управлението на Виденов успя да докара рафинерия пред фалит, сега Станишев докара до фалит „Булгаргаз“. Никъде в света транзитираща, пренасяща газ фирма, не е изпадала в такова положение. За 1996 г. напомнят и цените на останалите енергоносители. Сега не скочиха цените само на газа, скочиха и цените на въглищата и на най-масовото средство за отопление – дървата. Те в момента са между 95 лв. и 105 лв. за пълен кубически метър. Реалността е, че само предишната година цената беше с 25% по-ниска.

Както виждате аналогиите са много. Аз обаче си мисля, че все пак всяка криза е уникална. Този път просто мнозина ще си изключат парното и Топлофикациите ще фалират.

– Изчерпахте ли формите за натиск върху правителството?

Формите за натиск не могат да се изчерпят. Когато не можем да постигаме нещата с политически действия, с убеждаване, с аргументи, с думи, обществото има права да се защити от лоши управляващи с всички средства. Това право е свещено. Спектърът на възможните реакции включва улични протести и стачки. Подписката за уволнение на правителството показа, че опозицията не е така безпомощна, както им се привиждаше на управляващите. Сега е необходимо да докаже, че е алтернатива за управление. Аз предполагам, че и това ще стане ясно скоро, стига да не се правят груби грешки от типа на тази с „Топлофикация“- София.

Как приемат вашите членове и симпатизанти взаимодействието с ГЕРБ?

– Като необходимост. Без ентусиазъм, но като необходимост, за да се свали това правителство. Нашите членове и симпатизанти са убедени, че БСП и нейните партньори са се провалили в управлението и трябва да си ходят. По това не спорим. Не приемаме никакви операции по изпирането на нечий имидж, като тази за Станишев. Впрочем ГЕРБ има възможност, заемайки много по-твърда позиция, да изясни своите приоритети и виждания за управлението.

Пътят за промяна на статуквото са изборите. От дистанцията на времето как гледате на изминалите вотове през последните години. Защо например се разпадна коалицията със СДС в София, а кандидатът за кмет Мартин Заимов се чувства изолиран и от двете групи?

-За Мартин Заимов не мога да отговоря. А разделението между групите на ДСБ и СДС се дължи на обстоятелството, че СДС подпомага управлението на Бойко Борисов. Ние сме критична опозиция. Не сме в управлението и по никакъв начин не носим отговорност за него. Много пъти заемаме остро критична позиция по ключови решения на администрацията. За СДС може да се каже, че не са излизали от управлението през последните 3-4 мандата.

А на изборите за евродепутати трябваше ли също да влезете в коалиция, за да имате свой представител в Брюксел и Страсбург?

– Сега със задна дата се вижда, че ако сме били в коалиция сме щели да имаме двама евродепутати със СДС. Тук трябва да си припомним, че самостоятелното ни явяване се дължеше на курса на СДС. Петър Стоянов беше сигурен, че сам ще спечели мандат и не търсеше по никакъв начин единодействие с ДСБ.

Отчитате ли като грешка посочения от вас кандидат за президент Неделчо Беронов?

– Неделчо Беронов го посочихме всички по следния начин. Събрахме се в една зала заедно с тези, които претендираха да бъдат в десницата по това време. Разгледахме две кандидатури, гласувахме на принципа колко са против едната и колко са против другата кандидатура. Господин Беронов спечели гласуването срещу Петър Стоянов. Това беше начинът за излъчването му за кандидат за президент. От всяка гледна точка той е достоен избор и щеше да бъде много по-добър президент, отколкото сегашния.

На последното Национално събрание на ДСБ сам си дадохте мандат от година, година и половина, който вече изтича. Смятате ли, че вдигнахте партията на крака и при какви условия бихте се оттеглили?

– При условие, че има алтернативна политическа линия и тя се олицетворява от хора, които убедително я защитават пред партията, съумяват да намерят подкрепа за нея. Тогава ще съм спокоен, че партията отива към вярна политика, която ще следва и която ще донесе успех. Това е условието.

Такава алтернативна политическа линия в партията няма. В момента ние се движим единни в своята посока. Няма идеи за алтернативен курс и промяна. Това, което бих направил наистина с много доброжелателност, е ако имаше подобен процес, да го подкрепя.